Р Е Ш Е Н И Е №
03.07.2019г.,гр.
ПАЗАРДЖИК
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКЯ
районен съд в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 571 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иска е с правно
основание чл. 127, ал. 1 от СК и чл.143 от СК.
Исковата молба е
депозирана от Д.С.Ч. *** ,с ЕГН **********. СЪДЕБЕН АДРЕС ЗА ищеца : Адвокат В.Г.Л.
***, с адрес на кантората гр. Пазарджик, ул. „***" 1, тел. *****, с ЕГН- **********
против Д.И.В. ***/, с ЕГН- **********,моб тел :*****и моб.тел *****; Адрес по
месторабота ЕГ "*****",гр. Пазарджик, ул."*****" № 1.
Твърди се от
ищеца Д.С.Ч., че с ответницата В. живели в условията на извънбрачно съжителство
от май 2003г. до 2.6.2017 година, като преди това били сериозни приятели от
август 2000г. От съвместното им съжителство с ответницата се родило на 6.3.2006
г.детето - П.Д..Ч..
Въпреки, че
нямали сключен граждански брак, съвместният им живот започнал нормално и
щастливо още от 2003 година, когато се събрали да живеят заедно като семейство
в гр.Пазарджик, в апартамент, находящ се на бул. „****" №33, ет. 4, ап.11,
който бил на родителите на ищеца. През годините на съвместното съжителство с
ответницата се разбирали отлично и били
за пример сред близките и приятелите си.
Сочи, че
ответницата Д.В. била утвърден преподавател по ***в ***„*****" в
гр.Пазарджик, ул. „*****" № *.
По време на
съвместния им живот винаги се грижила добре за физическите потребности на
детето им.
В периода от
22.5.2017 г. до 2.6.2017 г. за 11 дни бил на лечение и диагностика в клиника по
Ревмагология МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД- гр.София за диагностициране на
болки в кръста.
Вечерта на
2.6.2017г., след като се прибрал в гр. Пазарджик, взех Д., заедно с дъщеря им,
от нейните родители и отишли в кафене, където ответницата информирала ищеца, че
го напуска заедно с дъщеря им. Казала му, че била наела квартира, в която да
живеят. Като причини изтъкнала несъвместимост на характерите им и на светогледа
им за живота.
Ищецът бил
крайно изненадан да чуе, че ответницата го напускала, тъй като не бил дал
никакъв повод за това.
Ответницата
желаела контактите между ищеца и дъщеря му да се осъществяват само в присъствието на отв. В., който вариант
не бил приемлив за ищеца. В отношенията между страните възникнало напрежение по
повод на неприемливите за ищеца
предложени варианти от страна на ответницата за общуване с дъщеря му П..
Срещите по между
им започнали да стават редки. През месец май.2018 ищецът бил допуснат да изведе
дъщеря си на разходка в гр. Пловдив и в местността ливадите Ливадите, но само
за по няколко часа, тъй като майка й изразявала неодобрение и поставяла час за
връщане, с който детето се чувстваше длъжно да се съобрази.
Твърди ищеца, че
много трудно свикнал с раздялата, като въпреки желанието му да бъде по - често
с дъщеря си, това не се осъществяваше по различни причини , една от които била
нежеланието на майката да отговаря на телефонните обаждания на ищеца Ч..
Последният бил уведомен, че детето не можело да спи след разделите си с него и
роднините му и поради тази причина срещите им трябвало да намалеят.
Твърди, че тази
реакция се дължала на трудностите, които детето изпитвало да приеме рязкото му откъсване
от дома,както и факта, че срещите му с него болезнено й напомняли за живота й
преди раздялата им с майка й. Детето неведнъж било споделяло, че му се иска
нещата да са както преди - визирайки живота им като семейство - „заедно с мама
и тате". Според Д. обаче решение за тези реакции на безпокойство било да
се ограничат контактите с детето още повече и да се осъществяват само в нейно
присъствие.
Сочи, че през
периода, в който живеели заедно като семейство, винаги бил близък с дъщеря си,
грижел се за нея и тя никога не била проявявала симптоми на безпокойство при
общуването си с баща си или някой от роднините му. Тревожно поведение не било
наблюдавано и при срещите им след раздялата. Единствено детето започвало да се
притеснява след обаждане/съобщение от страна на майка й, че било време да се
прибира.
След раздялата
на ищеца с дъщеря му, в рамките на една година общуването с дъщеря му
постепенно намалявало.
По време на
среща, осъществена по между им на 12.06.2018 година, на която среща присъствали
лица от семейният кръг на ищеца / майка му, негови племенници ***- на 5 години
и ***- на 10 години/ се разходили в остров „***" в гр. Пазарджик от
12,15ч. до 15 часа. Този ден се били разбрали с ответницата да върне детето, когато то пожелаело. Всички се
чувствали много добре, децата се смеели и се забавлявали. Около15 часа П.
разговаряла с майка си по телефона, след което пожелала да си тръгне. Ответника
завел дъщеря си в кафето до Зоологическата градина, на остров „***"
,където ответницата поискала да го запознае с нейния нов приятел, но ищецът
отказал.
Твърди, че
след този случай контактите и срещите с
дъщеря му намалели драстично. Дори нямал възможност да и даде коледните и
новогодишните подаръци, които бил купил за нея.
Ищеца изразява
притеснения за душевното развитие на дъщеря си, нейната ценностна система,
както и за наложените й възприятия за живота.
Тъй като
страните не можели да постигнат доброволно съгласие за упражняване на
родителските права по отношение на дъщеря им и считайки, че, правото му на
родител за срещи с детето му в момента било отнето, затова се обръщал към съда
за определяне на режим на лични отношения с дъщеря му П..
Заявява, че,
притежава необходимия родителски капацитет, да се грижи за дъщеря си, да й осигури
чудесни условия и да може тя да приспива в жилището им, където била живяла 11
години и да бъде в по-чести контакти с него като неин баща, с родителите му, с
племенниците му и сестра му, което щяло да бъде в интерес на детето за
по-нататъшното му личностно развитие.
Сочи, че в гр.
Пазарджик имал подкрепата и помощта на родителите си, които били пенсионери -
майка му *** Ч. (бивша начална учителка в НУ" ***",) и баща му С.Ч.
(бивш икономист в „***" АД). Имал подкрепата и на сестра си, както и на
негови братовчеди и приятели, които също имали деца на възрастта на П. и с
които тя не можела да контактува в момента.
Трудовата
ангажираност на ищеца била в „***" Пазарджик в ЗБР /Здравословна и
безопасна работа/. Имал висше икономическо образование и дом с добри условия за
отглеждане на детето.
Заявява, ме
предвид факта, че детето било момиче в тийнейджърска възраст, че живеело в
момента с майка си, към която било привързано и поредната драстична промяна в
живота му би могла да е травмираща, на този етап, то ищеца не предявявал
претенции за упражняването на родителските права. Но изразява изключително важното значение за него да
контактувам с дъщеря си и да изпълнява ролята си на родител.
Оформен е
петитум, съдът да постановите решение, с което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете дъщеря - П.Д..Ч., ЕГН;**********
г. на майката Д.И.В., след изрично установяване на желание, възможност и пригодност
за упражняването им, до навършване на пълнолетие на детето.
Да определи
местоживеенето на детето П.Д..Ч., ЕГН:********** да е при майка му Д.И.В. и
обичайното му местоживеене да бъде при майката на нейния адрес, в случай, че
бъде установена дългосрочната обезпеченост на жилището и пригодността му за
отглеждане на дете.
Да се определи
по отношение режим на лични отношения с детето П.Д..Ч., ЕГН:**********, както
следва: бащата Д.С.Ч. да има право да вижда и взема детето при себе си всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца - от 18,00 часа в петъчния ден
до 16,00 часа в неделния ден, с преспиване, както и по един месец през лятото,
от 10.00 ч. на 1-ви юли до 10.00 ч на 16-ти юли и от 10.00 ч. на 1-ви август до
10.00 ч. на 16-ти август през четните години и от 10.00 ч. на 16-ти юли до
10.00 ч. на 31-ви юли и от 10.00 ч на 16-ти август до 10.00 ч. на 31-ви август
през нечетните години, както и през втората половина от зимната и пролетната
ваканция през нечетните години от 10.00 ч. на междинния ден до 18.00 ч на
последния ден от ваканцията, и през първата половина от зимната и пролетната
ваканция през четните години от 10.00 ч на първия ден от ваканцията до 18.00 ч.
на междинния ден, както и всяка нечетна година по време на великденските
празници, които са „велики петък", „велика събота" и „Великден"
(неделя и понеделник) от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в понеделник, както и
всяка четна година за коледните празници от 18.00 часа на 24-ти декември до
18.00 ч. на 26-ти декември на съответната година, както и всяка нечетна година
за посрещане на новата година от 10.00 часа на 31.декември на съответната
година до 18.00 ч. на 01 януари следващата година, както и за празнуване на
рождените дни на детето всяка нечетна година от 12.00 часа до 21.30 часа на
06-ти Март, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата
родители.
Отправена е
молба съдът да определи на точни дати за виждане и вземане на детето през
лятната му ваканция с цел избягване на бъдещи спорове и недоразумения, както и
за да могат двете страни да резервират и организират летните си почивки
предварително.
Взимането и
предаването на детето да се осъществява от адреса, определен от съда за адрес
на обичайно местоживеене на детето.
Изразява се
готовност от страна на ищеца да заплаща на малолетното си дете П.Д..Ч., родена
на *** г., чрез неговата майка и законна представителка Д.И.В. ежемесечна
издръжка в размер на 180 лева, дължима до 30-то число на месеца, за който се
полага издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяка месечна
вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпването
на законни причини за изменянето или прекратяването й.
Заявява, че в
случай, че се установи нежелание, липса на родителски капацитет или
непригодност, от каквото и да е естество, на Д.И.В. за упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете дъщеря - П.Д..Ч., ЕГН: ***********
е напълно готов да поеме упражняването на родителските права по отношение на
дъщеря си, тъй като притежава родителския капацитет, социалната подкрепа,
материалната обезпеченост и желанието да осигури на дъщеря си условия за
доброто й физическо и психическо развитие.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представят се писмени доказателства по опис:
Удостоверение за раждане на П.Д..Ч.,ЕГН:**********; Служебна бележка за
доходите на Д.С.Ч. и Диплома № МУ Е № 002028/3.9.2009 г. на Международен
университет Евразия за придобита степен Бакалавър по финанси"; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №.30 / 25.10.1999 г. на Нотариус № 154
- с район на действие Районен съд-Пазарджик; Болничен лист от 1.6.2017 г.
,издаден от УМБАЛ „Свети ИванРилски" ЕАД- София и Снимки. Вносна бележка
за внесена ДТ и др.
Направено е
искане на основание чл. 127 ал. 3 от СК, съдът да определи привременни мерки за
упражняване на родителските права до постановяване на решението и влизането му
в сила.
Ответникът
изразява съгласие за съдебно СПОРАЗУМЕНИЕ.
В срока по чл.
131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от страна на ответницата В.,
чрез адв. П..
Твърди се в
отговора, че предявения иск е допустим, но част от описаните в исковата молба
обстоятелства, на които ищеца основавал претенциите си не отговаряли на
истината, като се сочи на първо място, че ищеца бил дал повод за раздялата с
ответницата. Причината била, че в последните години на съвместното им
съжителство, въпреки че работел, не осигурявал средства за издръжка на
семейството си, което наложило ответницата да работи на две места.
Ищеца ежедневно
искал пари от нея, взимал в заем дребни суми от родителите си и приятели, които
ответницата се налагало след това да връща. Тя издържала цялото семейство,
купувала храна, обзавеждане , плащала тока, дрехи за детето, правила ремонт на
банята, който струвал 6000 лв. и т.н., като при това нямала думата при
вземането на каквито и да било семейни решения. Те се вземали от ищеца и
неговата майка.
Твърди, че през
цялото време на съвместното им съжителство, когато ищеца не бил на работа, през
цялото време спял или гледал телевизия, без да помага под каквато и да било
форма в семейството и отглеждането на детето. Поддръжката на домакинството било
поето изцяло от ответницата.
Сочи се, че в
края на месец май 2017г., ищеца отишъл в София да се лекува, като не оставил
никакви средства за нуждите на ответницата и детето им, дори напротив – обадил
се и поискал 800 лв. защото му били трябвали за лечение и лекарства.
При вече взетото
от страна на ответницата решение да напусне бащата, детето само взело решение
да остане с нея, дори само си събрало багажа.
Заявява се, че
не били верни твърденията за възпрепятстване на срещите между баща и дъщеря,
както и твърденията, че детето не можело да спи след срещите с баща си и след
престоя при него и родителите му-баба и дядо на детето не е искало да ходи
повече на тези срещи.
Твърди се, че
след като напуснала жилището, ответницата не била взела нищо от него, дори е
оставила част от дрехите си и играчки, за да може детето, когато като ходи при
баща си, да усеща същата обстановка, каквато е била преди. Въпреки това, един път след преспиването при баща си П. не пожелала повече да го
посещава, тъй като жилището не било почистено, не е имало храна, баща й не й
обръщал никакво внимание и през цялата нощ от притеснение, тя не била успяла да
заспи.
Следващите пъти
когато бащата взимал П., я е водил и оставял в дома на майка си и баща си, като
там често се било налагало през цялото време тя да гледа и да се занимава с
малките си братовчеди - деца на сестрата на ищеца. През цялото време жилището
било заключено, като всеки е държал ключовете в себе си, не било позволявано на
П. да излиза, взет бил и мобилният й
телефон. Не е имало приготвена храна и по 6-7 шест часа била държана
гладна.Детето искало и е молило да му позволят да си тръгне, тъй като е
трябвало да подготвя уроци и домашни за училище, но не било пускано. След
срещите на П. с бащата и роднините му тя се прибирала изнемощяла, изнервена,
гладна, мръсна и казвала, че повече не иска да ходи на тези срещи.
Твърди се, че
роднините на ищеца постоянно говорили и възлагали в тежест на детето, че само
то можело да оправи нещата, че майка й е лоша, че е дете без родители, дете в
риск. Детето било подложено на постоянен психически тормоз от страна на бащата
си и бабата по бащина линия, които ежедневно и многократно й звънели по
телефона, изпращали SMS-си, че я наблюдават, че знаят къде живее, в коя стая е
и какво прави.
Бащата и бабата
по бащина линия, били ходили почти ежедневно пред и в училището на П..
Причаквали я и насила взимали раницата й, качвали я в колата, за да я водят в
дома си. Освен това бабата пред и в училището била правила сцени, викала, плакала и по този
начин е излагала детето и то се е чувствало засрамено пред съучениците си и
учителите. Многократно П. била стояла вътре в училището и не смеела да излезе,
за да избегне срещите с баща си и баба си и това злепоставяне пред приятели и
съученици. Когато детето е успявало все пак да стигне до тролея и да се качи,
за да се прибере, бабата се била качвала след него и му дърпала раницата.
Ищцата сочи, че
въпреки, че П. е момиче на 13 години, се е принудила да помоли бабата на
ответницата, да я взима от училището, за да не бъде преследвана и тормозена по
този начин.
Всички тези
обстоятелства били причина детето да се чувства зле: безпомощно, подтиснато,
изнервено, а състоянието му се било влошавало и се наложило ответницата В. да я
води многократно на лекар още от месец февруари 2018г. При извършените прегледи
било констатирано тревожно разстройство“неуточнено“; Обилна и честа менстурация
с нередовен цикъл; Посттравматично стресово разстройство. Насочена била за
работа с психолог.
На 02.12.2018 г.
с Изх.№260 било изготвено Становище от
психолог от проведените психологически консултации в Центъра за психологични
консултации, диагностика и психотерапия в гр.Пазарджик, от което се
установявали като причини, изброените по-горе, за нанесена психична травма на
детето и необходимост от по-специално отношение за превъзмогване на това
състояние.
Твърди се, че
почти година бащата не е заплащал издръжка за детето си, а само я е подлагал на
психически натиск и стрес.
Ответницата изразява мнение, че детето трябва
да поддържа контакти с бащата си, но предвид изложените обстоятелства и
здравословно му състояние, в случай, че
такива бъдат допуснати, въпреки нежеланието на детето, то те следвало да
бъдат силно ограничени и да бъдат сведени до не повече от два часа, два пъти
месечно и то в присъствието на майката, докато бъде преодоляна преживяната
психична травма, нанесена от бащата и неговите роднини.
Също така през
лятото, не следвало да се допуска продължителен престой при бащата по време на
ваканцията, тъй като детето било момиче на 13- годишна възраст и следвало да
бъде взето под внимание и неговото мнение и когато е готово и преодолее
сегашните негативни изживявания от срещите с баща си и неговите роднини, то
само щяло да почувства необходимост да се вижда с баща си.
Заявява се, че
ответницата е педагог-старши учител в ***„***" гр.Пазарджик, с постоянна
работа и постоянни доходи. Притежава необходимия родителски капацитет и
разполага с прекрасни битови условия за отглеждане и възпитание на детето.
Отправена е
молба исковите претенции да не бъдат уважавани във вида, в който са предявени.
Времето за личен контакт на бащата с детето да бъде сведен до два часа, по два
пъти месечно и в присъствието на майката. Да не бъде уважавано искането за
вземане на детето с преспиване при бащата през ваканциите.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Приложени са
писмени доказателства по опис: Резултати от изследвания от 07.02.2018 г. в ДКЦ
1 Пазарджик ЕООД; Амбулаторен лист от 30.05.2018 г от преглед при Д-р С.С.;
Амбулаторен лист от 02.10.2018 г. от преглед при Д-р С.С.; Амбулаторен лист от
21.11.2018 г. от преглед при Д-р С.С.; Амбулаторен лист от 26.11.2018 г. от
преглед при Д-р ***; Етапна епикриза от 26.11.2018 г. на Д-р ***; Становище,
Изх.№260/02.12.2018 г. на Център за психолгични консултации, диагностика и
психотерапия, за проведени психологични консулатации; Трудова характеристика на
Д.В., с Изх.№926/27.02.2019 г., изд. от ЕГ"***" гр.Пазарджик.
От приетото по
делото заключение на СПЕ, след проведеното психологично изследване на ищеца Ч. се
установява, че същият е психически и физически здрав.
Родителският му капацитет е положителен за отглеждане на дете. Има добър
потенциал да задоволява емоционалните, интелектуални, културни,образователни,
финансови, хигиенни и здравни потребности на детето си. От друга страна, установено от експерта е, че му липсват че
добри корекционно- възпитателски умения, които да не огрубяват, да не
нараняват, напротив, да съхраняват и щадят и без друго крехката неукрепнала
тийнеджърска личност на дъщеря му П.. Предвид установената силна емоционална
връзка между майката и детето, както и комфорта на същото в подкрепящото ново
семейство, експерта К. поддържа становище, че П. Ч. на този етап следва да
остане да живее при майка си Д.В..
Препоръчва задължително
посещението при фамилен психотерапевт на детето ведно с майката от една страна
и на бащата от друга с цел овладяване на създалата се конфликтната ситуация, с
цел снизяване на гневните отреагирвания от страна на детето, отнасящи се до
принизяване и огрубяване личността на бащата и неговата изключително важна роля
при отглеждането и възпитанието й, както и формиране на възпитателни умения от
страна на бащата, съразмерни с днешното съвремие, потребностите и желанията на
подрастващата П..
Дадено е
становище, че с оглед нуждата на всяка една личност да бъде ценена и уважавана.
Само по този начин ще се постигне постепенно възобновяване на добрата
комуникация на детето с баща й и ще се достигане до пълен психоемоционален
комфорт на същата, който е необходим, за да се избегнат за в бъдеще тежки и
нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведенческия акт и личностовото
развитие на П..
От проведеното психологично изследване на ответницата
се установява от психолог К., че по време на изследването, В. е била видимо
спокойна, психомоторно леко напрегната, с ясен лицеизраз и демонстрирано
желание да участва в психологическото освидетелстване, както и да отговаря на
въпроси, свързани с това.
Относно психичният й статус е дадено становище за забързан говор, оживен и мимически ангажирана. Всестранно ориентирана, информативна. Със съзнание за персистираща дискомфортна ситуация, изходяща от случващото се с детето й и поредицата от съдебни дела. Ясно и точно вербализирала изживяванията си. Мисловен процес- правилен по съдържание, без данни за психосензорни разстройства. Емоционално оживена, с демонстрант на висока самоувереност, съответна на изживяванията си. Памет и интелект-съхранени на нивото на възрастта, образователния ценз и социалния опит.
Заключението по
отношение личността на отетницата В. е, че е психически и физически здрава. Родителският й
капацитет е много добър за отглеждане на деца- съхранено е умението й да
задоволява емоционалните, интелектуални и всякакви потребности. Дадено е
становище, че предвид създалата се силна емоционална връзка между майката и
дъщерята П. Ч. , както и комфорта на същото в подкрепящото ново семейство
/съвместното съжителство с А.Д.- приятел на майката, при когото детето се
чувстват добре и спокойно /по техни твърдения/,то следва П.Д..Ч. на този етап
да остане да живее при майка си, на която новия й приятел оказва подкрепа при
отглеждането й.
От друга страна
се заключава, че предвид обстоятелството, че детето е още малко и присъствието
на биологичния баща, който също притежава добър родителски капацитет е от
изключително голямо значение за правилното психоемоционално, сексуално и
поведенческо развитие, е абсолютно задължително то да се среща, контактува и
общува с нейния баща, като предвид създалата се ситуация на висококонфликтни
взаимоотношения ведно с борба на лоялности, за да не се получават ненужни тежки
психотравмиращи ситуации между родителите и детето им е задължително
посещението при фамилен психотерапевт на цялото семейство с цел овладяване на
създалата се конфликтната ситуация, с цел да се избегнат за в бъдеще тежки и
нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведенческия акт на подрастващото
дете, което демонстрира недоволство от ситуацията, пораждаща чувство на
непълноценност.
Сочи се, че враждебност
и отчуждение са в основата на емоционалната структура към момента. Силна
фрустрация, свързана с отношенията в семейството, показва претенциозност и
натрупан силен гняв към някой от родителите. От друга страна детето демонстрира
добри взаимоотношения, близост с майката, което е силен емоционален индикатор
за привързаност, сигурност и защита за нея. Майката е възприемана като
фигура-доминанта, което е показател за потребност от сила и защита, каквато П. към
момента намира у майка си. То търси обич и подкрепа и по този начин се чувства
значимо, обичано и желано. Не са й необходими други хора- майката и любовта й
към нея са й достатъчни.
Становището е, че като личностов типаж детето се
индикира като общително, с доминанта към това да бъде забелязано, дори
поощрявано. Предвид възрастта П. е социално и житейски незряла, назавършена
личност, мотивирана е да бъде отлична ученичка, каквато е, има изградени
интереси и цели. И при нея, както и при майка й е установено от психолога
наличие на ситуативна тревожност и повишено ниво на безпокойство, когато се
говори за баща й. В нейната последователност в отношенията с близките й обаче
се наблюдава преекспониране на негативистичното отношение към бащата, стигащо
дори до макар на гневна идеация „...не искам да го виждам, не искам да
контактувам с него....". Това отношение на детето се допълва и от наличието
на себенеувереност и недоразвитите механизми за саморегулация и самоконтрол.
Всички тези маркери на личностова недоизграденост, споед експерта биха могли да
се обяснят и с кризите в тийнеджърската възраст, но за да не се патологизират
тези маркери, са й необходими добри образци на подражание, следването на
добрите практики, които да изместят тежките негативистични и гневни нагласи,
които за в бъдеще биха могли да метаморфозират личността към противоправни
прояви и девиации в поведенческия акт.
В заключение, с
оглед обстойното изследване на страните по делото, както и на тяхното дете П.,
психолог К. установява следното:
Към момента на
изготвяне на експертизата майката и бащата на П. живеят разделено. Родителските
права върху нея се осъществяват от майката Д., която отглежда детето си с
помощта на нейната майка и новият й приятел ***, като финансовите грижи и
отговорности са изцяло техни предвид това, че тя и П. напълно отказват и
възпрапятстват каквато и да е помощ от бащата. Контактите на бащата Д., въпреки
упоритите усилия от негова страна са силно възпрепятствани и по този начин
силно се затруднява общуването с детето му, за което той вини основно майката. Сочи
се, че бащата е твърдо решен да продължи да търси най- добрите възможности, за
да се среща с детето си, „...което страшно много ми липсва и което много
обичам....".
От друга страна,
съдът установява от СПЕ, че при подканата
от психолога за среща между майката, бащата и самата П., детето е станало неспокойно,
психомоторно напрегнато, с изразена тревожност, провокирана именно от
евентуалната непосредствена физическа близост с баща й, който през цялото време
е определян от нея с черна негативистична окраса.
Твърди се също,
че още по време на съвместния си живот отношенията между родителите на П. не са
били гладки и безпроблемни, по думите на ответницата, която заявила, че били
семейство за пример, защото тя мълчала и „те си правеха с мен, каквото си
поискат....".
Установено е
също, че връзката между двамата родители- емоционална, практична, и житейска е
непоколебимо прекъсната. Детето е премествано и при единия, и при другия
родител, всеки експонирайки върху него своите умения за корекционно-
възпитателен процес и показвайки доминанта и надмощие. Д. е установен като тип
авторитарен лидер, искащ на всяка цена абсолютното отношение на детето си към
него и неговите близки, в т.ч. родители, сестра и племенници,по негов модел.
Майката Д. от друга страна напълно либерализира отношенията с детето си,
оставяйки го само да решава какво иска, към кого как да се отнася, без давлияе
на решенията й в тази насока, като по този начин се стига до размиване връзката
дете- родител, респективно възпитател и дете- приятел.
Сочи се, че в
настоящият случай връзката дете - баща от страна на майката дори е неглижирана,
което е и причина за проявата на омраза на детето към баща си „...той никога не
се е грижел за П., всичко правех аз...". Налице е установена висока проява
на конфликт на лоялности, като проектиран във времето този конфликт не би имал
според експертното становище, положително влияние върху личностовите и
поведенчески прояви на детето в зряла възраст.
В заключение е дадено становище, че Д. и Д.
са родителите на детето П. и като такива са еднакво отговорни за отглеждането,
възпитанието, израстването и задоволяването на нейните потребности така, че да
тя се формира като здрава и пълноценна личност. За да се постигне това обаче са
препоръчани необходимост в разумни граници родителите да обезпечават на детето емоционалния
и интелектуален комфорт и ведно с това да се осъществява добър и ефективен
възпитателен процес. Твърдението е, че всеки елемент от този процес не следва да се
интерпретира като насилие, тормоз и терор, а напротив- да се поглежда градивно
и структурно на една бъдеща зряла личност.
Установено е, че
към момента на изготвяне на СПЕ присъствието на бащата в живота на детето П. е
силно ограничено и по този начин се възпрепятства възможността да проявява
каквито и да било бащини чувства и съответно е снизена неговата бащина позиция
и роля в целия й живот, развитие и възпитание. Свръхпреработката на минали
изживени негативистични събития изработва груба и изкривена представа за
бащата, която води само до проява на абсолютно неуважение към него и
непризнаване на неговите опити за смекчаване на отношенията и сближаването му
като дете и родител. Напълно е нарушена емоционалната връзка на детето с
бащата. В тази връзка е препоръчано във времето да се полагат необходимите
усилия от страна на майката да насърчава една бъдеща добра взаимовръзка на
детето с нейния баща, а не да се стреми към порочна практика „....тя вече е
голяма и може да решава сама....".
Твърди се, че в този случай и при така
стеклите се обстоятелства би следвало, дори е препоръчително майката да прояви
също родителско отношение като по- скоро насърчава детето да не избутва баща си
напълно от живота си, а не да предоставя пълна *** на нейните мисли и действия
сама да взема едно абсолютизирано крайно решение, в дъното на което стои
пълното огрубяване и отчуждаване от бащата, тъй като децата по презумпция не
могат да бъдат самостоятелни единици. Възрастните са отговорни за тяхното
развитие, формиране на представите за добро и зло и не на последно място
определяне и изграждане на добри и позитивни взаимоотношения. Необходимостта от
обич, топлота и подкрепа и от двамата родители са абсолютно необходими за
децата.
Към момента на
изготвяне на експертизата детето изпитва силна емоционална привързаност към
майка си и нейното семейство и омраза, гняв и обида към баща си. Приема майката
като неин най-доверен човек, който й създава сигурност и спокойствие и който
осигурява нейния комфорт и потребности. У детето П. се е преекспонирала
враждата към баща й от неправилния подход към самата нея, неправилните
деяйствия от страна на роднините на бащата, с което според самата П. е уронен
нейния авторитет пред съученици и приятели „.... те ми вземаха чантата,
съучениците ми видяха това, аз се почувствах ужасно....".
Според преките
наблюдения на майката, симптомите на тревожност се дължат на натиска и
неправилния подход при взаимоотношенията на детето П. с баща й и неговите
роднини- авторитарен подход от страна на баща й и неговите родители за срещи и
контакти по начин, определен от тях, без да се зачита желанието на самото дете
„....те ме държаха под ключ у баба ми и когато исках да си тръгвам ме питаха
как така ще си тръгваш? Задушавах се, ставаше ми лошо "
Чувствата на
детето П. преди раздялата са били умерено контактни, умерено емоционални. Към
момента детето е спокойно.
По отношение на
детето П. Ч. са установени данни за наличие на ПАС синдром, тъй като промяната
в нея е настъпила в периода, когато тя остава да живее сама с майката, при
проявен впроследствие на раздялата пълен отказ да се среща с бащата и дори да
говори за него. На етапа на експертизата майката не е склонна да променя
ситуацията, не насърчава детето да се вижда с бащата. „... На нас с мама сега
ни е хубаво, аз съм спокойна, ....чак сега разбрах, че имам баща"., като при
детето е налице пълно отхвърляне на бащата, което е проява на програмираща
среда. Детето е въведено от родителите да участва в родителския конфликт. При
невъзможността да се справят със ситуацията на афекти, детето е взело страната
на единия родител срещу другия /бащата/.Това е обусловило желанието й да живее при
майка си, към която изпитва силни чувства на обич и емоционална привързаност.
Установена е
също повишената дразнимост, богатата гама на вегетативни реакции и соматични
проблеми, като цяло наличие на фрустрационен синдром, които са индикативни
формати на личностов и емоционален дискомфорт. Детето се чувстват комфортно при
майката и новия й приятел.
Сочи експерта,
че в противоречие на подходите при ПАС синдрома, при които според създателя на
тази теория Ричард Гардън детето се отделя от отчуждаващия родител и се връща
при отчуждения, предвид създалата се тежка психоемоционална атмосфера и пълен
емоционален дискомфорт в разделящата се двойка със семейно съжителство Д. и Д.,
в което отношенията от дисхармонични във времето са метаморфозирали във
висококонфликтни и с цел да се избегнат нежелани последици от тежка фрустрация
за детето, счита и поддържам становището, че следва то да продължи да живее при
майка си, на която приятелят й и отчасти майка й оказват подкрепа при
отглеждането на П. и се полагат адекватни грижи в учебния процес. Предвид
обстоятелството обаче, че бащата обича детето си и има желание активно да
участва в отглеждането, възпитанието и развитието й не следва да бъдат
ограничавани неговите правата и възможностите
на бащата да се вижда и да контактува с дъщеря си. Твърди се, че следва
да му бъде оказано абсолютно съдействие от страна на майката да полага бащините
си грижи , обич и топлота към единственото си дете.
Препоръчано е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
посещението при фамилен психотерапевт на цялото семейство с цел овладяване на
създалата се конфликтната ситуация, с цел снизяване на гневните отреагирвания
от страна на майката и самата П. и нейното семейство, отнасящи се до
пренебрежение личността на бащата и неговата изключително важна роля при
отглеждане и възпитание на детето, тъй като само по този начин ще се достигане
до пълен психоемоционален комфорт на детето, за да се избегнат за в бъдеще
тежки и нежелани психосоматични проблеми и девиации в личностовото развитие и поведенческия
акт.
От изготвения по
делото социален доклад се установява, че основни грижи по отглеждането на П.,
след настъпването на фактическата раздяла между родителите се полагат от
майката. Задоволени са базовите му потребности от храна, здравни грижи и
образование.
Жилищни условни
п среда за детето:
Жилището, в
което се отглежда П. се намира на адрес:гр.Пазарджик ул. "***" №7,ет.1.,
което е собственост на А.Д. - настоящ съжител на Д.В.. Представлява
новоремонтиран апартамент, състоящ се от едно спално помешение, което е
пригодено за детска стая, хол, кухня и санитарен възел. Предоставени са много
добри хигиеппо-битови условия за живеене.
Жилището, в
което живее бащата-***е собственост на неговите родители - ***Ч. и ***Ч.. То се
намира на адрес: ***, разполага с едно спално помещение, кухия, хол и санитарен
възел. Предоставени са добри хигиенно-битови условия за живеене.
Трудова заетост,
работно време и доходи: Д.В. работи като учител в ЕГ "*****" гр.
Пазарджик. Месечното възнаграждение, което получава е около 920.00 лв.
Д.Ч. работи като
инспектор за здравословна и безопасна работа в "***"АД гр.Пазарджик.
Месечното възнаграждение, което получава е около 750.00 лв.
Роднински и
приятелски кръг на детето и семейството:
Майката - Д.В.
полага грижи за детето с помощта на съжителя си, който и оказва, материална и
финансова подкрепа. По данни от П., тя се чувства спокойна и щастлива заедно с
майка си и съжителят й -А.Д.. Когато е с баща си, П.па се среща и с баба си и
дядо си по бащина линия.
Възпитание,
обучение, образование и социална интеграции на детето:
П.па е ученичка
в шести клас ***гр. Пазарджик с класен ръководител-Л.К.. Посещава редовно
учебните занятия. Справя се добре с овладяване на учебния материал. Не отсъства
безпричинно.
Емоционални
взаимовръзки и стабилност:
Между майката и
детето има изградена силна емоционална връзка на привързаност. Майката се
определя като родителя, който полага грижи по отглеждането на детето си към
настоящия момент.
Дадено е
становище, с оглед на проведеното социално проучване, съдът да се произнесе в
най- добър интерес на детето П.Д..Ч.
В открито съдебно
заседание страните се явяват лично и с процесуалните си представители. С оглед
на лично изразено от страна на детето П. желание, същото е изслушано от съда по
реда на чл. 15 от ЗЗД в присъствието на социален работник от ДСП Пазарджик-
„Отдел закрила на детето“.
След анализ на събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съдът прие следната
фактическа обстановка.
Установено по
делото и неоспорено от страните, е че двамата родители са живели на семейни
начала 17 години, а именно от 2003 до 02.06.2017 г., като от съвместното им
съжителство на 06.03.2006г. се е родило
детето П..
Д.В. и Д.Ч. са
съжителствали 17 години без брак. От съвместното си съжителство имат едно
родено дете - П.Д..Ч.. Фактическата раздяла па родителите настъпва през месец
май 2017г. Установи се, че причините за раздялата са комплексни, като една от
тях е, че ищецът Ч. не е помагал с грижи за семейството си както в битово
отношение, така и във финансово.
От изслушването
на страните по реда на чл.176 от ГПК се установява, че в началото на съвместното им съжителство
взаимоотношенията се развивали нормално. Постепенно във времето, започнали да
се наслагват негативни преживявания у ответницата, която била заставена да
общува предимно с членове от семейството на ответника/неговите родители, сестра
и племенници/. Освен това решенията свързани с прекарване на свободното време
на семейството били вземани еднолично от ищеца, който не търпял възражения.
Ценял особено личното си пространство, което се отразявало на контактите с
дъщеря му П.. Детето, нямало възможност да гледа телевизия, когато бащата си
бил в къщи и според споделеното от ответницата, те двете стояли предимно в
кухнята.
Въпреки
вътрешното негодувание, което ответницата изпитвала, тя всячески се стремяла да
запази семейството си и поради тази причина не направила опити да промени
атмосферата в дома си, като била убедена,
че приемането от нейна страна на налаганите от ответника правила за общуване в
съвместният им живот ще бъде достатъчно
отношенията по между им да се подобрят. Тъй като това не се случило,
ответницата взела спонтанно решение да напусне ищеца, когато той бил в болница
за лечение
и диагностика в гр.София в периода 22.05.2017г. до 02.06.2017г., Тръгнала си заедно с дъщеря си, като взела
единствено необходимите им лични вещи.
Именно внезапното разделяне на семейството в момент, когато ищецът е бил
на лечение го изненадало и поставило в невъзможност да приеме новосъздалата се
ситуация.
Стремежът му да
се събере отново с ответницата, която отказвала да общува с него го пренасочило
към активен и на моменти агресивно –настоятелен контакт с детето, което
първоначално с желание се срещало с баща си, но след като той и неговите
родители започнали да вменяват на П. чувство за отговорност за създалата се
ситуация и да й внушават, че само тя може да събере отново майка си и баща си,
детето започнало да се отдръпва и да не желае срещи с роднини и близки по
бащина линия, както и със самия баща. /Обясненията на отв. В./. Стресът за П.
стигнал до нива, които станали причина за влошаване на здравословното й
състояние, изразяващо се в рязко спадане на температурата на тялото й, масивни,
кръвоизливи по време на месечен цикъл и безсъние. / Резултати от изследвания от
07.02.2018 г.; Амбулаторен лист от 30.05.2018г.; 02.10.2018г.; 21.11.2018 г. от
прегледи, извършени от д-р. С.;
Амбулаторен лист от 26.11.2018 г. от преглед извършен от д-р. ***; Етапна
епикриза от 26.11.2018г. на д-р. ***; Становище с изх.№ 260/02.12.2018 г. на
Център за психолгични консултации, диагностика и психотерапия, за проведени
психологични консулатации, свидетелски показания на св. Т.В./.
Въпреки очевидно
влошаващото се физическо състояние на детето, майката В. не възпрепятствала срещите
с бащата/показания на св. ***/, чието желание да се вижда с дъщеря си започнало
да се изразява в още по-настоятелен стремеж за срещи, при които да бъде заедно
с детето си, като започнал да чака П. заедно с родителите си /бабата и дядото по
бащина линия/ пред училището, в което тя учила. Това допълнително стресирало П.,
която започнала да изпитва срам от съучениците си. Освен това се чувствала
непрекъснато следена от баща си, който й казвал къде се намира в моменти,
когато тя била сама /обясненията на П./ и
с течение на времето развила СРО, като по думите й, започнала да мрази баща си
и да не желае да го вижда както него, така и близки и роднини от семейният му
кръг.
В открито
съдебно заседание детето споделя, че едва когато майка й заживяла с приятеля си „ разбрала
какво значи да имаш баща“.
По въпроса относно
родителският капацитет на двамата родители, съдът с оглед на даденото подробно
становище от експерта след разговор и изследване поведението на детето и на двамата
родители по отделно и събраните по делото доказателства, намира следното:
Определянето на
родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се
осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да
осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за
възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните
качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия,
възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и
възможността за помощ от трети лица.
Правилното
възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на
родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота
и да им дава положителен пример.
От събраните по
делото данни се налага извод, че и двамата родители имат родителски качества,
като притежават умения за възпитаване и подпомагане на детето. Съдът намира, че
по делото са на лице доказателства, които дават приоритет по този показател на ответницата
В.. От една страна това е така с оглед
обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните, възпитанието и
отглеждането на детето е поето от ответницата. Освен това от приетите по делото СПЕ и социален доклад се
установява, че детето се възпитава по един добър начин и демонстрира силна
емоционална връзка с майка си.
Както се посочи
съдът намира, че и ищеца Ч. има добри умения за възпитаване на детето, които се
установиха от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите А., ***, В., които съдът кредитира изцяло, с оглед на
обстоятелството, че същите са хронологично-последователни и непротиворечащи на останалите
доказателства по делото.
Относно, моралния облик и родителски капацитет и на двамата родители са на лице данни че
същият е висок. Предвид личните впечатления на съда е формиран основен извод,
че бащата е личност с изключително
високо изграден бащин инстинкт, който се изразява в непрекъснатата му
потребност за общуване с дъщеря му П. и участие в нейното пряко отглеждане и
възпитание. Освен това е с добри възможности, както материални, така и социално
– битови за отглеждането и възпитанието на детето.
Установява се,
че всеки един от родителите по време на съвместното им съжителство е полагал
грижи, като детето е правилно възпитавано. И двамата родители многократно заявяват
изричното си желание да участват активно във възпитанието и отглеждането на
детето (вкл. и по време на изслушването, проведено пред настоящата инстанция).
Няма данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – страните
нямат спор относно семейното жилище, не претендират родителските права
единствено заради издръжка. Ищецът Ч. изразява съгласие детето да е отглеждано
от майката – ответницата В. и не претендира възлагане упражняването на родителските
права, но настоява връзката с дъщеря му, която към момента е прекъсната да бъде
възобновена и да му се даде възможност за едно периодично във времето общуване
с П., въпреки изразеното от нея силно
отчуждение и негативизъм към него.
По делото са
събрани достатъчно доказателства, които са в насока, че и двамата родители имат силно изградена
емоционална връзка дъщеря си. Впрочем този извод е и напълно логичен, доколкото
е нормално родителите да са привързани към детето си, а по делото не се установяват
факти, които да разколебават това заключение.
Предвид на
събраните доказателства, заключенията на изготвените и приети по делото СПЕ,
социален доклад и личните впечатления на съда, придобити при изслушване на
страните и детето П. в съдебно заседание и силната
емоционална връзка на детето с майката, съдът прие, че упражняването на
родителските права по отношение на П. следва да бъде предоставено на ответницата
В., като детето ще живее на адреса на местоживеене на майката.
Не без значение
е и факта, че ответницата може да разчита при отглеждане на детето на помощ от приятелят
си – ***, който я подкрепя и живеят в общ дом,където е създадена атмосфера на
психически и битов комфорт за П., чувство за сигурност и привързаност към приятеля
на майка си /изслушване на П. в открито съдебно заседание/.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че майката е осигурила много добри емоционални, жилищно-битови
и материални условия за живот на детето си.
По определяне
режима на лични отношения между ищеца Ч. и детето П.:
Установеното към
момента силно изразено негативно отношение и гняв на детето към бащата налага,
съдът да определи режим на свиждане между бащата и детето, който да осигури
плавно и постепенно връщане на доверие,емоционална връзка и привързаност.
Първоначално
срещите в продължение на 6 месеца ще са в присъствието на майката или социален
работник - два пъти месечно през първият и последният съботен ден на месеца от
10.00ч. до 12.00ч. /за по два часа/ без преспиване и вземане на детето през
ваканциите, като при възвръщане на доверието и емоционалната привързаност към
бащата и след изтичане на шест месечният
период, режимът на лични контакти ще е всяка
първа и трета седмица на месеца – в събота и неделя от 17:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя с преспиване в дома
на ищеца Ч., който да взима детето и го връща от адреса, обитаван от
ответницата В.. Наред с това детето следва да осъществява режим на лични
контакти с баща си и за един месец през лятото (с преспиване) във време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като детето следва да бъде
взето от адреса на майката в 10:00 часа от първия ден и да бъде върнато в 17:00
часа на последния ден.
Всяка четна
година детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка
нечетна година – коледните празници, като детето следва да е с баща си през
четните години на всеки един от посочените дни – петък, събота, неделя от 10:00
часа в петък до 17:00 часа в неделя. На бащата следва да бъде дадена възможност
да празнува заедно с детето рождения му ден. С тази цел всяка четна година на
рождения ден на детето П. следва да има право да го взема от дома му в 10:00
часа и да го връща в 18:00 часа.
Съдът счита, че
по този начин с подход на плавен преход на възобновяване на прекъснатата връзка
между баща и дъщеря и с оглед категоричното становище на психолог К., за
наличие на СРО, П. ще успее да превъзмогне настъпилата промяна в отношението
към баща си. Не на последно място следва да се отбележи, че е необходимо ищецът
Ч. и ответницата В. да положат максимални усилия да предпазват детето от
стресови ситуации. Ищецът Ч. да не среща
дъщеря си с роднини, които я гледат изпитателно и я разпитват за отношенията
между родителите й и да покаже бащината си обич и привързаност, като отделя
време само за себе си и детето без присъствието на неговите родители, които
биха били трети лица, намесващи се в изключително и преимуществено личната сфера
на отношения между баща –дъщеря и то в момент, когато е необходимо специално
внимание и много внимателен поход от баща към дъщеря, демонстриращ любовта и
привързаността му към детето по начин, който то може да разбере и възприеме.
Следва да се
отбележи, че фактическата раздяла на двамата родители, е преживяна тежко от П.,
която предвид специфичната й възраст се е пренасочила емоционално само към
единият родител - в случая майката, търсейки, подкрепа и сигурност, считайки,
че такава подкрепа не може да получи от баща си, който /по думите на П./ не се
е грижил за нея, което възприятие в детското съзнание е равнозначно на
безразличие и липса на любов.
Налага се извод,
че с настоящото решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в
посочения смисъл, като последващият широк режим на лични отношения между ищеца
и дъщеря му ще бъде в интерес както на детето, което има нужда при израстването
си от активното участие на неговия баща, така и на бащата, който изразява
готовност и желание да участва активно в отглеждането и възпитанието му.
По иска с правно
основание чл. 143 от СК:
В
доказателствена тежест на страните по предявения иск с правно основание чл. 143 СК е да докажат наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят
необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. Както се посочи
по делото безспорно е установено, че ответника Ч. е баща на детето, като съдът
прие, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката.
Според
разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на
детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови
нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими
повече средства. В случая към момента детето ученичка, т.е са възникнали голяма
част от потребностите за едно дете в училищна възраст. Освен това от съда се отчита и фактът, че
понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е
неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на
нарастването им е устойчив.
По аргумент от
чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Към момента
ответницата отглежда дъщеря си, грижейки се за нейните потребности, поради
което съдът следва да определи дължимият от бащата размер на необходимата
издръжка за детето. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите
условия в страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна
заплата, предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима ежемесечна
издръжка в размер на по 180.00 лв.
По делото не се
събраха доказателства за наличието изключителни нужди извън общоприетите, които
да налагат определянето на завишен размер на издръжката на детето. Размерът на
издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите на
лицето, което я дължи. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази
връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст,
осъществява трудови функции , в добро здравословно състояние и не дължи издръжка
на трети лица.
Мотивиран от изложеното настоящият състав
намира, че искът за издръжка следва да бъде уважен до сумата от 180.00лв.
месечно считано от момента на подаване на исковата молба 01.02.2019г. до
настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че предмет на разглеждане в настоящото производство са два
иска 127, от СК и чл. 143 от СК и с оглед изхода на делото ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 259.20лв. върху
уважения размер на претендираната издръжка, както и заплатеното възнаграждение на вещо лице, възлизащо на сумата от 520.80лв.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на отвената страна, сторените по делото разноски в
размер на 300.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да
доплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 70.00 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127 от СК упражняването
на родителските права спрямо детето П.Д..Ч., ЕГН:********** на нейната майка в
качеството й на законен представител - Д.И.В.,
ЕГН: ********** ***, като местоживеенето на детето ще е по местоживеене на
майката Д.И.В..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между
бащата Д.С.Ч., ЕГН: ********** *** и П.Д..Ч., ЕГН:********** както следва: Считано
от влизане на решението в сила в продължение на 6 месеца в присъствието на
майката или социален работник - два пъти месечно през първият и последният съботен
ден на месеца /за по два часа/ от 10.00ч. до 12.00ч. - без преспиване и взимане
на детето през ваканциите, след което режимът на лични контакти ще е всяка първа и трета седмица на месеца – в
събота и неделя от 17:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на ищеца Ч., който
ще взима детето и го връща от адреса, обитаван от ответницата В.. Наред с това
детето следва да осъществява режим на лични контакти с баща си и за един месец
през лятото (с преспиване) във време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като детето следва да бъде взето от адреса на майката в
10:00 часа от първия ден и да бъде върнато в 17:00 часа на последния ден.
Всяка четна
година детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка
нечетна година – коледните празници, като детето следва да е с баща си през
четните години на всеки един от посочените дни – петък, събота, неделя от 10:00
часа в петък до 17:00 часа в неделя. На бащата следва да бъде дадена възможност
да празнува заедно с детето рождения му ден. С тази цел всяка четна година на
рождения ден на детето П. следва да има право да го взема от дома му в 10:00
часа и да го връща в 18:00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Д.С.Ч., ЕГН:
********** *** да заплаща на детето П.Д..Ч., ЕГН:********** чрез нейната майка
в качеството й на законен представител -
Д.И.В., ЕГН: ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв.,
считано от дата на подаване на исковата молба – 01.02.2019г., до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., ЕГН: ********** *** да заплати
на Д.И.В., ЕГН: ********** сумата от 300.00лв.
представляваща направените по делото разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 259.20лв. върху уважения размер на определената
издръжка, както и заплатеното възнаграждение
на вещо лице в размер на 520.80лв.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., ЕГН: ********** да доплати по
сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 70.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик в двуседмичен срок, считано
от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: