№ 367
гр. Дупница, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Деа Д. И.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200839 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Х. А. С. с ЕГН ********** действащ чрез пълномощника си адв. К. Ч. – САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Позитано“ № 39 обжалва Наказателно постановление № 23-
1139-001179/22.05.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна
полиция Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от адв.
Ч., която поддържа жалбата по аргументи изложени в същата и в пледоарията по същество.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Ако
жалбата бъде счетена за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение над минималния размер, на осн. чл. 63, ал. 4 ЗАНН прави
възражение за прекомерност на същото като моли за присъждане на възнаграждение в
минимален размер. С молба от 09.10.2023 г. процесуалният представител на въззиваемата
страна – гл. юрисконсулт Лазов е изразил същото становище по жалбата с искане за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Поддържа и направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2023 г. полицейските служители К. К. и А. Д. получили обаждане от
оперативен дежурен /ОД/, че лек автомобил ,,М..........“ е спрял на пътя в района на с.
Дяково, водачът е слязъл гол от автомобила и е махал на другите водачи. Скоро след това
получили и втори сигнал, че автомобилът се движи в посока гр. София. Полицейският
автопатрул се отправил към мястото и на автомагистрала ,,Струма“ при км 47+500
настигнали водача и спрели пред него. Поискали документите на водача и на автомобила, С.
им представил личната си карта и свидетелство за регистрация, но не представил
свидетелство за управление на МПС. Била направена справка с дежурния и било
установено, че свидетелството за управление на МПС на водача е със статус отнето/иззето.
Водачът бил неспокоен, в неадекватно състояние, на същия била направена проверка за
употреба на алкохол, като резултатът от нея бил положителен. На водача бил съставен
АУАН серия GA № 875339 от 08.05.2023 г. за това, че по АМ ,,Струма“ при км. 47+500 в
посока гр. София управлява собствения си лек автомобил ,,М.......... С..........“ с рег. №
.............., без да притежава свидетелство за управление на МПС /лишен от правоуправление/,
направена справка с техническо средство РСОД и ОД при РУ Дупница. Въз основа на така
съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-1139-
001179/22.05.2023 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна
полиция Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
Видно от писмо рег. № 348000-1069/10.10.2023 г., изд. от Началника група КПД ГПА
и справка за нарушител/водач на Х. АА.С., свидетелството за управление на МПС е отнето
на 20.04.2023 г. от Отдел ,,Пътна полиция“ СДВР при връчването на наказателно
постановление № 22-4332-024873/02.12.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите К. и Д.. Съдът направи
изводите си за фактите и въз основа на приложените писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй
като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво
фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели полицейски служители – актосъставителят К. и свидетелят Д.. Съдът приема с
доверие заявеното от полицейските служители доколкото същите споделят добросъвестно и
последователно известните им факти и обстоятелства установени при проверката. След
предявяване на АУАН и двамата поддържат категорично констатациите в същия.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна. Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
2
И в АУАН и в атакуваното НП деянието е описано по следния начин: “водачът
управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС /лишен от
правоуправление/“. АУАН е съставен, а НП е издадено при допуснати съществени
процесуално нарушения, изразяващи се в липса на реквизити по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и при разминаване между фактическото описание на
нарушението и дадената правна квалификация. На първо място следва да се отбележи, че
както вече се посочи от фактическа страна и в АУАН и в НП нарушението е описано както,
че “управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС“, така и
едновременно с това че е “лишен от правоуправление“. В трайната съдебна практика е
утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за
правоуправление не са идентични понятия. За да управлява МПС водачът трябва да
притежава СУМПС /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при
наличието на предвидените в закона условия /чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП/ и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да
управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава
дейност, обаче не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването
му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 – 152 от ЗДвП. В този
смисъл водачът ще бъде неправоспособен, ако по отношение на него не се е осъществил
сложния фактически състав, очертан в чл. 150-152 от ЗДвП. Напълно възможно е водачът да
е правоспособен, но да не притежава свидетелство за правоуправление, като това може да се
дължи на различни причини - ако СУМПС е отнето по административен ред, ако СУМПС е
с изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип правоспособен, но не притежава
СУМПС за съответната категория МПС. В тези случаи практиката е категорична, че се
извършва нарушение по чл. 150а от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП, тоест не може да се
приеме, че деецът е неправоспособен по смисъла на чл. 150 ЗДвП. Тези трайно утвърдени в
практиката положения, получиха законодателен израз с измененията в чл. 150а ЗДвП, с ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., след които изрично бе посочено, че в хипотезите
посочени по-горе не се касае за неправоспособност, а за нарушение на чл. 150а ЗДвП. В
настоящия случай описаното в АУАН и НП нарушение съдържа признаци от съставите на
нарушенията, както по чл. 150, така и по чл. 150а от ЗДвП, което е недопустимо и е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП
налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право
на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от
жалбоподателя за присъждане на разноски. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Ч. надвишава минималния посочен в Наредбата, предвид
3
което направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, съдът намира за
основателно и ще присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1139-001179/22.05.2023 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Х. А. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ,,Позитано“ № 39 е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, представляван от Директора да заплати на Х. А. С.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Позитано“ № 39, сумата в размер на
400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4