Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 19.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 152 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл.15, ал.3 от НЗЗЧСИ вр. чл. 25 ЗЧСИ и евентуален иск по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.
441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
„Н.Е.Т.К.“ ЕООД, ЕИК:******, твърди, че по молба на „К-***“ ЕООД въз основа на
ИЛ от 25.11.2016г. издаден от СРС, 151 състав, на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 25.11.2016г. по гр. д. № 65415/2016г. е бил осъден
да заплати на „К-***“ ЕООД сумата от 29 800 лв., главница по Запис на заповед,
ведно със законната лихва, считано от 18.10.2016г. до окончателното изплащане.
Твърди, че ЧСИ В.Й.е образувал изп. дело на 08.12.2016г. №863/2016г. Сочи, че
на 23.12.2016г. ЧСИ изпратил до ищеца ПДИ, като едновременно с ПДИ е изпратено
и запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като същото е получено от
банката на 28.12.2016г. На 03.01.2017г. банката признала вземането и дължимите
суми по запора са преведени частично по сметка на ЧСИ, който на 04.01.2017г. ги
превел на трето лице - по личната банкова сметка *** „К-***“ ЕООД. Поддържа, че
в случая ЧСИ извършил следните пропуски и нарушения по делото: пристъпил към
принудително изпълнение по делото преди да изтече двуседмичният срок за
доброволно изпълнение; не включил държавата в разпределението като взискател за
дължимите от ищеца суми за публични вземания; книжата по делото не се
подреждали последователно по реда на постъпването им, а част от книжата свързани
с постъпилите жалби липсвали; жалбите му до ЧСИ не били докладвани незабавно на
ЧСИ; ЧСИ неправилно се разпоредил с принудително събраните суми в полза не на
взискателя, а по личната банкова сметка ***; ЧСИ не разгледал и обсъдил
подадената молба по изп. дело на 03.01.2017г.
Твърди, че след като
установил нарушенията на ЧСИ и сигнализирал за тях в МП и КЧСИ с Молба от
18.09.2017г., предявил пред ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална
отговорност на ЧСИ“, полица №0749-300-2016-00001 от 15.04.2016г. за
застрахованото лице ЧСИ В.Й., с peг. №721 на КЧСИ с район на действие ОС Враца.
Поддържа, че претенцията му се основава на настъпило застрахователно събитие,
изразяващо се в извършване на вредоносно действие от застрахования ЧСИ при
извършване на дейността му по изп. д.№863/2016г., с която са причинени вреди на
ищеца на стойност 25 500лв., изразяваща се в извършване на плащане на
принудително събрани суми от сметката на ищеца в полза на трето, неучастващо в
изпълнителното производство лице и то преди получаване на ПДИ от ищеца. В
отговор на претенцията застрахователят се произнесъл с отказ, като твърдял, че
не било налице застрахователно събитие. В случая обаче застрахователят не
прекратил с ЧСИ сключената между тях застраховка „Професионална отговорност на
ЧСИ“. Счита отказа на застрахователя за незаконосъобразен и немотивиран, като
излага подробни съображения.
Твърди, че с писма до
застрахователя от 22.11.2017г. и от 03.01.2018г. отправил молба за преразглеждане на отказа,
но едва на 05.01.2018г. получил отговор от застрахователя, с който същият го
уведомил, че ще преразгледа преписката по претенцията. Сочи, че с уведомлението
за преразглеждане на претенцията застрахователят го уведомявал, че е изпратено
писмо до ЧСИ за представяне набор от документи, които към момента все още не
били предоставени.
Поради изложеното, ищецът
иска да бъде осъден ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД да му заплати сумата от 27 250 лв., след
предприето увеличение на исковата претеция,
представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Професионална отговорност на ЧСИ“, полица №0749-300-2016-00001 от 15.04.2016г.
за застрахованото лице ЧСИ В.Й.с peг. №721 на КЧСИ с район на действие ОС
Враца, ведно със законната лихва от 04.01.2017 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В условията на
евентуалност, моли да бъде осъден ответникът
ЧСИ В.Й.да му заплати сумата от 27 250 лв., след предприето
увеличение на исковата претеция,
представляваща обезщетение за вреда на ищеца от действията на ЧСИ, изразяващи
се в процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело
№863/2016г., ведно със законната лихва от 04.01.2017 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЧСИ В.Й.е
депозирал отговор на исковата молба. Намира исковете за недопустими, евентуално
за неоснователни. Счита исковете за недопустими, доколкото ищецът разполагал с
ред за защита на правата си по чл. 245, ал.3 ГПК. Счита, че изпълнението не
можело да се вмени във вина на ЧСИ, доколкото действията му почивали на
изпълнителния титул по чл. 417 ГПК. Намира извършената дейност за
законосъобразна. Поддържа, че ищецът не оспорвал вземането към своя кредитор, а
само възразявал срещу ранното предаване на сумата на взискателя от ЧСИ. Сочи,
че това действие на ЧСИ обаче не било деликт, а е законосъобразно. Счита, че
преводът на сумите към кредиторите е законосъобразен като действие, не
представлявал вреда за ищеца, тъй като той би претърпял това действие и след
срока за доброволно изпълнение. Твърди, че в случая на 24.01.2017 г. в
кантората му постъпило определение на СРС, с което съдът спирал принудителното
изпълнение по делото. С молба от 11.07.2017 г. длъжникът (ищецът) представил
разпореждане на СРС, с което съдът обезсилил ЗНИ от 25.11.2016 г. и издадения
ИЛ. Поддържа, че с постановление от 12.07.2017 г. ЧСИ прекратил производството
по изп.дело на осн. чл. 433 ГПК, т.е. след 24.01.2017 г. ЧСИ не извършвал
принудителни действия по делото, а е спрял същото незабавно. Поддържа, че
описаните от ищеца нарушения на ЧСИ са неверни и не представлявали действия,
водещи до вреди за ищеца. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за неоснователен и завишен по
размер. Счита, че не са налице предпоставките за възникване на отговорност на
ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ. Оспорва наличието на сключен между него и ЧСИ договор за
задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“. Оспорва настъпване на застрахователно събитие и ангажиране на
задължение за него за заплащане на застрахователно обезщетение. Намира, че не
се установявало наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на ЧСИ.
Намира, че ЧСИ не е действал противоправно по изп. дело, т.е. не са налице
незаконосъобразни действия на ЧСИ. Поддържа, че в случая не е налице твърдяната
от ищеца вреда, а за същия бил налице друг ред за защита на правата му - по
чл.245,ал.3 ГПК. Оспорва причинната връзка между твърдяното застрахователно
събитие и настъпилите вреди. Поддържа, че застрахованият не го е уведомил за
застрахователно събитие, както било посочено в чл.28 от раздел IX от ОУ по застраховка „Професионална отговорност“.
Оспорва исковете по размер, като ги счита за завишени. Оспорва акцесорната
претенция за лихва предвид неоснователността на главния иск. Претендира
разноски.
По главния иск ищецът
следва да установи наличието на сключен договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на ЧСИ“, неправомерното поведение на ЧСИ – описаните
в исковата молба нарушения на ЧСИ (пристъпил към принудително
изпълнение по делото преди да изтече двуседмичният срок за доброволно
изпълнение; не включил държавата в разпределението като взискател за дължимите
от ищеца суми за публични вземания; книжата по делото не се подреждали
последователно по реда на постъпването им, а част от книжата свързани с
постъпилите жалби липсвали; жалбите му до ЧСИ не били докладвани незабавно на
ЧСИ; ЧСИ неправилно се разпоредил с принудително събраните суми в полза не на
взискателя, а по личната банкова сметка ***; ЧСИ не разгледал и обсъдил
подадената молба по изп. дело на 03.01.2017г.),
водещи до вреда в неговия патримонум в сочения размер, както и че вредата се
явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ЧСИ,
осъществено в рамките на действие на договора за застраховка, сключен между ЧСИ
и застрахователя.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №863/2016г. е
било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден в производство по
чл.417 ГПК, явяващ се редовно изпълнително основание за отразените в него суми
– 29 800 лв., ведно със законна лихва от 18.10.2016 г.
С молбата си взискателят е посочил
изпълнителен способ – запор върху банкова сметка *** „Уникредит булбанк“АД
Поканата за доброволно изпълнение до ищеца,
съдържаща вземането и разноските по изпълнението е от 23.12.2016 г., като няма данни да е достигнала до длъжника.
От същата
дата е и запорното съобщение до „Уникредит булбанк“АД, която го е получила на 28.12.2016
г.
С писмото от 06.01.2017 г. това трето лице
е признало вземането, върху което се налага запор. Съгласно заключението на ССЕ, с вальор от 03.01.2017 г. по сметката на ЧСИ е
постъпила от сметката на длъжника в „Уникредит
булбанк“АД сума в размер на 27 250,21 лв.
ВЛ е констатирало, че ЧСИ Й.е превел на взискателя по
изпълнителното дело на 04.01.2017 г., по конкретно представена от управителя
Тодоров сметка, сума в размер на 25 158,43 лв.
С молба от 03.01.2017 г. длъжникът, чрез
адв.Й.– пълномощник, е поискал за се запознае с делото.
С молба
от 06.01.2017 г. длъжникът е информирал ЧСИ за подадено от него възражение
срещу заповедта, като е направено искане постъпилите суми да не се разпределят.
С акт от
06.01.2017 г. ЧСИ е указал на длъжника да представи акта на съда, с който
изпълнението е спряно.
По делото е представена втора ПДИ от
13.01.2017 г., връчена на длъжника на 20.01.2017 г.
С определение
от 24.01.2017 г. на СРС е прогласено спирането на изпълнителното дело при условията
на чл.420, ал.1 ГПК, във връзка с подадено възражение. Актът на съда е представен по изпълнителното дело на
24.01.2017 г.
С
постановление от 25.01.2017 г. ЧСИ е констатирал спирането на изпълнителното
дело.
С
разпореждане от 17.05.2017 г. на СРС издадената заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителния лис са били обезсилени,
тъй като не е бил предявен иск за установяване на звемането, при наличие на
подадено възражение срещу заповедта.
С
постановление от 12.07.2017 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното
дело поради обезсилен изпълнителен лист. Изпратено е и съобщение за вдигане на
запора.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Главният
иск е основан на възникнало право на застрахователно обезщетение по
застрахователен договор за вреди от противоправно поведение на СИ.
Следователно
в хода на процеса ищецът следва да докаже наличието на застрахователното
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, както и наличието на
подлежащите на обезщетение вреди.
Съобразно нормата на чл. 441. , ал.1 ГПК,
частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, кореспондиращо с правилото на чл.
74, ал.1 ЗЧСИ, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Предвид деликтния характер на
отговорността, за нейното
възникване са необходими предпоставките по чл.45 ЗЗД - противоправно
действие/бездействие,
вреда, намираща се в
причинна връзка с него, както вината се предполага.
Ищецът е посочил множество противоправни
действия, извършени от ЧСИ, като всички те съвместно са
довели до вредата, изразяваща се в плащане на принудително
събрани суми по сметка на трето – неучастващо в изпълнителното производство
лице, преди получаване на ПДИ(уточнение в о.с.з. на 27.09.2019 г.)
Съдът намира, че част от действията не се намират в причинно
следствена връзка със сочения от ищеца противоправен резултат. Дори книжата по делото не се подреждали
последователно по реда на постъпването им, а част от книжата свързани с
постъпилите жалби да липсвали и жалбите
до ЧСИ да не били докладвани незабавно на ЧСИ, и ЧСИ да
не разгледал и обсъдил подадената молба по изп. дело на 03.01.2017г., това не
води дотвърдените вреди.
Дори да е
било необходимо извършване на разпределение, плащането при липса на изготвено
такова, също не съставлява вреда да длъжника, в случай, че е било извършено
погашение на дълг. Увреден може да е
кредиторът, неучаствал в разпределението, тъй като не е получил плащане, при наличие
на основание за това. Длъжникът не може да предявява чужди права.
Взискателят
в изпълнението е бил юридическо
лице, което действа чрез органните си представители. Следователно валидно е
всяко плащане, осъществено на заявена от управителя банкова сметка, ***.
По отношение на това, че ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение по
делото преди да изтече двуседмичният срок за доброволно изпълнение, съдът
намери следното:
Съобразно нормата на чл. 507, ал.1 ГПК,
запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение
се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или
вещи на длъжника (ал.2). От деня на получаване на запорното съобщение третото
задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или
суми(ал.3).
Правилото на чл. 507а, ал.1 ГПК нормира, че
запор на банкова сметка ***о изпълнителното дело.
В съответствие с чл. 508, ал.1 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да
съобщи на съдебния изпълнител:1. признава ли за основателно вземането, върху
което се налага запорът, и готово ли е да го плати;2. има ли претенции от други
лица върху същото вземане;3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове
върху това вземане и по какви претенции;4. превежда ли суми по банкова сметка ***,
банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Поканата за
даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на
запора(ал.2). Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата
от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните
вещи(ал.3).
Доколкото
изпълнителния запор върху вземания се налага едновременно с изпращане на ПДИ,
като третото задължено лице е длъжно да внесе сумата то сметката на ЧСИ, по
отношение на тези действия не е налице нарушение на процесуалните правила. Забраната за изпълнителни действия
не се отнася до действията обезпечаващи успешния изход от ИП
Съгласно
правилото чл.
428, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни
доброволно задължението си в двуседмичен срок, а когато пристъпва към
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани
длъжника с връчването.
Значението на срока се свежда до това, че
преди той да изтече, СИ не може да пристъпи към действие на принудително
изпълнение. В противен случай той би се обезмислил.
От
това следва извода, че дори в следствие
на изпълнителния запор, както е в настоящия случай, банката да е превела на ЧСИ парична сума, той
не може да се извърши плащане на взискателя. Сумата внесена по сметка на ЧСИ е
на длъжника, докато не бъде изплатена на взискателя/лите.
ЧСИ е удволетворил вземането на кредитора
преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, т.е. преди да е имал право на
това.
Актът на съда за спирането е представен по
изпълнителното дело на 24.01.2017 г., т.е. изпълнението е спряно в срока за доброволно изпълнение. В последствие делото е
прекратено, в който случай действията се обезсилват с обратна сила.
Следователно
ако не беше платил в нарушение на закона, а в последствие не би имало основание
за плащане поради отпадане на основанието за това, имуществото на длъжника не би се намалило. Това налага извода, че посоченото незаконосъобразно действие на ЧСИ е причинило
вреда с характер на
претъпяна загуба в размер на преведената сума.
Тъй
като деликвента отговаря за всички вреди, включително и непредвидимите, то той
носи отговорност в посочения размер.
Това налага необходимостта от преценка дали
отговорността на ЧСИ е била
застрахована с процесната застраховка.
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЧСИ, частният
съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които
могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.
В съотвествие с разпоредбата на чл.3 от Наредба № 2 от
06.02.2006 г. за задължителното З. на частните съдебни изпълнители(Наредбата), задължителната застраховка на частния съдебен
изпълнител покрива отговорността за причинените на страните, другите участници
в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и
неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите
задължения.
Правилото на чл.
13 от Наредбата
нормира, че застрахователно
събитие при застраховка "Професионална отговорност на частен съдебен
изпълнител" е извършването на вредоносно действие или вредоносно
бездействие.
Увреденото лице може да предяви искането си
за обезщетение както
срещу делинквента, така и пряко срещу застрахователя(чл.15, ал.3 от Наредбата).
Следователно този тип застраховка,
представлява вид задължителна гражданска отговорнст по см. на чл.429 КЗ, при
прилагане на посочените специални правила.
Нормите
уреждащи материята са императивни. Те са
създадени за да гарантират обществения интерес,
относно вредите причинени от
действията/бездействията на частните
съдебни изпълнители при реализиране на
функции им по принудителното изпълнение. Следователно страните по правоотношението не могат да се отклонят
от нормативно уредените права и задължения, а
още по малко с постигнатото от тях съгласие да нарушат правата на третите
увредени от деликта на СИ лица. Следователно бездействието на ЧСИ при
неизпълнение на негови задължения по договора не могат да съставляват
релевантни възражения относно правата на увредения.
По
силата на чл.15, ал.3 от
Наредбата и чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Тъй
като в хода на съдебното дирене се установиха посочените по-горе действия на
ЧСИ, довели до вреди за ищеца в следствие на виновно
неизпълнение на ЧСИ, следователно попадащи в приложното поле на чл.13 от
Наредбата и съставляващи застрахователно събитие, то искът е основателен за сумата 25 158,43 лв.
Искът над тази сума е неоснователен, тъй като не се установи да са вреди
в следствие на процесното противоправно
поведение на ищеца.
Относно лихвата за забава:
Ищецът претендира лихва за забава от момента на
деликта 04.01.2017 г.
Съгласно правилото чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ,
в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, предвиждаща, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Това са лихви за забава на делинквента, а не на застрахователя
(РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 30.01.2020 Г. ПО Т. Д. № 2273/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС) и цена на този иск не се сочи.
Най ранно установения момент на уведомяване
на застрахователя е 19.09.2017 г. Следователно от този момент застрахователя
покрива лихвата за забава.
При частично уважен
главен иск, евентуалният не подлежи на
разглеждане (Решение №210/27.07.2015 по дело №5600/2014 на ВКС, ГК, IV
г.о.)
В тежест на предпочитания ответник
следва да се присъдят направените от ищеца разноски – 1020 лв. ДТ, 2850 лв.
адв. възнагр; депозит за ССЕ - 300 и 160 лв., които съобразно уважената част от
иска са 3897 лв.
Воден от горното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
Осъжда на осн.
чл. 432 КЗ вр. чл.15, ал.3 от НЗЗЧСИ вр. чл. 25 ЗЧСИ ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК: ******,
гр.София, ул.“******да заплати на „Н.Е.Т.К.“ ЕООД, ***, чрез адв.Е.Й.,***,
сумата 25 158,43
лв., по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, полица
№0749-300-2016-00001 от 15.04.2016г. за застрахованото лице ЧСИ В.Й., с peг.
№721 на КЧСИ с район на действие ОС Враца,
за описаните в мотивите негови действия по №863/2016г., ведно със законна лихва върху главницата за
периода от 19.09.2017 г. до изплащане на сумата, както и 3 897 лв. разноски на осн.
чл.78, ал.1 ЗЗД, като отхвърля искът за главница над уважения
размер, а претенцията за законна лихва извън уважения период.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: