№ 1506
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100512817 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20096650 от 07.07.2023 г. постановено по гр.дело № 13340/2021 г.
по описа на СРС, Г.О., 81 състав, са отхвърлени предявените от М. П. В., ЕГН
**********, адрес: гр.Дупница, ул.“*******, срещу Пенсионно осигурително
дружество „ТОПЛИНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“*******, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ за отмяна на уволнението извършено поради налагане на дисциплинарно
наказание със Заповед № 7/22.01.2021 г. на Председателя на УС и Зам.Председателя на
УС на Пенсионно осигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност“Главен
експерт“ в дирекция „Продажби“, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225
КТ за заплащане на сумата от 9665,25 лв.- обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение за периода от 22.01.2021 г. до 22.07.2021 г., както и
иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 1051, 05 лв.,
представляваща обезщетение за недопускане до работа в периода от 06.01.2021 г. до
22.01.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
1
окончателното й изплащане. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3
ГПК, М. П. В., ЕГН **********, адрес: гр.Дупница, ул.“*******, да заплати на
Пенсионно осигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“*******, сумата 30 лева, представляваща
сторени разноски в производството по настоящето дело.
Срещу решението на СРС, 81 с-в е постъпила въззивна жалба от М. П. В.,
подадена чрез пълномощника адв.В. Я. с искане същото да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове. Твърди се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по
съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Пенсионноосигурително дружество
„ТОПЛИНА“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.М. И. оспорва жалбата, като
неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца
М. П. В. срещу Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, гр.София, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ и с правно основание чл.213, ал.2 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция са допуснати до разпит по реда на чл.266, ал.3 от ГПК
двама свидетели на ищеца по делото В.В. и Е. Л., като показанията на разпитаните
свидетели от настоящата въззивна инстанция допълват приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
съдебна инстанция доказателства, въпреки, че същите не са обсъдени правилно, като
2
не са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Със заповед № 7/22.01.2021 г., издадена от Председател на УС и
Зам.председател на УС на Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД,
гр.София, на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с чл.188, т.3 от КТ, чл.195,
ал.1 от КТ и чл.187, ал.1, т.1 от КТ и при спазване изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и
чл.194 от Кодекса на труда, е наказан М. П. В., ЕГН **********, на длъжност „Главен
експерт“, с код по НКПД 25296006 в дирекция „Продажби“ на
Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК *********, с уволнение
затова, че не се е явил на работа в течение на три последователни работни дни, а
именно: на 11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и 13.01.2021 г. В мотивите на заповедта за
уволнение, като фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение е
посочено, че във връзка с докладна записка от В.С. на длъжност „Административен
директор“ в Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, е извършена
проверка и е установено, че М. П. В., ЕГН **********, на длъжност „Главен експерт“,
с код по НКПД 25296006 в дирекция „Продажби“ на Пенсионноосигурително
дружество „ТОПЛИНА“ АД не се е явил на работа в течение на три последователни
работни дни, а именно: на 11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и 13.01.2021 г. Посочено е също
така, че служителя не е представил болничен лист, както и не е посочил уважителна
причина за неявяването си на работа. В мотивите на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е посочено, че преди налагане на дисциплинарното
наказание са отчетени тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение,
обстоятелствата около неговото извършване и цялостното поведение на служителя.
Прието е за установено, че служителят е осъществил състава на нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, а именно: неявяване на
работа. Отчетено било и обстоятелството, че чл.190, ал.1, т.2 от Кодекса на труда
предвижда като основание за налагане на дисциплинарно уволнение неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни, а в случая служителят М. П. В.
не се е явил на работа в течение на три последователни работни дни. Прието е също
така от работодателя, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина от страна
на служителя М. П. В. е тежко, поради което е налице основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в Кодекса на труда. Със заповед № ЧР-
02-01/22.01.2021 г. издадена от Председател на УС и Зам.председател на УС на
Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, гр.София, на основание чл.330,
ал.2, т.6, във връзка чл.190, т.2 от Кодекса на труда е прекратен трудовия договор с М.
П. В., ЕГН **********, на длъжност „Главен експерт“, с код по НКПД 25296006 в
дирекция „Продажби“ на Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД,
считано от 23.01.2021 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със
заповед № 7 от 22.01.2021 г.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
3
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на
материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно,
като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в
мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявените от М. П. В. срещу
Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, гр.София, обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, и с
правно основание чл.213, ал.2 от КТ. Доводите изложени в жалбата на ищеца са
изцяло основателни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 7/22.01.2021 г.,
издадена от Председател на УС и Зам.председател на УС на Пенсионноосигурително
дружество „ТОПЛИНА“ АД, гр.София, с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ,
във връзка с чл.188, т.3 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ и чл.187, ал.1, т.1 от КТ и при
спазване изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от Кодекса на труда, е наказан М.
П. В., ЕГН **********, на длъжност „Главен експерт“, с код по НКПД 25296006 в
дирекция „Продажби“ на Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК
*********, с уволнение затова, че не се е явил на работа в течение на три
последователни работни дни, а именно: на 11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и 13.01.2021 г., са
неправилни и незаконосъобразни, направени в нарушение на материалния закон.
Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като
"виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ
посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.
4
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че атакуваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „ уволнение” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение“
се явява незаконно по следните съображения:
Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника
заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание " уволнение".
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или
служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят-
ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи
вменените на ищеца М. П. В. с процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина, визирани в цитираната по- горе в заповедта за уволнение разпоредба на
чл.187, ал.1, т.1 от КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание.
Съвкупният анализ на събраните в процеса писмени доказателства не може да
обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание.
Константна е съдебната практика на ВКС, която възлага тежестта на доказване
на дисциплинарното нарушение върху работодателя, който следва да установи
безспорно извършването на дисциплинарно нарушение, което е дало основание за
налагане на дисциплинарното наказание. Т.е., в процесния случай именно ответника-
работодател е този, който следва да установи безспорно извършването на
дисциплинарно нарушение, което е дало основание за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“ на ищеца. В процесния случай установената по делото
фактическа обстановка и законосъобразно прилагане на правилото за доказателствена
тежест налагат обоснован извод, че ответника не е установил безспорно извършването
на твърдяното дисциплинарно нарушение, което е дало основание за налагане на
дисциплинарното наказание „ уволнение“ на ищеца. Твърдението на ответника в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е че ищецът не се е
явил на работа в продължение на три последователни работни дни, а именно: на
11.01.2021 г., на 12.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. Данните по делото/ включително
показанията на разпитаните от настоящата въззивна инстанция свидетели на ишеца-
В.В. и Е. Л./ по безспорен начин установяват обстоятелството, че за времето от
06.01.2021 г. до 22.01.2021 г., работодателят неоснователно е създал пречки пред
служителя- ищец да изпълнява трудовите си задължения в заемания от него офис/
работно място/, като не го е допускал на работа. За посочения период от време от
06.01.2021 г. до 22.01.2021 г., с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели
5
Ю.И., Е. Л. и В.В., съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищецът
не е бил допускан до работното си място от страна на ответника- работодател. В
случая очевидно с оглед данните по делото ищецът не е бил допускан неоснователно
от страна на ответника - работодател до работното си място, респективно не е бил
допускан на работа. След това, възползвайки се от причиненото от неговите действия
състояние/ по недопускане на ищеца на работа/, работодателят е констатирал, че
служителят- ищец не се е явил на работа в течение на три последователни работни
дни, а именно: на 11.01.2021 г., на 12.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. и го е уволнил
дисциплинарно. Служителят- ищец обаче е установил по делото посредством
събраните свидетелски показания, че е бил на работното си място всеки ден, както и
че същия не е допускан на работа от страна на ответника. Това обстоятелство съдът
приема за установено с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.И.,
В.В. и Е. Л.. Ищецът е доказал, че неоснователно не е бил допускан на работа от
страна на ответника за процесния период от време. Работодателят не е изпълнил
задълженията си по трудовото правоотношение и като е действал недобросъвестно, не
е допуснал ищеца на работа през процесния период от време. Съдът кредитира, като
обективни и непротиворечиви показанията на свидетелите Ю.И., В.В. и Е. Л. /
неопровергани от показанията на свидетелите, посочени от работодателя или други
доказателства/. Действително, посредством тези показания не се доказва присъствието
на ищеца на работното място за всеки ден и всеки час, включително за трите работни
дни от 11 до 13 януари 2021 г. включително. Доказателствената тежест за установяване
на дисциплинарното нарушение обаче е върху работодателя, поради което и непълното
доказване от страна на служителя, че се е явявал на работа е достатъчно да опровергае
твърдението на ответника в уволнителната заповед, че същия не се е явил на работа в
течение на три последователни работни дни, а именно: на 11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и
13.01.2021 г. Ето защо следва да се приеме, че работодателят не е установил
извършването на дисциплинарното нарушение от страна на ищеца. С оглед на което не
е налице основание за налагане на ищеца дисциплинарно наказание“ уволнение“.
Изложеното води до заключение, че ищеца М. П. В. не е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина, за което му е наложено от ответника наказание“ дисциплинарно
уволнение“. Заповедта за налагане на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е
незаконосъобразна. Исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ са
основателни и следва да бъдат уважени. Относно допълнителните условия по чл.344,
ал.1, т.3 КТ - неполучаване на доходи от трудово правоотношение и размерът на
последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца преди уволнението -
1617 лв., страните не спорят, а и те се установяват от данните по делото / включително
от заключение на съдебно- счетоводна експертиза/. Размерът на дължимото
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа на ищеца поради уволнението
за 6 месеца е в размер на сумата от 9665,25 лв. Работодателят дължи законната лихва
6
върху присъдената главница от датата на подаване на исковата молба - 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На следващо място, с оглед данните по делото искът по чл.213, ал.2 от КТ е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Дължимото на ищеца обезщетение за
недопускане до работа за периода от 06.01.2021 г. до 22.01.2021 г. е в размер на сумата
от 1051,05 лв. видно от неоспореното заключение на съдебно- счетоводната
експертиза. Ответникът дължи и законната лихва върху присъдената главница от
датата на подаване на исковата молба- 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Относно тълкуването на чл.213, ал.2 КТ, с решение № 518 от 08.07.2010 г. на
ВКС по гр.дело № 374/2009 г. на IV г.о. и решение № 683 от 21.12.2010 г. на ВКС по
гр.дело № 1130/2009 г. на IV г.о., е изяснено, че за да се ангажира отговорността на
работодателя за недопускане до работа, напълно достатъчно е работникът или
служителят дори и един-единствен път да е посетил предприятието и да е изявил
готовност да престира труд по трудовото правоотношение. По този начин последният е
изпълнил задължението си за явяване на работа, на което съответства задължението на
работодателя да го допусне да изпълнява трудовите си функции. Даденото тълкуване
се споделя от настоящия състав, като напълно съответно на вложения от законодателя
смисъл в чл.213, ал.2 от КТ. Установява се по делото недопускане до работа на ищеца
от работодателя за времето от 06.01.2021 г. до 22.01.2021 г. включително. Съдът
приема, че това поведение на работодателя е неоправдано, както и е незаконно по
смисъла на чл.213, ал.2 от КТ. Ищецът М. П. В. се е явил на работа не само в първия
ден на исковия период, но и многократно след това, но не е имал задължение да
продължава да го прави.
С оглед на така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от
двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като
неправилно следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ, и с правно основание чл.213, ал.2 от КТ следва да бъдат уважени,
като основателни и доказани. Решението следва да бъде отменено и в частта му, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на сумата от 30 лв.
При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 3130 лв./ 800 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, 30 лв. заплатен
депозит за свидетел в първата съдебна инстанция и 2300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция/. Като неоснователни следва да се преценят
доводите на ответника, чрез неговия пълномощник адв.М. И., че в настоящия случай
7
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Уговореното и заплатеното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение за първата
съдебна инстанция в размер на сумата от 800 лв. и за настоящата въззивна инстанция в
размер на сумата от 2300 лв., не е прекомерно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съдът приема, че делото е със значителна правна и
фактическа сложност. Възможността за намаляване на възнаграждението по реда на
чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай да свежда
уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. В случая следва да се съобразят действителната фактическата и правна
сложност на спора. От друга страна съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с
Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни за съда. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззивника-
ищец процесуални действия в настоящата въззивна и в първата инстанция, съдът
намира, че претендираното от въззивника- ищец адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в общ размер на сумата от 3100 лв. не е прекомерно и не следва да
бъде намалено. На въззиваемата страна- ответник, разноски за въззивното
производство не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС, сумата от 588,72 лв., представляваща държавна такса за уважените
искове за първоинстанционното производство, както и сумата от 298,30 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване, или общо държавна такса в
размер на сумата от 887,02 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20096650 от 07.07.2023 г. постановено по гр.дело №
13340/2021 г. по описа на СРС, Г.О., 81 състав, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА и ОТМЕНЯ заповед № 7/22.01.2021 г.,
издадена от Председател на УС и Зам.председател на УС на Пенсионноосигурително
дружество „ТОПЛИНА“ АД, гр.София, с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ,
8
във връзка с чл.188, т.3 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ и чл.187, ал.1, т.1 от КТ и при
спазване изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от Кодекса на труда, е наказан М.
П. В., ЕГН **********, на длъжност „Главен експерт“, с код по НКПД 25296006 в
дирекция „Продажби“ на Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК
*********, с уволнение затова, че не се е явил на работа в течение на три
последователни работни дни, а именно: на 11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и 13.01.2021 г., на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. В., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност-„Главен експерт“, с код по НКПД 25296006 в дирекция „Продажби“ на
Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК *********, по иска
срещу Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК *********,
гр.София, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК
*********, гр.София, да заплати на М. П. В., ЕГН **********, на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 9665,25 лв./ девет хиляди, шестстотин
шестдесет и пет лева, и 25 стотинки/- обезщетение за оставане без работа за периода
от 22.01.2021 год. до 22.07.2021 год., заедно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 05.03.2021 год./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, на основание чл.213, ал.2 от КТ, сумата от 1051,05 лв./
хиляди петдесет и един лева, и 05 стотинки/- обезщетение за недопускане до работа за
времето от 06.01.2021 г. до 22.01.2021 г., заедно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 05.03.2021 г./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК
*********, гр.София, да заплати на М. П. В., ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 3130 лв. / три хиляди сто и тридесет
лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Пенсионноосигурително дружество „ТОПЛИНА“ АД, с ЕИК
*********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 887,02 лв./ осемстотин осемдесет и седем лева, и 02
стотинки/, представляваща дължима държавна такса по делото, от която сума- 588,72
лв./ петстотин осемдесет и осем лева, и 72 стотинки/- държавна такса за
първоинстанционното производство, както и сумата от 298,30 лв./ двеста деветдесет и
осем лева, и 30 стотинки/ - държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание
чл.213, ал.2 КТ не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК, а
в останалата част може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10