РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Петрич, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. М., общ. П., ул.
„Ч. с.“ № ***, против Наказателно постановление № 22-0314-000158 от 29.03.2022 г. на ВПД
Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 400.00
/четиристотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в обжалвания акт описаната фактическата обстановка не отговаря на
действителните факти и обстоятелства, както и че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление № 22-0314-000158 от 29.03.2022 г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа депозираната жалба и моли
съда да отмени процесното наказателно постановление.
Административно наказващият орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
1
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 02.11.2022 г., разпитани бяха свидетелите С. И. М. и Х. Т. М.,
изслушани са обясненията на жалбоподателя.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е
ангажирана за това, че на 30.12.2021 г. около 11.00 часа в гр. П., на паркинга до гробищен
парк управлява лек автомобил БМВ с рег. № ***, собственост на И.В.М. от с. М., като
автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за
без ГО.
За извършеното от жалбоподателя е образувана преписка № 314000 - 47/04.01.2022 г., а
свидетелят С. И. М., в присъствието на свидетеля Х. Т. М., на 17.03.2022 г. съставил АУАН
Серия АД № 22-0314-000158, бл. № 102655 против В. И. М., в който възприел, че на
30.12.2021 г. около 11.00 часа в гр. П., на паркинга до гробищен парк управлява лек
автомобил БМВ с рег. № ***, собственост на И. В. М. от с. М., като автомобила е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за без ГО, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият
отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено от свидетеля по съставянето на
акта – Х. Т. М..
Въз основа на така съставения акт, на 29.03.2022 г. ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П.
издал обжалваното НП № 22-0314-000158, в което възприел, че В. И. М., в качеството на
водач на лек автомобил БМВ 320 Д, ***, и при описаната в АУАН фактическа обстановка,
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 400.00
/четиристотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя В. И. М. на 20.04.2022 г., в
законоустановения срок – 26.04.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят С. И. М. и
свидетелят по съставянето на акта Х. Т. М., изслушани са обясненията на жалбоподателя.
В показанията си свидетелят М. установява, че съставил АУАН против жалбоподателя в
резултат на постъпила жалба. Съгласно жалбата, преди нова година – на 30.12.2021 г. на
2
паркинга на гробищния парк в гр. П., при даване на заден ход, жалбоподателят ударил друг
автомобил, казал си имената и от кое населено място е и си тръгнал, а другата страна
депозирала коментираната жалба, в която посочила имената на жалбоподателя и
управлявания от него автомобил. Изнася, че при извършена проверка в системата АИС
установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като за него няма сключена
застраховка Гражданска отговорност, такава нямало и към момента на настъпване на ПТП-
то. Свидетелят уточнява, че ПТП-то не е посетено от полицейски служители, но при
снемането на обяснения от жалбоподателя като участник в ПТП-то, той също потвърдил
настъпването му. Установява, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя в
неговия дом, след като на същия са снети предварително обяснения, нарушителят разбрал за
какво е съставен актът, възразил срещу фактическите констатации и отказал да разпише
акта.
Свидетелят М. потвърждава, че нито той, нито полицейски екип е посетил мястото на
настъпване на ПТП-то, по повод на което е съставен акт против жалбоподателя. Излага, че
поради неявяването от страна на жалбоподателя при няколкократно призоваване, актът е
съставен в дома му в с. М., като лицето разбрало за какво е съставен актът и отказал да го
разпише.
В съдебно заседание са изслушани обясненията на жалбоподателя, който последователно
уточнява, че бил болен и се наложило да отиде на преглед в гр. П., като не видял, че ГО не е
платена. След прегледа трябвало да вземе цветя от гробищата, където настъпило пътно
произшествие, като жалбоподателят твърди, че вината за това е изцяло на другия водач,
както и че той не е избягал от мястото на инцидента. Навежда, че се договорили с другия
водач взаимно да си обезщетят настъпилите материални щети по автомобилите, но поради
влошеното си здравословно състояние не могъл да се свърже с човека, управлявал другия
автомобил.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
3
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189,
ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или
от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от
компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., а НП е издадено от
компетентен АНО – ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., упълномощени със Заповед с
рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. М. е
ангажирана за това, че на 30.12.2021 г. около 11.00 часа, като водач на лек автомобил БМВ
320 Д, ***, в гр. П., на паркинга до гробищен парк управлява лек автомобил БМВ с рег. №
***, собственост на И. В. М. от с. М., като автомобила е с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за без ГО – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно се установи по делото, че свидетелят С. М., който е съставил АУАН в
присъствието на свидетеля по съставяне на акта – свид. Х. М., не е възприел директно и
непосредствено извършването на административното нарушение, респективно не е
установил лично и извършителя на нарушението. Безспорно се установи от показанията и на
двамата полицейските служители, че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта са
очевидци на деянието. Същите не са присъствали при извършване на нарушението, не са
присъствали и при констатиране на нарушението, като не са констатирали изобщо
жалбоподателят на мястото на инциденти, а са се доверили изцяло на заявеното от другия
участник в ПТП-то, обективирано в подадената жалба. Свидетелят М. ясно сочи, че АУАН е
съставен по повод депозирана жалба за настъпило пътно произшествие, като нито той, нито
негови колеги са ходили на мястото на инцидента за установяване на случилото се.
При така описаното по горе, съдът намира, че в настоящия казус е нарушен един от
основните принципи на административно наказателния процес, а именно принципа за
непосредственост при установяване на нарушението. Както бе посочено по – горе,
безспорно се установи в процеса, че нито актосъставителят, нито свидетеля по акта са
присъствали при извършване, респ. при констатиране на нарушението, като фактите и
обстоятелствата същите са извели от показанията на трето лице. Ето защо съдът намира, че в
случая е нарушен принципът за непосредственост, като и са нарушени разпоредбите на чл.
40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като в акта не са посочени свидетели присъствали при
извършване/установяване на нарушението, а ако такива не са установени - не са посочени
двама други свидетели. Съдебната практика трайно е възприела, че нарушаването на
4
правилото по чл.40, ал.1 във вр.с ал.3 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение и е
достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление, понеже води до
невъзможност съдът да установи обективната истина, а оттам и до необоснованост и
недоказаност на обвинението.
От друга страна, дори и да се приемат показанията на полицейските служители, следва да се
отбележи, че са налице разминаване между техните показания и подлежащите на доказване
факти. Свидетелите при показанията си акцентират върху настъпилото ПТП, като дори в
свидетелските показания на актосъставителя М. липсва каквато и да е било конкретика по
отношение на релевантни за настоящия случай факти. Неизяснено от фактическа страна
остана обстоятелството, касаещо автомобила, за който след извършена справка е установено,
че е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд, че не е сключена задължителна застраховка
за тях, както и фактът на управление на цитираното превозно средство от страна на
жалбоподателя. В тази насока не са ангажирани каквито и да е доказателства, подкрепящи
административното обвинение. Липсват приложени към административнонаказателната
преписка извлечение от твърдяната справка, уведомлението от Гаранционен фонд за липса
на застрахователен договор за процесния автомобил, акт на компетентния орган за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила – все документи, до които наказващият орган
има достъп или при необходимост може да се снабди с тях.
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за така вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен начин, че е осъществил от
субективна и обективна страна деянието, квалифицирано като административно
нарушение.
Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административнонаказателни
санкции не може да почива на предположения, а следва да се ръководи единствено от
доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0314-000158 от 29.03.2022 г. на ВПД Началник
РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. М., общ.
П., ул. „Ч. с.“ № ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, му е наложена Глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и лишаване от право
5
да управлява МПС за 6 месеца, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети общо 10 /десет/ контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6