№ 260129 / 4.12.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
04.12.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19.11.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1526 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ.
Ищецът, „. 9. О., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Иван Давидков № 2, представлявано от управителя на дружеството Крум Петров Христов, чрез процесуалния си представител адвокат М.Ц.,xxx, е предявило иск срещу Р.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по Частно гражданско дело № 920/2020г. на МРС.
С исковата си молба твърди, че с ответницата били в безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1452 от 04.10.2019г.
Със Заповед № 2 от 22.01.2020г. на ответницата е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Заповедта за уволнение е връчена на 31.01.2020г. при условията на чл. 46, ал.2 от ГПК на бащата на ответницата. Въз основа на тази заповед е издадена и заповед № 1217 от 22.01.2020г., с която е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ. Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ:” При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.”. Ответницата не им е изплатила обезщетение за претърпените вреди вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника, което ги принудило да заявят правата си по ред на чл. 410 и сл. от ГПК. По това искане Районен съд Монтана издал заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 920/2020г. срещу която постъпило възражение. Дължимото обезщетение се равнява на 764.65 лв. и представлява последното брутно трудово възнаграждение на ответницата преди уволнението.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата им дължи сумата от 764.65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да се осъди да им заплати направените по делото разноски.
Ответникът, Р.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК не представя такъв и не взема становище по исковете. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не изпраща представител и не се представлява, не прави оспорвания, няма искания.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 920 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че по силата на Трудов договор № 1452 от 04.10.2019 година между страните е налице валидно сключено трудово правоотношение, като работодателят “БКК 9. О. Монтана е възложил на Р.А.Д. изпълнение на длъжността „Машинен оператор, обработка на метал”, на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, във връзка с чл.70 ал.1 от КТ и е договорено основно месечно трудово възнаграждение 560.00 лв., както и изплащане на допълнително такова. Договорен е и срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на един месец, който е еднакъв и за двете страни.
На 22.01.2020 година, със Заповед № 2, относно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на Р.А.Д., същата е наказана на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ, чл.188 т. от КТ и спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ, като и е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”.
Със Заповед № 1217 от 22.01.2020 година, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратен трудовия договор с Р.А.Д., поради дисциплинарното уволнение и на основание чл.221 ал.2 от КТ е отразено, че работникът при дисциплинарно уволнение дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
По образуваното заповедно производство по частно гражданско дело № 920 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за изплащане обезщетение за неспазен срок за предизвестие по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 764.65 лв.
Направено е в срок възражение от длъжника.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл. 415 ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 920/2020 г. по описа на Районен съд гр. Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 т.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. В конкретният случай ответникът не ангажира никакви доказателства, не направи възражения, оспорвания или искания, не се установи изпълнение на задължението по издадената заповед. В исковото производство в тежест на ищеца е доказването по несъмнен и категоричен начин, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Обстоятелството, че ответникът в това производство не е оспорил по съдебен ред издадената заповед за дисциплинарно уволнение не го освобождава от задължението да установи по несъмнен начин законосъобразността и. По делото се съдържат доказателства, че Заповед № 2 от 22.01.2020 година за дисциплинарното уволнение е връчена на ответницата с писмо с обратна разписка на 18.02.2020 г. чрез баща и Асен Димитров. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има описание на конкретното нарушение - така, както го е възприел работодателят - описание на конкретните действия, респ. - бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество - данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. Това обстоятелство налага извода, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.05.2020 г., заявителят е имал изискуемо вземане към ответника, което съответно обуславя и основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.21 от делото чрез връчването на съобщението с писмо с обратна разписка, получено на 10.09.2020 г. от майката на ответницата и не е представила в срок отговор на исковата молба, същата е редовно призована, но не се е яви в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 19.10.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът да признае за установено по отношение на ответника че дължи присъдените суми изцяло. Установен е точния размер на задължението, който е в размера, отнасящ се за последното получено брутно трудово възнаграждение на ответника. Това обуславя извода, че искът е доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производства, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 21.05.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „. 9. О., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Иван Давидков № 2, представлявано от управителя на дружеството Крум Петров Христов, за следните суми: 764.65 лв., представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение, съгласно чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2020 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 550 от 22.05.2020 година по ч.гр.д.№ 920 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. 9. О., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Иван Давидков № 2, представлявано от управителя на дружеството Крум Петров Христов, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 550 от 22.05.2020 година по ч.гр.д.№ 920 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. 9. О., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Иван Давидков № 2, представлявано от управителя на дружеството Крум Петров Христов, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса за исковото производство и 300.00лв. адвокатско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: