МОТИВИ към присъда № 45/21.08.2019
г. по НОХД № 840/2019 г. на ВОС.
-----------------------------------------------------------------------------------
Варненска окръжна прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 89/2019 г. по описа на Пето
РУ при ОД на МВР-Варна, с обвинение срещу Д.Р.А., за това че на 02.04.2019 г. в
гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 1бр.брезентова
чантичка на стойност 10,00 лв., сумата от 73,50 лева , мобилен телефон
м.“Енергизер“ на стойност 69,96 лв.,
блистер свещички“Бизакодил“ на стойност
4,53 лв., блистер „Фурантрил“ на стойност 1,36 лв., един блистер“PARATRAMOL“ с осем таблетки на стойност 2,86 лв.,един бр.малко тефтерче на
стойност 1,25 лв., един бр.химикал 0,15 лв.,1 бр.нокторезачка-1,10 лв. и две
листчета с изписани мобилни номера и текст-всичко на стойност 164,71 лв/сто
шестдесет и четири лева/ и 71 стотинки от владението на М.М. Чешмиров, с намерение противозаконно да
ги присвои,като употребил за това сила.
– престъпление по чл. 199, ал. 1, т.4 вр.
чл. 198, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание бе представено удостоверение ,че е възстановена
сумата от 155,00 лева, т.е. остатък от сумата
за невъзстановени вещи на пострадалата в Дома за стари хора ,в който тя
е настанена/пет дни преди заседанието/.
Пострадалата М.Ч.
се яви в съдебно заседание и заяви ,че желае да предяви гр.иск за 155,00
лв. имуществени вреди и за неимуществени
вреди. Съдът не прие за съвместно
разглеждане предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия А. в размер на 155,00/сто петдесет и пет лева/
лева, представляващ обезщетение за причинените и с престъплението по чл. 199 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата,т.к. бе прието по делото
доказателство за тяхното цялостно възстановяване.А относно останалите
неимуществени вреди съдът не допусна гр.иск,като счете ,че пострадалата би могла да ги предяви в граждански процес.
Подсъдимият Д.А. се защитава от служебно назначен защитник от
досъдебното производство– адв. К.К.-ВАК.
В съдебното заседание, проведено
на 21.08.2019 г., преди започване на съдебното следствие, от подсъдимия е
направено искане, съобразно правото му на това, закрепено в разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК, за
провеждане на съдебното следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След
така направеното искане и изрично разясняване на правата на подсъдимото лице по
чл. 371 от НПК, както и
уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК,
направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните
доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване
на присъдата, подсъдимият, защитаван от служебно назначен защитник, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид така изразеното изрично
желание на подсъдимото лице, както и при наличието на направено от него
самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът,
след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви,
че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за тези
факти.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.А. в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК. Представителят на държавното
обвинение прави искане за престъплението съдът да наложи наказание
"лишаване от свобода" над минималния, което по реда на чл. 58а, ал. 1
да се намали с 1/3, без да се налага кумулативно предвиденото наказание
конфискация, предвид липсата на имущество на подсъдимия. Счита че гр.иск не
следва да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия прави
искане съдебният състав да появи снизходителност и да отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи, че не следва да се надценява
обществената опасност на престъплението, да се има предвид ниската стойност на
вредите, както и доброто поведение на подсъдимия. Пледира за определяне на
наказание на подсъдимия "лишаване от свобода" без да посочи конкретен
срок но да се изтърпи условно, при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК. Счита, че
гражданският иск следва да се уважи.
В правото си на лична защита,
подс. А. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника му.
В последната си дума, подсъдимият
желае от съда по-лека присъда.
От фактическа страна:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът
приема в мотивите на присъдата за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема
за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, относими към повдигнатото обвинение:
Подсъдимият Д.Р.А. е роден на ***
г, понастоящем в Затвора –гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан многократно,
ЕГН:**********.
Подс. Д.А. работил като санитар в
Дом за стари хора “Свети Георги“, находящ
се в хотел “Темида“, в курортен комплекс “Чайка“, местност “Ален мак“ до
гр.Варна. На 12.04.2019 год. вечерта заради нуждата си от пари около 03,00
часа решил да влезе в стая № 110, като отишъл до свид. М. Чешмиров, която била настанена в
дома. Подс.А. взел възглавницата й и с нея започнал да затиска главата й. След
това от рачото й издърпал със сила
чантата на пострадалата и избягал извън стаята. Вещите, които подс. А.
взел от пострадалата били следните: -1 бр. брезентова чантичка, сумата от 73,50
лв., мобилен телефон м.“Енергизер „,един блистер свещички „Бизакодил“, един
блистер „Фурантрил“, един блистер „PARATRAMOL“ с осем таблетки, 1 бр. малко тефтерче, 1 бр. химикал, 1 бр. нокторезачка и две листчета с изписани
мобилни номера и текст. Постарадалата
започнала да вика за помощ, тогава свид.Антоанета Желязкова, която работила
като хигиенист в дома чувайки виковете веднага излязла в коридора. Тогава видяла подс.А. да излиза от стая № 110, попитала го какво прави там и
той отговорил “Нищо, нищо“ и хукнал да бяга. Свид.Желязкова влязла в стая № 110
и пострадалата М. Чешмиров и казала, че
са я обрали, като й взели чантата, в която имала пари, мобилен телефон и други вещи. Свид.Желязкова отишла при
дежурната сестра и й казала да се обади на полицията. В това време подс.А. се качил на втория етаж в дома
и отишъл в стая № 211, която обитавал, за да разгледа какви вещи имало в
отнетата чанта. След това подс.А. излязъл от дома за стари хора и се насочил към спирка
“Журналист. По пътя в казан за боклук, находящ се срещу СБР “Термал“ подсъдимият изхвърлил част от вещите, а именно: малката
брезентова чантичка, 1 блистер хапчета“Paratramol“, един
блистер със 6 бр. свещички “Бизакодил“, едно листче син цвят с надпис
„0892/909709, 0892/099942 “Дом за възрастни хора“ „Св.Георги“, второ листче бял
цвят, сгънато с надпис „Д-р Радостина Маринова“-0887 516709, малко тефтерче,
прозрачен химикал, малка сребриста нокторезачка. Същият ден подс.А. бил задържан от органите
на полицията и отведен в Пето РУ при ОД на МВР-Варна. Пред полицейски служител
Валентин Иванов подсъдимият признал
изцяло какво е извършил и къде е
изхвърлил чантичката с вещите. Свид.Иванов се обадил на колегата си свид. Любен
Иручев и го изпратил за провери казаните
за боклук до СБР “Термал“. След извършената проверка там били намерени и иззети изхвърлените от подс.А. вещи. С
разписка от 03.06.2019 г. /л.68 от ДП/ на пострадалата Чешмиров били върнати
вещите с изключение на телефона, парите й и таблетките“Фурантрил“.
От заключението на извършената на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите от свид. М. Чешмиров вещи към момента на извършване на
деянието е 164,71 лв.
По доказателствата:
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в
гласните и писмени доказателствени средства, писмените доказателства и способи
за доказване, проверени от съда при постановяване на определението по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите М. Ч., А.Ж., Л.И. и В. И., протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него,
разписка за връщане на вещи,
заключение по съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост на
подсъдимия Д.А..
Предвид нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е
задължен в мотивите на присъдата да приеме за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позове на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящият случай липсват гласни,
писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било
противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и обсъждане на доказателствата, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 374 от НПК. Всички
събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, които се
извличат от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените
доказателства и заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза,
подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на
императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното в съдебно
заседание признание на фактите по обвинителния акт от подс.А. изцяло и несъмнено се потвърждава от
доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство, от което
съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от
тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.
По тези причини съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни извъди.
От правна страна
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По безспорен и несъмнен начин се
установи, че от обективна и субективна страна подсъдимия Д.А. е извършил
деяние, съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т.4 вр.
чл. 198, ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е
съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се състои от два акта, всеки
един от които сам по себе си е изпълнително деяние на друг самостоятелен
престъпен състав – употреба на физическа или психическа принуда и отнемане на вещ , но които като цяло са
взаимосвързани и подчинени на една цел – преодоляване на съпротивата на лицето,
от което се отнемат вещите, прекратяване на упражняваната от него фактическа
власт върху вещите и установяване от дееца на собствена трайна фактическа власт
върху тях.
От обективна страна, за да бъде
деянието съставомерно, е необходимо вещите да са чужди и движими.
От субективна страна, за да бъде
осъществен състава на престъплението грабеж, деецът следва да е извършил
деянието при пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи, което означава, деецът да е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, да е предвиждал неговите обещественоопасни последици и де е
искал тяхното настъпване, а самото отнемане да е осъществено с цел присвояване
– т. е. деецът да е целял след отнемането на вещта да се разпорежда с нея като
със своя.
Съдът намира за безспорно
установено авторството на подсъдимия Д.А. както в извършването на физическата
принуда – чрез затискане с възглавница в лицето на пострадалата и издърпването
със сила на чантичката й с дръжка, с цел да сломи нейната съпротивата, които са
подкрепени от показанията на свидетелите М. Ч. и А.Ж.. Подсъдимият А. е имал
съзнанието за употребата на сила – затискане със собствената й възглавница в
лицето със сила, по отношение на пострадалата, докато тя спи, както и че е
сторил това именно за преодоляване съпротивата и като лице, от което се отнемат
вещите, имал е съзнанието за прекратяване на упражняваната от нея фактическа
власт върху вещите и установяване на собствена трайна фактическа власт върху
тях.
Ето защо съдът намира, че
подсъдимият по несъмнен и категоричен начин е участвал във всеки едни акт
/принуда и отнемане/ от изпълнителното деяние на престъплението грабеж.
Съдът намира, че от субективна
страна подс. А. е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Доказателства за това е, че след деянието подсъдимият е предприел
бягство, при което пострадалата се е развикала, а той е забелязан от свидетелката А.Ж., като чутите
от същата свидетелка викове на пострадалата ясно сочат на нейната уплаха.
Безспорно доказано е и
намерението на подсъдимия да присвои портмонето на пострадалата и намиращите си
в него вещи, тъй като след това парите
не са намерени,както и телефона й , а ненужните му вещи изхвърлил, част от тях
открити на посочено от него място, следователно подсъдимият се е разпоредил с
вещите като със свои, макар това да е станало по неустановен в хода на
наказателното производство начин.
В заключение, събраните
доказателства обсъдени в тяхната взаимовръзка, водят до единствения обоснован
извод, а именно – че подс. Д. А. е автор
на престъплението грабеж, за което му е предявено настоящото обвинение.
По отношение наличието
квалифициращия признак опасен рецидив, следва да се имат предвид осъжданията на
подсъдимия, както следва:
С присъда влязла в законна сила
на 06.04.2013 г. по НОХД № 591/2012 г.
на Районен съд –Провадия му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ за престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б“б“ вр. чл.58 от НК. На основание
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
съдът е групирал наказанията по НОХД №
69/2012 г. на РС-Провадия, по НОХД № 370/2012 г. на РС-Провадия и по НОХД №
123/2012 г. на РС-Провадия, като определил на Д. А. едно общо, най-тежко наказание
от наложените му такива в размер на
Четири години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Това наказание е било изтърпяно от А. на 29.05.2016 г.
Видно е, че настоящото деяние е
извършено от подсъдимия след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малка от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което е налице квалифициращия признак опасен рецидив, съобразно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия Д. А. за виновен по обвинението за извършен при условията на
опасен рецидив грабеж на посочените в обвинителния акт вещи.
По отношение на наказанието:
При решаване на въпроса какво
конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия Д.А., съдът взе предвид
тежката съдимост на лицето. Видно от
данни те за съдимостта му, са налице множество присъди включително на лишаване от свобода, които не
са оказали явно нужното въздействие върху А.. Настоящото деяние е извършено в
сравнително кратък период след освобождаването му от затвора, т.е. след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Съдът съобрази също и че в
конкретния случай причинените вследствие на деянието щети не са на висока
стойност, както и че упражнената от подсъдимия физическа принуда се
характеризира с нисък интензитет в сравнение с останалите случаи на грабеж, и
пострадалата не е понесла тежки последици за здравето си/въпреки нейното
заболяване,което обаче няма отношение по съществото на делото/,както и
цялостното възстановяване на стойността на отнетите вещи.
Настоящият съдебен състав, в
контекста на изложеното, при извършване на преценката дали едно наказание в
размер на минималния лишаване от свобода, съобразно предвидения от закона
диапазон от пет до петнадесет години, ще удовлетвори чувството за
справедливост, намери че наказание от седем години лишаване от свобода, като
след редукцията съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 с
оглед проведеното съкратено съдебно следствие на четири години и осем месеца
лишаване от свобода ще е адекватно на тежестта, обществената опасност,
моралната укоримост на осъщественото престъпление и ще бъде съобразено с
конкретния случай и личността на извършителя.
В тези си граници, съдът счита,
че наказанието ще е едновременно справедливо за извършеното от подс. А. деяние
и средство за постигани на целите на личната и генерална превенция. Това
наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на подс. А. сериозно да
преосмисли поведението си и в същото време ще е предупреждение за останалите
членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
зачете времето през което А.. е бил с мярка за неотклонение "задържане под
стража", считано от 15.04.2019 г.
Липсват доказателства за
имущественото състояние на подсъдимия и притежавани от него движими и недвижими
вещи, поради което съдът не му наложи предвиденото наказание конфискация до 1/2
от имуществото.
Относно разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия Д.А.. направените разноски в хода на наказателното
производство, като го осъди да заплати по сметка на ОДМВР-Варна сумата от 82,13 лева .
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: