РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100123 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от П. Д. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от ***
преупълномощен от *****; Съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: ***; против СИТИ КЕШ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град ***,
представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; Цена на иска: 3 136
лева, от които:
592.84 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за
потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от
2023. г. до 06.12.2023 г.;
543.16 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр. с
чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от
10.05.2023 г. до 543.16 лева - неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр. с чл. 11 от Договор за
1
потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от 10.05.2023 г. до
06.12.2023 г.; Правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1
от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК,
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да признае сключения между СИТИ КЕШ
ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит № ****** от *** г. за
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 от ЗПК. В случай, че Договор за потребителски кредит № ****** от ***
г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, да осъди СИТИ КЕШ ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които
са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № ****** от ***
г.:
1. 592.84 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор
за потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от
10.05.2023 г. до 06.12.2023 г.;
2. 2 543.16 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр.
с чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от
10.05.2023 г. до 06.12.2023 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна. Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че клаузите са
индивидуално уговорени и ищецът е бил запознат с условията на
договора.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Безспорно е, че страните са били в облигационни отношения. На *** г.
между СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна и П.
Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за
потребителски кредит № ******. Страните са постигнали споразумение
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 3 200 лв. (три хиляди и
двеста лева). Определен е размер на годишен лихвен процент, съгласно чл. 3,
ал.7 , а именно 44.5 %. Броят на вноските по кредита е 16 (шестнадесет), а
2
крайната дата за издължаване е
2023. г. В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в
размер на 56.42 %.
При сключването на договора, в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора, е
предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на
предвидените условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на
предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 11 е
предвидено начисляването на неустойка в размер на 2 543.16 лева. Още с
подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е
начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е
включена в крайната сума за връщане.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен
заем, ищецът П. А. е заплатил всички суми, дължими по Договора за
паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за
непредоставено обезпечение.
По отношение основателността на иска от правна страна:
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят П.
А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит, съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на параграф
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени
изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 44.5 % и годишен
процент на разходите от 56.42 %. В ГПР се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той
би надхвърлял многократно предвидения размер, съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
на РБ.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР
има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
3
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона
начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора, налага
разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи
въвеждат за потребителя, практически са неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в
погасителния план към датата на подписване на договора.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща
единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе.
Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 2 543.16 лева,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен, съгласно чл. 22
ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 3200 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 3200 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
По горезложените съображения, съдът намира, че искът е основателен
и следва да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД, сключения
между СИТИ КЕШ ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в град ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на
управител и П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, Договор
4
за потребителски кредит № ****** от *** г. за недействителен, на основание
чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, СИТИ КЕШ
ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
град ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; да заплати
на П. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, следните суми, които
са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № ****** от ***
г.: 1. 592.84 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор
за потребителски кредит № ****** от *** г., за периода от 10.05.2023 г. до
06.12.2023 г.;2. 2 543.16 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по
чл. 5 във вр. с чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** от *** г.,
за периода от 10.05.2023 г. до 06.12.2023 г.; 3. Законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, СИТИ КЕШ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град ***,
представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; да заплати на
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН, разноските по делото в размер на 250 лв. за
възнаграждение на вещо лице и държавна такса размер на 125,44 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв. , СИТИ КЕШ ООД, вписано
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град ***,
представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; да заплати на адв. В.
Б. Б. от *** преупълномощен от *** „***", рег. по ф.д. № *** по описа СГС, с
БУЛСТАТ № *****; Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и
уведомления: ***, направените разноски по делото в размер на 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5