Решение по дело №5591/2018 на Районен съд - Бургас

              

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 560                                       10.05.2019 год.                             град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                  V  наказателен състав

На шестнадесети април                през  две хиляди и деветнадесета година            

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мая Стефанова

 

Секретар: Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдия  М.Стефанова  НАХД № 5591 по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.С.Д. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление №18-0769-000958 от 04.05.2018г. от Началник група към ОДМВР-Бургас сектор Пътна полиция – Бургас, с което за нарушение на чл.150А от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер от 300 (триста) лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

 Жалбоподателят моли да бъде отменено НП като навежда доводи за незаконосъобразност. Твърди, че изложените в акта и в наказателното постановление обстоятелства не са се случвали. Сочи нови гласни доказателства.

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява. За него се явява упълномощен адвокат.

Въззиваемата страна – началникът на сектор ПП при ОДМВР-Бургас е редовно призована не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

          След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, съдържа изискуемите от закона реквизити и е подаден пред материално и териториално компетентен съд. Спазен е преклузивния 7 дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.

           От представените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът намира за доказана следната фактическа обстановка:

          На 08.04.2018г, 14,50 свидетелите С.П. и Й.Р. били на работа като изпълнявали служебните си задължения на територията на ІІ-ро РУ–Бургас. Намирали се на пост разположен на бул.“Я. К.“, до бившия завод „Х.“ и извършвали контрол на пътния трафик. Към свидетелите се приближил бял на цвят лек автомобил марка „Тойота“ модел „РАВ 4“. Автомобилът се движел бавно с разрешената в населеното място скорост и свидетелят П. забелязал, че водачът не носи предпазен колан. Автомобилът минал на около 4-5 метра разстояние от свидетеля, в лявото платно за движение, а полицейският автомобил бил спрян в аварийната отбивка на отсрещното платно. Свидетелят П. подал сигнал със стоп–палка по образец на МВР, като водачът видял подадения сигнал, намалил леко скоростта и след това подал рязко газ и продължил. Изненадани от това поведение свидетелите П. и Р. се качили в служебния автомобил и потеглили в същата посока след автомобила марка „Тойота“. Видели, че автомобилът завива по бул.“Тракия“, като бил на разстояние около 500-600 метра пред полицейския автомобил и до магазин „А.“ го загубили от поглед. Продължили движението като подали сигнал по радиостанция и посочили регистрационния номер на автомобила и че не е спрял но подаден сигнал. Започнали да го търсят. Продължили по бул.“С. С.“ и преминали покрай хотел „М.“, завили вдясно и направили обиколка като го търсили в района, където го загубили. Открили автомобила паркиран пред бл. ... в ж.к „С.“, в близост до бистро „Д.“ в 15,10 часа. В рамките на около 5 минути, докато го открият, свидетелите се обадили на дежурния в ОДЧ за да издири собственика на лекия автомобил марка „Тойота“. Оказало се, че същият се намирал на територията на квартал „Банево“ и заявил, че автомобилът бил предоставен за ползване на баща му. На място свидетелят П. пипнал двигателя на автомобила „Тойота“ и установил, че е още топъл. В това време пристигнал свидетелят С.Д. собственик на автомобила. Пристигнал на място и жалбоподателят. Свидетелят П. разпознал жалбоподателя като човекът, който преди малко е управлявал лекия автомобил Тойота и не спрял на подаден сигнал стоп. Жалбоподателят не представил документ за самоличност и СУМПС. Тогава били поканени за съдействие полицаи от ІІ-ро РУ-Бургас да съставят акт на жалбоподателя по чл.6 от ЗМВР за това, че не представя документ за самоличност. От направена справка свидетелят Р. установил, че жалбоподателят бил с отнето СУМПС. При разговор със собственика на л.а. марка „Тойота“ свидетелят П. разбрал, че автомобилът бил предоставен за управление на баща му-жалбоподателят И.Д. При това изявление жалбоподателят признал, че е управлявал автомобила, за да си смени гумите. Свидетелят С.П. започнал да съставя акт за установяване на административно нарушение на Д. В него като нарушения вписал квалификациите по чл.103 и чл.150а от ЗДвП (лист 4 от делото). Връчил акта на жалбоподателя за да се запознае и да го подпише. И.Д. вписал като възражение, че не е управлявал МПС и подписал акта. Връчен му бил екземпляр.

По акта, не били направени писмени възражения, такива постъпили относно наложената ЗППАМ (лист 12 от делото).

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства в административнонаказателната преписка административнанаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 18-0769-000958 от 04.05.2018 г (лист 7 от делото). В него при почти пълна идентичност с фактологията в акта и със същите правни квалификации по чл.150а ал.1 и по чл.103 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300 (триста) лева и на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП били наложени наказанията глоба в размер на 200 (двеста) лева и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. 

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.П., Й.Р., Е.Д. и от писмените доказателства в административнонаказателната преписка събрани в съдебно следствие. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за безпристрастни, последователни и непротиворечащи си.

По желание на жалбоподателя съдът разпита и собственикът на л.а. марка „Тойота“ модел „РАВ 4“ с рег. № ... свидетелят С.И.Д. – син на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията му в частта им, в която се твърди, че не е споменал пред свидетеля П., че автомобилът  се ползва от баща му. С оглед същественото разминаване между тези показания и показанията на свидетеля П. съдът ги съпостави в очна ставка, от която за съда стана ясно, още по време на съставянето на акта жалбоподателят е заявил пред свидетеля П., че е негов бивш колега и че може да отрече, че е карал. Съдът счита, че в тази си част показанията на свидетеля С.Д. са пристрастни и не ги кредитира.  

Настоящата инстанция счита, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи по аргумент на Заповед №8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи (лист 30 и 31 от делото).

 Актовете са съставени в давностните сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и в тях от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По несъмнен начин се доказа авторството на деянията и вината на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП който управлява МПС, след като е с отнето временно СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП за употреба на алкохол и шофиране в това състояние се наказва с глоба от 100 до 300 лева. За нарушението по чл.103 ЗДвП за неспиране при подаден сигнал стоп се налагат две кумулативни наказания временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 1-6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. И двете наказания за двете нарушения на водача Д. са определени в максималните предвидени в закона размери. Съдът счита, че размерите са съобразени с обществената опасност на деянията на дееца, тъй като поведението на жалбоподателя за избягване на проверката е особено укоримо. Освен това съдът съобрази и справката за нарушител (лист 5 и 6 от делото), от която е видно, че Д. е бил наказван и преди това за идентично нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП. С оглед изложеното до тук съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва два бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение  първо  от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

                                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0769-000958 от 04.05.2018 г. от Началник група към ОДМВР-Бургас сектор Пътна полиция –Бургас, с което на И.С.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150А ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер от 300 (триста) лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

    

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                  СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.