Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар: Румяна Иванова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №1729/2019 г., по описа на ДРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на Д.Е.Д., ЕГН **********,***, с която против „Водоснабдяване и
канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул.
„Трети март” № 59, са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и
т.2 КТ, за признаване за незаконно уволнението ѝ, извършено със заповед №
А-26/26.10.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество и за отмяна
на посочената заповед, както и за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност при ответника – „служител, **” в Централно управление.
Претендират се сторените разноски по делото.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
До 21.03.2019 г. страните по делото се намират в
трудово правоотношение, като със заповед № ЛС-05-358/21.03.2019 г. на
работодателя, същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ –
поради липса на необходимо образование, считано от 22.03.2019 г. Ищцата оспорва
*** като незаконосъобразна и уволнението като незаконно. Твърди, че ***то на
трудовото ѝ правоотношение е извършено незаконосъобразно, тъй като
посочената разпоредба може да послужи като основание само тогава, когато е
настъпило изменение на изискванията за изпълнение на конкретна длъжност след
сключването на трудовия договор, а такова в случая не е налице. При сключване
на трудовия договор през 2012 г. изискването на работодателя било лицето, което
заема длъжността да притежава висше икономическо образование. Това изискване
било записано и в длъжностната характеристика, връчена на ищеца на 01.10.2012 г.
от работодателя. Признава, че не е отговаряла на поставеното условие, но въпреки
това е била назначена. Работодателят е знаел, че ищецът не е завършил исканото
от него образование „висше икономическо“. Не е налице промяна в изискванията
както при изпълнение на трудовите функции така и при вида /степента/ на
образование, поради което уволнението е незаконосъобразно. Изискваното
образование не е свързано с трудовите функции на ищеца, тъй като работата,
която изпълнява е предимно техническа. Д.Д. твърди, че е третирана
по-неблагоприятно от останалите работници, като сочи, че е дискриминирана по
признака „лично положение”, което съдът приема, че представлява излагане на
обстоятелства, обосноваващи исковете по КТ, а не предявяване на иск по ЗЗДискр.
Твърди, че от месеци, за проблемите в отдела била сочена тя за виновна, като
често била заплашвана, че ще бъде уволнена.
Ответникът, в писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, намира исковете за допустими, но оспорва същите, като неоснователни.
Твърди, че *** е законосъобразна и е съобразена с разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.6 КТ, като е спазена предвидената в КТ процедура по изготвянето и връчването
ѝ. Същата съдържа всички изискуеми от КТ атрибути; с нея са определени
всички дължими за изплащане обезщетения на ищеца съгласно трудовия му договор,
К**и КТ. Не спори, че ищцата е негов служител в „**”, с място на работа
Централно управление. Първоначално е назначена на работа със срок на изпитване
- 6 месеца, в полза на работодателя и място на работа - **, с право на платен ***
- 22 дни, и основно трудово възнаграждение в размер на 405 лева. Възложените
ѝ задължения следва да се изпълняват от административен персонал, за
който е необходимо изискваното висше икономическо образование. На 19.03.2019 г.
от ищцата е поискано да представи документи доказващи за завършено висше
икономическо образование, тъй като по трудовото ѝ досие липсва диплома.
До *** на трудовото правоотношение такава не е представена. Счита, че
извършеното уволнение е законосъобразно. Оспорва да е налице дискриминационно
отношение към ищцата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник,
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът, чрез
процесуален представител настоява за отхвърляне на ищцовата претенция, като
неоснователна.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 КТ. Същите са
допустими, предявени са в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно
легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като
бивш работодател на ищеца, за когото се твърди, че е издал незаконосъобразна
заповед за *** трудовото правоотношение на ищеца.
Съдът е отделил като безспорни следните факти и
обстоятелства:
До *** на трудовото ѝ правоотношение, ищцата
заема при ответника длъжността „**”, с място на работа Централно управление. На
01.10.2012 г., на ищцата е връчена длъжностна характеристика за заеманата
длъжност, съгласно която, лицето заемащо длъжността следва да има завършено
висше икономическо образование. Към датата на сключване на трудовия ѝ
договор и към датата на неговото ***, ищцата няма завършено висше икономическо
образование.
Видно от представен по делото ***№ 80/02.10.2012 г., на
същата дата, между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по
силата, на което ищцата е приела да заеме при ответното дружество длъжността
„служител, **”, считано от 02.10.2012 г.
Съгласно представената от ответното дружество
длъжностна характеристика за длъжността „служител, **”, с която ищцата е
запозната на 01.10.2012 г., изискваното образование за заемане на длъжността е
висше икономическо.
Със заповед № ЛС – 05 – 358/21.03.2019 г., ответникът
прекратява, считано от 22.03.2019 г., трудовото правоотношение на ищцата, на
основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ, „поради липса на необходимото образование
– висше икономическо за изпълняваната работа“.
Видно от производствена характеристика /л.38/, изготвена
на 23.02.2018 г. за ищцата е посочено, че служител на ответното дружество през
приода от 15.06.1981 г. до 27.10.2011 г. и от 02.10.2012 г. до датата на *** на
трудовото ѝ правоотношение. В същата са вписани задълженията на
изпълняващ длъжността „служител **”, в т.ч. приемане на документи и подготовка
на ***, съхраняване и попълване на трудови книжки, подготовка на документи за
пенсиониране, изготвяне на годишен график за платени ***и, отпечатване на
материали и др.
Съгласно изготвена по делото служебна справка за
актуалното състояние на трудовите договори на ищцата, валидна към 27.06.2019
г., преди сключване на трудовия договор от 02.10.2012 г., Д.Е. се е намирала в
трудово правоотношение с „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Добрич, за
периода от 15.06.1981 г. до 28.10.2011 г., като заеманата длъжност отново е
„служител, **”.
Видно от представено от ищеца експертно решение
№1074/26.03.2019 г., издадено от *** „МБАЛ Добрич” АД, ищцата е
преосвидетелствана, като ѝ определена 50 % трайно намалена
работоспособност, със срок до 01.03.2022 г.
С писмо на изпълнителния директор на ответника изх. №
ВиК1241/19.03.2019 г., на Е. е определен еднодневен срок, в който да представи
в отдел „Личен състав”, документи, удостоверяващи завършено образование и
придобити квалификации. В отговор, ищцата представя исканите документи с писмо
вх. №ВиК1241/1/20.03.2019 г.
По делото е представен препис от книжата от трудовото
досие на ищцата. В същото се съдържат доказателства, че със заповед № ЛС – 05 -
1225/28.08.2018 г. ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, с твърдения за неизпълнение на възложената
работа, а именно – ищцата не е докладвала на прекия си началник и на
изпълнителния директор на дружеството относно изтекли срочни *** на трима
работници/служители във „В и К Добрич” АД.
По делото е представено доказателство за твърдението
на ищцата, че ответникът знае за трудоустрояването ѝ, поради което се
ползва от закрилата на чл.333 КТ. Видно от експертно решение № 912/15.03.2018
г. на *** „МБАЛ Добрич” АД, Д.Е.Д. е освидетелствана с 80 % трайно намалена
работоспособност със срок до 01.03.2019 г.
По искане на ищцата са събрани гласни доказателства
чрез разпит водени от нея двама свидетели – А.Г.М. и И.Г.К..
От показанията на св. М. – бивш служител на ответното
дружество, се установява, че ищцата работи за ответника от 1981 г., като до ***
на трудовото ѝ правоотношение е изпълнявала трудовите си функции като
служител *. Ищцата имала задължението да * – „***“. Св. М. определя ищцата като
технически изпълнител. Последната не е имала електронен подпис, тъй като само
ръководителят на отдела имал такъв. Не е регистрирала в *** сключването или ***то
на ***.
В показанията си св. И.К. – бивш служител при
ответника, сочи, че има преки наблюдения върху дейността на ищцата. Сочи, че
при изпълнение на служебните си задължения, тя е била изрядна. Ищцата е била
единствено технически изпълнител, като се е занимавала с документооборот –
приемане, съхраняване и придвижване на молби и заявления. Изготвяла е
документи, като единствено е вписвала данни в готови бланки. Не е била
упълномощена от работодателя да го представлява пред ***, ***и други
институции.
Към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело, пред ВКС, ОСГК е висящо тълкувателно дело №4/2017 г., към
което е обединено т.д. №5/2017 г. Първият поставен за тълкуване въпрос /1А/ е
следният: Налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за *** на трудовия
договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълнение на длъжността, когато при
сключване на трудовия договор, изискванията за образование или професионална
квалификация са били въведени от работодателя. До образуване на тълкувателно
дело се стига след установяване на противоречива /задължителна към датата на
образуване на т.д./ съдебна практика на различни състави на ВКС, част, от които
възприемат, че *** на трудово правоотношение с работник, за когото
работодателят е знаел още с назначаването му, че не отговаря на изискването за
образование и квалификация, би било законосъобразно, само когато това изискване
е предвидено в нормативен акт. Според друга част, уволнението винаги би било
законосъобразно, ако работникът няма изискуемото образование/квалификация,
независимо дали това несъответствие е налице при сключване на трудовия договор,
или след това във всеки последващ момент. В последния случай е допустимо
изискванията да са предвидени в закон, нормативен акт, длъжностна
характеристика или да се променят след сключване на договора. Постановяване на
решение по тълкувателно дело №4/2017 г. на ОСГК на ВКС предстои, поради което,
съдът в настоящото производство намира за неоснователно възражението на
ответника, изложено в отговора на исковата молба, че съдебната практика по
чл.328, ал.1, т. 6 КТ е уеднаквена и непротиворечива. Това, което в
действителност е възприето като трайна съдебна практика е, че съдебният контрол
при оспорено *** на трудово правоотношение, в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не
се нарушават императивни правни норми, каквато е забраната на злоупотреба с
право – чл.8, ал.1 КТ, както пряка и непряка дискриминация /така решение
№118/11.05.2016 г. по д. №5696/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Спорният въпрос процесния случай е дали е налице
злоупотреба от страна на работодателя по чл.8 КТ, каквото твърдение се излага в
исковата молба и съответно се оспорва от ответника.
Към датата на сключване на договора обвързващ ищцата и
ответното дружество в трудово правоотношение, са налице определени от работодателя
изисквания за заемане на длъжността „служител, **“, вписани в относимата
длъжностна характеристика, а именно: образование – висше икономическо, работа с
компютър и професионален опит – над 1 г. трудов стаж по специалността. При
възникване на трудовото правоотношение между страните, ищцата няма завършено
висше икономическо образование, като ответникът не оспорва, че този факт му е
бил известен. Страните по делото са се намирали в по-ранно трудово
правоотношение, продължило над 30 години /от 15.06.1981 г. до 28.10.2011 г./,
като ищцата отново е заемала длъжността „служител, **”. Изискването за
образование не е предвидено с нормативен акт.
От дата на сключване на ***№ 80/02.10.2012 г. до
момента на ***то му, в нито един момент, изискванията за заеманата от ищцата
длъжност не са били променяни. Не ѝ е било възлагано изпълнение на нови
трудови функции, не е била упълномощавана да представлява ответното дружество
във връзка с деклариране на обстоятелства в т.ч. такива свързани със сключване
или *** на *** и пр. Доказателства за противното не са представени от страна на
ответника, а последният не твърди да е въвеждал каквито и да е изменения в
изискванията за заемане на процесната длъжност. Нещо повече. Видно от
Допълнително споразумение към ***№ТД-27.13, подписано от страните на 08.06.2017
г., считано от 01.06.2017 г., променено е единствено основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата. Няма промяна в заеманата от нея длъжност, работно
време, основание и срок на договора, както и в другите условия на труд. От постъпване
на работа, до ***то на трудовото ѝ правоотношение, ищцата е изпълнявала едни
и същи задължения, които са се с изчерпвали с деловодна дейност, в т.ч. прием и
регистрация на входящи документи, организация на постъпили документи, попълване
на готови формуляри и др. технически дейности, като ***р. задължение по т.9 от
длъжностна характеристика - „организира отпечатването на материали на машина и
ползва размножителна техника /ксерокс/”.
От 2012 г. работодателят е знаел, че служителят му не
притежава образованието, което сам е поставил като изискване за заемане на
длъжността, но въпреки това е сключил с него ***и този ***е бил изпълняван
близо 7 години без каквато и да е промяна в изискванията и във възложените
трудови функции. По делото са събрани доказателства, че през м. август 2018 г.
на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
както и че с покана вх.№ ВиК-1096/12.03.2019 г. от ищцата е поискано писмено
обяснение на основание чл.193, ал.1 КТ. Последното е изискуема предпоставка за
налагане на законосъобразно дисциплинарно наказание, а доколкото на ищцата вече
е било налагано наказание „предупреждение за уволнение”, то с голяма степен на
увереност, може да се приеме, че нагласата на работодателя е била да наложи на
ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Дисциплинарно
уволнение, обаче, не може да бъде извършено по отношение на трудоустроен
служител без предварителното разрешение на ***, на осн. чл. 333, ал.1, т.2 КТ
вр. чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Заповед № А-26/26.10.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество е издадена само девет дни след като ѝ е
било поискано писмено обяснение по реда на чл.193, ал.1 КТ.
При горните
доводи, съдът намира, че работодателят е нарушил принципа на добросъвестност,
въздигнат в задължение за страните по трудово правоотношение, съгласно чл.8,
ал.1 КТ, поради което уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.328, ал.1,
т.6 е незаконосъобразно. Предвид уважаване на главния иск, основателен се явява
и предявеният акцесорен иск с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване
на заеманата от ищеца до уволнението длъжност – „служител,
**” в Централно управление на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД.
На осн. чл.78
ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски за един адвокат в размер на 672 лева.
На
осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимите за производството
държавни такси по двата неоценяеми иска, а именно в размер на по 50 лв. за
всеки иск или общо сума в размер на 100 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Д.Е.Д.,
ЕГН **********,***, извършено със заповед № А-26/26.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59 и постановява неговата отмяна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, Д.Е.Д., ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност – „служител, **” в Централно управление на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул.
„Трети март” № 59 да заплати на Д.Е.Д., ЕГН **********,***, сумата от 672 лева,
представляваща сторени разноски по делото за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул.
„Трети март” № 59, да заплати по сметка на Добрички районен съд, на осн. чл.78
ал.6 ГПК, сумата 100 лева, представляваща дължимата за производството държавна
такса, на осн. чл.3 ТДТГПК.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Добрич в двуседмичен срок, считано от 13.12.2019
г., на осн. чл.315, ал.2 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: