О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 06.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН
САНДУЛОВ
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно
ч.гр.д.№3 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А.Г.Х. и Р.Х.Х. чрез
пълномощника им адв. Р.К. против Определение №260900 от 25.11.2020г.
на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3598/2020г. по описа на съда, в частта, с която е оставен без
разглеждане предявения от ответниците инцидентен иск
с пр. основание чл.109а от ЗС като недопустим.
Жалбоподателите счита, че определението
в обжалваната част е неправилно. Посочва, че извода на съда се основава на
съдебната практика за допустимост на иска за определяне на граница при спор за
граници на имоти, намиращи се извън регулация. Тази практика обаче била неотносима в случая. По делото нямало доказателства дали
има влязъл в сила и приложен дворищно-регулационен план, който да установява
границата между съседните имоти. Регулационния план, послужил като основа за
изработване на кадастралната карта бил план на уличната регулация, но не и на
дворищната такава. Това означавало, че дворищно-регулационна граница между
двата съседни имота няма. По делото нямало доказателства и за действащ ПУП–ПР
за процесните имоти. Посочват, че с предявения от тях
иск ще се установи със сила на пресъдено нещо точното
местоположение на граничната между двата имота линия, която ще обуслови изхода
на спора по главния иск. Същевременно изработената от вещото лице комбинирана
скица ще послужи, заедно със съдебното решение като основание за нанасянето на
коректната граница в КК без административна процедура. Счита, че съдът не може
да се произнесе по предявения инцидентен иск без да е събрал доказателства
относно наличието на регулационен план. Предвид изложеното, жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени определението на СлРС, с което не е приет за разглеждане предявения от тях
инцидентен иск за установяване на границата между двата съседни имота и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по иска.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с
която са предявени от Р. Г.И., М.П.Г.и Г.П. Г. против А.Г.Х. и Р.Х.Х. субективно и обективно съединени искове, както следва: ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на 62
кв.м. по протежение границата на съседните им имоти с идентификатори №67338.701.343
и 67338.701.342 и негаторен иск по чл.109 от ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат масивна ограда,
навлизаща в южната част на имота на ищците в продължение на 55м.
С исковата молба е представена скица на процесните имоти, изд. от СГКК – Сливен, удостоверение за
данъчна оценка, от която се установява, че УПИ парцел 67338.701 е одобрен през
2000г. и документи за собственост за двата имота.
С отговора на исковата молба, в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, ответниците по главните искове - А.Г.Х. и Р.Х.Х. предявяват инцидентен установителен
иск с правно основание чл.109а от ЗС, с който искат съда да определи точната
граница между двата процесни съседни имота с
идентификатори №67338.701.342 и 67338.701.343 в съответствие с документите за
собственост към момента на придобиване на имотите. Считат, че отразената в
кадастралната карта граница е неточна и установяването й е преюдициялен
въпрос спрямо спорното право, предмет на главния иск по делото.
С Определението по чл.140 от ГПК от 25.11.2020г. по
гр.д.№3598/2020г. СлРС е приел, че предявеният
инцидентен иск по чл.109а от ЗС е недопустим, тъй като той се предявява само
при спор за граници на имоти, намиращи се извън регулация, а процесните имоти са в рамките на регулационния план и
границата между тях се определя от този план.
Определението е връчено на ответниците
чрез пълномощника им ад. К. на 03.12.2020г.
Частната жалба е подадена на 10.12.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявеният от ответниците в
първоинстанционното производство ИУИ, видно от изложеното в исковата им молба и
отправеното до съда искане е за
определяне на границата между двата съседни процесни
имота, като се твърди, че същата е неточно отразена в кадастралната карта. С
оглед отправеното искане, въззивният съд споделя
извода на районния съд, че е сезиран с иск за определяне на граници по чл.109а
от ЗС. В случая обаче, видно от представените по делото доказателства, се касае
за два урегулирани поземлени имота, находящите се в
регулационните граници на град Сливен. В този случай границите на имотите са
определени от съответните устройствени планове и
влязлата в сила кадастрална карта за населеното място.
Законът за
кадастъра и имотния регистър дефинира кадастралната карта и
кадастралния регистър като официални документи, отразяващи местоположение,
граници и размери на поземлените имоти – основна териториална единица на
територията на страната, както и съдържащи данни за собствеността и други
ограничени вещни права. Съгласно чл. 29, ал.
1, т. 2 ЗКИР, именно в кадастралната карта се съдържат данни за
поземления имот с границите им и идентификаторът – уникален номер на всеки
недвижим имот – терен, сграда, обект на техническата инфраструктура. Границите
на поземления имот са основен индивидализиращ белег,
след като законодателят е дефинирал поземления имот като територия, определена
с граници, съобразно правото на собственост – чл. 24, ал. 1 ЗКИР.
По принцип искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване
на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата
между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на
владение на част от имота или създаване на пречки за пълноценно упражняване на
собствеността. Такъв иск обаче е недопустим
относно урегулираните поземлени имоти,
защото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с
приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното
местоположение на границата. Урегулираните имоти са тези, посочени в легалното
определение по пар.5, т.11 от ДР на ЗУТ, като
границите в този случай се считат за известни – определени са с ПУП на
населеното място. В случая безспорно се касае за урегулирани поземлени имоти, находящи се в регулацията на гр. Сливен. Следва да се
отбележи, че при действието на ЗУТ, регулацията на населените места се извършва
с устройствени планове /териториалноустройствени,
общи и подробни устройствени планове/.
Доколкото спорът за граници между имоти в регулация е
свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг
иск – този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост но
към минал момент – към влизане в сила на регулационния план. Такъв иск в случая
обаче не е предявен.
Главният иск, с който районният съд е сезиран е ревандикационен по чл.108 от ЗС относно спорна част между
двата съседни процесни недвижими имота. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение
№ 8/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК,
иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно
е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен
имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не
е проведена административната процедура по чл. 53, ал.
1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и
грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В мотивите на
посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен
интерес да ревандикира частта от собствения си имот,
която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е
заснета неправилно в кадастралната карта или не. При произнасянето по предявен
иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат,
изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последици промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете,
одобрени при действието на ЗУТ. Затова
ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда,
въпреки че претендираната от ищеца част представлява
по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се
извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.
Съгласно § 5, ал. 1 от
ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението
на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на
доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно – прекратяване на отчуждителното
им действие, съобразно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива
на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният
интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата.
Следователно в хода на производството по главния иск,
всъщност ще се изследват въпросите, посочени от ответниците
– жалбоподатели и ще се постигне и преследваната от тях с предявяването на ИУИ
цел, извлечена от обстоятелствената част на исковата им молба и от отговора на
исковата молба. От заключението на поисканата и от двете страни експертиза ще
се установи точното място на границата между имотите.
С оглед изложеното, съдът споделя извода на районния
съд, че предявеният инцидентен установителен иск за определяне на границата
между двата имота е недопустим и правилно е оставен без разглеждане с
обжалваното определение.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от А.Г.Х. с ЕГН ********** и Р.Х.Х. с ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. Р. *** частна
жалба против Определение
№260900 от 25.11.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по
гр.д.№3598/2020г. по описа на съда, в частта,
с която е оставен без разглеждане предявения от тях инцидентен иск с правно
основание чл.109а от ЗС като недопустим, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.