№ 2766
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203366 по описа за 2023
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. С. чрез адв. Кр. Ч. от САК, срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-019831 от 07.10.2022 г., издадено
от началник група към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, като се развиват доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Ч., която поддържа жалбата и моли за постановяване
на съдебен акт, с който НП да бъде отменено като неправилно и
незаканосъобразно. Твърди се, че липсва описание на твърдяното нарушение,
както и че същото не е установено по безспорен начин. Изтъква, че в
постановлението на СРП изрично е посочено, че жалбоподателят не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. Претендира
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща свой
процесуален представител и не взема отношение по подадената жалба.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.07.2022 г. в 15:04 часа жалбоподателят М. В. С. управлявал лек
автомобил марка и модел „Нисан Примера“, с рег. № СВ **** СР в гр. София
по ул. „Пролетен ден“, с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул.
„Анастасия Димитрова“. Пред бл. № 506 водачът бил спрян за проверка от
служители на ОПП – СДВР, които установили, че МПС не е регистрарано по
надлежния ред въз основа на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Водачът не представил
талон към СУМПС.
Въз основа на така установеното Б.М.М., на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в присъствието на един свидетел –
очевидец и на жалбоподателя съставил срещу последния акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 693878 от 23.07.2022 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че
водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът
бил връчен на нарушителя, който го подписал и посочил, че има възражения.
Допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени.
По повод извършената проверка била образувана прокурорска преписка
№ 37748/2022 г. по описа на СРП, по която с постановление на СРП от
21.09.2022 г., бил постановен отказ да се образува досъдебно производство
поради несъставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като липсва
субективната страна на деянието – прието е, че С. не е знаел за служебната
дерегистрация на автомобила. Препис от постановлението, ведно с оригинал
на АУАН, били изпратени на ОПП – СДВР.
Въз основа на полученото постановление на СРП било издадено
обжалваното НП № 22-4332-019831 от 07.10.2022 г. от началник група към
отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на М. В. С. били наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на оспореното НП било възпроизведено единствено
описаното в АУАН – че водачът е управлявал МПС, което не е регистрарано
по надлежния ред въз основа на на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 18.01.2022 г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 07.02.2023
г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган още на
21.02.2023 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмените доказателства, приобщени на основание
чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност, които са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Процедурата по връчване на оспореното НП също е
редовно извършена.
Съдът констатира, че е налице процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН при издаване на НП, което винаги е от категорията на
съществените. Основателни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя в тази насока. В обстоятелствената част на НП като описание
на нарушението единствено е цитирана частично нормата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като се твърди, че водачът управлява МПС, което не е регистрарано по
надлежния ред. Това твърдение противоречи на изрично посоченото, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с рег. № СВ **** СР, т. е.
МПС е регистрирано с рег. табели с посочения номер. Липсата на описание на
нарушение и посоченото противоречие водят до невъзможност
санкционираното лице да разбере какво нарушение всъщност му се вменява,
което рефлектира върху правото му на защита.
При преценка на правилното приложение на материалния закон съдът
приема, че въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в
АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято
регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, то неговата административнонаказателна отговорност е неправилно
ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради несъставомерност
3
на деянието от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на който обаче липсват, не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление, че административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като текстово е изписал
нарушението по следния начин „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“, т. е. отговорността е за първия състав, предвиден в нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (въпреки липсата на цифрово изражение), а не за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но на което не
са поставени съответните регистрационни табели).
В случая собственикът на процесния лек автомобил не е изпълнил
задължението си в двумесечен срок от придобиването му да регистрира
превозното средство, поради което регистрацията на последното е прекратена
съгласно правилото на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице
безспорни и категорични доказателства, че от субективна страна са
осъществени елементите на състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства за субективната страна на
вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството, че
автомобилът е бил собственост на трето лице – С.К.К., от което го закупил на
16.11.2021 г., и е бил с регистрационни табели, които не са били отнети от
органите на МВР след вписване на прекратената регистрация.
Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени табелите с
регистрационни номера, е отразено както в АУАН, така и в НП. По делото не
се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е знаел,
че управлявания от него лек автомобил е с прекратена регистрация, предвид
факта, че същият е бил с поставени регистрационни табели, както и защото
писмено не е бил уведомен за прекратената регистрациия. Ето защо съдът
счита, че процесното деяние от субективна страна не покрива състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е
4
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата
на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация на автомобила.
От приложеното като писмено доказателство по делото постановление на
СРП от 21.09.2022 г. става ясно, че жалбоподателят С. не е бил уведомяван за
служебно прекратената регистрация на МПС. В тази връзка се налага изводът,
че жалбоподателят не е могъл да знае, че към конкретния момент управлява
лек автомобил със служебно прекратена регистрация. При липса на
интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волевият
такъв – отношението към съставомерните последици. Следователно и
изводът на наказващия орган за наличие на виновно поведение се основава
единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя
на водач на моторното превозно средство, поради което този извод не се
споделя като правилен от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М. В. С., поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата и в хода на
съдебното производство, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
административнонаказващият орган – ОПП - СДВР, следва да бъде осъден да
заплати в полза на жалбоподателя сумата от 600 лева, представляваща
заплатено от последния адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело (съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие от 10.02.2023 г.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-019831 от 07.10.2022
г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“– СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. В. С. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза
на М. В. С., ЕГН **********, сумата от 600,00 лева – направени разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана на правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6