Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 16.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 13.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
485 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г. Л.“
ЕАД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 501007-F509505/24.03.2020
г. на началник отдел „Оперативни дейности“-С. в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС
на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
В жалбата са изложени
съображенията, поради които се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
АНО в депозирана писмена защита
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като съобрази доводите на
страните намира следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
От фактическа
страна:
Дружеството
жалбоподател „Г. Л.“ ЕАД стопанисва търговски обект бензиностанция № 9, находящ
се в гр. К., ул. „Ц. Ш.“.
На
13.09.2019 г. в обекта е осъществена доставка на гориво бензин А95H – 11903 лт. Служител на дружеството подал данни до НАП за извършената
доставка. Нивомерната система на ЕСФП – FDRID 4322710 не отчела доставеното
количество гориво. Това наложило уведомлението до НАП да бъде осъществено ръчно
от свид. Заркова с АДД № 4810831/13.09.2019 г.
Дружеството
жалбоподател уведомило доставчика на фискалното устройство за техническата
неизправност на нивомерната система на фискалното устройство, като в отговор
последният посочил, че причините за неотчитане на количеството гориво са от
техническо естество с изброяване на различни хипотези.
На
19.09.2019 г. около 10.37 часа в търговския обект бензиностанция № 9,
стопанисван от жалбоподателя „Г. Л.“ ЕАД, е осъществена данъчно-осигурителна
проверка от свидетелите Д. и М. служители на НАП.
При
проверката било установено, че в обекта има изградено и функционираща електронна
система с фискална памет модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL“ с индивидуален номер на фискалното устройство ОS006741 и индивидуален номер на фискалната памет № 58006741,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4322710 от 13.08.2019 г. При извършена
справка в ПП ФУДВ „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за
наличното в обекта ЕСФП – FDRID 4322710 от 13.09.2019 г. са отразени постъпили горива по документ в електронната
система с фискална памет (ЕСФП) , като за същата дата от нивомерната система в
обекта няма данни за получени количества горива – бензин А95H – 11903 лт., които да дават възможност за определяне на реално
полученото гориво.
Това
е счетено за нарушение на данъчното законодателство от проверяващите, поради
което свид. Д. – в качеството на инспектор по приходите при Централно
управление на НАП съставил срещу дружеството жалбоподател Акт № F509505 за установяване на административно нарушение по чл.
118, ал. 6 ЗДДС от дата 25.09.2019 г.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 501007-F509505/24.03.2020 г. на началника отдел
„Оперативни дейности“-С. в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС на основание чл. 185,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на
свидетелите Д., М. (частично), Заркова, писмо с изх. № 531/24.09.2019 г. от Nsys-bg, АДД № 4810831/13.09.2019 г., експедиционна бележка, Фактура № **********/13.09.2019 г., свидетелство
за регистрация на фискално устройство, удостоверение за одобрен тип средства за
измерване и документи за наличност склад.
Изброените
доказателствени източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От тях се установяват всички отделни елементи от фактическата обстановка.
Съдът
не кредитира в цялост единствено показанията на свид. М.. Твърденията му, че на
13.09.2019 г. дружеството жалбоподател не е подало уведомление за доставеното
количество гориво бензин А95H – 11903 лт. е категорично
оборено от АДД № 4810831/13.09.2019 г., както и от показанията на свид.
Заркова. Именно АДД № 4810831/13.09.2019 г. е документът, който удостоверява
подаване на данни за осъществената доставка, с оглед на което съдът приема за
достоверно посоченото в документа. Следва да се има предвид, че самият свид. М.
изразява несигурност относно подадените данни, като сочи, че не е водил
проверката и не е напълно наясно какви данни са подавани, което още веднъж
сочи, че показанията му в тази част не могат да се възприемат за сигурна
доказателствена основа.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат
от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от
компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивнонаказателно
санкциониране. Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване
признаците на нарушението.
От правна страна:
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Не се
споделят доводите за нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като са
недоказани. АУАН е издаден на 25.09.2019 г. , а НП на 24.03.2020 г., т.е. преди
изтичане на 6-месечния срок. Данни за антидатиране на НП липсват.
Въпреки това при издаването на
АУАН и НП е допустано неправилно приложение на материалния закон. Съдът не
споделя доводите на АНО, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 118, ал.
6 ЗДДС.
Цитираната разпоредба въвежда
задължение всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,
да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена на
основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, се уреждат изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите (чл. 1, т. 3 от Наредбата). В раздел IIIб, т.
1, б. „е“, т. 9 от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата е
установено, че фискалните устройства подават по установената дистанционна
връзка • данни от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с
продадените количества по време на доставката, и за наличните количества горива
(подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно
въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система).
В случая по делото не е спорно
и от доказателствата се установява, че процесното ЕСФП е от одобрен тип и е
преминало преглед за техническа годност. Безспорно е също, че нивомерната
система не е отчела автоматично доставката гориво и това е обусловено от
техническа неизправност. Спорът се свежда представлява ли административно
нарушение неотчитането автоматично нивомерната система зареденото количество
гориво. Цитираната в предходния абзац разпоредба IIIб, т. 1, б. „е“, т. 9 от
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда възможност за
ръчно въвеждане на денните за наличното гориво, когато не могат да бъдат
прочетени от нивомерната система. Жалбоподателят е изпълнил това свое
задължение, като свид. Заркова – служител в бензиностанцията, е въвела ръчно
данните с АДД № 4810831/13.09.2019 г. С това дружеството жалбодател е изпълнило
задълженията си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, като е осигурило възможност в реално
време на Националната агенция за приходите да определи наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Предвид подадените данни до НАП
– АДД, данни за документална доставка, осчетоводена фактура, АНО е имал
възможност да определи наличното количество гориво в резервоара. Следва да се
подчертае, че разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС предвижда задължение за
търговеца да предостави данни, които да са достатъчно за определяне на
наличното количество гориво, а не да бъде посочено точното количество, както
очевидно неправилно се интерпретира същата от представителите на АНО. В случая количеството
е било определяемо чрез предоставените данни. Като е приел обратното, АНО е допуснал
неправилно приложение на материалния закон. В заключение разпоредба IIIб, т.
1, б. „е“, т. 9 от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата регламентира
изрично случаите, при които е налице технически проблем (в хардуер или софтуер)
на нивомерната система за ръчно подаване на информацията, което е изпълнено.
При това положение
жалбоподателят неправилно е наказан за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и наказателното постановление
подлежи на отмяна.
Предвид
изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски в
размер на 420 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение
при интерес до 1000 лв. е 300 лв. А съгласно § 2а. от Наредбата размерът на
възнагражденията за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
В
настоящият случай интересът е до 1000 лв., адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, поради което минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 360 лв. Заплатеното възнаграждение от 420 лв. не надвишава с
много установения минимум. Изготвена е мотивирана жалба. Осъществено е
процесуално представителство в съдебно заседание. Седалището и адресът на
управление на адвокатското дружество е в гр. С., което означава, че за
осъществяване на процесуално представителство се реализират допълнителни пътни разходи.
Делото разкрива по-висока фактическа и правна сложност в сравнение с повечето
дела с подобен предмет. Същевременно никой граждански субект няма задължение да
упълномощава единствено процесуални представители, които работят на минимума по
наредбата, тъй като това драстично ограничава правото им на защита. Предвид
това възражението е неоснователно. За неоснователността му е особено
показателно, че процесуалният представител на АНО претендира възражение от 500
лв., което е повече от заплатените от жалбоподателя 420 лв., повече е и от
установения в закона максимален предел. Следователно очевидно е, че дори процесуалният
представител на АНО, който е юрисконсулт, т.е. полага труд по трудово
правоотношение, не заплаща ДДС, разноски за членство към съответната адвокатска
колегия и за поддръжка на адвокатска кантора, изготвил е бланкова писмена
защита лишена от всякаква конкретика, не е осъществил процесуално
представителство в съдебно заседание, оценява труда си и фактическата и правна сложност на делото
много над установения в закона минимум от 360 лв. с ДДС и повече от
претендираното жалбоподателя. Поради изложените съображения възражението е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 501007-F509505/24.03.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-С. в Централно управление на Национална агенция за
приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Г. Л.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. Л. - И.“, бул. „Софийски
околовръстен път“ № 49сумата от 420 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на АПК пред Административен съд–С. област в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: