Р Е Ш
Е Н И Е
№ 311
гр. Русе, 05.07.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска
колегия в
открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Тонка Филипова като разгледа докладваното
от председателя гр. дело № 149 описа за 2017 г., за се произнесе, съобрази:
Ищецът „М. М“ АД с ЕИК *** е предявил против
ответника „ВиК“ ООД гр. Русе иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че на 16.12.2005 г. придобил 8954.5/13729 ид. ч. от имот
в гр. Русе, ***, целият с площ от 14 641 кв. м., с идентификатор
63427.8.653, подробно описан в исковата молба, заедно с находящия се в
източната част на имота козлови кран РСПУ 0813-5 т. и
подкранов път. Ищецът твърди, че на 03.10.2015 г. в
съседство на имота е възникнала авария на уличния водопровод, вследствие на
което са настъпили повреди до неговата проиводствена
сграда, чрез пропадане на подкрановия път двустранно.
Уведомили са служителите на ответника „ВиК“ ООД,
които отстранили аварията на следващия ден – 04.10.2015 г. В резултат на
аварията изтекло значително количество вода, което довело до преувлажняване на почвата под имота на ищеца и конкретно на
подкрановия път, като настъпили вреди в участъка на
оградата до склада на ищеца, изразяващи се в спукването й в участъка на
аварията, частично пропадане на бетоновата настилка, поява на фуги в подкрановия път и до производствената сграда, както и двустранно
пропадане на подкрановия път. Това довело до
невъзможност да се ползва по предназначение релсовия път за движение на крана,
който можел да бъде ползван само за повдигане. Претендират имуществени вреди, представляващи
необходимите дейности, които ищецът счита, че следва да бъдат извършени за
възстановяване на имота в състоянието преди аварията, които са в размер на 25 531.88
лева. Претендират и разноските по делото.
Ответникът
в отговора си възразява против предявения иск. Счита същия за допустим, но го
оспорва по основание и размер, като счита, че възникналата авария е вследствие
на случайно събитие и то не е предизвикано от действие или бездействие на
служители на дружеството. Твърди, че незабавно след уведомяването са
преустановили водоподаването на уличния водопровод и
са отстранили аварията своевременно. Счита, че повредите са причинени изцяло по
вина на ищеца, тъй като мястото, където е разположен релсовият път, е със силно
нарушена вертикална планировка по цялата дължина на площадката и липсват съоръжения
за отвеждане на повърхностните води. Бетоновата покривка е видимо и значително
с нарушена цялост още преди процесното събитие,
поради което счита, че всички дъждовни и повърхностни води се отвеждат в терена
под и непосредствено до подкрановия път, което счита,
че е причина за увреждането. Оспорва и материалната легитимация на ищеца да
предявява този иск, тъй като липсват доказателства да е собственик на
увреденото съоръжение, не са представени доказателства за изграждането му,
поради което моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
По делото
е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Армеец“ гр.
София. Същото е депозирало писмена молба, в която излага възражения по
основателността на иска, като счита, че не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на служители на ответника „ВиК“
ООД. Счита, че липсва причинна връзка между констатираните щети и поведението
на ответника и навежда аналогични възражения, като тези на ответната страна,
касаещи конструктивни дефекти на имота и липсата на отводнителни съоръжения. В
условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване
на щетите от страна на ищеца в преобладаваща степен, поради изложените
обстоятелства. Счита, че отговорността му е обективно определена и тя е за едно
събитие до размер на 100 000 лв.
След преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложените към исковата молба
писмени доказателства, по несъмнен начин е установено, че ищецът е собственик
на 8954.5/13729 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в
гр. Русе, ***, с идентификатор 63427.8.653, целият с площ 14 641 кв. м., заедно
с построените в имота сгради, както и находящия се в имота козлови
кран рег. № Рс ПУ0813 – 5 т. и подкранов път.
Установено е и няма спор по
делото, че на 03.10.2015 г. в близост до имота на ищеца по ул. „***“ е аварирал
уличен тръбопровод с Ф 250 мм, поради което към 10:30 ч. било преустановено водоподаването и започнало отстраняване на аварията от
страна на ответното дружество. От доклад за отстранена авария с
дата 03.10.2015 г. е видно, че причина за аварията са счупени напречно тръби
през 20 метра, при което са отстранени два броя аварии на етернитови тръби с Ф 250
мм, като отстраняването е завършило в 18:00 ч. на същата дата. Приблизителната
загуба на вода в следствие на аварията е 54 куб. м.
По делото са разпитани свидетели,
които изнасят данни за настъпилата авария в уличния водопровод, стопанисван от
ответника „ВиК“ ООД гр. Русе, констатирана
на 03.10.2015 г. по ул. „***" в гр. Русе, в близост до имота на ищеца. Въпреки
предприетите действия от страна на ответника за отстраняване на аварията, е
имало изтичане на значително количество вода, която се поела от почвата и това
довело до нейното преовлажняване под имота
на ищеца и по-конкретно – подкрановия път. Св. Б. Д.,
който работи във фирмата на ищеца, твърди, че по време на аварията не бил на
работа, но когато в понеделник (след два дни) отишъл, имало изкопана дупка и
мястото до оградата било видимо пропаднало. Личало пропадане на бетоновата
настилка и подкрановият път видимо бил слегнал
надолу, при което се отворили фугите на бетоновите плочи, които се намирали
между релсите на подкрановия път. Тези увреждания не
били налице преди аварията на водопровода от 03.10.2015 г., а се появили
веднага след пробива във водопровода. Преди аварията по част от терена имало
повърхностно нарушение на бетоновата настилка, но нямало пропадане, което да
пречи на крана да работи в целия диапазон на релсовия път. Самото пропадане
било в участък, където бетоновите плочи не били нарушени. Теренът бил с наклон
и дъждовната вода се изливала навън към улицата, където били отводнителните
шахти. Пропадането било най-голямо на границата на имота от външната страна до
оградата, а подкрановият път се намирал по средата
между сградата и оградата. Според свидетеля, пътното платно в участъка на
аварията също било пропаднало. От показанията на свидетеля Милен Манев се
установява, че същият поддържа крана на ищеца. След аварията при оглед на място
установил, че железният път на крана е пропаднал, което наложило спиране на
движението му и само частично използване на крана. При извършена нивелация с
нивелир на двете релси и замерване междурелсието на крановия
път, е констатирал деформации извън нормите, установени били пропадания над 10
см при норма от около 3 до 5 см. Свидетелят е категоричен, че съоръжението няма
как да се въведе и да остане в експлоатация, ако не е в норми и има
денивелация. Преди аварията свидетелят не е констатирал деформации, като
прегледи на релсовия път се извършвали на шест месеца, а проверки на крана –
всеки месец. Свидетелят е установил още, че настилката в отсечката между
пропадналата релса и оградата също била пропаднала, като преди аварията не е
имало такива деформации.
От показанията на св. Я. П.,
служител в ответното дружество, посетил процесната авария, се установява, че причина
за аварията е напречно спукване на етернитова тръба Ф 250 мм, която се намира южно
от портала на фирма „М.“. Уличното платно там било по-ниско, имало канална
шахта и два дъждоприемника, които обирали дъждовните
води. Аварията била отстранена чрез монтаж на
хромникелова скоба с гумен уплътнител за
стягане на тръбата. Служителите на ответника установили и втора авария северно
от първата – към портала. Тя възникнала от спукване на тръбата при пускане на
водата. Свидетелят твърди, че при пристигане на място, течът бил видим, водата
отивала към близкия дъждоприемник и по уличното
платно, като изчислената приблизителна загуба на вода била 54 куб. м. Св. М. Н.,
също служител при ответното дружество, е посетил мястото на аварията след
получаване на писмо от ищеца с оплаквания, свързани с аварията на уличния
водопровод. Твърди, че кранът се намирал в най-южния край на имота, настилката
на подкрановия път била в много лошо състояние, със
силно изяден бетон, на места се виждала арматурата. В участъка на подкрановия път нямало съоръжение, което да отвежда
повърхностните води.
От заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че вредите в
имота на ищеца се свеждат до пропадане на земната основа, спукана ограда в
близост до аварията, частично пропадане на бетоновата настилка, фуга и
пропадане на подкрановия път, което частично
ограничава движението на крана. Установено е, че бетоновата настилка е с
нарушена цялост и не е водоплътна, тъй като няма
такова изискване, а дъждовните и повърхностните води, които се изливат между
релсите на подкрановия път, се оттичат на уличното
платно. Вещото лице е посочило видовете дейности, които следва да бъдат
извършени за поправяне на причинените вреди и възстановяване в експлоатационно
състояние на имота и съоръженията в него, като е определило тяхната стойност на
25 231.88 лева. От заключението на вещите лица по приетата комплексна техническа
и геоложка експертиза се установява, че нарушената вертикална планировка,
липсата на съоръжения за отвеждане на повърхностните води и нарушената цялост
на бетоновата настилка, както и неводоплътността на
последната, нямат причинна връзка с щетите по имота. Слегналата и напукана
ограда, както и пропадналия подкранов път са в
резултат на преовлажняването на зони с льосови почви
от аварии, което води до неравномерно слягане и уплътняване, най-силно изразено
около мястото на аварията. Слягането в преувлажнената
зона е неравномерен процес – около аварията е най-голямо и постепенно намалява
с отдалечаването от нея. Неравномерното слягане, предизвикано от уплътняване на
преовлажнената зона, предизвиква образуване на
пукнатини на скъсване в льосовия масив, от което са получени и пукнатините по
оградата и пропадането на подкрановия път. Теренът на
ищеца се намира в тилната част на „трета надзаливна
тераса на р. Дунав“, която е изградена от льосов, алувиален и скален комплекс. Льосовият
слой се състои от пропадъчен льосов пласт с дебелина
около 6 м. и непропадъчен, който е на дълбочина около
9 м. Според вещото лице структурата на пропадъчния
слой е макропореста и крехка, но при естествено водно
съдържание до 15-20 % е добра строителна основа. При аварийно намокряне се
деформира и уплътнява и може да достигне до 30 см. Водата в дълбочина на льоса до около 3 метра се насочва в дълбочина и под 45
градуса, а след тази дълбочина достига пласт от льосовидна
глина и започва да се разстила по повърхността. Ако този процес е продължителен,
водата постепенно се инфилтрира през глините в дълбочина, от повишената влага
се увеличава теглото на льосовия масив и в даден момент теренът пропада или
сляга, поради уплътняването на преовлажнената зона. В
съдебно заседание експертът е категоричен, че вследствие на аварията се е
получило неравномерното пропадане на земната основа, като повърхностните води
няма как да повлияят и да се стигне до слягане и образуване на пукнатини. Вследствие
на това пропадане са настъпили и вредите за ищеца. Льосовите почви са тип пропадъчни от собствения си товар. При аварийно намокряне в
дълбочина порите се напълват с вода, спукват се и самата почва уляга.
Изложените факти съдът приема за
установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и съобразно приетите по делото съдебно-техническа и комплексна техническа
и геоложка експертизи. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по приетите
експертизи, предвид специалните знания на същите и като изготвени компетентно и
обективно отговарящи на поставените въпроси, както и показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са логични и последователни, сочат непосредствено
възприети от тях факти и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни
и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно
– обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради
вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За да
възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният по
чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работата, вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като същите трябва да
са причинени в резултат на противоправно поведение на работника или служителя и
последният да има вина за причинените вреди.
Съгласно нормата
на чл.
1, ал. 2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и
канализационните (ВиК) услуги по ал. 1 обхващат и дейностите
по поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
нормата на чл. 2, ал. 1, ВиК оператори са всички
предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК
услуги. Така и разпоредбите на чл. 47, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6 и чл. 1, т. 3 от
Наредба № 4, възлагат поддръжката и отстраняването на повредите на частите от
водоснабдителните и канализационни системи, намиращи се извън частните имоти на
оператора на ВиК услуги. Отстраняването на повреди,
като понятие, обхваща широк кръг от дейности, включително и процесната авария,
по който факт не се спори.
В тази връзка
отговорност за теча във водопровода, находящ се на уличното платно по ул. „***“,
както и за подмяната му, носи субектът, който носи отговорността да го поддържа
и ремонтира, т. е. операторът на ВиК услуги, поради
което правната квалификация на иска за ангажиране отговорността на ответника е по
чл. 49 от ЗЗД.
Съдът, след
като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира, че
в настоящото производство са доказани елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. От заключението на изслушаната по делото комплексна техническа
и геоложка експертиза се установи, че настъпилите деформации и неравномерно
пропадане на земната основа около подкрановия път са
в резултат на преовлажняване на почвата, предизвикано
от теча от аварията на 03.10.2015 г. на уличен водопровод по ул. „***“ в гр. Русе
в близост до имота на ищеца, при което е изтекла вода в почвата под бетоновата
настилка в непосредствена близост до оградата. Вследствие на обилния теч на
вода от уличния водопровод – около 54 куб. м., почвата под имота на ищеца и
конкретно – около подкрановия път, се е преовлажнила, при което е настъпило значителното й улягане.
Носимоспособността на почвата е намаляла, в
резултат на което е започнало неравномерно слягане и уплътняване, най-силно
изразено около мястото на аварията, доказателство за което е слегналата и
напукана ограда на имота, както и пропадналият подкранов
път. Експертите, извършили комплексната експертиза са категорични, че
нарушенията в целостта на бетоновата настилка, които се дължат на амортизация
на същата, нямат причинна връзка с улягането. Дъждовната вода, която попива на
тези места също не може да доведе до улягане. Това е така, защото съвсем малка
част от водата попива и тя не може да укаже напор в порите на льоса. Льосът се сляга при влага
в дълбочина, а повърхностните води, каквито са дъждовните, не могат да
достигнат до такава дълбочина. Те достигат до 1.5 – 2 метра, където има почва,
т. е. хумусни материали, след което започва льоса. Липсата
на отводнителни решетки също не води до улягане на земната маса около подкрания път и няма никаква връзка с льосовата почва.
Според вещото лице те се проектират на места, на които теренът не може
достатъчно да бъде отводнен, т. е. няма достатъчно зелени почви за попиване.
Затова на такива места се прави отводнителна решетка, за да може да се отвежда
водата, а не да се задържа. Събраните по делото гласни и писмени доказателства
изясняват фактите относно аварията. Макар и своевременно отстранена, налице е
пряка причинно следствена връзка между намокрянето на почвата и аварията на
водопровода от 03.10.2015 г. и уврежданията, настъпили в имота на ищеца в
резултат на преовлажняването и по конкретно – по
оградата и подкрановия път. Пукнатините на оградата
представляват сплескване в обсега, в който е станала аварията. Оградата е
натисната и огъната и е потънала в близост до аварията. Констатирано е
хоризонтално и вертикално изместване на релсовия път също в близост до мястото
на аварията. В приложените по делото документи за извършени проверки на крана
от Дирекция „Държавен технически надзор“ преди аварията, не се съдържат данни
за пропадане на релсовия път, докато след аварията, пропадането и изместването
на релсовия път е било видимо и това е довело до забраната за движение на крана
и ограничаване на обсега му на дейност. Отговорност за това следва да носи
ответникът, който стопанисва водопровода и негово задължение е да го поддържа в
изправно състояние.
Не се
доказаха наведените от ответника и третото лице възражения за съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат,
поради нарушена вертикална планировка на имота, липса на съоръжения за
отвеждане на повърхностните води, нарушена бетонова настилка и неводоплътност на същата. Всички те се опровергаха от
заключението на вещото лице-геолог, което при изслушването му в съдебно
заседание обоснова несъмнен извод за липсата на причинна връзка между изброените
дефекти и настъпилите щети, а изрази категорично становище, че единствената
причина за настъпилите повреди в имота на ищеца, е аварията на уличната
водопроводна инсталация.
Съгласно чл.
51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Под „всички вреди“ следва да се имат
предвид вредите, които са настъпили в резултат на непозволеното увреждане, а
също и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от него.
Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в
причинна връзка с увреждането. Вещото лице дава заключение относно видовете строителни
дейности, които следва да бъдат извършени за поправяне на причинените вреди и
възстановяване в експлоатационно състояние на имота и съоръженията в него, като
е определило тяхната стойност на 25 231.88 лева. Тези претендирани вреди са
пряка и непосредствена последица от увреждането и като такива подлежат на репариране
от страна на ответника.
С оглед
изложеното съдът приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането
на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество и
предявеният срещу него иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъде
уважен в заявения размер от 25 231.88 лева. Обезщетението следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 03.10.2015 г. до окончателното изплащане.
При този изход
на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно списъка по
чл. 80 от ГПК в размер на 2471,28 лв., от които 1 021.28 лв. държавна
такса, 1 150 лв. адвокатски хонорар и 300 лв. депозит за вещо лице.
По изложените съображения,
Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВиК” ООД гр. Русе с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. *** представлявано от *** С. С. да заплати на „М. М“
АД гр. Бургас с ЕИК ***, чрез адв. Ф.М.,***, сумата от 25 231.88 лв., представляваща стойността
на видовете строителни дейности, необходими за поправяне на причинените вреди и
възстановяване в експлоатационно състояние на имота и съоръженията в него в гр.
Русе, ул. „***“, като сумата представлява обезщетение за имуществени вреди, причинени
на ищеца вследствие на теч от водопроводна авария на 03.10.2015 г. на уличен
водопровод в гр. Русе, по ул. „***“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 03.10.2015 г. до окончателното изплащане,
както и 2 471,28 лв. деловодни разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „АРМЕЕЦ“
гр. София с ЕИК *********.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: