№ 376
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20231001000340 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба , подадена от „ Еко БГ-СЖП“
ЕООД срещу Решение № 79/17.01.2023год., постановено по т.д.№ 333/2022год. по описа на СГС, в
частта му, в която е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД, предявен от „ Еко БГ-СЖП“ ЕООД срещу
„ИДДД Логистик“ ЕООД за сумата от 72 000лева –вземане за неустойка за периода за м.м.07-
м.12.2021год. дължима се по чл.12, ал.1 от договор за наем от 01.10.2020год.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението ,в обжалваната му
част.Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда за недействителност на клаузата на
чл.12, ал.1 от договор за наем от 01.10. 2020год. поради противоречието й с добрите нрави. Счита
се ,че изложените мотиви на съда в подкрепа на горния извод са такива за прекомреност на
неустойката , а не за противоречието й с добрите нрави като пъддържа че прекомреността на
неустойката не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твръди се , че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд не се е съобразил с извънсъдебното
признание на ответника, че дължи неустойка от 72 000 лева , което признание обвързвало съда.
Излагат се съображения че клаузата на чл.12, ал.1 от договор за наем от 01.10.2020год. не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново ,с което предявения иск по чл.92 от ЗЗД да бъде уважен , ведно с
произтичащите от това последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника- „ИДДД
Логистик“ ЕООД с изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се ,че
правилно първоинстанционният съд бил приил клаузата на чл.12, ал.1 от договор за наем от
01.10.2020год. са нищожна поради противоречие с добрите нрави и са изложени доводи в
подкрепа на това. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение,в
обжалваната му част и за отхвърляне на въззивната жалба с присъждане на разноски за въззивното
производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от пърномощника на
въззивника адвокатско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
1
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При
разглеждането им по същество констатира следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Еко БГ-
СЖП“ ЕООД срещу „ ИДДД Логистик“ ЕООД за запащане на следните суми :
сумата от 48 000лева ,представляваща наемна цена за месеците 02,03,04 и 05 2021год. за
наети по договора за наем от 01.10.2020год. полуремарке марка „ КРОНЕ СД“ с ДК № *** и
мобилен инсенератор, производство на „ WESTE SPEKTRUM“Великобритания у вписан в
Регистъра на обектите за СЖП на БАБХ с ветиринарен рег.№ BG 2217151 съгласно удостоверение
за регистрация № 55806/04.09.2020год. на ОДБХ-София град
сумата от 12 000лева ,представляващи обезщетение за ползването през м.юни2021год. на
полуремарке марка „ КРОНЕ СД“ с ДК № *** и мобилен инсенератор, производство на „ WESTE
SPEKTRUM“Великобритания у вписан в Регистъра на обектите за СЖП на БАБХ с ветиринарен
рег.№ BG 2217151 съгласно удостоверение за регистрация № 55806/04.09.2020год. на ОДБХ-
София град, евентуално –представляващи наустойка по чл.12, ал.1 от договора за наем от
01.10.2020год. да м.юни 2021год.
сумата от 72 000лева ,представляващи неустойка по чл.12, ал.1 от договора за наем от
01.10.2020год. за месеците юли, август, септември, октомври,ноември и декември 2021год.
законна лихва върху претендираните семи от предявване на иска до окончателното им
изплащане.
В исковата молба ищецат е твърдял ,че между него и ответника / с предишно
наименование „ Син кръст 2016“ ЕООД на 01.10.2020год. е бил сключен договор за наем ,по
силата на който ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемател за временно и
възмездно ползване следните движими вещи: полуремарке марка „ КРОНЕ СД“ с ДК № *** и
мобилен инсенератор, производство на „ WESTE SPEKTRUM“Великобритания е вписан в
Регистъра на обектите за СЖП на БАБХ с ветиринарен рег.№ BG 2217151 съгласно удостоверение
за регистрация № 55806/04.09.2020год. на ОДБХ-София град срещу месечна наемна цена в размер
на 10 000лева без ДДС. В чл.10, б.“г“ от договора било уговорено , че наемодателят може да го
прекрати без предизвестие при неплащане или забавяне плаането на две или повече наемни вноски
от страна на наемателя, а с чл.12, ал.1 – че в такъв случай наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размерна всички месечни вноски до края на срока на договора за наем, определен
неговия чл.3. Твърдял е ,че срокът на действие на договора е бил продължен автомотично до
31.12.2021год. и че е прекратил същия преди крайния срок считано от 01.06.2021год. порди
неплащане на четири наемни вноски –за периода от .02.2021год. до м.05.2021год. Отдадените под
наем вещи били върнати на наемодателя на 30.06.2021год. ,за което бил съставен приемо-
предавателен протокол, в което страните били приели че наедателят не бил платил и дължи на
наемодателя наемните вноски за периода от м.02.2021год. до м.05.2021год., както и договорената в
чл.12, ал.1 неустойка. С олед на така излоеното ищецът е претендирал от ответника заплащане на
неплатените за горепосочения период наемни вноски в общ размерна 48 000лева , обезщетение в
размер на 12 000лева за ползването на отдадените под наем движими вещи за м. юни 2021год.,
както и 72 000 лева неустойка по чл.12, ал.1 от договора за наем за периода от м.07.2021год. до
м.12.2021год.
Ответникът е оспорил исковете и е изложил доводи за тяхната неоснователност. По
отношение претенцията за заплащане на сумата от 72 000 лева , представляваща неустойка по
чл.12, ал.1 от договора за наем е релевирал правопогасяващо възражение за нищожност на
неустойчната клауза поради противоречието и с добрите нрави.
По така предявените искове СГС се е произнесъл с решение, с което е уважил изцяло
предявените икове по чл. 232,ал.2 от ЗЗД и чл. 236, ал.2 от ЗЗД, но е отхвърлил предявения иск по
чл.92 от ЗЗД. Решението, в частта , с която искът по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен е предмет на
въззивно обжалване в настоящото производство , като в останалата си част - решението не се
обжалва и е влязло в сила. За да отхвърли иска по чл.92 от ЗЗД първоинстанционният съд е
приел,че неустойчната клауза на чл.12, ал.1 от сключения между страните договор за наем от
01.10.2002год., е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
2
В обжалваната си част, така постановеното решение е валидно , допустимо и правилно
.Релевантната за спора фактическата обстановка , която се установява по делото е такава , каквато
е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, а само тези , релевантни
към исковата претенция по чл.92 от ЗЗД.В тази връзка по делото се установява следното :
На 01.10.2020год.страните са сключили договор за наем ,по силата на който ищецът „ Еко
БГ-СЖП“ ЕООД в качеството си наемодател е предоставил на ответника – „ ИДДД Логистик „
ЕООД /с предишно наименование „Син Кръст 2016“ ЕООД /в качеството си на наемател за
временно и възмездно ползване полуремарке марка „ КРОНЕ СД“ с ДК № *** и мобилен
инсенератор, производство на „ WESTE SPEKTRUM“Великобритания е вписан в Регистъра на
обектите за СЖП на БАБХ с ветиринарен рег.№ BG 2217151 съгласно удостоверение за
регистрация № 55806/04.09.2020год. на ОДБХ-София град срещу заплащане на месечна наемна
цена в размер на 10 000 лева без ДДС. Договорът за наем е сключен за срок до 31.12.2020год. като
чл.3 от същия е договорено автоматично подновяване на срока на договора за нов едногодишен
период, ако някоя от страните не изпрати писмено уведомление за прекратяване на договора най-
късно 30 дни преди датата на изтичане срока на договора. В чл.10, б.“Г“ от договора страните са
постигнали договореност за прекратяването му без предизвестие от страна на наемодателя при не
плащане или забавяне плащането на две или повече наемни вноски от страна на наемателя, а в
чл.7 от същия- че при прекратяване на договора наемодателят трябва да получи от наемателя
отдадените под наем вещи. В чл.12, ал.1 от договора е налице уговорка , че в случай на
прекратяване на договора от страна на наемодателя без предизвестие на основание чл.10, б.“Г“ от
договора , наемателят дължи неустойка в размер на всички наемни вноски, дължими се до края на
срока на договора , уговорен в чл.3 от същия.
Договорът за наем е прекратен от наемодателя в хипотезата на чл.10, б.“Г“ от договора ,
като отдадените под наем движими вещи са върнати от наемателя на наемодателя на
30.06.2021год. , за което е подписан приемо-предавателен протокол от същата дата.
Ищецът обосновава основателността на исковата си претенция по чл.92 от ЗЗД с
наличието на предвидените в клаузата на чл.12, ал.1 от договора за наем предпоставки за
заплащане от ответника- наемател на договорената неустойка.Ответникът оспорва исковата
претенция, противопоставяйки възражение за нищожност на неустойчната клауза поради
противоречието и с добрите нрави.
Така, основният спор между страните в настоящото производство се свежда до
действителността на уговорената в чл.12, ал.1 от договор за наем от 01.10.2020год.неустойчна
клауза, предвиждаща дължимост от наемателя на неустойка, равняваща се на размера на наемните
вноски за периода от прекратяване на договора за наем до крайния му уговорен срок.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави
са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да създадат равнопоставеност,
добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са
граница, въведена от законодателя при зачитане на договорната свобода съгласно разясненията в
ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В същото са определени
критерии за преценка съответствието на уговорена неустойка с добрите нрави: какъв е видът на
неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.
Според разясненията в посоченото тълкувателно решение, преценката за това дали при сключване
на договора страните са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора.
В съдебната практика (решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г., II ТО на ВКС,
решение № 99 от 08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009 Г., Т. К., І Т.О. на ВКС) е разяснено, че преценка
за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се извършва към момента на сключване на
клаузата за неустойка като тази преценка се прави за всеки конкретен случай в зависимост от
специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване посочените в ТР 1/2009 г. от
15.06.2010 г. критерии. В решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 969/2009 г., ІV Г.О. на ВКС е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
3
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай , в клаузата на чл.12, ал.1 от процесния договор за наем , страните са
уговорили при неговото предсрочно прекратяване на основание чл.10, б.“Г“ от договора
наемодателят да получи неустойка за всички месеци от прекратяването до крайния уговорен срок
за действие на договора в размер на уговорената наемна цена. Това по същество означава
наемателят да продължава да заплаща наемна цена на наемодателя , при прекратен договор за
наем и въпреки че отдадените под наем движими вещи не се намират в негово държане , тоест без
да ги ползва. Означава също така наемодателят да получава наемна цена за движими вещи , които
след прекратяване на наемния договор не се ползват от бившия наемател и които се намират вече
/след прекратяване на наемния договор /във владение на наемодателя ,при което той би могъл сам
да ги ползва или да ги предостави за ползване на трети лица/дори и при ограничен кръг такива /
и да получава наемна цена за тяхното ползване. Според настоящия състав на въззивния съд, при
тази уговорка, е налице несъответствие между неустойчна клауза и очакваните от
неизпълнението вреди. Това е така ,тъй като е уговорено получаването на блага от наемодателят за
сметка на наемателя , без последният да получава насрещна престация. Това поставя страните по
договора в неравностойно положение и води до неоснователно обогатяване на наемодателя ,
доколкото същият би получил сума по договора , без да е предоставил насрещна престация. Оттук
следва ,че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи на
добрите нрави и се явява нищожна./Така Решение № 110/21.07.2016год., постановено по т.д.№
1226/2015год. на ВКС/ .
Неоснователно се подържа от въззивника ,че в случая следва да се зачете извънсъдебното
признание на ответника за дължимост на процесната неустойка, обективирано в съставения между
страните приемо-предавателен протокол. Нито в исковата молба ,нито в допълнителната искова
молба ищецът е изложил доводи във връзка с действието и значението на обективираното в
приемо-предавателния протокол извънсъдебно признание на вземането за неустойка , като такива
липсват и в подадената от него въззивна жалба. Действително в приемо-предавателния протокол е
обективирано изявление от ответника за дължимост на уговорената в чл.12, ал.1 от договора
неустойка , но същото не е породило правно действие тъй като с него е признат дълг, произтичащ
от нищожна сделка /клауза/.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че клаузата на чл.12, ал.1 от
сключения между страните на 01.10.2020год. договор за наем е нищожна поради проитиворечието
и с добрите нрави, поради което претендираните въз основа на тази клауза суми са недължими. До
същия извод е достигнал и първоинстанционния съд , поради което решението му по иска по чл.92
от ЗЗД – обжалвано в настоящото производство , е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода по спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски
,които са в размер на 4 800лева ,съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
30.05.2023год.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/17.01.2023год.,постановено по т.д.№ 333/2022год. по
описа на СГС, ТО, VI-5 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявен от „Еко БГ-СЖП“
ЕООД гр.София срещу „ ИДДД Логистик“ ЕООД иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от
72 000 лева, представляваща дължима се неустойка съгласно чл.12, ал.1 от договор за наем от
01.10.2020год.
РЕШЕНИЕТО, в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „ Еко БГ-СЖП“ ЕООД с ЕИК ********* със адрес: гр.София , ул.“
Трепетлика“ № 5 да заплати на „ИДДД Логистик“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.София,
бул.“Черни връх“ № 222, партер, ап.1 сумата от 4 800 лева, представляваща разноски във
въззивното производство .
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5