№ 1392
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503723 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба
вх. № 43561/06.07.2020г. от Р. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу определение
№7163/08.06.2020г., постановено по гр.дело № 14697/2019г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за
присъждането на сумата от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по чл.248 от ГПК.
В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Претендира се отмяна на определението и вместо това
уважаване на молбата за присъждане на разноски в производството по чл.248
ГПК. Претендират се самостоятелно и сторените във въззивното
производство по обжалване на определението, разноски съгласно списък.
Постъпил е отговор на частната жалба от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ АД“,
за неоснователността на същата. Оспорва се дължимостта на такива разноски
предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК
/цит.съд.практика/ Отново се поддържа възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
1
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба вх. № 43561/06.07.2020г. е подадена в едноседмичния срок
на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278,
ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С решение №198/13.01.2020г., постановено по гр.дело № 14697/2019г. на
Варненския районен съд са отхвърлени исковете с правно основание чл. 92,
ал.1 от ЗЗД на „Хоумтую България“ АД срещу Р. А. А. и М. В. А., и са
присъдени разноски на ответниците в размер на 300.00лв., адвокатско
възнаграждение за всеки един от тях.
Постъпила е молба с правно основание чл.248 от ГПК от „Хоумтую
България“ АД за изменение на постановеното решение, в частта за разноските
поради тяхната прекомерност.
По тази молба е депозиран отговор от страна на ответните страни и е
поискано присъждането на разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00лв. за всеки един от ответниците.
Въззивният съд намира, че искането на ответниците за присъждането на
разноски в производството чл.248 е допустимо. В действителност това
производство не е самостоятелно такова, а продължение на делото по повод
направените разноски в съответната инстанция. Това не съставлява пречка,
страната, която намира, че следва да й бъдат присъдени разноски да си ги
поиска. Въпрос по същество е вече дали в такова производство е основателно
присъждането им, с оглед неговия несамостоятелен характер и това, че то е
насочено срещу неправилното определяне на присъдените с крайния съдебен
акт разноски.
С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде отменен
и делото върнато за произнасяне по същество по направеното искане.
В частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер
на 215.00лв. от ГПК, държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Разгледано по същество същото е неоснователно. Както съдът посочи по –
горе производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно такова. Интересът
2
в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса, относно разноските на страната,
инициирала молбата по чл.248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта
на закона, както и на уредбата на института на разноските, разписан в чл.78 и
сл. от ГПК. В този смисъл са и постановените определение №683/21.12.2015г.
на ВКС по ч.гр.дело №5089/2015г., III г.о., определение №75/14.02.2019г. на
ВКС по ч.гр.дело №4561/2018г., III г.о., определение №278/15.07.2019г. на
ВКС по ч.гр.дело №1557/2019г., III г.о., определение №236/07.06.2019г. на
ВКС по ч.гр.дело №2025/2018г., III г.о.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7163/08.06.2020г., постановено по гр.дело №
14697/2019г. на Варненския районен съд, в частта, с която е оставено без
разглеждане искането на Р. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за присъждането на сумата
от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.248
от ГПК.
ВРЪЩА гр.дело № 14697/2019г. на Варненския районен съд за
произнасяне по същество по искането на Р. А. А. и М. В. А. за присъждането
на сумата от по 200.00лв. на всеки ответник, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по чл.248 от ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3