РЕШЕНИЕ № 98
гр. В**, .11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 327 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Б.П.Б. *** против Решението, постановено по гр.д.№ 1741 по
описа за 2018г. на В** районен съд по допускане на делбата. Излага, че с атакуваното
съдебно решение е отхвърлен иска за установяване по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на
описаните имоти въз основа на пълна трансформация на лични средства по време на
брака, както и да се допусне делба на процесните имоти. Поддържа се,
че решението, с което е отхвърлен иска за пълна трансформация на средства и е допусната
делба при равни права за двамата съделители, е неправилно. Твърди се, че жилището
е изключителна собственост на въззивника, като имота е получен като обезщетение поради това,
че със Заповед № 11/1977г. на Председателя на ИК на ГОНС, е отчужден
недвижим имот, собственост на бащата на ищеца. Посочва се също, че цената е
платена със сумата от 7492.00 лева – собствени средства на обезщетения
или това е стойността на отчуждения имот и с отпуснат заем от ДСК в размер на
6000.00 лева. Поддържа се също, че отпуснатия заем е изплатен изцяло със
средства на ищеца от работната му заплата и други приходи. Трудовото възнаграждение
на ответницата в периода след закупуване на апартамента и изплащане на
отпуснатия заем е незначително, сравнено с получаваното от ищеца.
Приносът й в домакинството бил несъществен, тъй като ходела на
работа и е полагала малко грижи за децата и домакинството на семейството.
Основната грижа по отглеждането на децата и всичко свързано с него, са полагани
от майката на ищеца. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд като неправилно.
Против въззивната жалба е постъпил отговор, в която се поддържа,
че решението на първата инстанция по допускане на делбата е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Обжалвано е решение на В* районен съд с което изцяло е
отхвърлен иска за пълна трансформация на средства от страна на ищеца в
придобиването на недвижимите имоти, както по допускане на делбата, в частта
относно правата на страните по отношение на гаража и апартамента, изплатена с
кредит в размер на 6000 лева , по отношение на която съдът е приел равни права
на страните.
ВОС, като съобрази изложените
във въззивната жалба и отговора пороци
на решението на основание чл. 269 ГПК, намира следното:
Пред районен съд е предявен иск за делба от Б.П.Б., който твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен
с развод по гр.д. № 601/2017г. по описа на РС – В*.
Поддържа се, че по време на брака страните са придобили
недвижим имот – апартамент № 40, находящ се в гр. В**, ул.“П** Я**“ № **, вх.**,ет.*,ап.* подробно описан в исковата молба. Този имот бил получен като обезщетение поради това, че със Заповед № 11/1977г.
на Председателя на ИК на ГОНС, е отчужден недвижим имот, собственост на бащата
на ищеца. Посочва се също, че цената е платена със сумата от 7492.00 лева –
собствени средства на обезщетения или това е стойността на отчуждения
имот и с отпуснат заем от ДСК в размер на 6000.00 лева. Отпуснатия заем бил изплатен изцяло със средства на ищеца от
работната му заплата и други приходи. Трудовото възнаграждение на
ответницата в периода след закупуване на апартамента и изплащане на
отпуснатия заем е незначително, сравнено с получаваното от ищеца. Приносът
й в домакинството бил несъществен, тъй като ходела на работа и е полагала
малко грижи за децата и домакинството на семейството. Основната грижа по
отглеждането на децата и всичко свързано с него, са полагани от майката на
ищеца.
Посочва се, че по време на брака страните са придобили и
гараж, находящ се в гр. В**, ж.к. „Х**“, който също е придобит изцяло с лични средства
на ищеца и поради това според него този имот никога не е бил СИО.
Ищецът наред с иска за делба е предявил и иск за пълна
трансформация на лични средства при закупуване на имота.
От събраните пред първата инстанция писмени и
гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че страните са сключили граждански
брак на 30.08.1970г., който брак е прекратен с развод с влязло в законна сила
решение № 49 от 28.02.2018г., постановено по гр.д. № 601/2017г. по описа
на ВРС. От брака страните имат две родени деца
през 1971г. и 1972г.
От представения нотариален акт за собственост
на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ №
37, т. 2, н.д. № 376/1979г. на нотариус при ВРС, е видно, че на 29.03.1979г. -
по време на брака на страните ищецът е признат за собственик на
недвижим имот – апартамент № 40, находящ се на VІ етаж в жилищна сграда „Я**“, вход * на ул.“Я**“ в гр. В**, и е придобил жилището като обезщетение срещу отчужден
имот на основание Заповед № 11/77 на Председателя на ИК на ГОНС – В**. Посочено е, че цената на правото на строеж на жилището
е 1708.00 лева, цената на жилището е 11784.00 лева, общата стойност на
имота е 13 492.00 лева. Посочено е също, че цената на дадения като обезщетение
имот е платена със стойността на отчуждения имот, собствени
средства на обезщетения в размер на 7492.00 лева и разрешен заем от ДСК 6000.00
лева.
От заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че заемът от 6000.00 лева е изтеглен от
ищеца през м. март 1979г. за срок от 10 години и е погасен през м.
03.1989г., като вещото лице е посочило, че не са установени документи от
движението на сметката, която е обслужвала заема.
Според заключението, ответницата е имала
спестовни влогове, както и е работила по трудови договори и е реализирала
доходи. От представените писмени доказателства, се установява, че ищецът
също е имал спестовни влогове.
От представената Заповед №
РД-25-416/18.09.1997г. на кмета на Община В**, се установява, че на седем лица, измежду
които и ищеца, е отстъпено право на строеж за гаражи в кв. 2 по плана на гр. В**, ж.к. Х** на гараж № 16 със застроена площ от 18 кв.м. На
30.09.1997г. с Община В** е сключен и договор за отстъпване на право на строеж на
гараж от 18 кв.м. за сумата от 50 400 лева.
Разпитаните по делото свидетели установяват
обстоятелства във връзка със семейните отношения на страните от сключването на
брака им до прекратяването му с развод. Първоначално страните заживели в дома
на родителите на ищеца, като впоследствие къщата била отчуждена, преместили се
във ведомствено жилище, а след това в процесния имот, който бил посторен на
мястото на на отчуждения. След
раждането на децата ищецът заминал да учи
висшето си образование в гр. С**, като там бил 4-5 години. През това време
ответницата се грижила за децата, подпомагана от родителите на ищеца, тъй като
живеела с тях. След това започнала работа, като работила на различни места. И
двете свидетелки посочват, че докато живели заедно, ответницата е влагала
паричните средства в семейния бюджет, не е била разточителна, не е
ходила по екскурзии и др. п. Посочват също, че е спестявала пари и е купувала
вещи и мебели за обзавеждане на жилището, както и е правила вноска за лек
автомобил. Посочват, че е получила пари от обезщетение на наследствен имот,
които също е вложила в семейния бюджет, като конкретна сума не е спомената.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които макар да са близки роднини на ответницата, са обективни и не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:
При
извършена проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Предмет на въззивната проверка е решението , с което е
отхвърлен иска за пълна трансформация на средства от страна на ищеца в
придобиването на недвижимите имоти и по допускане на делбата, в частта относно
правата на страните по отношение на гаража и апартамента, в частта , изплатена
с кредит в размер на 6000 лева , по отношение на която съдът е приел равни
права на страните.
По иска с правно
основание чл.23 СК- За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е
приел, че съгласно чл.21 СК при възмездно придобиване по време на брака в резултат на
съвместен принос, който се предполага до доказване на противното вещните права
принадлежат общо на двамата съпрузи, че презумпцията на чл.21,ал.3 СК е оборима. Посочил е, че приносът е изключен и е основание
за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 СК, когато
вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или
права придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла
на чл.22 СК.
От значение за
правата на страните в съсобствеността е моментът, в който юридически става
придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ.
Прието е, че договорът за покупко-продажба поражда целените от страните правни
последици към момента на подписването му. Прието е също, че когато стойността
на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището по силата
на чл.32 СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за
погасяването му, че получените заемни средства се приобщават към съпружеската
имуществена общност. ВРС е посочил, че с оглед вещнопрехвърлителното действие
на сделката без правно значение е обстоятелството кой от съпрузите и с какви
средства е погасил заема след придобиване на собствеността върху имота, че
погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не създава вещни
права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на
съпрузите, че създава само облигационни отношения с оглед изравняване на
участието им.
Първоинстанционният
съд е приел, че бившите съпрузи са придобили по време на брака процесния
недвижим имот и че след като и двамата са участвали като страна по сделката и
са изразили воля за придобиване на имущество, те придобиват имуществото в режим
на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при
покупката средства. Позовал се е на разясненията,
дадени в т. 9 от ПП-5-72, когато срещу отчужден недвижим имот е предоставен
имот като обезщетение и цената на получения имот е по-голяма от стойността на
отчуждения, ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена към
придобивната стойност на целия имот възниква съпружеска имуществена общност. С
решение № 189 от 28.03.2002г. по гр.д. № 580/2001г. на ВКС, І гр.о.,
постановено при отменения ГПК, се приема, че придобитото със заем имущество от
единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от
тях е издължил заетата сума, тъй като меродавен момент за възникване на
съпружеската имуществена общност върху конкретен имот е момента на юридическото
придобиване правото на собственост, а последващото изплащане на заема не води
до вещноправни трансформации на придобитите права, а до възникване на
облигационни отношения. За изтегления заем по време на брака за закупуване на
жилище, солидарно отговорни са двамата съпрузи.
В конкретния случай, безспорно е установено пред първата
инстанция, че процесния недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр. В**,
ул. Я**, е придобит по време на брака на страните, като цената му е
изплатена частично от стойността на определеното обезщетение на ищеца за
отчуждения имот – 7492.00 лева,
както и от заемни средства в размер на 6000.00
лева, изтеглени от банка ДСК, имотът е съпружеска имуществена общност.
От представения нотариален акт, се установява, че след
отчуждаването, дадения като обезщетение имот е на името на ищеца и е
придобит по време на брака. При това положение и съобразно т.2 от ПП-7-72
г., правилно ВРС е приел, че 7492 /13492 ид.ч. е индивидуална собственост
на ищеца. Съпружеската имуществена общност е 6000/ 13492ид.ч., която след
прекратяване на брака се разпределя по равно между страните, т.е. по 3 000/
13492 ид.ч. Такава е частта на ответницата, а частта на ищеца общо е
10492/13492 ид.ч.
От изложеното ВРС е направил извод за неоснователност на претенцията
на ищеца за пълна трансформация, тъй като пред първоинстанционния съд са
събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че докато страните са
били в брак, ответницата е работила е и е реализирала доходи, и дори същите да
са в по-малък размер от тези на ищеца, е полагала грижи за децата и
домакинството, купувала е вещи за обзавеждане на дома и пр. Липсват
доказателства, ответницата да е отклонявала средства и да е живяла изцяло
на издръжката на съпруга си. Тъй като собствеността е придобита от преди
фактическата раздяла на страните, последващото изплащане на заема от ищеца,
дори да е станало с лични средства, това не води до промяна в дяловете на
бившите съпрузи от апартамента.
Не са представени никакви доказателства и за твърдението на
ищеца, че е закупил изцяло с лични средства придобития по време на брака
гараж. От представените писмени доказателства, се установи, че за процесния
гараж е отстъпено право на строеж през м. септември 1997г. Макар да не са
представени доказателства, от приложената скица на сграда, изд. от СГКК – В**,
се установява, че правото на строеж е реализирано в рамките на 5-годишния срок.
Гаражът е придобит преди фактическата раздяла на страните, която е от 2003 г.
видно от мотивите на решението по бракоразводното дело . При това
положение, правата на страните са равни като всеки притежава по ½ ид.ч.
С оглед на гореизложеното, предявеният установителен иск за
пълна трансформация на лични средства следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира, че следва да допусне делба между
страните по отношение на недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр. В**,
ул.“Я**“ с права, както следва: за ищеца Б.П.Б. - 10492/13492 ид.ч.
и за ответницата Ц.Д.Г. - 3 000 / 13492 ид.ч., както и по отношение на гараж от
18 кв.м., находящ се в гр. В**, ж.к. Х** с права по ½ ид.ч. за всеки от
съделителите.
Представеното по делото постановление за
отказ да се образува наказателно производство не променя по никакъв начин
установената от първата инстанция фактическа обстановка.
Поради съвпадане на изводите на
първата и ваззивната инстанция, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата има право на
разноски, и е направено искане за
присъждане в отговора на въззивната жалба, но липсват доказателства за
направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 от 22.05.2019г., постановено по гр.д. № 1741 по
описа за 2018 г. на Районен съд – В**.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: