Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 5690 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 36216 от 11.02.2019 г. постановено
по гр.дело № 50178/2018 г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав, е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Д.Г.Б., ЕГН **********, извършено на основание чл.71, ал.1
от КТ със заповед № 47/06.06.2018 г. на Управителя на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******, и като такова е отменено. С решението на съда
е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Д.Г.Б., ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „ Старши експерт, планиране и анализ на
обществените поръчки“, регион София, направление „ Планиране и анализ на
обществените поръчки“, отдел „ Обществени поръчки“ в Централно управление на „ Б.п.“
ЕООД. С решението на съда е осъдено на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********, сумата от 7742,88 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 08.06.2018 г. до 08.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда-31.07.2018 г. до
окончателното й изплащане. С решението на съда е осъдено на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********,
сумата от 500 лв.- разноски по делото, както и е осъдено на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на Софийски районен
съд, сумата от 389,72 лв., представляваща държавна такса върху уважените
искове.
Срещу решението на СРС, 87 с-в е постъпила
въззивна жалба от „ Б.п.“ ЕООД, ***, подадена чрез управителя инж.Х.И., с
искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което
бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано,
постановено
в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец Д.Г.Б., чрез пълномощника
си адв.Е.М. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно
изложени в депозирано по делото писмено становище. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищецът Д.Г.Б. срещу „Б.п.“
ЕООД, ***, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2, и т. 3 във връзка с
чл. 225,
ал.1 от от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че на
01.12.2015 год. между страните по делото е бил сключен трудов договор №
114/01.12.2015 г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.70, ал.1
от КТ/ Кодекс на труда/, със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя, по силата на който, ищецът Д.Г.Б. е приел да изпълнява длъжността
„Експерт, складово стопанство и пазарно проучване“, І степен, сектор „ Складово
стопанство, пазарно проучване и доклади“, отдел „ Контрол на договори и
материално- техническо снабдяване“ в Централно управление на „ Б.п.“ ЕООД.
Установява се, че процесния трудов договор е сключен за неопределено време, със
срок на изпитване- шест месеца в полза на работодателя. От допълнително
споразумение за изменение на трудово правоотношение № 505/19.10.2016 год.,
сключено на 19.10.2016 г. между страните по делото се установява, че ищецът Д.Г.Б.
е бил преназначен на длъжност „ Старши експерт, складово стопанство и проучване“,
сектор „ Складово стопанство, пазарно проучване и доклади“, отдел „ Контрол на
договори и материално- техническо снабдяване“ в Централно управление на „ Б.п.“
ЕООД, с място на работа- сектор „Складово стопанство, пазарно проучване и
доклади“, отдел „Контрол на договори и материално- техническо снабдяване“.
Изрично е посочено в допълнителното споразумение, че срока на договора е за
неопределено време. От допълнително споразумение за изменение на трудово
правоотношение № 221/10.02.2017 год., сключено на 10.02.2017 г. между страните
по делото се установява, че считано от 01.01.2017 г. е определено ново основно
месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 920 лв.
На
следващо място безспорно е по делото обстоятелството, че на 25.04.2018 год.,
между страните по делото е бил сключен трудов договор № 25/25.04.2018 год., на
основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.70, ал.1 от КТ/
Кодекс на труда/, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, по
силата на който ищецът Д.Г.Б. е приел да изпълнява длъжността „Старши експерт,
планиране и анализ на обществените поръчки“, регион София, направление „Планиране
и анализ на обществените поръчки“, отдел „Обществени поръчки“ в Централно
управление на „ Б.п.“ ЕООД. Установява се, че процесния трудов договор е
сключен за неопределено време, със срок на изпитване- шест месеца в полза на
работодателя.
Със заповед № 47/06.06.2018 г., издадена от
Управителя на „Б.п.“ ЕООД, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда/
прекратяване на трудовото правоотношение със срок за изпитване в полза на
работодателя/ е прекратено считано от 07.06.2018 г. трудовото правоотношение с Д.Г.Б.
на длъжност „Старши експерт, планиране и анализ на обществените поръчки“,
регион София, направление „ Планиране и анализ на обществените поръчки“, отдел
„ Обществени поръчки“ в Централно управление на „ Б.п.“ ЕООД. Видно от
отбелязване върху заповедта, същата е връчена на ищеца на 06.06.2018 год. срещу
подпис, в присъствието на трима свидетели.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Д.Г.Б.,
срещу ответника „Б.п.“ ЕООД, ***, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 47/06.06.2018 г., издадена от Управителя на „Б.п.“ ЕООД, с която е
прекратено считано от 07.06.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца Д.Г.Б., на
основание чл.71, ал.1 от КТ, респективно за незаконност на извършеното
уволнение на ищеца, са правилни и в съответствие на материалния закон.
В
настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, по инициатива на работодателя, по
време на срока за изпитване.
В
случая твърденията
за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало
в гражданския процес, са свързани с недействителност на клаузата на т.2 от сключения между страните на 25.04.2018 год., трудов договор № 25/ 25.04.2018
г., с която
е уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, поради
противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ - ищецът твърди, че се касае за последващ трудов договор при същия работодател за длъжност
/длъжности/, която не се отличава от заеманата преди това от него по окончателен и безсрочен трудов договор.Въззивният съд счита, че релевираното от ищеца възражение за недействителност на процесната клауза на трудов
договор № 25/ 25.04.2018 г., е основателно. Клаузата
със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява.
Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и
съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то
при първоначалното приемане на работа – чл.70,
ал.5 от КТ /която
норма е императивна/. Т.е. при идентичност на работата, повторна проверка на годността на работника с договор по
чл.70 от КТ е ненужна и затова законът не я
позволява. Съдът приема, че договорът за изпитване се сключва,
когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния
работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е
допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на
допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за една и съща
работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в
уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за
прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен – чл.71, ал.2 от КТ. По изключение трудов договор за
изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само
когато по реда на чл.119 от КТ е съществено променена
трудовата функция на работника или служителя./ в този смисъл решение № 366 от 28.04.2010 год. по гр.дело № 1023/
2009 год., Г.К., ІV г.о./.
Преценката за идентичност
на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа -
трудовата функция в съществените й права и задължения. Изводът за идентичност
не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. В
случаите, когато първоначално изпълняваната от работника/служителя длъжност
включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е
преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на
трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване
при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна – чл.74, ал.4 от КТ/ В този смисъл решение № 369 от 03.02.2014 год. по гр.дело № 3037/ 2013 год. на ВКС, IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи също
така, че ограничението по чл.70, ал.5 от КТ обхваща
не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия
договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за
същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да
изпълнява работата вече е проверена - / в този смисъл решение № 261 от 07.11.2014 год. по гр.дело № 1477/
2014 год., IV
Г.О., ГК/.
В частност ответникът, чиято е била доказателствената
тежест, не е установил по делото, че с ищецът е сключен на 25.04.2018
год., трудов договор за нова работа, със съществено различна трудова
функция от изпълняваната дотогава. Такова различие не се установява от
съпоставката на длъжностните характеристики за длъжността „старши експерт, планиране и анализ на обществените
поръчки“ и за длъжността „ старши експерт, складово стопанство и пазарно
проучване“.
Напротив в двете длъжностни характеристики е налице сходство по отношение на
основни трудови функции /като съдът отчита, че не всички трудови функции са
основни и съществени/. В случая съдът
приема, че е налице идентичност в трудовите функции, задължения, изисквания за
заемането на двете длъжности.Това обосновава извода, че в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ при преназначаването на ищеца с трудов договор № 25/25.04.2018 г. е включен срок за
изпитване - нарушен е принципът на еднократност и изключителност на договора за
изпитване. В разглеждания случай повторна проверка с договор /клауза/ по чл.70 от КТ е била ненужна и заобикаля целта, на която е
подчинен характерът на този договор, доколкото годността на ищеца за изпълнението на определени трудови функции, е била
изпитана вече от работодателя /ответника/. При
липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца
в съществените й задължения, включената в
трудов договор № 25/ 25.04.2018 г. клауза за изпитване е недействителна, тъй като годността
на ищеца за изпълняване на работата вече
е била изпитана в съществуващото между
страните продължило няколко години трудово правоотношение / от 01.12.2015 год. до 07.06.2018 год./.
Съдът приема, че уговорката за
изпитателен срок е недействителна поради противоречието й със закона,
тъй като съгласно чл.70, ал.5 от КТ недопустимо е да се
уговаря повторно срок за изпитване за същата работа със същия работник в същото
предприятие. При липсата на категорични данни по делото, че заеманата от ищеца съгласно трудов
договор № 25/25.04.2018 г. длъжност "старши
експерт, планиране и анализ на обществените поръчки" съществено се различава по
трудови функции от изпълняваната от него преди това длъжност "старши
експерт, складово стопанство и пазарно проучване" следва да се приеме, че
реално функциите, които е изпълнявал, не са променени. В тежест на работодателя
е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата
функция на ищеца, което той не е сторил. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото
от страна на ответника. При това положение следва да се приеме и направи обоснован извод, че работодателят не е имал
право да прекрати трудовото
правоотношение на приложеното основание за уволнение - чл.71, ал.1 от КТ. Ето защо и на основание чл.74, ал.4 вр. с ал.1 от КТ, клаузата за
срок за изпитване в трудов договор № 25/25.04.2018 г. е недействителна, а прекратяването
на трудовия договор на специалното основание, установено в разпоредбата на чл.71, ал. 1 от КТ, е незаконосъобразно.
С оглед на така изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и
доказан, и като такъв правилно е бил
уважен от първоинстанционният съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ се
явяват също основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от
първоинстанционният съд.
С оглед
на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция
и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева, представляваща
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г., като
направеното от въззивника – ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36216 от 11.02.2019 г. постановено по
гр.дело № 50178/2018 г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********,***,
на основание чл.273 във връзка с чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата от 500 лв./ петстотин лева/, представляваща направени
разноски за въззивната инстанция/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.