№ 186
гр. Свищов, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна чл. 92 ЗЗД, във вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби“ АД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на енергийни
услуги, по смисъла на § 1, т. 426, б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е собственик на
имот с идентификатор 40035.450.16, ведно с построените в него три броя
сгради, находящ се в село К., общ. Е. с клиентски № ********** и абонатен
№ **********. Твърди, че на 20.08.2021год. (събота) посетил имота си и
констатирал, че електрозахранването към обекта му е преустановено, като
това било направено без негово знание и съгласие, и няма вина за това.
Осъществил е контакт на посочения денонощен телефон за сигнали за
повреди и оплакванияна интернет страницата - „Центрове за обслужване на
клиенти и каси” по чл. 15, т. 7 от ОУ. Твърди, че на 25.08.2021г. е изпратил и
електронно съобщение на ел. пощенска кутия на дружеството. Твърди, че
крайния снабдител – ответното дружество и до сега не било изпълнило
задължението си да снабдява/продава електрическа енергия на имота на
ищеца по делото. Счита, че ответника не си е изпълнил задълженията по чл. 8,
чл. 15 и чл. 41 и сл. ОУДПЕЕ - след като е бил известяван многократно по
реда на чл. 18 от тях и е бил поканен да ги изпълни, поради това е изпаднал в
1
забава. Заявява, че съществуването на договорно правоотношение между
страните е установено с Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия от ОУДПЕЕ, съобразно която ищеца има задължението да заплаща
потребената енергия, а ответника да му осигури ползване на
електроразпределителната мрежа. Заявява, че няма неизпълнено задължение
за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия, като въпреки това ответникът не е възстановил снабдяването с нея.
Предвид това поведението на последния следва да бъде оценено като виновно
по смисъла на приетите от страните ОУ и той да понесе отговорност за
неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния
потребител. В този смисъл заявява, че предвидената в ОУ ДПЕЕ възможност
за изключване на отговорността на ответника е в противоречие със закона и
доколкото е създадена от обществения доставчик изцяло в негов интерес, е
неравноправна и противоречаща на Директива № 93/19 на Съвета, относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, изискващи осигуряване
на по-ефективна защита на потребителите. Заявява, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението (чл. 92 ЗЗД), като законодателят не
спира до тук, а подчертава и нейния обезщетителен характер, тя служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Заявява, че неустойка по чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ се дължи винаги, когато
потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на
електроснабдителното дружество, което може да се дължи както на
невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на
прекъсването му без основание; при отречено с влязло в сила решение на
претенцията надружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при
съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя
/чл. 20, ал. 4 от ОУДПЕЕ/ или при подадено писмено възражение срещу
сметката за консумирана ел. енергия, за периода на проверката /чл. 20, ал. 5
от ОУДПЕЕ/. В настоящия случай, след като е бил поканен, ответникът е
изпаднал в забава, видно от приложеното уведомление. Предвид горното,
моли съда да постанови осъдително решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 11 000 лв. (единадесет хиляди лева) за
периода 29.09.2021г. до 30.06.2022г., за продължително нерегламентирано
прекъсване на електроснабдяването по вина на ЕПРП на обект находящ се в с.
К., п.к. 5082, общ. Е. с кл.№**********, както и по присъединената искова
2
молба към настоящото дело с претенция на същото основание в размер на
1240 лв. (хиляда двеста и четиридесет лева) за периода от 1.07.2022г. до
31.07.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски. В срока и по реда на чл.131 от ГПК
ответникът „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс, кула-Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС -
П.С., Я.Д. и Д.Д. чрез ю.к. И. Ч. е депозирал отговор на исковата молба. В
същата е изложил, че исковете са недопустими по съображения, че
представляваното от него дружество не е надлежен ответник. Липсата на
пасивна легитимация основава с обстоятелството, че в случая „Енерго Про
Продажби“ АД се явява краен снабдител и продава ел. енергия на ищеца при
публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия.
Счита, че неговата отговорност може да бъде ангажирана само в рамките на
тези му законови и лицензионни задължения. Съгласно чл.10 от ОУ на ЕПРП
за осигурените от крайния снабдител количества ел.енергия, за които той
сключва сделки с крайни битови клиенти по регулирани цени, мястото на
продажба се извършва на границата на собственост на електрическите
съоръжения на ползвателя с разпределителната мрежа. По основателността на
иска, счита, че същият е неоснователен. Заявяваче въз основа на чл.38а, ал.1
във вр. с чл.95а, ал.2 от ЗЕ, отношенията между потребителите на енергийни
услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен
интерес, в конкретния случай ЕПРП в качеството му на краен снабдител,
притежаващо лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г., се регламентират и регулират от договори при Общи
условия. Въпреки това, счита, че не са налице останалите елементи от
фактическия състав за реализирането на отговорността за претендираната
неустойка. в случая не е допуснато неправомерно прекъсване по инициатива
на ЕПРП. Заявява, че дружество не е отказвало продажбата на ел. енергия и
същото е осигурявало необходимите количества до обекта на ищеца по
смисъла на чл. 10 от ОУ на ЕПРП и чл. 2.5 от лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-139- 11/13.08.2004г., като
задължението да осигури електроподаването от границата на собствеността
на имота до самия имот е на собственика на имота. Когато електрическата
3
енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на
собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване (чл. 29
от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи (Наредбата). Задължение на доставчика е да постави под
електрическо напрежение съоръженията до границата на собственост, а след
нея до имота, задължението е на собственика на имота (чл. 23, ал. 3 и чл. 26,
ал. 1 от Наредбата). Крайният снабдител не е инициирал упражняване на
правото си за прекъсване по смисъла на глава седма от ОУ на ЕПРП. Заявява,
че в нормативната уредба е направено разграничение на основанията за
прекъсване на ел. снабдяването в нормативната и отговорността на
електроснабдителното дружество в ОУ. ЕПРП като доставчик на ел. енергия,
продаващ ел.енергия в ролята си на КС не е реализирало правото си по чл. 122
и чл. 123, където са регламентирани правата по преустановяване на преноса
от електроразпределителните дружества, съответно доставката от крайните
снабдители. Счита, че законът разграничава функциите и отговорностите на
разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа
енергия. Разпределителното предприятие управлява
електроразпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява
разпределение на електрическа енергия /§ 1, т, 49 ЗЕ/ на съответната
обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане
на цена и при определени условия предоставя достъп /т. е. правото за
използване на тази мрежа - § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла
на § 1, т. 41а ЗЕ - доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията
между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на
електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Продажбата на електрическа енергия се осъществява от доставчици,
получили съответната лицензия и в зависимост от качеството им според
което продават ел. енергията като търговец на ел. енергия, доставчик от
последна инстанция, краен снабдител, последните сключват договори за
продажба с потребителите при общи условия, утвърдени от КЕВР. Счита , че
съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават
лицензни за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на
4
договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а
от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа енергия на (до)
обект (имот) на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ,
може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т.
28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от
ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа
на ниво нисконапрежение може да бъде само енергийно предприятие -
оператор на електро преноси ата мрежа по смисъла на т. 34а б. "а" от ДР на ЗЕ
или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 346, б. "а" от
ДР на ЗЕ. Потребителите на ел. енергия за битови нужди, при липса на избран
от тях друг доставчик - търговец на ел. енергия, към които попадал
конкретният казус, могат да купуват ел. енергия само от крайния снабдител,
получил лицензия за съответната обособена територия от страна.
Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. енергия на
потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/
средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на
имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в
изправност - чл. 120 ЗЕ. Всъответствие с тези им функции законът
разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на
преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел.
енергия. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно
изброени в ЗЕ. Предвид изложеното и липсата на виновно поведение на
ответното дружество по смисъла на чл. 34 от ОУ на ЕПРП следвал изводът, че
в конкретния случай не можело да бъде ангажирана отговорността му на
основание чл.92 от ЗЗД във вр. е чл.34 от ОУ на ЕПРП. Заявява, че в случая
не е допуснато неправомерно прекъсване от страна ЕПРП и съответно
исковите претенции са изцяло неоснователни с оглед на конкретните
обстоятелства по случая. Ответникът въобще не е извършил действия по
прекъсване не ел. захранването на процесния обект, нито пък на осн. чл. 20,
ап.1 от ОУ е отправял искане до Електроразпределение Север АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с ел.енергия до процесния обект на клиент на
ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, ведно с
претенциите за заплащане на разноски, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа исковата
молба. Счита искът за основателен и доказан. Претендира и направените
5
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна се представлява и поддържа
отговора на исковата молба. Счита иска за недопустим, за неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно
правоотношение между страните за продажба на електроенергия за обект с
клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на потребление
село К., общ. Е.. Приети като доказателства са представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про
продажби" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Не се спори, че захранването към обекта е било преустановено, а и
видно от представеното от ищцата уведомление от 26.08.2021 г., неоспорено
от ответната страна, се установява, че ищцата писмено е уведомила ответното
дружество, че след като е посетила имота си на 20.08.2021г., е констатирала,
че захранването с ел. енергия към имота е преустановено, за което в първия
работен ден- 23.08.2021г. е осъществила контакт с оператор на дружеството и
го е уведомила за проблема.
Видно от представеното Решение № 258/01.07.2022 г. по в. гр. д. №
268/2022 г. по описа на ОС –Велико Търново, съдът е отменил решението на
Районен съд Велико Търново, образувано по гр. дело№ 2720/2021 г. по описа
на ВТРС със страни: Д. Х. Г. и "Енерго-Про Продажби" АД с което съдът е
осъдел ответника да възстанови електрозахранването в имота на ищцата в с.
К., общ. Е., както и за сумата от 200,00лв., представляващо част от
обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение по ИД
№20228090401032 от 23.08.2022 г. до "Енерго-Про Продажби" АД, ЧСИ –
С.К. е уведомила ответното дружество да възстанови електрозахранването в
имота на ищцата. Видно от представеното Решение № 155/11.03.2022 г. по Гр.
дело № 790/2021 г. по описа на ГОРС отвеното дружество е осъдено да
заплати на ищцата сумата 30,00 лева /тридесет лева/, представляваща
6
еднократно обезщетение за несвоевременно електроснабдяване(свързване на
потребителя) на обекта(поземлен имот с индификатор №40035.450.16, ведно с
построените три броя сгради с индификатор №40035.450.16.1,
индификатор№40035.450.16.2 и индификатор№40035.450.16.3, находящ се в
с.К. Общ.Е. с клиентски№********** за абонатен№**********) в срок от 24
часа, който е изтекъл на 30.08.2021г. в 24.004. от уведомяване на доставчика
от абонатасумата 1180.00лв,/хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща
договорно обезщетение(под формата на фиксиран размер на договорна
санкционна и(„изключителна неустойка”) неустойка за забава, съгласно чл.34
ал.1 от ОУ към ДПЕЕ и неподлежащ на доказване) за претърпени от нея
имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
виновното неизпълнение на договорното задължение на ответника по ДПЕЕ,
изразяващо се в продължително и нерегламентирано прекъсване на ел
.снабдяването и забавено в последствие захранване на електроснабдяването
на обекта(поземлен имот с индификатор№40035.450.16, ведно с построените
три броя сгради с индификатор№40035.450.16.1,
индификатор№40035.450.16.2 и индификатор№40035.450.16.3, находящ се в
с.К. Общ.Е. с клиентски№3 ********* за абонатен№**********) и изчислена
по 20.00лв. на всеки 12 часа на денонощие за времето, през което
абонатът(краен потребител) е останал без електрозахранване, т.е. от
ОО.ООчаса на 31.08.2021г., вкл. 28.09.2021г. до 12.00часа на
28.09.2021г.Представено по делото е и молба от "Енерго-Про Продажби" АД
до ЧСИ С.К., с която уведомява че подлежащо на принудително изпълнение
задължение на дружеството да възстанови електрозахранването в имота на Д.
Х. Г. е изпълнено, като е представен констативен протокол № 6525193 от
15.08.2022 г. , видно от който е че е монтирано ново СТИ.
Представено по делото е и писмо с изх. № 5864096/17.09.2021 г.,
относно постъпило писмено искане с вх. № 5864096/17.09.2021 г. от страна на
ищцата в "Енерго-Про Продажби" АД относно преустановено захранване в
обект с абонатен №**********, с адрес в с. К., общ. Е., съгласно което
ответното дружество уведомява, че не е искало преустановяване на
електрозахранване в обекта. В дружеството била постъпила информация от
мрежовия оператор "Електроразпределение Север“ АД, че предвид
състоянието на сградата, захранването към обекта е преустановено на
18.01.2021 г. с цел обезопасяване и предотвратяване на пожар.
7
Представени са по делото проверка на сметка в електронната страница
на "Енерго-Про Продажби" АД по клиентски номер **********, писмо изх.
№ 5864096/17.09.2021 г., Извлечение за фактури и плащания към 29.10.20221
г. за клиентски номер **********.
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, приети на основание на
чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР,
както и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД ,
приети на основание на чл. 98б от ЗЕ.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Възражението на ответната страна за недопустимост на предявения иск,
поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника,
съдът намира за неоснователно. Процесуалната легитимация като
предпоставка за допустимост на процеса е обусловена и трябва да се
преценява с оглед твърденията на ищеца. В конкретния случай е налице
твърдение за обвързаност на ищеца с ответното дружество по силата на
облигационното правоотноошение, произтичащо от Закона за енергетиката и
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061 от
07.01.2007 г. Липсата на материалноправна легитимация има за последица
отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и
доказан. Същият е за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34, ал. 1 от
ОУ за оставане без ел.захранване на собствения на ищеца недвижим имот, по
вина на ответника.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно задължение,
уговорена неустойка, неизпълнение на задължението. В случай на уговорена в
договора неустойка не се провежда доказване наличието на настъпили вреди
8
и техния размер.
В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно
правоотношение между страните за продажба на електроенергия за обект с
клиентски с клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на
потребление село К., общ.. Приложими спрямо договора са представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Енерго-про продажби" АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР и в сила през процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от ОУ, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина
на "Енерго-Про продажби" АД повече от 24 часа след получаването на
уведомление от потребителя, "Енерго-Про продажби" АД заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лева за всеки следващ
период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Съдебната практика
приема, че тази разпоредба визира хипотезите на непредприети действия от
страна на дружеството по възстановяване на ел.захранването, както и в
случаите на неправомерно прекъсване, т.е. когато това е станало в нарушение
на условията, визирани в чл. 20 от ОУ. По този въпрос е налице константна
съдебна практика. Същата приема, че неустойка по чл. 34 от ОУ се дължи
винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24
часа по вина на електроразпределителното дружество, което може да се
дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на
повреда, така и на прекъсването му без основание: при отречено с влязло в
сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за
доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от
страна на потребителя или при подадено писмено възражение срещу сметката
за консумирана ел.енергия, за периода на проверката /Решение № 60213 ОТ
22.10.2021 г. по гр. д. № 2502/2020г., г.к., ІV г.о. на ВКС. В случая не се
излагат причини за прекъсване на електрозахранването. Подадената от
„Електроразпределение Север“ АД информация , предвид че състоянието на
сградата захранването към обекта е преустановено към 18.01.2021 г. с цел
предотвратяване на пожар и обезопасяване не се подкрепя с никакви
доказателства по делото. По този начин ответното дружество не доказа
изпълнение на задължението си да предостави в обекта на ищцата ел. енергия
за процесния период, а именно от 00:00 ч. на 29.09.2021 г. до 24:00 ч. на
31.07.2022 г.
9
От представените доказателства се установи, че ищцата е уведомила
"Енерго-Про продажби" АД за прекъснатото електрозахранване на 25.08.2021
г. и е поискала възстановяването му, като към тази дата същата е заплатила
всички дължими към дружеството суми. Междувременно ищцата е завела и
осъдителен иск срещу ответното дружество пред РС - Велико Търново за
възстановяване на електрозахранването в процесния имот. Изрично в чл. 20,
ал. 5 от ОУ е предвидено, че в случай на съдебно оспорване на основанието за
прекъсване от страна на потребителя, "Енерго-Про Продажби" АД няма право
да поиска прекъсване на снабдяването с ел.енергия по отношение на спора.
Следователно при спазване на останалите условия на чл. 20 от ОУ, доставката
на ел.енергия, която е била преустановена на 18.01.2021г., задължително от
момента на узнаване от страна на дружеството за предприетото съдебно
оспорване на основанието за спиране, за него е възникнало задължението да
възстанови електроснабдяването. В настоящото производство ответното
дружество не представи доказателства за възстановяване на
електрозахранването и в този период. Напротив, установява се от събраните
по делото доказателства, че с влязло в сила на 01.07.2022 г. Решение № 258 по
в.гр.д. № 258 по описа на 2021 г. на ВТОС, ответното дружество е осъдено да
възстанови електрозахранването в имота на Д. Х. Г. в с. К., общ. Е.. В случая
претендираното от ищцата действие е признато със сила на присъдено нещо,
следователно спирането е изцяло неправомерно и дружеството дължи
неустойка съобразно чл. 34 от ОУ за претендирания период. С Решение №
155/11.03.2022 г. по гр. дело № 790/2021 г. по описа на ГОРС съдът е осъдил
ответното дружество да заплати еднократна сума от 30,00 лева за срок от 24
часа, който е изтекъл в 24,00 ч. на 30.08.2021 г., а след това за период до
12,00 ч на 28.09.2021 г. сумата по 20,00 лв. за всеки 12 часа на денонощие.
Тъй като правото на ищцата е признато със сила на присъден нещо по
цитираното въззивно гражданско дело, както и от представените
доказателства се установява че по образуваното изпълнително дело ответната
страна е предприела действия по възстановяване на електрозахранването едва
на 15.08.2022 г. за което са приложени доказателства, следователно в
периода на съдебния процес и след това не е спазена забраната на чл. 20, ал. 5
от ОУ. Това обосновава извод, че за процесния период ответникът дължи
неустойка по силата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, като за всеки 12 часа
на денонощие дължи по 20,00 лева.
10
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 416,50 лв. за държавна такса. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3– на
роднина. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда при интерес от 10 000 до 25
000 лв., възнаграждението да е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.,
съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 1501,60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 258, Варна Тауър - Г
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Г., ЕГН **********, от гр. Е., ********* сумата от 12
240,00 (дванадесет хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща
договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на
електроснабдяването по вина на ответника на обект, находящ се в с. К., общ.
Е., с ********** и абонатен № ********** за периода 00,00 часа на
29.09.2021 г. до 24,00 часа на 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУ
ДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби" АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Енерго-Про Продажби" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Вл.
Варненчик" № 258, Варна Тауър - Г да заплати на Д. Х. Г., ЕГН **********,
от гр. Е., ********* сумата от 416,50 лева (четиристотин и шестнадесет лева
11
и 50 ст.), представляваща направените по делото разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Енерго-Про Продажби" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Вл.
Варненчик" № 258, Варна Тауър - Г да заплати на адв. К. Г. Т. – ВТАК сумата
от 1501,60 лева (хиляда петстотин и един лева и 60 ст.) за осъщественото от
него представителство и защита на Д. Х. Г., ЕГН **********, от гр. Е.,
*********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12