Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С., 20.02.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело
№ 10231 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано
е по молба на Р.В.М., ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** – ищци по гр.д. №
10231/2013 г. по описа на СГС, І-1 с-в, чрез процесуалния им представител адв. В.В.
за допълване на постановеното по това дело съдебно решение от 06.01.2016 г.
досежно произнасянето на съда с нарочен диспозитив в решението си по отношение
на претенцията за обявяване неравноправността, въз основа на което и
нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 42178 от
11.08.2008 г..
В
молбата се излага, че с посочената клауза на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит
е предвидено, че „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д..Б.” АД
за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. Към момента
на сключване на договора БЛП на „Ю.И Е.Д..Б.” АД за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 5 %. /пет/ процента“. Молителите излагат, че в мотивите
на съдебното решение съдът е разледал основателността на претенцията за
обявяване неравноправността, въз основа на което и нищожността на клаузата на
чл. 3, ал. 1 от Договора, но липсва произнасяне по нея в диспозитива на
решението с нарочен диспозитив. В тази връзка молят съда да допълни
постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК като се произнесе с изричен
диспозитив по основателността на установителния иск за прогласяване нищожността
на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот.
Ответната страна по молбата „Ю.Б.“ АД
- ответник по гр.д. № 10231/2013 г. по описа на СГС, І - 1 с-в, чрез
процесуалния си представител адв. А.С. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на молбата, поради което моли съда да я остави без уважение. В случай, че съдът приемете искането
за допустимо, моли да бъде допълнено решението като бъде отхвърлена претенцията
за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1 от процесния договор. В отговора се
излага, че претенции, с които се иска от съда с акта си да замести волята на
страните по едно договорно правоотношение и да измени неговото първоначално
съдържание са допустими от закона само и единствено в изрично предвидените законови
хипотези – чл. 299 ТЗ, чл. 300 ТЗ, чл. 307 ТЗ и др. които не са идентични с
процесната, поради което предпоставките за това не са налице. На следващо място
излага, че предвид установената съдебна практика е недопустимо да се иска от
съда да постанови акт, с който да замени волята на страните по едно договорно
правоотношение и да измени неговото съдържание, без да са налице предвидените
за това законови предпоставки, както и че ако се прогласи нищожност на тази
клауза ще се стигне до недопустимо трансформиране на процесния договор за
кредит по ТЗ в безлихвен паричен заем по ЗЗД. Посочва, че с клаузата по чл. 3,
ал. 1 от договора за кредит страните са постигнали съгласие, че
кредитополучателят наред с главницата следва да заплаща на Банката и годишна
лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента. В тази връзка
излага, че доколкото Банката извършва действия по предоставяне на кредит на
физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна
престация за това от кредитополучателя - възнаграждение за времето, през което същият
ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има договорната
лихва, чиято дължимост е уговорена между страните в тази клауза. Излага, че
съгласно чл. 430 от ТЗ задължението в тежест на кредитополучателя да заплаща
лихва по сключен договор за банков кредит е един от съществените елементи на
този вид търговска сделка и в този смисъл процесната клауза съответства напълно
на императивните разпоредби на закона. Твърди, че клаузата не води до неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като в нея са посочени
ясно и двата компонента, които участват при формирането на размера на
възнаградителната лихва – БЛП плюс надбавка, която е фиксирана като размер за
целия период на договора. Във връзка с изложеното моли съда да остави без
уважение молбата по чл. 250 ГПК.
Съдът като разгледа подадената
молба и становищата на страните намира следното:
Молбата е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Производството по гр.д. №
10231/2013 г. на СГС, І - 1 с-в е образувано по искова молба, подадена от Р.В.М.
и Р.А.М. против „Ю.И Е.Д..Б.“ /понастоящем „Ю.Б.” АД / по следните искове: 1./ искове по пункт І от исковата молба - с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и
чл. 147 ЗЗП за обявяване нищожността на следните клаузи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 42178/11.08.2008г. – чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, както и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, както и по пункт ІІ
- искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответника да им заплати сумите от 5683.77 швейцарски франка /с левова
равностойност 9 229.14 лв./, представляваща недължимо платена сума при начална
липса на основание и представляваща разлика от предварително договорените
анюитетни вноски и заплатените от тях за 43 месеца завишени такива в резултат
на едностранна промяна на лихвата от страна на Банката за периода от подписване
на договора – 11.08.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
03.04.2012 г., както и сумата от 40 швейцарски франка /с левова равностойност –
64.96 лв./ платена без основание и представляваща надплатена сума за месечна
такса за управление на кредита за същия период, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
им изплащане. В условията на евентуалност по отношение на иска по пункт ІІ
/съобразно дадени уточнения от процесуалния представител на ищците на
08.04.2014 г. на л. 134 от делото/ е предявен и иск за заплащане на сумата от
100 шв. франка– представляващи надплатено, поради неправилно изчисляване на
лихвата от Банката за периода от 11.08.2008 г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В допълнителна искова молба,
депозирана по реда на чл. 372 ГПК е направено и искане за обявяване нищожността
и на клаузите по чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит за покупка
на недвижим имот HL 42178, поради това, че същите са неравноправни което
искане, съдът е намерил за допустимо, тъй като е приел, че съдът има служебни
правомощия да преценява наличието на неравноправни клаузи, в договорите,
сключени с потребители. По отношение на предявения, обаче, в допълнителната
искова молба с допълнителен петитум осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на Банката да заплати сумата от 100
/впоследствие изменен на сумата от 5563.68/ швейцарски франка, представляваща
надплатена сума поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото, тъй като
ищците не е следвало да връщат месечните си вноски в щвейцарски франкове, а в
евро, ведно със законната лихва върху тази сума, съдът е приел, че същият е
недопустим, тъй като така заявената претенция по своята същност представлява
предявяване на нов иск, а не уточнение, пояснение или изменение на първоначално
предявявените искове, което е недопустимо в настоящия процес с оглед
разпоредбата на чл. 372, ал. 2 ГПК. В тази връзка, съдът е приел, че така
предявения иск следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а
производството по него прекратено.
Във връзка с така предявената
искова молба настоящият състав е постановил Решение от 06.01.2016 г. по гр.д. №
10231/2013 г., с което е признал за нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП клаузите на чл.
2, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал.1 и
ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42178 от 11.08.2008
г., сключен между Р.В.М., ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** като
кредитополучатели и „Ю.И Е.Д..Б.“ АД, ЕИК ******* /с настоящо наименование „Ю.Б.“
АД/.
С решението „Ю.Б.” АД е осъдена да
заплати солидарно на Р.В.М., ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** на
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5563.68 швейцарски франка,
представляваща надплатени месечни анюитетни вноски /изчислена като разлика от
общия размер на осчетоводените по сметката 43 бр. месечни вноски за погасяване
на задълженията и общия размер на същия брой вноски по първоночално
договорената месечна анюитетна вноска/, както и сумата от 9.54 шв. франка,
ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на завеждане на иска –
03.04.2012 г. до окончателното им изплащане като е отхвърлил иска за разликата
над уважените размери до пълния им предявен размер от 5683.77 швейцарски франка,
както и за разликата над уважения размер от 9.54 до пълния предявен размер от
40 швейцарски франка за периода от 11.08.2008 г. до 03.04.2012 г. като неоснователен
и недоказан.
С постановеното решение съдът е
оставил без разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск за
осъдждане на „Ю.Б.” АД да заплати солидарно на Р.В.М. и Р.А.М. сумата от 100
шв. франка заплатена, поради неправилно изчисляване на лихвата от Банката за
периода от 11.08.2008 г. до 03.04.2012 г..
С решението е оставен без разглеждане
предявеният с допълнителната искова молба иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Ю.Б.” АД солидарно да заплати сумата от 100
швейцарски франка /изменена по реда на чл. 214 ГПК в размер на сумата от
5563.68 швейцарски франка/, представляваща надплатена сума поради валутна
разлика между швейцарския франк и еврото, ведно със законната лихва върху тази
сума като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част.
В мотивите на съдебното решение съдът
е изложил подробни правни изводи за неоснователност на претенцията на ищците за
обявяване неравноправността, а оттам и нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1
от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 42178 от 11.08.2008 г.,
която гласи, че „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. Към момента на сключване на
договора БЛП на „Ю.И Е.Д..Б.“ за жилищни кредити в швейцарски франкове е в
размер на 5 % /пет/ процента“.
Съдът е приел, че посочената
клауза е част от основния предмет на договора. С нея страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на
Банката и годишна лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента.
Доколкото Банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и
юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за
това от кредитополучателя, а именно възнаграждение за времето, през което
последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има
договорната лихва, чиято дължимост е уговорена между страните с чл. 3, ал. 1 от
договора. Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща
лихва по сключен договор за банков кредит е посочено като един от съществените
елементи на този вид търговска сделка и в закона - чл. 430, ал. 2 ТЗ. В тази
връзка следва да се приеме, че ищците в качеството им на кредитополучатели по
сключения договор за банков кредит са били обвързани със задължението да
заплащат на ответника възнаградителна лихва в размер на 6 %. Съдът е приел, че
посочената клауза от договора не съдържа в себе си методика за едностранна
промяна на възнаградителната лихва. Такова право на Банката се съдържа в
останалите процесни клаузи, но не и в тази доколкото тя формира самата цена на
сделката и начина на нейното формиране. Съгласно правилото на чл. 145, ал. 2
ЗЗП съдът може да разгледа налице ли е неравноправнаост на клауза, съдържаща
основания предмет на договора (услуга - цена) само ако тя, освен че не е
индивидално уговорена, едновременно с това е неясна и неразбираема. Настоящият
състав е приел, че посочените две предпоставки не са налице, предвид което
искането за обявяване на тази клауза за неравноправна и съответно за нищожна
като противоречаща на закона е неоснователно. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
договора ясно и разбираемо е посочена цената за предоставяната услуга и начина
на нейнотото формиране, като към момента на сключване на договора (което е
релевантния момент на преценката) и двата компонента са точно фиксирани и
известни на потребителя по размер и съответно като краен икономически резултат
в негова тежест. Съдът е приел, че доколкото клаузата от основния предмет на
договора е ясна и разбираема, тя не подлежи на проверка по останалите
параметри, посочени в ЗЗП, поради което същата е законосъобразна и отговаря на
законовите изисквания като се отчита и договорната свобода на страните по
сделката.
Съдът констатира, обаче, че при
постановяване на съдебното решение действително е пропуснал да обективира
волята си като постанови нарочен диспозитив, с който да отхвърли претенцията
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП
за прогласяване неравноправността, а оттам и нищожността на клаузата на чл. 3,
ал. 1 от Договора като неоснователна, съобразно
изложените в решението мотиви.
В тази връзка съдът намира, че диспозитива на
съдебното решение следва да се допълни като се добави към него отделен диспозитив,
с който да се отхвърли като неоснователна претенцията по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП за обявяване нищожността
на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42178 от 11.08.2008 г., сключен
между Р.В.М., ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** като кредитополучатели и
„Ю.И Е.Д..Б.“ АД, ЕИК ******* /с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 250 ГПК постановеното на 06.01.2017 г., съдебно решение по гр.д.
№ 10231/2013 г. на СГС, І-1, както следва:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищците Р.В.М., ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** по чл.
26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от
ЗЗП за обявяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 42178 от 11.08.2008 г., сключен между Р.В.М.,
ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** в качеството им на кредитополучатели и
„Ю.И Е.Д..Б.“ АД, ЕИК ******* /с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД/, която гласи,
че: „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д..Б.” АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. Към момента
на сключване на договора БЛП на „Ю.И Е.Д..Б.” АД за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 5 % (пет) процента“ като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК в двуседмичен срок през САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: