Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
гр. Русе, 17.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 23 май през две хиляди
двадесет и втора година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Галина Кунчева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 328 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ.
М.Г.Е. твърди, че на 10.12.2019г около
18.00 часа в гр.Русе л.а „т.“, модел „Т.“ с рег. № ********, управляван от Д.Н.Н. ***. При маневра завиване наляво по ул.“С. У.“ става
причина и реализира пътно-транспортно произшествие, блъскайки я докато
пресичала по пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение.
Пътното-транспортно произшествие е настъпило изцяло поради противоправното
и виновно поведение на водача на лекия автомобил, който не е съобразил
правилата в чл.116 ЗДВП и чл.119,ал.1 от същия закон. След ПТП-то е откарана в
УМБАЛ“Канев“ без спомен за случилото се със силно главоболие и световъртеж,
болки, деформация и ограничени до невъзможни движения в областта на лява китка.
Приета е в болнично заведение където след направени изследвания и ренгенографии и е
поставена диагноза „контузио капитис-контузия
на главата; комоцио церебри,САК-мозъчно
сътресение, САК и фрактура радии синистра
ин партис дисталис.Дислокацио секундария –счупване с
разместване на лява гривнена става“.Първоначално е
била в отделение по неврохирургия където е лекувана консервативно по повод
мозъчното увреждане. Извършени са вливания и раздвижване, а по повод фрактурата
на горен крайник е поставена гипсова имобилизация.
След стабилизиране на соматичното и неврологично състояние е прехвърлена в
отделение по ортопедия и травматология за провеждане на средни оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник – под ренгенов контрол е направена остеоклазия
и е поставен циркулярен гипс. След това
е била на продължаващо домашно лечение с препоръка за режим на покой и
продължаване на назначената медикаментозна терапия. Причинените от ПТП
травматични увреди са й причинили болки и страдания, които са били със
значителен интензитет първите 2-2.5 месеца след инцидента като общият
възстановителен период е продължил около 5-6 месеца. Предвид характера на
нараняванията е следвало да спазва щадящ режим без натоварване, което я е
изправило пред затруднение при посрещане на обикновени битови потребности-тоалет,
хранене, обличане, за задоволяване на които е получавала помощ от своите
близки. Изпитвала е непрестанни силни болки, а поставената гипсова имобилизация допълнително е повишила усещаните дискомфорт и неразположение. Увредата на десен
горен крайник е довела до трайно затруднение функциите му за срок повече от
30дни, като възвръщането към нормалното функциониране е коствало провеждане на
активна рехабилитация. Получените наранявания на главата и мозъка и
нея-главоболие, замаяност, световъртеж, могат да са индикация за натовареност
със сериозни последици и късни прояви на усложнения. Твърди, че е водила
активен за годините си начин на живот и се е справяла самостоятелно, а
последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието
й, до необходимост от чужда помощ. Всичко това се отразило негативно на
емоционалното й състояние-станала тревожна, неспокойна и напрегната, чувствала
се в тежест на близки и роднини. Изживения стрес и душевните й страдания ще я
съпътстват до края на живота й.
Твърди,че лекият автомобил „т.“, модел“Т.“ с рег
№ СА6268НМ е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД“ОЗК
Застраховане“АД със застрахователна
полица със срок на действие от 08.06.2019г до 07.06.2020г. Твърди,че е сезирала застрахователя на
02.03.2020г. като към завеждане на иска застрахователят все още не е взел
отношение по предявената доброволна претенция. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 40 000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и душевни страдания вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от
03.06.20-датата на постановения от страна на застрахователя отказ до
окончателно изпълнение на задължението. Претендира и направените в
производството разноски.
Ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД със
седалище и адрес на управление-гр.София, в срока по чл.131 ГПК е депозирал
писмен отговор. Твърди се,че с оглед на липсата на акт, относим
към хипотезата на чл.300 ГПК, настоящият съд не е ограничен в произнасянето по
въпроса за вината и противоправността на деянието.
Твърди се, че не е налице присъда, водачът на процесния
автомобил не е привличан като обвиняем, съд не се е произнасял дали има наличие
на вина у водач, поради което оспорват вички
твърдения в този смисъл, както и твърдения механизъм на ПТП, начилие на причинно-следствена връзка между твърдяните физически и психически увреждания и твърдяния настъпил инцидент, както и вината на шофьора на
ПТП. Ищцата е представила на застрахователя документи, които не са достатъчни
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на процесното събитие, поради което застрахователят е изискал
представянето на документи и доказателства и тъй като такива не са представили
е постановил отказ да изплати на ищцата застрахователно обезщетение.
Оспорва изключителната вина на водача Д.Н.Н. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на
разпоредбата на чл.300 ГПК. Оспорва механизма на ПТП. Счита се, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна
вина на застрахованото в ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД-МПС. Твърди се наличие на съпричиняване от М.Е. на вредоносния резултат. Пострадалата
е пресякла пътното платно без да се огледа и да се съобрази с останалите
участници в движението.Е. е предприела пресичане на пътното платно при червен
светлинен сигнал от наличната светофарова уредба.
Счита се, че ищцата е удължила неоснователно продължителността на пресичането
на пътното платно. С поведението си пострадалата прави процесното
събитие трудно предотвратимо за водача на л.а.марка „т.“, модел „Т.“. Приносът
на пострадалата е основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение на основание чл.51,ал.2 ЗЗД. В конкретният случай пострадалата е
създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултата, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя
страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Счита, че исковете в
предявения размер на неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Оспорва исковете по
размер. Оспорва твърдението, че за пострадалата са възникнали всички описани в
исковата молба по вид и характер вреди, както и се оспорва тяхната
продължителност.Счита се, че не са представени доказателства, сочените в
исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 10.12.2019г. Оспорва се претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началният момент, от който се претендират по аргумент неоснователност на
главния иск.Отделно от това оспорва дължимостта на
лихва за забава, тъй като дружеството не е изпаднало в забава, както и че
отговорността му е договорна, а не деликтна.
Претендира разноските по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
10.12.2019г в 16.50 часа в гр.Русе на кръстовището на ул.“ С. С.“ с ул.“С. У.“
е осъществено потно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „т.“,
модел „Т.“, с рег № СА 62 68 НМ, управлявано от Д.Н.Н. блъска Мария Г.Е., за което е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 936/324 от 10.12.2019г. Лекият автомобил към
датата на ПТП е бил застрахован в ЗАД“ОЗК Застраховане“ със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 08.06.2019г до
07.06.2020г.
На 29.03.2021гпо НОХД № 430/21г по
описа на РРС, на основание чл.382,ал.7 НПК, е одобрено споразумение, с което Д.Н.Н. е призната за виновна в това, че на 10.12.2019 в
гр.Русе, при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „т.“,модел
„Т.“ с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата-чл.116 и
чл.119, ал.1 ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека, като водач на
нерелсово пътно превозно средство на пропуснала преминаващия по нея пешеходец М.Г.Е.
***, не намалила скоростта и не спряла, и по непредпазливост й причинила средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за
живота и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за сро повече от 30 дни, резултат от контузия на мозъка в
дясно члено-слепоочно,субарахноидален
кръвоизлив в дясно челно-слепоочно, разкъсно-контузна
рана на главата, подкожна колекция от кръв в лява тилна област на главата и
счупване на лява лъчева ост в далечния край, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
От показанията ан
св.Д.Н.Н. се установява, че през м.декември 2019
около 17-17.30часа отивала с колата си да вземе детето си от детска градина. Двежела се от завод „А.“ по еднопосочната улица в посока на
гарата. Била спряла на червен светофар /светофарът се намирал на кръстовището
от улицата, която идва от „М.“ към града/ като била първа кола на светофара и
след като светнало „зелено“ подала мигач на ляво и потеглила като се изнесла за
завой на ляво. Била спряла автомобила така че да вижда светофара. Тогава станал
и сблъсъкът с жената, но не си спомня с коя част на автомобила станал сблъсъка.
Сблъсъкът станал след като вече била завила с лекия автомобил. Било тъмно и св.Н.
не видяла жената. След като спряла лекия автомобил едва тогава видяла жената, която била облечена
с тъмни дрехи. На мястото имало и момче и момиче и някой от тях се обадил на
„Бърза помощ“, тъй като тя била много шокирана.Опитали се да вдигнат жената, но
мъжът, който бил на място, казал, че по-добре да не е местят. Дошла линейка на
място. Св. Н. не може да си спомни какви са били конкретните атмосферни
условия, нито каква е била скоростта на движение на лекия автомобил, но тъй
като от спял автомобил извършвала маневра наляво, поради което счита, че
скоростта й е била ниска.
Според заключението на приетата САТЕ
пътното-транспортно произшествие е станало по следният механизъм: на
10.12.2019г в 16.54лв в гр.Русе на кръстовището ва
ул.“С. С.“ с ул.“С. У.“ М.Е. като пешеходка започнала да пресича платното за
движение при разрешаващ сигнал на светофара за посоката й на движение. По
същото време товарен автомобил“т. Т.“ с рег. № ********, управляван от Д.Н.Н. потегляйки от мястото, където изчаквал разрешаващ сигнал
на светофара и започнал да завива наляво/ спрямо посоката му за движение/ от
ул.“С. С.“ към ул.“С. У.“.Пешеходката пресичала платното за движение отдясно
наляво спрямо посоката на движение на л.а.т.. Товарният автомобил и пешеходката
продължили да се движат по тези траектории и на около 5-5.2м вляво от десния по
посока към „Корабния техникум“ / посока на движението на лекия автомобил/ край
на платното за движение по ул.“С. У.“, е настъпил удар между предната част на
товарния автомобил в областта на предната броня, предната маст,
предната решетка и тялото на пешеходката.Сблъсъкът е бил в десния по посоката
на движение на пешеходката край на пешеходната пътека.След съприкосновението
пешеходката е паднала на пъта, а лекият автомобил
спрял. Вещото лице е установило от протокола за оглед на местопроизшествието,
че към него момент не е валял дъжд или сняг, не е имало намаляване или
ограничаване на видимостта поради мъгла или други явления и атмосферните
условия са били нормални за този период на годината. Пътната настилка е била от
дребнозърнест асфалт,влажна и без повреди и неравности, които биха могли да
имат причинна връзка с настъпилото произшестви Според
вещото лице, геометричната видимост в района на кръстовището е около и над 50
метра, а метеорогичната видимост е била нормална.
Произшествието е станало в края на светлата част на денонощието, пътната
настилка е била влажна, имало е нормална видимост за конкретни пътни
условия.Водачката на товарния автомобил докато е изчаквала разрешаващ
движението й сигнал на светофара е имала възможност да наблюдава цялото
кръстовище, да вижда сигнарите на светофарната
уредба, пътните знаци и пешеходните пътеки в района на кръстовището, другите
участници в движението, които са били в зоната на кръстовището, включително и
пострадалата преди и след като е започнала движението си. Когато пешеходката е
започнала да пресича платното за движение на ул.“С. У.“ в посока центъра на
гр.Русе, е нямало други участници в движението или препятствия, които да са
ограничили видимостта между водачката на товарния автомобил и пострадалата.
Докато е изчаквала разрешаващ движението й пешеходката също е имала обективна ъвзможност да наблюдава цялото кръстовище, да вижда другите
участници в движението, които са били в зоната на кръстовището, включително и
товарния автомобил.От данните по делото се определя, че преди да тръгне на
пешеходната пътека пострадалата е гледала напред, огредала
се е наляво за посоката за движение и когато започва да върви напред гледо по посоката си на движение. На мястото където е
пресичала е имало светофарна уредба, която е работила и пешеходката е започнала
да върви по платното за движение върху пешеходната пътека, след като за нея е
светнал разрешаващ сигнал на светофара-зелен и ударът е настъпил при същия
сигнал на светофара. Според вещото лице товарният автомобил се е движил с около
13 км/ч непосредствено преди произшествието. Пешеходката се е движила със
скорост окото 1.25м/сек преди произшествието. Според вещото лице от данните по делоо е видно, че пешеходката е била облечена с тъмни
дрехи-тъмно-сиви или черни, но е била видима на пътното платно. Н. е имала
обективна възможност да наблюдава пострадалата най-малко 11 сек преди да
започне маневрата с автомобила и 15 сек преди удара.Водачката на товарния
автомобил е имала техническата възможност да предотврати пътното-транспортно
произшествие, ако е спряла и изчакала пешеходката да премине по пешеходната
пътека. Пешеходката е съобразила поведението си със сигналите на светофарната
уредба и е започнала да пресича платното за движение когато за нея е светнал
разрешаващ движението сигнал на светофара и по пешеходната пътека, не е
навлязла внезапно на платното за движение и видимостта не е била
ограничена.
На 10.12.2019г Е. е приета в отделение
„Неврохирургия“ на УМБАЛ“ Канев“АД-Русе с диагноза „контузио
капитис.Комоцио церебри. САК.Фрактура радии синистра“ От направената ренгенография
е установено наличие на фрактура на ляв радиус в дистален
край. Поставена и е гипсова имобилизация.Изписана е
от отделението на 16.12.2019г.В периода от 16.12.2019 до 18.12.2019г е била
настанена в отделение „Клиника бортопедия и
травматология“ в същата болница. Установено е, че фрактурата и е разместване,
поради което е репозирана по спешност и и е поставена
гипсова имобилизация.
Според заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза, вследствие на
пътното-транспортно произшествие, М.Е. е получила следните увреждания :
контузия на мозъка в дясно челно-слепоочно; субарахноидален
кръвоизлив в дясно челно-слепоочно; разкъсно-контузна
рана и подкожна колекция от кръв в лява тилна област на главата; счупване на
лява лъчева кост-в далечния край; контрактура на лява
гривнена става. Според вещото лице установената контрактура на лява гривнена
става/ намален обем на движение на ставата/ е в пряка причинно-следствена
връзка със счупването на лява лъчева кост, в далечния й край. Вещото лице е
установило от представената медицинска документация, че е настъпило вторично
разместване на счупването на лява лъчева кост, което е наложило на 16.12.2019г
коригираща остеоклазия/повторно наместване на
счупването под пълно венозна анестезия/ и до нова имобилизация.
Според вещото лице от представените образни изследвания на глава и медицинската
документация, свързана с тях, се установява, че Е. е полачила
„субарахноидален кръвоизлив. Контузионни
мозъчни огнища в дясно челно-слепоочно, разскъсно-контузна
рана и подкожна колекция от кръв в ляво тилно на главата“. Тези травматични
увреждания категорично са довели до отразените в медицинската документация и
гласните доказателства оплаквания за главоболие и световъртеж. При такива
увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им, като по
отношение на ръката продължават със значителен интензитет до имобилизация на крайника и приемане на обезболяващи
средства, след което постепенно намаляват и отшумяват.Болки със значителен
интензитет в областта на лява гривнена става се
усещат и в периода на раздвижване, след сваляне на гипсовата имобилизация. В същата област болки с по-слаб интензитет,
но с продължителен характер, могат да се усещат и за продължителен период от
време-месеци и години,а понякога и цял живот, особено при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия. При черепно-мозъчна травма,
каквато е установено при Е., е възможно да има главоболия, свътовъртежи
и други симптоми за различен период от време, който е индивидуален. Може да е
седмици, месеци и години. При счупванията, каквито са
установени при Е. основният възстановителен период продължава около три до пет
месеца, след което е възможно да останат ограничения в движенията на гривнената става, които са индивидуални. Според вещото
лице, в конкретния случай, в представената медицинска документация, има данни
за лека деформация в ставата и умерени ограничения в обема на движенията. По отношение на установената мозъчно-черепна
травма, обичайният възстановителен период е около месец, след което е възможно
да има оплаквания от главоболие, световъртежи и други за различен период от
време, който е индивидуален- дори е възможно такива оплаквания да продължат и
години.В конкретният случай Е. продължава да се оплаква от главоболие и
световъртеж повече от две години след инцидента. Според вещото лице по делото липсват данни
ищцата да не е спазвала медицинските предписания, както и да са и предписвани
или провеждани амбулаторни или стационарни рехабилитационни
процедури.
От показанията на св.Я.Б.Е., който е
син на ищцата, се установява, че вследствие на удара на джипа,майка му е е изгубила съзнание, счупена й е лява китка, както и
фрактура на главата.Веднага е откарана в болницата като първите два дни е била
в интензивно отделение. Заради това, че ръката й не била добре наместена, се
наложило да я гипсират втори път. Гипсът бил поставен от пръстите на ръката й
до над лакътя и с него стояла 40 дни.Около два месеци я обгрижвали,
защото тя не можела сама. Близките й се налагало да я обуват, събуват, обличат
и събличат. Помагали и при къпане. След като я изписали от болницата пиела 5-6
вида лекарства, които били за мозъка и за ръката й. След катастрофата, освен
счупената ръка, имала доста кръвоизливи в мозъка. Едва на третия-четвъртия
месец била малко по-стабилна, т.е тогава видимо била по-добре. Лекарствата пила
близо 8 месеца. Страхувала се да излиза и досега от страх не е ходила на
мястото на индицента. Към инцидента майка му била на
71 години, но преди това не е имала сериозни здравословни поблеми.
След катострофата започнала да получава световъртеж и
понастоящем имало сутрини, в които не може да стане заради наличието му. Заради
световъртежа около месец след изписването й от болница, Е. не ставала от
леглото. След около два месеца започнала да се раздвижва с помощта на сина
си-св.Я.Е., както и на сестра му и леля му. Не е ходила на рехабилитация,
защото ортопед не я е изпращал на такава. Обема на движение на ръката й
понастоящем е напълно възстановен, но тя изпитва болки в ръката си.
На 02.03.2020г Е. е отправила до
ЗАД“ОЗК-Застраховане“ –София претенция за изплащане на обезщетение с вх № ЦУ 99-1919. С писмо вх.№ ЦУ-99-3943 застрахователят я
е уведомил чрез пълномощника й адв.Я.Д., че след
разглеждане на документите по преписката й отказват изплащане на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя чрез пряк иск от увреденото лице, в процеса следва да се
установят от страна на пострадолото лице на следните
елементи от фактическия състав, както следва:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ,
а именно, че като увредено лице е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ и застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя,
който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест
на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на
МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По
делото са представени писмени доказателства, установяващи, че пострадалата е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят не е присъдил такова, а е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като пострадалата не е
представила документи с цел доказване и установяване на случая, а представените
не са достатъчни, според застрахователя. С оглед изложеното предявеният иск е
процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. От писмените и гласни доказателства, както и от заключението по приетата автотехническа
експертиза, както и от влязлото в сила Споразумение
от 29.03.2021 по НОХД № 430/21 по описа на РРС, което е задължително за съда,
съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, се установява по категоричен
начин, че на 10.12.2019г
в гр.Русе н кръстовището на ул.“С. С.“ с ул.“С. У.“ М.Е. е започнала да пресича
платното за движение на пешеходна пътека при разрешаващ-зелен- сигнал на
светофара за посоката й движение когато е блъсната от товарен автомобил „т. Т.“
с рег. № ********, управляван от Д.Н.Н., който
автомобил потеглил от мястото, на което изчаквал разрешаващ сигнал на светофара
и започнал да завива наляво след като светнал зелен светофар, спрямо посоката
му на движение“ от ул.“С. С.“ към ул.“С. У.“. Безспорно от споразумението по
НОХД № 430/21 РРС е установено, че при Н. е нарушила правилата за движение по
пътищата-чл.116 и чл.119,ал.1 ЗДВ, както и че по непредпазливост е причинила на
М.Е. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота и трайно затрудняване
на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни, резултат от
контузия в мозъка в дясно чел-слепоочно, субарахноидален
кръвоизлив в дясно челно-слепоочно, разкъсно-контузна
рана на главата, подкожна колекция от кръв в лява тилна област на главата и
счупване на лява лъчена кост в далечния край.
От друга страна е установено наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил, ,управляван от Д.Н.
и застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
От събраните по делото гласни
доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че М.Е.
вследствие на удара от катастрофата е получила контузия на мозъка в дясно
челно-слепоочно; субарахноидален кръвоизлив в дясно
челно-слепоочно; разкъсно-контузна рана и подкожна
колекция от кръв в лява тилна област на главата; счупване на лява лъчева кост-в
далечния край. Според вещото лице установената контрактура
на лява гривнена става/ намален обем на движение на ставата/
пък е в пряка причинно-следствена връзка със счупването на лява лъчева кост, в
далечния й край. Вещото лице е установило от представената медицинска
документация, че е настъпило вторично разместване на счупването на лява лъчева
кост, което е наложило на 16.12.2019г коригираща остеоклазия/повторно
наместване на счупването под пълно венозна анестезия/ и до нова имобилизация. Вещото лице е категорично, че получените от
ищцата „субарахноидален кръвоизлив. Контузионни мозъчни огнища в дясно челно-слепоочно, разскъсно-контузна рана и подкожна колекция от кръв в ляво
тилно на главата“ са довели до отразените в медицинската документация и
гласните доказателства оплаквания за главоболие и световъртеж. Получените
увреждания на мозъка, особено субарахноидален кръвоизлив,
представляват животозастрашаващо състояние за
пациента. Освен това Е. е получила и счупване на лява лъчева кост, като поради
настъпило вторично разместване на счупването се наложило повторно наместване на
счупването и повторна имобилизация. Заради
съвкупността от тези увреждания близките й около два месеца и помагали в
ежедневното обслужване, защото не можела сама и дори в период от един месец не
ставала от леглото, но сравнително стабилна се почуствала
едва след около 3-4 месеца. Освен болките в ръката, заради мозъчните травми
имала главоболие и световъртеж, който продължава и понастоящем, макар и не
толкова често. Понастоящем също изпитва болки в ръката и според установеното от
вещото лице от медицинската документация е видно, че има данни за лека
деформация в ставата и умерени ограничения в обема на движенията, макар според
близките й-св.Е., движението на ръката й е напълно възстановено. От гласните
доказателства е установено, че продължителен период от време около 8 месеца Е.
е приемала лекарства заради мозъчните травми. Според вещото лице, а и гласните
и писмени доказателства, възстановителния период за счупената ръка е между 3 до
5 месеца, а от мозъчните травми около месец, но ищцата и понастоящем-около две
години след произшествието- се оплаква от главоболие и световъртеж.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът като
съобрази конкретните увреждания, които е получила ищцата, интензитета на
болките, които е имала във връзка с тези увреждания, както и срока, които и е
бил необходим за възстановяването й, неудобствата, които е изпитвала в
ежедневието си докато настъпи възстановяването, както и състоянието й и към
настоящият момент, всички описани по-горе в решението, намира, че справедливият
размер на обезщетението, което би репарирал тези болки и страдания е в размер
на 40 000лв.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване,
изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно,че пострадалата
не се е огладала и не е съобразила с останалите
участници в движението като пресича на червен светлинен сигнал, както и е
удължила неоснователно продължителността на пресичането на пътното платно.
Съдът намира това възражение за изцяло неоснователно. От приетата по делото
САТЕ и от гласните доказателства, показанията на св.Д.Н., водач на товарния
автомобил, блъснал ищцата, се установява, че Е. се е движили на пешеходна
пътека при зелен светлинен сигнал на светофара. Не е установено да се е
предвижвала върху пешеходната пътека необосновано бавно. Пешеходката изцяло е
съобразила поведението си на пътното платно с правилата за движение по
пътищата. Произшествието е станало изцяло по вина на вочата
на товарния автомобил и пешеходката по никакъв начин не е допринесла за
увреждането си.
Върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ е изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл.429,ал.2,т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за забава когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки
това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахованият
по ал.2, т.2, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице, в зависимост
от това, коя от датите е по-ранна. В случая ищцата е претендирала лихва за
забава, считано от отказа на застрахователя да присъди на пострадалата
застрахователно обезщетение- 03.06.2020г, поради което от тази дата и
застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение.
В тежест на ответника са направените от
ищцата разноски. В случая това е единствени адвокатско възнаграждение за
упълномощеният от него адвокат, тъй като правната защита е осъществявана при
условията на чл.38 ЗА. Съдът определя това възнаграждение при спазване на
правилата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 /2004 за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 1730лв.
В тежест на ответника е и държавна такса
в размер на 1600лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.“Света София“ 7, ет.5 да плати на М.Г.Е., ********** *** сумата от 40 000лв/четиридесет хиляди лв/,
представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинени й неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие от 10.12.2019г в гр.Русе когато е блъсната на
пешеходна пътека от т.а „т.“, модел “Т.“ с рег. № ********, управляван от Д. Нейденова Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.06.2020г до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул. “Света София“7, ет.5 да плати на Я. ***, на основание чл.38 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 1730лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ 7,
ет.5 да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 1600лв
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :