Р Е Ш Е Н И Е
№ 1536
гр. Пловдив, 9 август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Теодора Цанова, като разгледа административно дело №1310 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Ш.К.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокат Д.А.- пълномощник, обжалва отказ за издаване на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, обективиран в писмо с Изх.№02-27 от 29.04.2022г. на директор на Дирекция “Качество на процедурата за международна закрила“ (Д“КПМЗ“) в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБМС), по заявление с Вх.№КП-1760 от 14.04.2022г.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и изпращане преписката на ДАБМС за издаване на заявеното удостоверение, като се дадат задължителни указания за целта. Освен това, на 18.07.2022г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№14034 (листи 147-149) от адвокат А., подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът - Директор на Дирекция “Качество на процедурата за международна закрила“ в ДАБМС, чрез юрисконсулт С.С- пълномощник (лист 143), изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки (листи 144-145), подкрепящи изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Според приетите по делото заверени копия на известие за доставяне (лист 19) и на нарочна разписка от пощенски оператор от 05.05.2022г. (лист 18), пощенска пратка, адресирана до жалбоподателя и съдържаща писмо с Изх.№02-27 от 29.04.2022г. (лист 6, 19), не е получена поради “преместен“. При това положение, следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата (листи 4-5) е направено в съответствие с изискването за срочност за обжалване на административни актове. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда на-мира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ш.М. е сирийски гражданин, получил статут на бежанец в Република България по силата на Решение №3254 от 30.04.2014г. (листи 90-91) на заместник-председател на ДАБМС.
На 23.04.2021г., жалбоподателят подава в Регионално управление на образованието (РУО), гр. Пловдив, в Министерството на образованието и науката (МОН), Заявление с Вх.№АСД-06-112 (неприложено по делото) за признаване на завършено образование и издаване на удостоверение за кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.
С писмо Изх.№АД-02-206 от 18.05.2021г. (листи 32-33, 47, 66-67) на председател на експертна комисия в РУО- Пловдив, на основание чл.112, ал.1, във връзка с чл.108, ал.2 от Наредба №11 от 1.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (наредба №11/01.09.2016г.), се уведомява жалбоподателят, че експертната комисия отказва да издаде уверение за кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС), предвид липсата на представен оригинал от диплома за завършено образование в Сирийската арабска република, липса на оригинален превод на български език на документите и липса на яснота в преведената диплома относно степента на завършено образование.
Като доказателство по делото е прието копие на Определение №874 от 16.09.2021г. (листи 34-39, 54-56), постановено по въззивно частно гражданско дело №20215300502234 (2234) по описа на Окръжен съд- Пловдив за 2021г., VIII-ми състав, с което е потвърдено Определение №5659 от 29.07.2021г., постановено по гражданско дело №11769 по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г. (неприложено по делото).
Според Определение №874 от 16.09.2021г., производството по дело №11769/2021г. на Районен съд- Пловдив е образувано по молба на М., с искане да бъде установено обстоятелството, че същият е със завършено средно образование. Респективно, производството е по реда на глава петдесета “Установяване на факти“ (чл.чл.542 – 548) от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прието е за установено, че искането на М. да му бъде издаден документ, заместващ дипломата му за завършено средно образование в Сирия, по реда на чл.542 от ГПК, е недопустимо. Българският орган, компетентен да признае чуждестранен документ по чл.54, ал.2 от ЗУБ, е съответното РУО към МОН, съгласно чл.107, ал.1 от Наредба №11/01.09.2016г., след представяне на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, издадено от ДАБМС.
На 20.09.2021г. в ДАБМС постъпва заявление с Вх.№КП-1723 (листи 64-65) от жалбоподателя М. за издаване на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, въз основа на което да поиска от МОН издаването на официален документ за завършено средно образование. По заявлението на М. е изготвена докладна записка с Изх.№КП-1723(1) от 05.10.2021г. (листи 62-63) от директор на Д“КПМЗ“ в ДАБМС, адресирано до председателя на ДАБМС, с която се предлага на чуждия граждани да бъде изпратено писмо, с което да бъде отказано изготвянето на исканото удостоверение поради липса на компетентност. Върху посочената докладна записка е обективирана резолюция “ДА“ на 05.10.2021г.
С писмо Изх.№КП-1723(2) от 05.10.2021г. (лист 61) на директор на Д“КПМЗ“ в ДАБМС се уведомява жалбоподателят, че не може да му бъде издадено заявеното удостоверение. Съгласно чл.54, ал.4 от ЗУБ, притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни документи за образование, квалификация, научно звание или степен се признават съгласно вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република България е страна. В тази връзка ДАБ при МС не разполага с компетентност да удостовери обстоятелства, свързани с образователната степен на М..
Според приетите по делото заверени копия на известие за доставяне (лист 60) и на нарочна разписка от пощенски оператор (лист 59), пощенска пратка, адресирана до жалбоподателя и съдържаща писмо с Изх.№КП-1723(2) от 05.10.2021г., не е получена поради “непотърсена“.
На 21.02.2022г. в ДАБМС (с копие до Министерство на външните работи (МВнР)) постъпва заявление с Вх.№КП-457 (листи 45-46) от жалбоподателя М. за издаване на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, въз основа на което да поиска от МОН издаването на официален документ за признаване на завършено образование и издаване на уверение за кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Върху посоченото заявление е обективирана резолюция “… за отговор (с копие до МВнР…) ДА“ на 22.02.2022г.
С писмо Изх.№КП-454(1) от 24.03.2022г. (лист 44) на директор на Д“КПМЗ“ в ДАБМС се уведомява жалбоподателят, че не може да му бъде издадено заявеното удостоверение. Съгласно чл.54, ал.4 от ЗУБ, притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни документи за образование, квалификация, научно звание или степен се признават съгласно вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република България е страна. В тази връзка ДАБ при МС не разполага с компетентност да удостовери обстоятелства, свързани с образователната степен на М..
Според приетите по делото заверени копия на известие за доставяне (лист 43) и на нарочна разписка от пощенски оператор (лист 42), пощенска пратка, адресирана до жалбоподателя и съдържаща писмо с Изх.№КП-454(1) от 24.03.2022г., не е получена поради “непотърсена“.
На 14.04.2022г. в ДАБМС (с копие до МВнР) постъпва заявление с Вх.№КП-1760 (листи 21-23) от жалбоподателя М., чрез адвокат А.- пълномощник (лист 40, 77, 82) за издаване на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, въз основа на което да поиска и получи от МОН издаването на официален документ за признаване на завършено образование и издаване на уверение за кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Като приложение към заявлението са представени: писмо с Изх.№АД-02-206 от 18.05.2021г. на председател на експертна комисия в РУО- Пловдив; копие от лична карта /карта на бежанец/ (лист 31); копие от диплома за средно образование (листи 24-29); декларация по чл.54, ал.2 от ЗУБ (лист 30), че жалбоподателят е завършил средно образование през 2010г. и му е издадена диплома за средно образование 47236/ДЖ от 14.07.2010г. от Сирийската арабска република (САР), не разполага с оригинал или заверен препис, няма възможност да получи оригинал или заверен препис от диплома за завършено средно образование от САР; писмо от МВнР (вероятно лист 53); Определение №874 от 16.09.2021г. на Окръжен съд- Пловдив; пълномощно.
Върху посочената заявление е обективирана резолюция “г-н Величков“ на 15.04.2022г., след което до жалбоподателя е изпратено писмо с Изх.№02-27 от 29.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
От правна страна настоящият състав на съда приема следното:
На първо място, следва да се посочи, че издаването на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ представлява извършването на административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.“а“ от ДР на Закона за администрацията (ЗА), във връзка с чл.21, ал.3 от АПК. От своя страна, предоставянето на административни услуги от един и същи вид може да се поиска и да се предостави нееднократно, поради което обстоятелството, че оспореният по делото отказ е постановен по трето поредно заявление на жалбоподателя изключва приложимостта на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
На второ място, според разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗУБ, ДАБМС съвместно с МВнР, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст и неправителствените организации осигурява съдействие на чужденците, търсещи или получили международна закрила, пред органите на друга държава или пред международен орган за снабдяването им с документи, необходими за реализирането на техните права. А според чл.54, ал.2 от ЗУБ, когато по обективни причини чужденец, търсещ или получил международна закрила, не може да бъде снабден с документ по реда на ал.1, ДАБМС въз основа на установените от нея данни и декларация, подписана от чужденеца, организира издаването на удостоверение. Въз основа на него компетентните органи издават български документ, който му дава възможност да ползва тези права.
Действително, както е посочено в оспорения акт, съгласно чл.54, ал.4 от ЗУБ, притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни документи за образование, квалификация, научно звание или степен се признават съгласно вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република България е страна.
В глава пета “Признаване, приравняване и валидиране на резултати от обучението“ на Наредба №11/01.09.2016г. са определени ред и начин за признаване на училищно обучение, образование и професионална квалификация. Според разпоредбата на чл.106, ал.3 от Наредба №11/01.09.2016г., признаването по ал.1 може да има за цел и достъп до кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В чл.108 от Наредба №11/01.09.2016г. са подробно изброени необходимите документи, които следва да представят желаещите признаване на завършен период, клас, етап, на завършена степен на училищно образование и/или на професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави. В чл.108, ал.10 от наредбата изрично е посочено, че в случаите по чл.106, ал.3 желаещите признаване на завършен клас, етап или степен на училищно образование подават само документите по ал.1, т.1, 2 и 7, както и превод на български език на документа по т.2 от заклет преводач. Посочените документите по ал.1, т.1, 2 и 7 са: заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката; документ за училищно образование и/или професионална квалификация; документ за платена държавна такса - за документи, подадени в РУО, като документът за училищно образование и/или професионална квалификация може да бъде представен в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа.
Тук е мястото да се посочи, че изисквания по Наредба №11/01.09.2016г. документът за училищно образование и/или професионална квалификация не може да бъде представен в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа. Това е така, тъй като жалбоподателят Ш.М. не разполага с оригинала на дипломата си, а на следващо място разпоредбите на чл.63, ал.4 и ал.5 от ЗУБ не допуска предоставяне и/или разкриване на информация на субекти, за които се предполага, че осъществяват преследване или тежко посегателство по отношение на чужденци, търсещи или получили международна закрила, както и информация за подадената молба. Не се допуска и събиране на информация от субекти, за които се предполага, че осъществяват преследване или тежко посегателство по отношение на чужденци, търсещи или получили международна закрила, по начин, разкриващ информация за подаването на молба или информация, която може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата или на лицата на негова издръжка, или свободата и сигурността на членовете на семейството му, които живеят все още в неговата държава по произход. Така единствената възможност за жалбоподателя остава да предостави на компетентните органи в България наличното при него копие на диплома и преводът ѝ на български език от заклет преводач.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че незаконосъобразно на жалбоподателя е отказано издаването на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, въз основа на което да поиска и получи от МОН да му бъде издаден официален документ за признаване на завършено образование и издаване на уверение за кандидатстване и придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Нужно е изрично да се посочи, че в рамките на развилото се административно производство е представено свидетелство за правоуправление на МПС, притежавано от жалбоподателя М. (лист 100) и превод на същото (лист 99), издадено му на 12.04.2012г. от Дирекция транспорт в Министерството на вътрешните работи на САР, валидно до 11.04.2020г. категория Б.
Правилата за валидността и признаването в Република България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и в няколко международни договора - Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.
Съгласно правилата на чл.161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията (т.1); държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.IV, буква “а“ от него (т.2); свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т.3); свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение №7 към Конвенцията за движението по пътищата (т.4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т.5). Анализът на разпоредбата сочи, че в Република България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това е така, тъй като по силата на чл.48 от КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно, за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към момента, съгласно информация, достъпна в интернет н адрес: https://sacfamilysearchlibrary.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE_%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%BC_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B8) Женевската конвенция урежда взаимоотношенията между България и следните държави, които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, Сиера Леоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка, Япония.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото отказ е незаконосъобразен.
Нещо повече, в нормата на чл.54, ал.2 от ЗУБ е установено, че ДАБМС организира издаването на удостоверение, като няма изрично направено посочване на орган от състава на ДАБМС следва да направи това.
Правомощията на председателя на ДАБМС са изчерпателно изброени в чл.5, ал.2 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (УПДАБМС), като с разпоредбата на чл.5, ал.2, т.19 от УПАБМС е предвидено, че председателят на агенцията в рамките на предоставените му правомощия издава индивидуални административни актове, какъвто е настоящият случай.
Според чл.6, ал.5 от УПДАБМС, председателят на агенцията може да делегира на главния секретар, на директорите на дирекции и на директорите на териториални поделения правомощия в рамките на своята компетентност, регламентирани в закон или в друг нормативен акт.
В случая, с нарочно разпореждане от 01.06.2022г. (лист 132), обективирано и в призовката за насроченото по делото открито заседание (лист 141) на ответника е указано, че следва да ангажира доказателства, че е компетентен да издава актове от вида на оспорения по делото. Такива доказателства обаче не са ангажирани, нито пък са ангажирани доказателства, че на директора на Д“КПМЗ“ в ДАБМС е делегирано правомощието да отказва издаване на удостоверения по чл.54, ал.2 от ЗУБ, съгласно предвидената за това възможност с нормата на чл.6, ал.5 от УПДАБМС.
В тази връзка следва са посочи, че по делото е налично заверено копие на Удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ с Рег.№70-9232 от 15.05.2018г. (лис 84), което е издадено именно от председателя на ДАБМС, като директорът на Д“КПМЗ“ само е съгласувал удостоверението.
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото акт е издаден от орган, който не притежава нужната за целта компетентност. Липсата на компетентност обуславя нищожността на оспорения по делото акт, която следва да бъде обявена, а преписката да се изпрати на компетентния орган- председателя на ДАБМС, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на отказ за издаване на удостоверение по чл.54, ал.2 от ЗУБ, обективиран в писмо с Изх.№02-27 от 29.04.2022г. на директор на Дирекция “Качество на процедурата за международна закрила“ в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, по заявление с Вх.№КП-1760 от 14.04.2022г. на Ш.К.М.М., ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката по заявление с Вх.№КП-1760 от 14.04.2022г. на Ш.К.М.М., ЕГН **********, по компетентност на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на решението от 2 (два) месеца, считано от влизането му в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../п/.......................
/Н.Бекиров/