Решение по дело №3281/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1628
Дата: 9 октомври 2018 г. (в сила от 3 ноември 2018 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20183110203281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2018г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На девети август                                                                    две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 3281 по описа за 2018 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЕТ Е.Г.К.К. против Наказателно Постановление № 336015-0113551/08.05.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол“ на ТД - НАП гр.Варна, с което на ЕТ са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 586 лева на основание чл. 180, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС за нарушение по чл. 86, ал.1 и ал.2 ЗДДС и в размер на 662 лева за на основание чл. 180, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС за нарушение по чл. 86, ал.1 и ал.2 ЗДДС.

            С жалбата се иска отмяна на постановлението, като се излагат аргументи за неоснователност на същото доколкото се посочва, че неначисленото ДДС е било внесено на 08.03.2018г.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призована се явява, като посочва, че в жалбата е описал всичко което има да каже.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

            След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            При извършена ревизия на ЕТ Е.Г.- К.К. резултатите от която били обективирани в РД № Р-03000317004225-092-001/21.12.2017 г. е установено, че ЕТ, като задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, във връзка с чл. 5 от ЗДДС не е изпълнил задължението си да начисли дължимият ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за извършени облагаеми доставки за данъчни периоди месец април 2017г. и месец май 2017 г. През посочените два периода лицето е извършвало продажба на бяла пясъчна мида на ЕЛ ГРЕКО 57 ЕООД, с ЕИК *********.

            За извършените продажби са издадени документи за първа продажба, подробно отразени в приложената справка към настоящия АУАН.

            Общата стойност на извършените продажби през месец април са в размер - 35189,00 лева, а през месец май в размер - 39772,50 лева.

             Съгласно чл 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се че той е включен в договорената цена. За извършените продажби на бяла, пясъчна мида на ЕЛ ГРЕКО 57 ЕООД, ЕЛ ГРЕКО -КИРИЛ КИРОВ ЕТ не е изпълнил задължението си да начисли ДДС съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за данъчен период м. април 2017 г. в размер 5864,83 лева върху данъчна основа 29324,17 лева и за данъчен период м.05.2017 г. в размер на 6628,75 лева върху данъчна основа 33143,75 лева,- с което АНО е приел, че е нарушил разпоредбата на чл,86, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.6, чл.25, ал.1 и 2, чл,26, ал,1 и чл.67, ал.2 от ЗДДС на дата 16.05.2017 г. и на дата 15.06.2017 г. в град Варна (съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗДДС).

 

            С оглед на така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган приел от правна страна, че:  Е.Г.К.К. ЕТ ***, като не е изпълнил задължението си да начисли в законоустановения срок (до 15-то число на месеца следващ следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие) ДДС за данъчен период м. 04.2017 г. в размер на 5864,83 лева е нарушил разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.6, чл.25, ал.1 и 2, чл.26, ал.1 и чл.67, ал.2 от ЗДДС. Административно наказващия орган, съобразил, че ДДС е начислен и внесен след срока, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен приел, че задълженото лице е осъществило състава на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.

            От друга страна приел и че на 15.06.2017г. в гр. Варна, като не е изпълнил задължението си да начисли в законоустановения срок (до 15-то число на месеца следващ следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие) ДДС за данъчен период 05.2017 г. в размер на 6628,75 лева е нарушил разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.6, чл,25, ал.1 и 2, чл.26, ал.1 и чл.67, ал.2 от ЗДДС. Административно наказващия орган, отново съобразил, че ДДС е начислен и внесен след срока, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен и  приел от правна страна, че задълженото лице е осъществило състава на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

            Поради това св. Ж.М.Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение, в който описала констатациите си и квалифицирала нарушенията. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били направени възражения, които АНО счел за неоснователни, като било съобразено изцяло обстоятелството, че дължимият ДДС бил внесен.

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението.

            В хода на съдебното производство бе разпитан св. Ж. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена ревизия на задълженото лице.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в законоустановените за това процесуални срокове.

            Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, посочени в акта.

            Настоящият състав намира, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Нарушението на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е формално. При всички случаи регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в закона срокове, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица и ЕТ в определен размер.

            Самото неначисляване в срок е вече осъществен състав на нарушението, като от значение за квалификацията правилно отразена от АНО е обстоятелството, че данъкът е бил внесен. В случая достатъчен е актът на неначисляване на ДДС, което е факт, неоспорен в нито един момент от страна на жалбоподателя.

            Съдът не прие за основателни възраженията, че той е добивал и се е разпореждал с добитите пясъчни миди като физическо лице, тъй като той реално е използвал добитото в дейността на ЕТ, която в случая е неотделима от тази на физическото лице.

            Административно-наказващият орган изцяло правилно и законосъобразно е съобразил размера на имуществената санкция със законовия текст, като е посочил и датите на извършване на двете самостоятелни нарушения, изцяло в унисон със законовите разпоредби.

            Това, че в случая няма настъпила пряка вреда за държавния бюджет в никакъв случай не е смекчаващо отговорността обстоятелство. То не е част от състава на това нарушение и не влияе върху дължимата за него отговорност. В този смисъл деянието е формално, не е необходимо да е настъпил реален вредоносен резултат за държавния бюджет, за да се счита, че е извършено нарушение. Законодателят е преценил, че самото неначисляване в срок на дължим данък от регистрирано лице е вече достатъчно укоримо деяние, нарушаващо фискалната дисциплина и следва да бъде санкционирано.

            Предвид на изложеното, съдът счита, че към действащата законодателна разпоредба при издаване на НП административно-наказващият орган е издал едно правилно и законосъобразно НП.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 336015-0113551/08.05.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол“ на ТД - НАП гр.Варна, с което на ЕТ Е.Г.– К.К. са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 586 лева на основание чл. 180, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС за нарушение по чл. 86, ал.1 и ал.2 ЗДДС и в размер на 662 лева за на основание чл. 180, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС за нарушение по чл. 86, ал.1 и ал.2 ЗДДС.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: