О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен 20.07.2020 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                   МЛ.С.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА възз. дело № 396 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

          На 22.05.2020 г. е депозирана частна жалба от Т.В.В., ЕГН **********,*** против определение по гр.д. 5622/2019 г. по описа на СлРС, с което отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса в размер на 17 111.30 лв.

          В жалбата се посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят бил представил декларация, в която декларирал, че единствените доходи, които получава семейството му са от неговата пенсия. Извършените преди години продажби на недвижими имоти не означавало, че към момента жалбоподателят разполага със средства за да плати дължимата ДТ. Съпругата му била самоосигуряващо се лице и фирмата и не упражнявала дейност. Тя не получавала доходи. Фирмите, в които жалбоподателят участвал също не упражнявали дейност и той не получавал доход. С постановеното определение му се преграждала възможността поради липса на доходи да защити правата си по съдебен ред. Моли се обжалваното определение да се отмени.

          По делото е депозирано становище от адв. С. – пълномощник на „МИГ 1“ ЕООД – ответник по гр.д. 5622/2019г. на СлРС, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че от представената справка от имотния регистър се установявало, че жалбоподателят е реализирал много сделки за недвижими имоти на значителна стойност  и не следвало да се толерира безпричинното освобождаване от държавна такса при положение, че страната разполага с недвижими имоти. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

          От представените по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

          Жалбоподателят е ищец по гр.д.5622/2019г. по описа на СлРС. Предявен е главен  установителен иск с цена на иска 220 000 евро или левовата му равностойност. Алтернативно е предявен частичен осъдителен иск с цена на иска 300.00 евро или левовата му равностойност – 586.79 лв. С определение от 04.03.2020г. исковата молба е била оставена без движение и на ищеца е било указано да внесе ДТ в размер на 17 111.30лв. ищецът депозирал молба за освобождаване от ДТ поради липса на доходи. За установяване на това обстоятелство същият е представил декларация, в която е посочил, че не притежава имущество и не притежава МПС., съпругата му е самоосигуряващо се лице, но получава доходи от заплата – без да се уточнят какви. Декларирано е , че лицето не получава доходи от ренти, наеми и фирми. По делото са представени – удостоверение за размер на пенсия – 236.57 лв., 6 бр. декларации от жалбоподателя, че шест фирми, на които той е управител не са упражнявали дейност през 2019г. Представени са и 6 бр. служебни бележки издадени на жалбоподателя в качеството му на физическо лице от него самия в качеството му на управител на фирми, за това че през периода 03.2019г. – 02.2020г. не е получавал приходи. По делото е представено извлечение от имотния регистър на Агенция по вписванията, от който е видно, че за периода 09.01.1992г. – 13.11.2014г. жалбоподателят е участвал в сключването на 81 бр. имотни сделки. С част от тях той е станал собственик на атрактивни недвижими имоти – спр.11, 2006г. жалбоподателят е закупил ½ ид.ч. от недвижим имот с построената в него жилищна сграда в гр. Сливен, **********; спр.10, 2007г. жалбоподателят е станал собственик на поземлен имот в гр. Несебър; спр.9, 2007г. по повод на вписан отказ от вещни права е видно, че жалбоподателят е собственик на п.и. „ Клуцохорска баня“ с площ на терена 2237 кв.м. и на сградата 882 кв.м. От справката няма данни този имот впоследствие да е бил отчужден. Спр.6, 2008г. жалбоподателят е станал собственик на недвижим имот – нива от 8 дка в землището на с. Чокоба, и т.н.

Обжалваното определение е получено от жалбоподателя на 18.05.2020г., а частната жалба е депозирана на 22.05.2020г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба се явява допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

          В разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК е предвидено, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При произнасяне по молбата съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние (удостоверено с декларация), за семейното му положение, за здравното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и други обстоятелства.

          В случая представените по делото доказателства се основават единствено и само на твърденията на жалбоподателя – декларации от негово име и служебни бележки издадени за него като физическо лице от него в качеството му на управител на търговски дружества. Няма представени обективни данни – данъчни декларации или други документи, от които да се установи, че фирмите в които има участие и които управлява действително не осъществяват дейност и той не получава приходи. От друга страна данните от имотния регистър недвусмислено сочат, че жалбоподателят е собственик на множество недвижими имоти, които без съмнение са на значителна стойност. Поне два от имотите – в гр. Сливен на ******** и в гр. Несебър са жилищни. Няма как жалбоподателят да обитава имотите едновременно. От някой от тях би могъл да получава наем. Той също така би могъл да получава рента от нивите, на които е собственик или да продаде някой от имотите и да се сдобие със средства , с които да заплати дължимата държавна такса. Следва да се отбележи, че дължимата ДТ в случая не е с нисък размер, както и че целта на законовата възможност за освобождаване от заплащане на ДТ е да се помогне на ищци, които действително няма откъде да се снабдят с необходимите средства за да защитят правата си. Настоящият случай не е такъв.

          Тъй като правните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, депозираната частна жалба следва да се остави без уважение.

          С оглед гореизложеното , съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Т.В.В., ЕГН **********,*** против определение по гр.д. 5622/2019 г. по описа на СлРС, с което отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса в размер на 17 111.30 лв.

 

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ :