№ 85
гр. Раднево, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100258 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по нейното
извършване – ІІ фаза.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи
следното:
С Решение № 109 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д. № 258/2024 г. по
описа на РС-Раднево, влязло в законна сила, е допуснато да се извърши делба
между Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. *****, действащ чрез
адв. И., Я. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. *****, С. Х. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, бул. ******, И. И. Х., ЕГН **********, с адрес
село *****, община Раднево, ул. ****, П. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, бул. ****, П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ***** 3, С.
Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. *****, и В. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. ****, действащ чрез адв. В. А. – назначен
особен представител, на следните недвижими имоти:
1. ПИ с идентификатор 38008.74.3 в землището на с. К., община
Раднево, местност А., с площ от 24831 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с НТП
– нива, 5-та категория, номер при предходен план № 074003, при съседи:
38008.74.433, 38008.74.7, 38008.74.6, 38008.74.418, 38008.74.5 и 38008.74.2.
1
Данъчната оценка на целия имот е 1946,80 лв.
2. ПИ с идентификатор 38008.78.8 в землището на с. К., община
Раднево, местност М.Ч., с площ от 24072 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с
НТП – нива, 5-та категория, номер при предходен план № 078008, при съседи:
38008.78.7, 38008.77.413, 38008.78.9 и 38008.78.26. Данъчната оценка на целия
имот е 2123,20 лв.
3. ПИ с идентификатор 38008.49.4 в землището на с. К., община
Раднево, местност Г.О., с площ от 12144 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с НТП
– оризище, 5-та категория, номер при предходен план № 049004, при съседи:
38008.49.3, 38008.49.21, 38008.49.32, 38008.49.247, 38008.49.5, 38008.49.31 и
38008.49.2. Данъчната оценка на целия имот е 1071,10 лв.
при следните квоти:
- За Е. М. М. - 4/16 ид.части;
- За Я. Х. И. - 1/16 ид.части;
- За С. Х. И. - 1/16 ид.части;
- За И. И. Х. - 2/16 ид.части;
- За П. Н. П. - 2/16 ид.части;
- За С. Д. Т. - 1/16 ид.части;
- За В. Д. Т. - 1/16 ид.части;
- За П. Н. М. - 4/16 ид.части.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата страните не предявяват помежду си облигационни
претенции във връзка с делбената общност.
Ищецът иска присъждане на разноски по представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л.368/.
Ответниците С. Т. и В. Т., действащи чрез адв. Л., също претендират
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК /л.365/.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Р., се установява
действителната пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти –
общо за всички имоти е в размер на 164830 лв. /виж на л.320/. Вещото лице е
посочил вариант за разделяне на имотите по колена чрез съставяне на четири
2
дяла, всеки на стойност 41208 лв. без уравнение на дялове, за което е
необходимо провеждане на административна процедура по чл. 7, ал. 3 и ал. 4
ЗСПЗЗ и чл. 49б ЗКИР за разделение на имоти с идентификатори 38008.78.8 и
38008.74.3. Тази административна процедура е преминала и по делото са
представени и приети в последното съдебно заседание скица-проект № 15-
887950 от 30.05.2025 г. за разделение на ПИ с идентификатор 38008.74.3 чрез
формиране на три нови имота с идентификатори 38008.74.9, 38008.74.10 и
38008.74.11 /л.355-356/ и удостоверение за приемане на проект за изменение
на КККР и приложение към него /л.357-360/, както и скица-проект № 15-
877956 от 29.05.2025 г. за разделение на ПИ с идентификатор 38008.78.8 чрез
формиране на два нови имота с идентификатори 38008.78.28 и 38008.78.29
/л.361/ и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и
приложение към него /л.362-365/.
Ищецът Е. М., чрез адв. И., е направил искане имотите да се разпределят
съобразно заключението на вещото лице по колене, чрез възлагане на имотите
по чл. 353 ГПК.
Всички други съделители правят искане имотите да бъдат разпределени
в дялове по заключението на вещото лице, но да се разпределят същите чрез
теглене на жребий.
По делото са приети заключения на СТЕ, която е дала заключение за
поделяемостта на имотите, тяхната пазарна оценка и възможните варианти за
разделение на имотите на 4 дяла, съобразно представените скици-проект за
разделение на два от трите имота.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната
преценка, съдът направи следните фактически констатации и правни
изводи:
Делбените имоти са по принцип три на брой, а след разделението на два
от тях се получават общо 6 имота, разделени в 4 дяла съобразно заключението
на вещото лице по СТЕ /четири колена с по 1/4 ид.части, като единият дял
включва 1 имот, вторият дял включва 1 имот, а третият и четвъртият дял
включват по 2 имота/. Съделителите са 8 на брой, като в наследствени групи
по колена са 4 на брой, две групи с по един съделител и две групи с по три
съделителя.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по
3
тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС за да се извърши делбата по
реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са
еднакви по вид и предназначение (еднородни). Извършването на делбата по
начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в
делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти,
както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата
чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН -
неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и
различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието
„различни по вид“ /разнородни/ имоти е относително, защото имотите могат
да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така
и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен
устройствен план /ПУП/, а това се отразява пряко върху експлоатационните
им качества и стойността им. Добавянето обаче на още една предпоставка за
прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353
ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за
извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като
съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване,
извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай,
за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е
целта на разпоредбата.
В случая няма данни някой от съделителите да ползва реално имотите,
нито да е правил подобрения в тях. Единствено има данни същите да се
отдават под аренда от съделители, което е недостатъчно обстоятелство да
обвърже който и да било от съделителите с който и да било имот, че да се
извърши подбор по чл. 353 ГПК на кого от съделителите кой имот да бъде
възложен в дял. Тоест няма фактически обстоятелства по делото, които да
позволяват извършване на разпределение по чл. 353 ГПК, а такова ако се
извърши макар да постигне целта на чл. 69, ал. 2 ЗН, то ще следва да се
възложи изцяло на субективна преценка на съда, което не е целесъобразно и
би компрометирало съдебната намеса извън присъщите й функции.
За да се извърши реалната подялба чрез теглене на жребий е нужно: 1. от
допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой реални
дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял - чл. 69, ал. 2 ЗН; 2.
квотите на съделителите/колената, определени с решението по допускане на
4
делбата, да са равни; 3. броят на имотите е равен на знаменателя на дробта,
посредством която са определени квотите на съделителите/колената с
решението по допускане на делбата; 4. не са налице обстоятелства, които да
обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или
правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много
неудобно.
Принципно има становище в практиката, че тегленето на жребий не
може да се осъществи по колена, тъй като няма установени правила за начина,
по който ще бъде извършеното тегленето на жребий от група лица.
Настоящият съдебен състав не само не споделя това принципно становище, но
счита, че именно по начина, по който се извърша жребият измежду имотите, е
напълно приложим и за избор чрез жребий на лицето от коляното, което да
участва в жребия на имотите. То като цяло и за извършването на жребий няма
особени правила в закона /виж чл. 352 ГПК/, като установените такива са
формирани предимно по указания на всеки отделен съдия.
При липса на доказателства за кретирии за избор на конкретен
съделител или на конкретно коляно към определен имот или имоти,
възпрепятстващи съдът да разпредели имотите по чл. 353 ГПК, изключвайки
и принципната възможност за провеждане на жребий поради липса на правила
за избор на съделител от коляното, то ще следва имотите да се обявяват на
публична П., което пък ще е пряко нарушение на първата и главна цел на
съдебната делба всеки съделител да получи реален дял - чл. 69, ал. 2 ЗН.
Поради това съдът намира, че в случая най-адекватно на фактически
установеното и с оглед извършената административна процедура, поради
липсата на доказателства за каквато и да било конкретна връзка между някой
от съделителите с конкретен имот, обуславящо невъзможност за избор на
разпределение по чл. 353 ГПК, то ще следва да се състави проект за
разделителен протокол, съгласно който се формират 4 дяла съобразно
заключението на СТЕ, в които ще се включат делбените имоти, ведно с
извършеното разделение на два от имотите. Последващото обявяване на
проекта за разделителен протокол за окончателен, с влязло в сила решение, ще
доведе като последица тегленето на жребий на дяловете измежду
съделителите/колената.
Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато от допуснатите до
5
делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може
всеки съделител/коляно да получи реален дял; квотите на съделителите,
определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е
равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на
съделителите/колената с решението по допускане на делбата; не са налице
обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата
посредством този способ или правят извършването на делбата посредством
теглене на жребий много неудобно. В случая всички предпоставки за
извършване на делбата чрез теглене на жребий са налице.
Съдът намира, че делбата не може да се извърши чрез разпределяне на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, тъй като такова искане е направено от само
от ищеца, но не се установи ползване на никой от имотите от съделителите,
нито някой от тях да е правил подобрения или други действия спрямо тях.
Единствено има данни за даване под аренда, но то води до разпределение на
рента по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС или до облигационно задължение по чл. 31,
ал. 2 ЗС и не служи за избор по реда на чл. 353 ГПК.
При тези обстоятелства в случая преимущество следва да има способът
чрез теглене на жребий, който е справедлив способ за извършване на делбата,
пред този за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, в какъвто пък
смисъл е искането на всички съделители ответници по делото. Освен това
тегленето на жребий в случая нито е много неудобно, нито е невъзможно.
Също така разпределението по реда на чл. 353 ГПК обикновено се извършва
при допуснати до делба имоти при различни квоти, като на съделителя с по-
голям дял се възлага по-голям като стойност имот – Р 1/2001 г., I ГО, Бюлетин
№1/2001 г., и в редки случаи на делба на имоти с еднакви квоти и различни по
стойност имоти.
По искането за произнасяне по разноските съдът ще се произнесе с
решението по чл. 350 ГПК, с което се обявява окончателния разделителен
протокол.
Като взе предвид изложеното и на основание чл. 347 ГПК, Съдът
РЕШИ:
СЪСТАВЯ следния ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, съгласно
който от делбените имоти се формират в дялове, както следва:
6
ДЯЛ ПЪРВИ, включващ:
Поземлен имот с проектен идентификатор 38008.74.10 с проектна площ
от 15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска,
НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при
съседи: 38008.74.7; 38008.74.6; 38008.74.5; 38008.74.11; 38008.74.9;
38008.74.433 и 38008.74.418.
Дял Първи е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ВТОРИ, включващ:
Поземлен имот с проектен идентификатор 38008.78.8.28 с проектна площ
от 15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска,
НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при
съседи: 38008.78.7; 38008.78.9; 38008.78.29; 38008.78.26.
Дял Втори е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ТРЕТИ, включващ:
Поземлен имот с идентификатор 38008.49.4 в землището на с. К., община
Раднево, местност Г.О., с площ от 12144 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с
НТП – оризище, 5-та категория, номер при предходен план № 049004,
при съседи: 38008.49.3, 38008.49.21, 38008.49.32, 38008.49.247,
38008.49.5, 38008.49.31 и 38008.49.2 и
Поземлен имот с проектен идентификатор 38008.74.11 с проектна площ
от 3118 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска,
НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при
съседи: 38008.74.2; 38008.74.9; 38008.74.10 и 38008.74.433.
Дял Трети е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ, включващ:
Поземлен имот с проектен идентификатор 38008.74.9 с проектна площ от
6451 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи:
38008.74.2; 38008.74.11; 38008.74.10 и 38008.74.418 и
Поземлен имот с проектен идентификатор 38008.78.8.29 с проектна площ
от 8810 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска,
НТП – нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при
съседи: 38008.78.7; 38008.78.9; 38008.78.28; 38008.77.413.
7
Дял Четвърти е на стойност 41208 лв.
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
ПРИЗОВАВА страните по делото в открито съдебно заседание на
16.09.2025 г. – 10:40 часа за предявяване на проекта за разделителен протокол
и изслушване на възраженията им по него.
Решението не подлежи на самостоятелно обжалване, а може да се
обжалва с обща жалба с крайния съдебен акт, на основание чл. 351 ГПК.
Да се призоват страните, като ведно с призовките им се изпрати препис
от решението.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8