РЕШЕНИЕ
Номер 2227 03.12.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На първи октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3310 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-002727/17.05.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на “Ауто Тоте” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Елин Пелин”, № 14, представлявано от * М.Т.С.Н.,
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1700 лева за извършено
административно нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002727/17.05.2019г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда, на “Ауто Тоте” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Елин Пелин”, № 14,
представлявано от * М.Т.С.Н., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1700
лева за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят
“ Ауто Тоте” ЕООД, чрез представляващия го – * М.Т.С. Н., обжалва наказателното
постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, по
подробно изложени съображения в жалбата, алтернативно да бъде изменено в насока
намаляване размера на санкцията. Редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуален
представител пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, редовно призована, чрез
процесуалния си представител моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против “Ауто Тоте” ЕООД за това, че при
извършена проверка на 19.04.2019г. в обект автоморга в гр.Пловдив, ул.”Ягодовско
шосе”, УП 56784.103.340, стопанисван от
„Ауто Тоте” ЕООД и от представените на 23.04.2019г. в Дирекция „Инспекция по
труда” – Пловдив документи е установено, че към 19.04.2019г. в проверявания
обект от страна на работодателя „Ауто Тоте” ЕООД е приет на работа като ** Й.Т.А.,
ЕГН **********, с установено работно място, работно време и уговорено трудово
възнаграждение без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. С Й.Т.А.
е сключен граждански договор от 18.04.2019г.
С това
е нарушен чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002727 от 24.04.2019г.,
съставен от Д.Х.Д. ***, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Горните
фактически положения отчасти се установяват от наличната по делото
доказателствена маса, за което на самостоятелна и съвкупна преценка се подлагат
наличните гласни и писмени доказателства, като съдът кредитира показанията на Е.Р./*
в дружеството-жалбоподател/ и Й.А., отчитайки същите като детайлни, достоверни
и кореспондиращи на писмените доказателства по делото, които на свой ред се
кредитират като обективни и правдиви. Същевременно съдът не може да приеме
безрезервно твърденията на актосъставителя Д., че по време на проверката Й.А. е
бил в трудово правоотношение с „Ауто Тоте” ЕООД, тъй като престирал труд при
определените, характерни за трудовото правоотношение, условия – работно място,
време и възнаграждение. Единствена опора на така заявеното от актосъставителя
се открива в приложената по делото Справка-декларация по реда на чл.402 от КТ,
подписана от А., в която ясно са посочени длъжността на работника, работното
време, размера на трудовото възнаграждение, както и описание на дейността,
която следва да се извършва от работника, но липсват посочени почивни дни и
почивки в работния ден. Всъщност именно от собственоръчното описание на
дейността от страна на А. в коментираната справка-декларация става ясно, че функциите
на А. не представляват ежедневно повтаряеми действия от длъжностната
характеристика на длъжността **, за което да се приеме, че се касае за трудово
правоотношение. В противовес на твърденията на св.Д. и в подкрепа на
показанията на св.А. е приложения по делото граждански договор между последния,
в качеството му на изпълнител и дружеството-жалбоподател, в качеството му на
възложител, съгласно който А. се е задължил да изхвърли боклук от обект на
ул.Ягодовско шосе за времето от 09.00 до 13.00 часа на 19.04.2019г., тоест
касае се за еднократно действие. Става въпрос за сключен между страните договор
за изработка, по който св.А. е дължал резултат – изхвърляне на боклук, а не да
престира работна сила в определено работно време. Всъщност от
справката-декларация не става ясно, дали лицето е имало сключен трудов договор
в писмена форма, но също така по никакъв начин не е било изяснено и въобще,
дали има сключен друг вид договор
Касае
се за договор, който по своята същност представлява Договор за изработка по
смисъла на чл.258 от ЗЗД, съгласно който текст с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Така с оглед
конкретиката на казуса дружеството като възложител на поръчката е възложило на
изпълнителя А. извършването на определени фактически действия, тоест от него се
иска определен резултат, за който накрая е следвало да му се заплати
възнаграждението. Извършването на тези действия не може да се приеме, че
представлява престиране на труд от страна на А. в рамките на трудово
правоотношение, в който случай изпълнението на трудовите задължения е ежедневно
и най-вече не е обусловено от обстоятелства по преследване на крайния резултат.
Както
по-горе се посочи, съвкупния доказателствен анализ налага правния извод, че по
делото не се събраха категорични доказателства, с които по несъмнен начин да се
приеме, че от страна на дружеството е реализиран от обективна и субективна
страна състава на нарушението по цитираната правна квалификация, като в случая
липсват безспорни доказателства за това Й.А. да е престирал работна сила при
наличие на характерните за трудовото правоотношение елементи в цялост. Ето защо
и след като не е било налице трудово правоотношение, то и не е съществувало за
дружеството задължение да сключва писмен трудов договор с А., следователно
неправилно и незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на същото.
С оглед
на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-002727/17.05.2019г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на
“Ауто Тоте” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Елин Пелин”, № 14, представлявано от * М.Т.С.Н., е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1700 лева за извършено административно нарушение по чл.62,
ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и
незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.