№ 499
гр. П., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З
при участието на секретаря К.А.И.. И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З Гражданско дело № 20241720102358 по
описа за 2024 година
Образувано е по искова молба вх. № 10210/13.05.2024г., подадена от Д. Г. В.,
чрез адв. Л. Г. ”****” ЕАД, ЕИК: ***, и „****” Е00Д, ЕИК: ****, с която се иска
,
съдът да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 33Д, да
прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
15.01.2024г., сключен между ”****” ЕАД и Д. Г. В., както и да бъде прогласен за
нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024г., сключен между
„****” ЕООД и Д. Г. В..
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2024г.ищцата е сключила с ответника
”****” ЕАД, ЕИК: ***, договор за потребителски кредит, като в чл. 4, ал. 1 от
договора било предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на
кредитодателя обезпечение относно изпълнението на договора, представляваща по
избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или
одобрено от заемодателя дружество — поръчител, което предоставя гаранционни
сделки. В връзка с така предвидената клауза между ищцата и вторият ответник ”***”
ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024г., част от
договора за кредит.
Излага още, че по силата на договора за поръчителство, на ***” ЕООД се
дължало възнаграждение, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по
договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от ”****” ЕАД в
полза на “***” Е00Д.
Твърди, че клаузата за непредоставяне на гаранция, съдържаща се в договора за
кредит — чл. 4, ал. 1 в договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Излага, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Твърди, че Договора за предоставяне на поръчителство е недействителен поради
1
противоречие с добрите нрави, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие съставлява печалба на ”****” ЕАД и със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, което от своя страна води до недействителност
на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане
на възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът ”****” ЕАД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията
относно сключването на договора за кредит № 2904266/15.01.2024г. между ищеца като
заемополучател и ответника като заемодател, по силата на който на ищеца е отпусната
сумата от 3 000 лева – главница, за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на
40.00% и ГПР в размер на 48.21%, в общ размер на задължението от 3 877,18 лева и
главницата по кредита е изцяло усвоена, но е налице непогасено задължение по
сключения договор. Излага становище за допусимост, но неоснователност на
предявената претенция. Оспорва твърденията неустоечната клауза да е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения. Моли
съдът да отхвърли предявената претенция.
Ответникът ”***” ЕООД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията
относно сключването на договора за кредит № 2904266/15.01.2024г. между ищеца като
заемополучател и „****“ ЕАД като заемодател, по силата на който на ищеца е
отпусната сумата от 3 000 лева – главница, за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в
размер на 40.00% и ГПР в размер на 48.21%, в общ размер на задължението от
3 877,18 лева. Излага становище за допустимост, но неоснователност на предявената
претенция, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ”****” ЕАД - за осъждане на
първоначалната ищца да заплати на дружеството, на осн.чл.240, ал.1, вр.чл.86
ЗЗД дължими суми по договор за кредит № 2904266 от 15.01.2024 г. Ищецът по
насрещната искова молба твърди, че за погасяване на задълженията си по договора
кредитополучателят е направил еднократно плащане в размер на 500 лева на
15.04.2024г. и задължението е останало незаплатено. В тази връзка моли съда да осъди
ответникът по насрещния иск Д. Г. В. да заплати на „****“ ЕАД сумата от 1439,70
лева - главница по месечни вноски от 2-ра до 9-та по Договор за потребителски кредит
№ 2904266/15.01.2024., част от общо дължимата по договора главница в размер на 2
852,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. При условията на
евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отъди ответникът В. да
заплати на „****“ ЕАД сумата от 2 500 лева - главница, представляваща чистата
стойност на Договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор по насрещния
иск от ответницата по него и първоначална ищца Д. В..
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По първоначално предявените искове:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 3 ЗЗД за
2
установяване, че клаузите, уговарящи неустойка — клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит 15.01.2024г., сключен между ”****” ЕАД и Д. Г. В. е
нищожна, както и да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.01.2024г., сключен между „****” ЕООД и Д. Г. В..
С Определение № 663 / 20.02.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между „****” ЕАД като кредитодател и Д. Г. В. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г.
по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 3 000 лева.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит №
2904266/15.01.2024г. „****“ ЕАД е предоставило на ищцата кредит в размер на сумата
от 3000 лева, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40 % за срок от 15 месеца, като ищцата е
следвала да възстанови на заемодателя сумата от 3 877,18 лева, както и че дължимото
възнаграждение по сключения между ищцата и втория ответник договор за
поръчителство е в размер на 2 857,08 лева, дължима разсрочено на 15 вноски. В чл. 4,
ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението,
че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „****“ юридическо лице (поръчител) в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в
ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на
кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „****“ и договорът за кредит не
поражда действие.
Видно от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, вноската по договора за поръчителство се заплаща по сметка на поръчителя
или на „****“ ЕАД, който е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението по договора за поръчителство заедно със заплащането на месечните
погасителни вноски, който факт изрично се признава от ответника „***“ ЕООД в
отговора на исковата молба и се установява и от приетия по делото договор за
поръчителство от 15.01.2024 г. В буква „в“ на договора за поръчителство е предвидено,
че поръчителят е получил от „****“ АД предложение за сключване на договор за
поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „****“ АД, по силата на който да
отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което
потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се
установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 2 857,08
лева за периода на действие на договора за кредит от 15 месеца. Уговорено е
възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договор за потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г., сключен между Д. В. и
„****“ ЕАД, предвиждаща, че кредитополучателят следва да предостави на
кредитодателя обезпечение за изпълнението на договора, представляваща по избор на
кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, както и на
договор за поръчителство от 15.01.2024 г., сключен между Д. В. и „***“ ЕООД.
3
По иска за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № 2904266/15.01.2024г.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за
паричен заем с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че клаузата,
предвиждаща предоставянето на обезпечение противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника „****“ ЕАД е да докаже валидно обвързващи ищеца
договорни клаузи или индивидуалното им договаряне, както и фактите, от които
произтичат възраженията му, както и твърдението, че при кандидатстване за кредит,
ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като заявлението му ще бъде
разгледано.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен
договор за паричен заем № 2904266/15.01.2024г., с посочени в исковата молба
параметри, в това число и наличието на оспорената клауза по чл. 4, ал. 1 от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че така уговорената с договора клауза за
предоставяне на обезпечение по кредита е неравноправна, респективно - такава, която
противоречи на закона и добрите нрави, поради което е нищожна. Макар в самата
клауза да е уговорено, че предоставянето на обезпечение е предвидено като
възможност за кредитополучателя, предоставянето му се явява задължително условие
за пораждане действието на т. нар. "бърз кредит", доколкото в противен случай,
разглеждането на документите на потребителя би продължило 14 дни, а ако
заявлението не е одобрено в този срок, договорът между страните не поражда
действие. Така обезпечението, като една възможност, която би трябвало да води до по-
благоприятни условия на договора, всъщност представлява задължение за
потребителя, което е условие за сключването на самия договор. Въведените с договора
изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни
затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, че ако не бъде
предоставено посоченото обезпечение, договорът не би бил сключен, респективно
задължава потребителя да сключи договора за предоставяне на поръчителство. В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че ответникът „****“ ЕАД не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че при кандидатстване за
кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като заявлението му ще бъде
разгледано.
Наред с горното разглежданата клауза, въз основа на която е сключен
процесният договор за поръчителство е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед
установените данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около
„избора“ на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, включване на
„възнаграждението“ в погасителния план по договора за кредит и събиране на сумата
от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител) води
до единствен извод, че с предвиждане на „избор“ за сключване на възмездно
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито
възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора.
Възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 2 857,08 лева, т.е. почти
4
се равнява на предоставената в заем сума. Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, водещ до увеличаването на общия размер
на дълга, който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите (ГПР). (В този смисъл са и дадените тълкувания в
задължителното за прилагане Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C‑337/23). В
конкретния случай възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в
ГПР по договора за кредит, видно от приложение № 1 към ДПК №
2904266/15.01.2024г.
Установеното противоречие на клаузата за предоставяне на обезпечение по
кредита, респективно – въвеждането на задължение за сключване на договор за
предоставяне на поръчителство, с добрите нрави прави същата нищожна, като
съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за
кредитополучателя не е възникнало задължението по нея – както за сключване на
договор за поръчителство, така и за заплащане на възнаграждение по него. Следва да
се има предвид, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от
2019 г. / съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител. Освен това, съгласно съдебната практика съдът следи
служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона
в обществен интерес.
По изложените съображения, съдът намира за основателен искът за
прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4, ал 1 от договор за потребителски
кредит № 2904266/15.01.2024г.
По иска за прогласяване недействителността на договора за поръчителство от
24.07.2023 г., сключен между „***“ ЕООД и Д. В..
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи пълно и главно, че между
ищцата и „***“ ЕООД е сключен договор за поръчителство с твърдяното в исковата
молба съдържание, както и че договорът противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи ищеца договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне, фактите, от които произтичат
възражението му, както и твърдението, че възнаграждението е определено при
преценка на риска.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, с оглед
изискванията и наложените от правото на ЕС стандарти, е необходимо, когато се
изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между
свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
операция. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица
или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно
правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и
добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Не е
спорно между страните, че едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е
заемодателят „****“ ЕАД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т.
5 ДР на ТЗ, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. Следователно
при преценка действителността на договора за предоставяне на поръчителство, то
същият следва да се разглежда наред с договора за кредит, който обезпечава.
В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
5
поръчителство, „****“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност
обуславя извод, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се
разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което
заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице, което получава
възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да "ускори" разглеждането на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае и договорът за
потребителски кредит с "****" ЕАД да породи действие, следва да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции. Единствената цел за сключването на
договора за предоставяне на поръчителство е не гарантиране изпълнението на
задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително
възнаграждение, което не му се следва. В този смисъл, а и доколкото клаузата в
договора за потребителски кредит, предвиждаща обезпечението му, е нищожна,
настоящият съдебен състав приема, че и сключеният между Д. В. и „***“ ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство от 15.01.2024 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави. Договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя, вместо на кредитора
води до извод, че противоречи на добрите нрави и внася неравноправие и в
свързаното с него кредитното правоотношение. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато договорната свобода се ползва от едната страна, за да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й
положение. Съгласно трайната съдебна практика, тази неравностойност би следвало да
е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, която е налице, когато насрещната престация е
практически нулева, какъвто е и настоящият случай.
Като допълнителен аргумент на горния извод е и, че в случая по същество е
налице и оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, водещ до увеличаването на
общия размер на дълга, който разход следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите (ГПР).
По изложените съображения, съдът намира за основателен искът за
прогласяване нищожността на договора за поръчителство от 15.01.2024 г., сключен
между „***“ ЕООД и Д. В..
По насрещните искове:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност насрещни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 23
ЗПК от „****“ ЕАД срещу Д. Г. В..
Съдът е указал на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че основателността на същия се предпоставя от
установяването от негова страна на наличието на посоченото облигационно
6
правоотношение по договор за потребителски кредит, усвояването на твърдения от
ищеца по насрещния иск кредит в претендирания размер от ответницата по насрещния
иск.
По делото не се спори, че страните по насрещния иск са сключили на 15.01.2024
г. договор за потребителски кредит № 2904266, по силата на който „****“ ЕАД
предоставило на Д. Г. В. сумата в размер на 3 000 лева, която следвало да бъде върната
на 15 равни месечни вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на
3 877.18лева, след добавяне на уговорената между страните възнаградителна лихва. За
да възникне в полза на ищеца по насрещния иск право да получи посочената обща
сума обаче следва освен наличието на облигационна връзка между страните да се
установи и че същата е валидна. Предвид установеното по-горе посочване на размера
на ГПР по договора за потребителски кредит и последицата от това, изразяваща се в
недействителност на същия, то искът на ищеца по насрещния иск за заплащане от
страна на потребителя на уговорените с договора за кредит суми, в това число
главница и лихви, се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на главния насрещен иск на разглеждане
подлежи и предявеният при условията на евентуалност насрещен иск с правно
основание чл. 23 ЗПК.
Според посочената разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно указаната на страните
доказателствена тежест за основателността на иска в тежест на ищеца е да установи,
че е предоставил на ответницата по насрещния иск сума в твърдения от ищеца размер
по обявен за недействителен договор за потребителски кредит, посочен в исковата
молба по насрещния иск. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. От посоченото
следва, че неточно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност на кредита.
По делото не се спори, че главницата по процесния договор за потребителски
кредит в размер на 3 000 лева е предоставена надлежно на ответницата и усвоена, като
няма спор, че са направени плащания в размер на сумата от 500 лева. Ето защо от
чистата стойност на кредита следва да се прихват платените от ответницата по
насрещния иск суми в общ размер на 500 лева. Договорът е с крайна падежна дата
20.04.2025 г., поради което към приключване на съдебното дирене е падежирал изцяло,
поради което и дължимата сума е в размер на 2 500 лева, в който размер предявеният
иск се явява основателен и следва да се уважи. Върху посочената сума се дължи и
законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до
окончателното плащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има всеки един от ищците – по уважените от него искове. Първоначалният ищец Д. В.
е сторила разноски в размер на 100 лева за заплатена държавна такса, които следва да
й бъдат присъдени. Претендира и адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което ответниците следва
7
да бъдат осъдени да платят и адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв. Л.
А. Г. в размер на по 200 лева, представляващ възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца. При определяне размера на същото съдът съобрази
правната и фактическа сложност на делото, обема на извършените процесуални
действия, както и обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно
заседание без изслушване на свидетели или експертиза, като в проведеното съдебно
заседание не са присъствали представители на страните, както и че се касае за дело с
обичайна за този тип дела сложност и че проведената от ищеца защита е идентична по
двата иска. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на по 200 лв., платимо от всеки от ответниците.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 207.59 лева, от която сумата от 57.59 лева за заплатена
държавна така и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: град П.,
ул. ********“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит 2904266/15.01.2024г., сключен между „****“ ЕАД и
ищцата.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от
15.01.2024 г., сключен между „***“ ЕООД и Д. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: град
П., ул. *******“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
****, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: град П., ул. ****, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, Бизнес
център „****“ сумата от 2 500 лева на основание чл. 23 ЗПКр, представляваща
дължимия остатък от чистата стойност на заетата сума по Договор за потребителски
кредит 2904266/15.01.2024г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „****“ ЕАД ЕИК *** да заплати на Д. Г. В. с
ЕГН **********, сума в размер на 50.00 /петдесет/ лева – сторени по делото разноски
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК **** да заплати на Д. Г.
В. с ЕГН **********, сума в размер на 50.00 /петдесет/ лева – сторени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. Г. В. с ЕГН ********** да заплати на
****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 207.59 лева – сторени по делото съдебно -деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл. 38 ЗАдв, „****“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на адв. Л. А. Г.-САК, с личен № **********, и адрес: град С., ул. ****, сума в
размер на 200 лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл. 38 ЗАдв, „***“ ЕООД, ЕИК ****, да
заплати на адв. Л. А. Г.-САК, с личен № **********, и адрес: град С., ул. ****, сума в
8
размер на 200 лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9