Р
Е Ш Е Н И Е
№ 536
гр.Плевен,
17.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен първи състав, в публично
съдебно заседание на девети
ноември през 2022 г. в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
участието на секретаря В Мушакова, като разгледа административно дело номер 881 по описа за 2022 година докладвано
от съдията Дилова, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27а от Закона за закрила
на детето /ЗЗДет. /.
Производството
по делото е образувано по жалба на В.Й.Д. ***, срещу Заповед № 3Д/Д-ЕН-191/20.10.2022
г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, с която детето
З.В.Д. ЕГН********** е настанено временно в приемно семейство, до произнасянето на съда с
решение по чл. 28 от ЗЗД или до промяна но обстоятелствата. Жалбоподателката
излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като моли
за неговата отмяна. Твърди, че децата Й. и З. са отведени от дома на майката,
след като детето С. е постъпило в болницата тъй като е погълнала таблетки от
лекарство на по-големия си брат Й., както и поради наличие на съмнения за
причинено насилие от страна на майката.Твърди се, че детето С. не е съобщило за
упражнено насилие от страна на майката, нито има данни от медицинските лица за
следи от насилие върху детето. Твърди, че след като децата Й. и З. са били
отведени от дома на майката, а С. настанена в болница, майката е дала обяснения
в Първо районно управление на МВР Плевен, посетила психолог за интервю и се
прибрала в къщи. Оспорва, че жалбоподателката е била преведена в следствения
арест към Първо РУ Плевен. Твърди се, че майката е отдадена на грижите на
своите деца, полага адекватни грижи за детето З., успяла е да овладее
състоянието на Й., а дъщеря си С. насърчава и се грижи за музикалния талант
който притежава. Твърди се, че
административния орган не е обсъдил в заповедта качествата на жалбоподателката
като майка. Твърди се, че жилищните условия, при които се отглеждат децата не
са сред мотивите за издаване на заповедта, като подобряването им може да се
осъществи в кратък срок и не може да се сравни опасността от психическата
травма, която може да бъде нанесена на детето вследствие откъсването му от
познатата семейна среда. Твърди се, че всички нормални условия за отглеждането
на детето в семейна среда са налице, че не се потвърждават първоначалните данни
за упражнено домашно насилие върху детето С. Д.. Твърди се, че откъсването на
детето З. от неговата майка, може да доведе до влошаване на здравословното
състояние и психичното развитие на детето.Твърди се, че е нарушен принципът на
служебното начало и всестранно изясняване на обстоятелствата, които налагат
прилагане на мерки за закрила, които са щадящи за психиката и развитието на
децата, като не е обсъдена възможността за прилагане на мерки по реда на чл. 28
ал.1 т.3 и т.5 от Закона за закрила на детето.Твърди се, че няма изложени
мотиви относно цитираното основание по чл. 25 ал.1 т. 3 от Закона за закрила на
детето.Моли съда да отмени оспорената заповед № ЗД/Д-ЕН-191/20.10.2022г. на
Директора на дирекция „Социално подпомагане “ Плевен, като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът
– директорът на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, чрез
процесуалния си представител юрк. С. излага
становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна, З.Д. представляван от адв. В.К. моли съда жалбата да бъде отхвърлена.
Представителя
на ОП Плевен, в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на
оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Детето
З.В.Д. е родено на ***г.
Родители на детето e
В.Й.Д.
и баща неизвестен.
Видно от представените по делото доказателства е, че по
повод постъпил в ДСП устен сигнал от Г.М. – ИДПС към Първо РУ на МВР Плевен /
стр.16 от делото/ за съмнение за упражнено насилие от страна на майката В.Й.Д.
спрямо детето С.П.Д., майката е приведена в следствения арест към Първо РУ на
МВР и детето е останало без родителска грижа е извършено проучване, при което е
установено, че няма лице, което да полага грижи за детето З.В.Д. в среда близка
до семейната, поради което детето е настанено в приемно семейство до
постановяване на решение за настаняване по реда на чл. 28 от Закона за закрила
на детето.
Видно
от представения по делото социален доклад, изготвен при проведеното
административно производство е, че майката сама полага грижи за децата си, че жилищните условия, при които се
отглеждат децата са в лошо състояние, Установено е, че семейството ползва
наследствено жилище в гр. Плевен, ж.к. „****“ бл. **, вх.* ет. * ап.*, което
представлява гарсониера. Установено е, че в жилището са струпани ненужни вещи,
дрехи и всякакви предмети, че жилището е непроветрено, мирише , има мухъл.До
мебелите не може да се достигне от предметите,
разпилени навсякъде. В банята има разположени детска количка, колело и други
предмети препятстващи използването и по предназначение. Казанчето на тоалетната
не работи и видимо вода не е пускана от дълго време. В жилището прозорците не
се виждат от вещи, не влиза светлина и хигиенно-битовите условия са много лоши.Установено
е, че детето са отглежда заедно с по- големите си брат и сестра Й. П. Д. и С. Д.,
които са ученици, като брата Й. Д. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с определени
100% ТНР. Прието е, че З. е „дете в риск“ по смисъла на чл. 1 т.11 б.
„б“ от ДР на Закона за закрила на детето и е установена необходимост от
осигуряване на безопасна, сигурна и спокойна среда на живот. Дадена е препоръка
за настаняване на детето в професионално приемно семейство за срок от две
години.Видно от представения по делото
протокол е, че детето З.В.Д. е предадено на професионален приемен
родител на 20.10.2020г. Представени по делото са и издадени направления за
ползване на социални услуги от майката В.Д., с цел повишаване и оценка на родителския капацитет.
От
представената по делото епикриза на детето С. Д. е
видно, че детето е прието в клиника по клинична токсикология към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ Плевен в тежко увредено общо състояние,
травматичен хематом в областта на лявата орбита, слепоочие и зигоматична област. Повод за приемане на детето в болница
е, че майката не е успяла да събуди детето С., което било неконтактно. Като
диагноза е посочено, натравяне с медикаменти Neurotropo и Leponexo, неустановено
количество.
Видно
от представената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-191 /20.10.2022г. е, че на осн. чл. 27 ал.1
вр. с чл. 4 ал. 1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за
закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗД, детето З.В.Д. е настанен спешно в професионалното
приемно семейство на Б.А.И. за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28
от Закона за закрила на детето. За да
издаде оспорената заповед административния орган е приел, че майката на детето
е приведена в следствения арест към Първо РУ на МВР, с оглед наличие на данни
за упражнено от нея физическо насилие по отношение на другото и дете С. Д.,
след което детето З. е останал без
родителска грижа. При извършената проверка относно възможността детето З.В.Д.
да се полагат грижи в среда близка до семейната е извършено социално проучване
относно наличие насвободно приемно семейство, което
отговаря на профила му. Установено е професионалното приемно семейство на Б.А.И.,
живуща ***, която желае и има възможност да отглежда детето в семейна среда.
В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Ц.Г.,П.М., И.К. по
искане на ответника, Я.Ч., В.Н. и Хр. П. по искане на жалбоподателката.
От
показанията на първата група свидетели се установява, че на 20.10.2022г. след
получаване на сигнала са посетили адреса, на който се намира жилището на
жалбоподателката. От показанията на свидетелите се установява, че на място са
били от полицията и са вземани обяснения от майката. След събиране на нужната
първоначална информация и след като са разбрали, че майката ще бъде отведена за
даване на допълнителни обяснения и сведения в полицията заедно са преценили, че
няма кой да се грижи за децата и било взето решение децата да се изведат извън
семейството. От показанията на свидетелите се установява, че битовите условия,
в които са отглеждани трите деца на жалбоподателката са неподходящи, жилището е
било непроветрено, занемарено, няма въздух и няма необходимите условия за
отглеждане на детето З., детето е било
някъде сред вещите и само след като се е размърдало социалния работник е
видял къде е детето.Детето е било облечено с дрехи, които не подхождат на пол, сезон и възраст, както и
с различни на цвят чорапки.От показанията на св. К. е
видно, че в приемното семейство детето
се чувства добре и спокойно. Втората
група свидетели водени от майката на детето установяват, че в момента се прави
ремонт в дома на В., багажа е изнесен, и най-много след една седмица ремонтът
ще бъде свършен. Свидетеля Ч. заявява,
че са помогнали на майката да изчисти апартамента и което е трябвало да бъде
изхвърлено е изхвърлено. Св. П. и Н. заявяват пред съда, че майката се грижи за
децата и когато се налага да отсъства ги моли да наглеждат двете по-малки деца.Св.
Н. твърди, че детето З. е било чисто, нахранено и спокойно. Св. П. също заявява
пред съда, че е помагала на майката, когато се е налагало е гледала детето З.. Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Г., К., П.М. и Я. Ч.,
от които се установяват условията, при които са отглеждани децата в семейството
на жалбоподателката. Съдът кредитира показанията на св. Ч., Н. и П. в частта, в
която се твърди, че майката се е грижела за детето и когато е било необходимо е
оставяла детето при съседите Н. и П..
В съдебно приемния родител Б.И. заявява пред
съда, че детето З. се чувства добре, спокойно е.Според нея, когато и е предадено
детето е било неокъпано, с два различни чорапа, с мокри и пробити обувки.Добре
се развива, харесва му да е навън, контактно е, и играе с децата навън.
В
съдебно заседание съдът е изслушал майката, която заявява че е обличала детето
с чисти дрехи, каквито е имала. Твърди, че тъй като няма възможности, понякога
ползва дрехи, които и дават другите хора.Твърди, че всеки ден мие децата, и че
няма дете, което да не се цапа. Майката заявява, че в петък ще се види с детето
З. и си иска децата.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадени в срок от надлежни страни, като са
насочени срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт. Разгледани
по същество, същите са неоснователни, поради следните съображения:
Оспореното
решение е валиден административен акт, обективиран в
писмена форма и подписан от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1
от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа се
извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето. С оглед местоживеенето на детето З. ***, и
попадането на същата община към Дирекция "Социално подпомагане" като териториална структура на АСП, оспорената
заповед е издадена от директора на тази дирекция като материално и териториално
компетентен административен орган. Видно
от представената по делото Заповед № ЧР –СП-1 3500/05.08.2022г., М.К.М. е
назначена за Директор на ДСП Плевен .
Заповедта
е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са правните
и фактически основания за издаването й.
Основанията
за настаняване на дете извън семейството са посочени в разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗЗДет., а именно дете: - чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; -
чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето; - чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; - което е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; - в случаите по чл. 11 от
Конвенцията от 1996 г.; -
чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона
за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо,
психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба,
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 26 от ЗЗДет.
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или
в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред.
Именно
такъв е предметът и на процесната заповед, а именно
за временно настаняване на детето в професионално приемно семейство, която има
действие до произнасянето на съда по чл. 28 от ЗЗДет.
или до промяна на обстоятелствата.
От
изложеното следва, че за да възникне основание за издаване на заповед за
временно настаняване, е необходимо от страна на компетентния административен
орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата,
формулирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, която предоставя възможност
детето да бъде настанено за отглеждане извън семейната му среда.
Една
от мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗД, е тази по чл.
4, ал. 1, т. 4 от закона - настаняване в
приемно семейство, която е приложена по отношение на детето З.Д.. В случая
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, която определя
основанията за настаняване на детето извън семейството, две от които са
посочени в т. 3 на чл. 25, ал. 1, а
именно: дете, чиито родители, настойници или попечители
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Съдът намира, че обстоятелствата в конкретния
случай обосновават наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, детето З.Д. да
бъде настанено извън семейството, а именно: 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. В случая Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен е
направила извод за наличие на обстоятелства по т. 3 на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД –
дете чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето или чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. Според определението, дадено в § 1, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗДет. "грижата" е съвкупност
от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее
по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита
на неговите интереси. Съдът намира, че към датата на издаване на заповедта, по
делото са установени обстоятелства, които обосновават обективна невъзможност на
жалбоподателката да отглежда детето З., тъй
като са били налице съмнения за причинено от майката на другото дете в
семейството насилие, които към този момент не са били проверени, както и
майката е била отведена в полицията за даване на обяснения. Видно от събраните
по делото доказателства е, че детето З. е с неизвестен баща. Въпреки усилията
на майката, детето/респ. децата и са отглеждани в крайно неблагоприятни
условия, при липса на елементарна хигиена и ред. Не се спори, а и съда
възприема усилията на майката да се грижи за децата си, но майката тези усилия
не са достатъчни, като се има предвид битовите условия, в които се отглеждат
децата,като най-вече майката не се е постарала да осигури условия на първо
място за опазване живота и здравето на децата и. Този извод на съда е мотивиран
от обстоятелството, че двете по-малки
деца, в период около месец са имали достъп и са поглъщали лекарства на детето Й.,
които са станали причина за интоксикация на двете по- малки деца и приемането
им в спешно отделение, респ. клиника по токсикология на лечение. По делото не
се оспорва, че лекарствата необходими за отглеждане на детето Й. са се намирали на места, които са
достъпни за децата отглеждани в
семейството. В случая се касае за дете на ниска възраст, което има нужда от непрекъснато обгрижване,
и освен физически нужди, особено силно има нужда и от психологическа и
емоционална подкрепа, която не се оспорва че е оказвана от майката. За
отглеждането на детето обаче, са важни както емоционалната връзка, подкрепата,
личния пример и привързаността към детето от страна на майката и сестрата, така
и чисто материалните и хигиенно-битовите
условия. За да бъде прието, че родителят полага изискуемите грижи за детето,
следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той
има спрямо детето и то за постоянно, в което задължение се включва и създаването на условия за отглеждането и
възпитанието му. Съдът намира за безспорно установена фактическата обстановка,
така както е описана в Социалните доклади, приложени по делото. Съгласно т. 1
на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на В. от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991
г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 и 2 от ЗЗДет., прогласяваща правото на всяко дете
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси. Един от основните принципи на
закрила, изведен в чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. е
"осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно дефиницията на
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. в него се включва
преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и
способности на родителите да се грижат за него желанията и
чувствата на детето.Съгласно сочената разпоредба „най-добър интерес на
детето" е преценка на : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата;други обстоятелства, имащи отношение към детето.В т. 6 от ДР на
ЗЗД е дадено легално определение на грижа за детето- "Грижата" е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при
които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на
неговите права и защита на неговите интереси. Ето защо, съдът приема че майката
на детето е полагала грижи при отглеждането и възпитанието на детето З., но
тези грижи не са предоставени в достатъчен обем, за да приеме съдът, че майката
е изпълнила напълно задълженията си за осигуряване на спокойна и здравословна
среда на детето З., с оглед събраните доказателства за крайно лошите битови
условия, при които е отглеждано детето и създадената опасност за живота и
здравето му, с оглед безконтролното разполагане на силни медикаменти навсякъде
в жилището.
По
делото е безспорно установено към правнозначимия
момент на издаване на оспорената заповед, с оглед съмненията за причинено
насилие от страна на майката В.Д. върху детето С. и отвеждането и в полицията/
без да е задържана, тъй като доказателства за задържане в следствения арест на
майката не са ангажирани по делото/ е била в невъзможност да полага грижи да детето.
С оглед провежданите процесуално-следствени действия и неизвестната им
продължителност, правилно административния орган е приел, че майката е била в
обективна невъзможност да отглежда детето З. и е предприел спешна мярка за
закрила. Правилно административният орган е приел, че детето е било поставено в
сериозен риск за неговото здраве и сигурност, поради което правилно
административният орган е преценил основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет.
Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.
26, ал. 1 ЗЗДет настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа се
извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. В разглеждания случай тази временна мярка се предприема до
влизане в сила на съдебно решение, с което съдът ще определи една от мерките по
чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗДет може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Доказано е по
делото, че майката е отглеждала детето при изключително лоши битови и социални
условия, не работи, няма имущество и доходи, не разполага с подкрепа от
близките си, като твърди че няма близки, които да и помагат, което обосновава
основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Правилно административният орган е преценил, че
детето спешно следва да бъде настанено в приемно семейство, за да бъдат
защитени живота и здравето му, както изисква разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет.
Оспорената
заповед изпълнява и предвидената от закона цел - защита на интересите на
детето, които са застрашени от неспособността на майката да осигури
необходимите грижи за правилното му физическо и психическо развитие. Административният
орган е длъжен да прецени рисковете за детето в семейството, в което се
отглежда към момента на постъпване на сигнала и при наличие на съответните
предпоставки да го изведе извън това семейство. В този смисъл съдът счита, че
към момента на издаване на оспорената заповед същата е в съответствие с
материалния закон. В рамките на производство по чл. 27а от ЗЗДет
предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта са били налице. В тази връзка съдът счита, че в случая спешното
извеждане на детето З.Д. от семейството и настаняването му в приемно семейство постига
целта на закона, тъй като тази мярка гарантира и осигурява приоритетното право
на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин,
респ. така по най-добрия начин в случая се защитават неговите интереси, а това
е един от основните принципи, на които е основана закрилата на детето. Следва
да се има предвид, че целта на процесната мярка за
закрила не е прекъсване на връзката между детето и родителите му, а постигането
на максимална защита на интересите на детето, които са поставени от
националното и международното законодателство над тези на родителите му. Производството
по чл. 28 от Закона за закрила на детето има за предмет определяне мярка за
закрила след постановяването на настоящата, определена при условията на
незабавност мярка, като в правомощията на компетентния районен съд е
определянето на това при кого и къде да живее детето в бъдеще. В случая следва
да се има предвид и принципната възможност за реинтеграцията
на детето в семейството, но същата е самостоятелна процедура и наличието или
липсата на предпоставките за провеждането й не са предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 АПК съдът преценява и фактите, установени след издаване на
оспорената заповед, в това число доклада за оценка на случая. Установени са желание и възможности на майката да отглежда
детето, положени са усилия да бъде направен основен ремонт и изчистване на
жилището от непотребни вещи, които следва да бъдат поощрени, но по делото са
налице данни за това, че тя е допуснала децата и да живеят в изключително лоши битови условия за
отглеждане на децата, включително небрежност изразяваща се в допускане на
децата да имат достъп до силно токсични медикаменти, което е довело до създадена
опасност за живота и здравето им.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед съответства на
всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу същата
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на изложеното съдът
намира, че временната мярка за закрила
на детето З.В.Д., приложена по административен ред, е осъществена от
компетентен орган, при спазване на процесуалния и материален закон, както и в
съответствие с целта на закона за закрила на детето – да се предостави временна
сигурност и закрила на детето до решаването на въпроса от съда съгласно чл. 28
от ЗЗДет., поради което жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ подадената от В.Й.Д. ЕГН ********** жалба против
Заповед № ЗД/Д-ЕН-191/20.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Плевен.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: