Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. Плевен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми
юли две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 522/2023 г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.72 ал.4 от Закона за МВР.
Образувано е по касационна жалба на Ч.С.Ч.
***, чрез адв. Г. *** срещу Решение № 188/12.04.2023 г., постановено по а.н.д.
№ 565/2023 г. на Районен съд – Плевен.
С решението си съдът е отхвърлил жалбата на
Ч.С.Ч. *** против Заповед за задържане на лице № 316зз-25/24.02.2023г.,
издадена от мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Плевен, с която на
осн. чл. 72 ал.1 т.1 от Закона за МВР вр. чл. 343б ал.3 НК жалбоподателят е
задържан за срок до 24часа, затова че на същата дата около 18:40ч. в гр. Долна
Митрополия, ул. „Трети март“ пред № 29 управлява т.а. „****“ с Рег. № **** след
употреба на наркотични вещества „амфетамин и метаамфетамин“.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
отменителни основания по чл. 209 т.3 АПК. Счита, че съдът е приел за установени напълно
недоказани обстоятелства по делото, поради което решението се явява изцяло немотивирано, както
и че по делото не са приложени никакви документи, с изключение на обжалваната заповед
за задържане, от които да се удостоверяват посочените в заповедта за задържане
данни. За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация,
които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението, както и че подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление. Посочва, че въпросните
факти и информация следва да бъдат налице преди съставянето на заповедта за
задържане, а не да се появяват за първи път при съставянето й, както е в
настоящия случай. Преди съставянето на обжалваната заповед не са били налице
никакви обстоятелства, факти, информация или данни, които да обусловят
задържането на Ч., респективно е налице основание за отмяна на оспорваното
решение и на обжалваната заповед поради липса на мотиви и основание за
задържането. Не споделя аргументите на съда, че посочването на несъществуващо
превозно средство е техническа грешка, но данните относно фактите и
обстоятелствата в заповедта не са оспорени или коригирани по никакъв начин от
издателя й, въпреки че посочването на грешката е извършено пред него в съдебно
заседание. По делото не са налице доказателства за съществуването и на
посоченото от съда превозно средство, което прави изводите в тази посока
немотивирани. Счита, че не са събрани доказателства за компетентността на издателя
на заповедта, от които да е видно, че лицето е полицейски орган и ако е такъв,
от коя дата, дали е бил такъв към момента на съставяне на заповедта и дали е
бил на работа, т.е. дали е имал конкретни правомощия да състави заповедта. Моли
да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменена заповедта.
Претендира присъждането на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в минимален размер,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по касация – младши
авкотонтрольор М.Д.Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, се явява
лично. Счита, че жалбата е неоснователна и решението, постановено от Районен
съд – Плевен е правилно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Заповедта за задържане е издадена от мл.
автоконтрольор в СПП при ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР. Съгласно посоченото правно основание полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В
обстоятелствената част на заповедта са описани фактите и обстоятелствата, които
са мотивирали задържането – във връзка с извършено престъпление по чл. 343б
ал.3 от НК – на същата дата около 18:40ч. в гр. Долна Митрополия, ул. „Трети
март“ пред № 29 управлява т.а. „******“ с рег. № **** след употреба на
наркотични вещества „амфетамин и метаамфетамин“. Задържан е в 20:15ч. на
24.02.2023г., както е посочено в заповедта и освободен в 03:00ч. на
25.02.2023г., не е настаняван в помещение за задържане в РУ на МВР, извършен е
медицински преглед във връзка с установените опиати в кръвта като е доведен от
полицейски служители за извършване на проба за наркотични вещества, в добро
общо състояние, контактен и адекватен, обективните показатели на бял дроб,
сърце и корем при прегледа са мотивирали заключение, че здравословното му
състояние позволява да бъде задържан. Извършен е и личен обиск на лицето, при
което са намерени и иззети 1 бр. блистер с три броя таблетки ксанакс от 0,5 мг
и 1 бр. запалка. Вещите са върнати на лицето при освобождаването му.
Без съществено значение е дали в заповедта коректно е
посочен номера на управлявания автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят не
отрича, че е управлявал автомобил „******“, но е сгрешена една цифра от номера
при изписването. Въз основа на това, правилно съдът е преценил, че се касае за
допусната техническа грешка, която не е съществена.
Съгасно чл. 343б ал.3 НК управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози е въздигнато в престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
В случая заповедта е издадена от полицейски орган –
мл. автоконтрольор, който по силата на закона разполага с компетентност да
издава заповед за задържане. Налице е посоченото в заповедта основание за
задържане съгласно чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР за срок до 24 часа – за лицето има
данни, че е извършило престъпление по чл. 343б ал.3 НК – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества „амфетамин и метаамфетамин“, което е посочено в
мотивите на заповедта като фактическо и правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.2 от Наредба №
1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози – „Когато с тест е установено
наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето
до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химикотоксикологично лабораторно изследване“. Изпълнението на тази процедура
от полицейските органи изисква ограничаване правото на свободно придвижване на
лицето за определен период от време с цел вземане на биологични проби, за да се
потвърди или отхвърли по категоричен начин чрез медицинско изследване
съмнението, че лицето е употребило наркотични вещества, което е необходимо, за
да се докаже дали е извършило престъплението, в което е уличено след извършен
бърз тест за наркотични вещества, както и за да бъдат извършени всички други необходими
процесуално-следствени действия – в случая е извършен личен обиск, намерените
вещи са иззети.
Съгласно чл. 72 ал.2 ЗМВР задържаното лице може да
бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат
да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на
задържането налагат това. Не във всички случаи е необходимо настаняване на задържаното
лице в специално помещение в съответното поделение на МВР, в случая това не се
е наложило. Съгласно чл. 73 ЗМВР на задържаното лице не могат да бъдат
ограничавани други права освен правото му на свободно придвижване и срокът на
задържането не може да бъде повече от 24ч. Съгласно чл. 72 ал.7 ЗМВР –
полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържане е отпаднало.
В случая лицето е било освободено преди изтичането на
24 часа от момента на задържането, след като е било придружено от полицейските
органи до медицинско заведение за даване на биологични проби за медицинско
изследване и след извършване на необходимите процесуални действия във връзка с
установените данни за извършено от лицето престъпление – шофиране след употреба
на наркотични вещества, след което веднага е било освободено. С оглед на което правото
му на свободно придвижване е било ограничено за определен период от време до
отпадане на необходимостта от задържане, което е съответно на преследваната
легитимна цел.
Като е потвърдил заповедта за задържане като
законосъобразна, Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което
следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188/12.04.2023
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 565/2023 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/