№ 406
гр. Сливен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101279 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е предявен иск за определяне на издръжка на пълнолетно дете,
продължаващо своето образование – правно основание чл.144 СК.
Ищцата СТ. ЮЛ. СТ., ЕГН:********** от гр. **** чрез адв. С.С. от АК-Сливен твърди,
че ответника ЮЛ. Б. СТ., ЕГН: ********** от гр. **** е нейн баща. Твърди, че до момента
й заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно и че макар, че е навършила пълнолетие
била продължила обучението си и била записана за учебната 2021/2022 г. във втори
семестър на първи курс редовно обучение за висше образование по специалността ****
Нуждите й в сравнение с миналата година се били повишили и се били увеличили разходите
й . Не била получавала стипендия, майка й била помагала, но нейните доходи също не били
високи.
От съда се иска осъждане на ответника да заплаща на ищцата, месечна издръжка в размер
на 300 лв., от датата на подаване на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяване на издръжка. Претендират се деловодни
разноски.
Отговор на исковата молба е депозиран от страна на ответника. Счита молбата за
допустима, но е неоснователна. Не оспорва факта, че е баща на ищцата и че й заплаща
издръжка в размер на 100 лв., месечно както и че същата продължава обучението си след
навършване на пълнолетие, както и че нейната майка й помага със средства. Предявеният
иск в размер на 300 лв. бил завишен, тъй като не бил съобразен с неговите финансови
възможности. Бил работил на трудов договор и бил получавала минималната работна
заплата в размер на 650 лв. Нямал лично имущество и не бил получавал допълнителни
доходи. В случай, че съдът бил уважил в пълен размер иска това би му създало особени
затруднения. Искът бил основателен до размера от 100 лв. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В открито съдебно заседание ищцата заедно с процесуалният й представител заявяват, че
поддържат предявения иск и молят съда да го уважи в пълен размер или при условие на
1
евентуалност в размер на 250 лв.
Ответникът заедно с процесуалният му представител оспорват предявеният иск като
неоснователен или при условие на евентуалност молят съда да го уважи в размер от 150 лв.
Сливенският районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ,ал.2 и
3 от ГПК, намери за установено следното:
Ответникът е баща на ищцата, видно от удостоверение за раждане от 29.07.2002 г.
От представеното Уверение № **** г. на **** гр. **** се установява, че ищцата е
записана в редовна форма на обучение в посоченото висше учебно заведение с фак. №
040021001015, като в учебната 2021/2022 г. същата е в първи курс по специалност
„Предучилищна и начална училищна педагогика“.
От представеното Удостоверение с изх. № **** г. от работодателя на ответника се
установява, че за периода от м. февруари 2021 г. до месец февруари 2022 г. е получавал
брутен доход в размер на минималната работна заплата от 650 лв. или нетен доход от 504,39
лв. За месец април 2022 г. брутният доход на ответника е вече 710 лв. с оглед новия размер
на минималната работна заплата.
Видно от представеното платежно нареждане от ищцата същата заплаща семестриална
такса в размер на 340 лв. за един семестър или общо 680 лева за цялата учебна година.
Живее на квартира самостоятелно в гр. **** и заплаща наем в размер на 200 лв. месечно и
консумативи в различен размер приблизително 100 лв. ток и 10 лв. вода за всеки месец.
Видно от показанията на свидетелката М С., която е майка на ищцата същата заявява, че
поема всички разходи на дъщеря си-семестриални такси, режийни разноски за ток и вода и
наема за квартирата в общ размер на около 700 лв. на месец. Сестрата на ищцата, също й
била помагала да се издържа, тъй като била работила в гр. ****. Ищцата била в редовна
форма на обучение и не била получавала стипендия. Нейните доходи били около 800 лв. на
месец, като не е наясно какви са доходите на ответника.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е С., която е сестра на ищцата
двете живеят в гр. **** в отделни квартири, като тя работи, а сестра й учи и не ходи на
работа. Разходите на сестра й били около 250 лв. месечен наем за квартирата, като била
заплащала и разходи за пътуване до гр. Твърдица. Заявява, че тя й помагала финансово
заедно с нейната майка. Не е наясно какви са доходите на нейния баща.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от посочените доказателства.
Установената по делото фактическа обстановка налага извод за частична
основателност на предявения иск по изложените по-долу съображения:
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи
само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи
редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си
или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
2
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Тоест, при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите като в този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер
- решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. №
944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС,
III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №
305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Издръжката на
пълнолетно дете в периода на обучение във висше училище принципно се дължи и от
двамата родители стига да не представлява особено затруднение, като в случая се твърди, че
майката на ищцата е поела изцяло нейната издръжка и е подпомагана от нейната сестра,
която работи.
Безспорно, от представените по делото доказателства бе установено по делото, че ищцата
е дъщеря на ответника, както и това, че същата е студентка в редовна форма на обучение в
Тракийския Университет, а така също и че не притежава собствено имущество и доходи, от
които да се издържа. Безспорно бе установена и нуждата на същата от претендираната
издръжка с оглед осигуряване на екзистенц минимума, включващ битови, транспортни,
наемни, консумативни и образователни разходи, вкл. всички други такива, съпътстващи
обучението във висше учебно заведение.
Следователно първите три предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице –
ищцата е записана в редовна платена форма на обучение във висше учебно заведение, като
същата няма навършени 25 години; ищцата няма доходи и имущество, от които да се
издържа; нуждата от издръжка също бе установена с оглед доказаните разходи, съпътстващи
обучителния процес. Четвъртата предпоставка, а именно – възможността на родителя, от
когото се иска издръжката да я дава без особени затруднения, според съда се установи, но
само за част от исковата претенция.
Няма легално определение на използваната от законодателя словоформа "без особени
затруднения", но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата
на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към
общите принципи за справедливост. Така, в случая, съдът счита, че имущественото
състояние на ответника, както и необходимите му обичайни разходи, не се конфронтират в
такава степен със задължението му към ищцата, че да го елиминират напълно.
При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка съдът взема предвид
брутния доход на ответника, като не се отчитат законово допустими удръжки от него, вкл.
такива за погасяване на осигурителни и данъчни задължения /ТР 34/1973 г. – ОСГК на ВКС/.
Получаваният от ответника доход за периода от 02.2021 г. до 02.2022 г. в брутен размер е
равен на минималната работна заплата от 650 лв. и от април 2022 г. е в размер на 710 лв. и е
надвишавал определения от държавата размер на линията на бедност, който за 2022 г. е 413
лева. Не бяха ангажирани и данни за това ответникът да е безусловно (или дори условно
задължен при наличието на влязъл в сила съдебен акт) спрямо друг низходящ. Съдът
отчитайки обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, без данни същият да е
неработоспособен, приема, че може да реализира доходи поне в размер на минималната за
страната работна заплата.
От друга страна съдът отчита, че материалните възможности на ответника по разума на
3
чл. 144 от СК не съвпадат с общото правило на чл. 142, ал. 1 от СК, а са налице не просто
при наличие на средства над собствената му необходима издръжка, а при установена по-
широка негова материална възможност, при която плащането на издръжката няма да се
чувствува особено осезателно, няма много да го затрудни.
Предвид горното и отчитайки нуждата да осигури собствената си издръжка, съдът счита,
че ответникът разполага с установена по делото по-широка негова материална възможност,
при която, заплащането на издръжка на ищцата няма да се чувствува особено осезателно от
него, няма много да го затрудни, но в размер от 150.00 лева, така че да не се накърни
защитата на собствените му законоустановени права. Безспорно съдът отчита и
обстоятелството, че текущите разходи по отглеждането и възпитанието на ищцата се
осигуряват от нейната майка и сестра, която не е задължен по издръжката субект, както и не
на последно място това, че макар и вече да не е безусловно задължен да издържа дъщеря си,
за ответникът е налице нравственото задължение (макар и естествено, неисково такова) да
го стори при възможност за това, каквато съдът установи, че е налице в посочения размер.
Така определеният размер на издръжката не е от естество да задоволи в пълна степен
потребностите и нуждите на ищцата, но съдът държи сметка за възможностите на
задължения родител, както и това, че дължимостта й в конкретиката на казуса не е
безусловна. В тази връзка съдът сочи, че при определяне размера на издръжката на
пълнолетни деца, същият не е обвързан от минималните размери по чл. 142, ал.2 от СК
/Определение № 960 от 05.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 355/2012г., III г.о.,
ГК/.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи
и неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични
плащания, според чл. 146, ал. 1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането й.
В случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна
лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
Поради това, че издръжката се дължи за конкретен месец, т.е тя е текуща, същата следва
да се заплаща до всяко пето число на месеца, за който се дължи.
Ищцата е освободена от заплащане на такси. Ответникът дължи заплащане на държавна
такса по сметката на СлРС, на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 в размер на 72 лева / 4%
върху уважения размер на издръжката за три години/
Ищцата е претендирала сторените от нея разноски, които съставляват адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото е основателно с оглед фактическата и правна
сложност на спора и следва да бъде определено възнаграждение за процесуалния
представител на ищцата в минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 1, т. 6 от НМРАВ. С
оглед изхода на спора на ищцата ответникът дължи разноски в размер на 165 лв. съобразно
уважената част на иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът се дължат разноски
съобразно отхвърлената част на исковете, но същият не претендира такива, нито е
представил доказателства, че е сторил такива.
Съдът ще допусне предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242, ал. 1
ГПК, тъй като е длъжен да стори това служебно и без искане на ищцата.
Водим от горното и на осн. чл. 144 СК, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. СТ., ЕГН: ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАЩА на СТ. ЮЛ. СТ.,
ЕГН:********** от гр. ****, на осн. чл. 144 от СК, месечна издръжка в размер на сумата от
150.00 /сто и петдесет лева/, считано от 29.03.2022 год. докато учи във висше учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане или до настъпването
на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 150 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На осн. чл. 242, ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в
горната му част.
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. СТ., ЕГН: ********** от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на
СлРС сумата от 72 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. СТ., ЕГН: ********** от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЮЛ. СТ.,
ЕГН:********** от гр. **** сумата от 165 лв., съставляваща сторени в настоящото
производство разноски съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок, считано от 31.05.2022 год.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5