ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../………03.2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 183 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 183/2020год. по описа на ВОС е
образувано по частна жалба на А.Р.П. с ЕГН ********** *** против Определение №
12801 от 22.10.2019г., постановено по гр.д.№ 17173/2018г., по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството
по делото на осн.чл.130 от ГПК.
Частният
жалбоподател настоява за отмяна на определението като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Като се позовава на
разпоредбата на чл.11 от Закона за наследството счита, че при наличие на
имущество, находящо се на територията на Община Варна, останало след смъртта на
наследодателя С.Н.Р., то негов правоприемник е общината по местонахождение на
имота, а не държавата. Счита се, че в противен случай, доколкото държавата няма
да получи активи, то и не би могла да удовлетвори задълженията на наследодателя
към кредиторите. На следващо място се твърди, че доколкото в последствие съдът
е прекратил производството по делото поради липса на пасивна процесуална
легитимация на общината, то още изначално не е следвало да я конституира като ответник,
а да даде указания за конституиране на държавата като надлежен такъв. В случай
на потвърждаване на атакувания съдебен акт, се настоява въззивната
жалба да се счита като молба за конституиране на Държавата като ответник по
гр.д. № 17173/2018г. по описа на ВРС. Частният въззивник
моли за отмяна на обжалваното определение, като делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се
процесуални действия.
Ответникът по
частната жалба ОБЩИНА Варна, редовно уведомен, не депозира писмен отговор в
срока по чл.276,
ал.1 от ГПК.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо и
същата подлежи на разглеждане по същество :
Производството по гр.д.№ 17173/2018г. по описа на ВРС е образувано въз основа на
искова молба на А.Р.П. с ЕГН ********** срещу
наследници на С.Н.Р., б.ж. на с.Водица, общ.Аксаково,
починал на 01.06.2016г., съгласно акт за смърт №990/02.06.2016г., изд.от Община
Варна, р-н Одесос, за присъждане на сборно вземане в
размер на 134 600 лева, формирано от суми, платими въз основа на девет
броя записи на заповед с издател С.Н.Р. и кредитор А.Й.Б., вземането по които е
прехвърлено с Договор за цесия от 29.03.2013г.
на ищеца А.Р.П..
В хода на производството
след няколкократно произнасяне на съда по реда на чл.228 от ГПК в резултат на
извършени от конституираните като ответници наследници на починалия С.Н.Р.
отказ от наследството на техния наследодател и след изричното сезиране от ищеца
с молба вх. № 52055/16.07.2019г. като ответник по иска с Определение №11675 от
10.09.2019г. е конституирана Община Варна.
В последствие с
определение № 13801 от 22.10.2019г. по чл.130 от ГПК исковият съд е преценил,
че Община Варна не е процесуално легитимирана да отговаря по предявените
осъдителни искове и е прекратил производството по делото. Мотивирал се е, че
общ правоприемник на имуществото на починалия длъжник е държавата, като
общината придобива само конкретно посоченото имущество в разпоредбата на чл.11
от ЗН, но не и пасивите на наследството. Позовал се е на приетото с определение
№ 458/30.09.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 1303/2016г., второ т.о., че получаването
на имущество от общината на осн.чл.11 от ЗН е сходно
с придобиването на имущество от заветника, доколкото
общината придобива само права от наследството, но не отговаря за задълженията
на починалото лице. За последните отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея имущество,
тъй като приема наследството винаги под опис /арг. от
чл.61, ал.2 от ЗН/. Едва след изчерпване на активите на наследството
кредиторите с непогасени вземания имат право на иск
по чл.66, ал.2 от ЗН срещу общината, в който тя ще отговаря за непогасените вземания до размера на полученото имущество –
движими вещи и недвижими имоти.
По същество : Нормата
на чл. 11 от ЗН сочи, че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно чл.5-10
от ЗН, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството се получава от Държавата, с изключение на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават
собственост на общината, на чиято територия се намират. Така в хипотезата на
чл. 11 от ЗН общината става собственик не по волята на наследодателя, а по
силата на зачетено от закона нейно териториално предимство, доколкото
изброените в тази разпоредба конкретни активи от наследството се намират на
нейна територия при откриването му и при условие, че наследодателят не е
оставил никакви наследници.
От съществено значение е, че съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗН имуществото на починалото лице преминава към
универсалните правоприемници (държавата и/или общината) ех lеgе при спазване на правилата на цитираната разпоредба, като придобиват
както активите, така и задълженията на праводателя,
за които отговарят ограничено – до размера на полученото имущество, т.к.
приемат наследството винаги по опис /по арг. от
чл.61, ал.2 от ЗН/.
В конкретния случай исковата молба
съдържа нередовности още към момента на депозирането
й пред съда предвид непосочването на ответник по
иска, доколкото същият е бил насочен към наследниците на С.Н.Р. като издател на
процесните записи на заповед. В съответствие с
императивното изискване относно реквизитите и съдържанието на исковата молба и
задължението да извърши проверка относно редовността на ИМ, съдът
законосъобразно е указал на ищеца необходимостта от поправката й чрез посочване
на надлежен ответник.
С
оглед спецификата на случая предвид предприетите от ищеца действия в изпълнение
на задължението му по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, в резултат на което се
установява наличието на откази от наследството на С.Н.Р. от страна на негови
наследници и, както и като се е позовал на твърдения за налично имущество от
категорията на посоченото в чл.11 от ЗН, ищецът е заявил искане за
конституиране на Община Варна в качеството й на ответник по иска. Първоначално
съдът е конституирал Община Варна като ответник по делото, но след размяна на
книжата е прекратил производството по иска като недопустимо поради насочването
му към ненадлежен ответник.
Съдът е прекратил производството преждевременно,
т.е. преди да установи наличието или липсата на предпоставките при преценката
на които съдът би могъл да приеме за допустимо или не конституирането в
конкретния случай - на Община Варна като
посочен от ищеца ответник по заявените осъдителни искове, съответно да даде
указания за конституиране на надлежен ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.101 от ГПК
съдът е длъжен да следи служебно за надлежно извършване на процесуалните
действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното
от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя
срок за поправка.
Процесуалната легитимация на страните
е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за
наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано,
че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, съдът
следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез
предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при
неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Това
задължава съда да даде указания на ищеца кой е надлежният ответник според
фактите и обстоятелствата в основанието на исковата молба и да вземе мерки за
конституиране на надлежния ответник, като определи срок за отстраняване на
нередовността и посочи последиците от непредприемането
на съответните мерки.
В конкретния случай предвид данните за
извършени откази от наследството на издателя на ЗЗ от страна на негови
наследници и вероятността да се приложи разпоредбата на чл.11 от ЗН, то на
първо място съдът следва да установи всички от кръга евентуални наследници по
закон на починалия С.Н.Р. по съребрена линия до шеста степен включително, съгл.
чл.5-10 от ЗН, които биха изключили признатото в чл.11 от ЗН право на държавата
и/или общината да придобие откритото наследство. На следващо място съдът следва
да направи обстойна преценка на доказателствата по делото като установи има ли
лица, които могат да наследяват, съгласно съгл. чл.5-10 от ЗН, съответно дали всички
наследници са се отказали от наследството или изгубили правото да го приемат, и
въобще има ли призовани да наследяват. И на следващо място по
делото следва да бъдат ангажирани доказателства дали наследството, останало от починалия С.Н.Р. включва
движими вещи, жилища и парцел, предназначен за жилищно строителство. Така
ангажираните писмени доказателства следва да бъдат преценени в тяхната
съвкупност и в случай, че бъдат установени в условията на кумулативност,
то съдът следва да прецени и да даде указания на ищеца да заяви искане за
конституиране на надлежен ответник по предявения иск.
Съдът е дал указания на страната да предприеме действия за
конституирането на надлежен ответник по предявения иск, но същите са непълни,
доколкото липсват указания към ищеца за представяне на доказателства относно
кръга от евентуални наследници по закон на починалия С.Н.Р. по съребрена линия
до шеста степен включително, съгл. чл.5-10 от ЗН и доказателства, удостоверяващи
принадлежността към наследството на вещи от вида, посочен в чл.11 от ЗН. Едва
след попълването на делото с доказателства в тази насока и при извършване на
преценка с фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и с вида
и характера на иска, съдът е следвало да даде указания за конституиране на
надлежен ответник по осъдителните претенции.
Като не е изпълнил в цялост императивни свои
процесуални задължения съдът е постановил незаконосъобразно определение, което
следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния
съд за даване на надлежни указания, съобразно посоченото в настоящия съдебен
акт, съответно за конституиране на надлежен ответник. Не съществува процесуална
възможност въззивната жалба да се приеме като молба
за конституиране на Държавата като ответник по гр.д. № 17173/2018г. по описа на
ВРС.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 12801 от 22.10.2019г.,
постановено по гр.д.№ 17173/2018г., по описа на
ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото на осн.чл.130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд град Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.