Присъда по дело №2101/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И по присъда по НОХД№2101/2022г. по описа на ПлРС:

Обвинението е срещу подсъдимия М. С. В., ЕГН ********** за това, че
на 05.12.2021г. в ***, направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари
на стойност 350 лева, от владението на М. Е. М. от ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, като
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини -
престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът намира, че обвинението е
доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства, за което
излага съображения и моли, на подс.В. да бъде определено наказание
лишаване от свобода в минимален размер с приложимост на чл.55 от НК,
което предлага да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Подробно
се мотивира.
Подсъдимият Х.В. не се явява в съдебно заседание, като спрямо него е
даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 б“а“ от НПК.
Защитникът адв.Пл.В. от ПАК намира, че обвинението не е доказано и
пледира за оправдателна присъда спрямо подзащитния си, като излага
обстоен анализ на доказателствата. В конкретност адв. В. счита извършването
на деянието за недоказано както от обективна, така и от субективна страна.
Алтернативно предлага по преценка на съда, ако счете подзащитния му за
виновен, да му наложи наказание в минимален размер при условията на чл.
55 от НК.
В наказателното производство няма предявен за съвместно разглеждане
граждански иск от страна на пострадалия М. Е. М. и няма конституиран
граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства и становището на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:

Подсъдимият М. С. В. е роден на ***г. в гр. Плевен, живее в гр. Плевен,
***, *** гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
Подс. М. С. В. и пострадалият М. Е. М. се познавали, като В. бил
адресно регистриран в гр. Плевен, но често пребивавал в с.*** и бил познат
на повечето от жителите на това населено място. Пострадалият М. М. живеел
в с.*** на ул.“***, въпреки че бил адресно регистриран на *** в същото село.
На 05.12.2021г. подс.В. излязъл от дома си в гр. Плевен и заминал за
с.*** обл.Плевен. В. решил да посети дома на св.М., като отишъл на адреса и
позвънил на входната врата. Отворила *** на М. – св.М. М., която била на
шест години. Подс.В. влязъл в къщата и се насочил направо към стаята, която
обитава М., доколкото познавал разположението и влязъл в нея. В стаята на
1

гости на М.М. били свидетелите С. В. П., В. Е. К. и Т. З. Б., негови приятели,
които били дошли да го видят, тъй като св.М.М. наскоро се бил завърнал от
чужбина. След като влязъл в стаята и видял четирите лица, които били
седнали и си говорели, подс.В. леко се изплашил и с полушеговит тон се
обърнал към пострадалия М. с думите: „Как си М., къде са парите?“, като
предвид неголемия размер на помещението се озовал в близост до
свидетелите, в т.ч. до М.. В същото време след като била уведомена от
дъщеря си за пристигането на подсъдимия в дома им, в стаята на М. влязла
св.С. М. – *** на пострадалия, тъй св.С.М. била наясно с поведението на В.,
когото определя като „малко луд“ тъй като често в себе си носел нож. М.
извела подсъдимия от стаята, без той да се възпротиви като слизайки по
стълбите към първия етаж, от ръкава на подс.В. паднал нож с черно-бяла
дръжка. Св.М. запитала подсъдимия, защо е дошъл с нож в къщата им, а той
отговорил, че го е страх да не го набият и че е дошъл да види М. М., след
което си тръгнал. Св.С. М. подала сигнал за случилото се на тел. 112.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. Е. М., С. Н. М., малолетната св.М. Е. М., писмените
доказателства приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК - протокол за
претърсване и изземване от 06.12.2021г., одобрен от съдия при РС-Плевен на
основание чл.161, ал.2 от НПК с фотоалбум на л.31-38, свидетелство за
съдимост на л.76-84, заключението на в.л. по назначената тройна съдебно‐
психиатрична експертиза експертиза на л. 50-70, предявеното на страните
веществено доказателство – един брой черно – бял кухненски нож с
пластмасова дръжка в кориците на делото.
От показанията на свидетеля М.М. - пострадал, в т.ч. тези депозирани в
хода на ДП и прочетени в с.з.е видно, че бил в дома си на въпросната дата,
като бил поставен под медицинска карантина с оглед предприети в страната
противоепидемични мерки, тъй като наскоро се бил прибрал от чужбина. На
гости му били неговите приятели – св. С. В. П., В. Е. К. и Т. З. Б.. Четиримата
били в стаята на пострадалия М., находяща се на втория етаж в къщата в
с.***, обл. Плевен, която обитавал с *** си и по-малката си ***. Св.М. сочи,
че вечерта в присъствието на гореупоменатите лица пристигнал подсъдимият
В. който след като отворил вратата на стаята, попитал М.М. с шеговит
тон:“Къде са парите“. След като видял повече хора в стаята, В. леко се
изплашил и в този момент в помещението влязла ***та на М. - св.М., която го
отпратила. Пак от показанията на пострадалия се установява, че когато С. М.
изпращала В. към изхода на къщата, от джоба на последния паднал нож, като
едва тогава след като това обстоятелство му било споделено от М., М. осъзнал
евентуалната опасност в която бил малко преди това в присъствието на В. в
стаята му. Св.М. отрича в категоричност В. да го е заплашвал. Така :“.. Не, не.
За заплашване, не ме е заплашвал. Просто влезе вътре и ми каза „Къде са
парите?“. Това беше. След това на стъпалата му падна ножа от
ръкава…“Категоричен е, че се е уплашил, но не от поведението на В. в дома
2

им, а впостледствие, когато разбрал че същият е носел в себе си нож.
Многократно св.М. посочва, че думите на подсъдимия са изречени като на
шега. Така видно отново от показанията му:“.. Той защото видя хората и се
уплаши, като че ли. И го каза така някак си по` на майтап, все едно да
изтръгне някаква информация от мен..“ Св.М. описва поведението на
подсъдимия като изглеждащ в повечето случаи като пиян или дрогиран, тъй
като диша бронз и че от малък се движи с ножове. Показанията на св.М. се
подкрепят напълно от тези на неговата *** – малолетната св.М. М.
депозирани в присъствие на *** и *** им – св.С. М., които свидетелки
въпреки родствената си връзка с пострадалия са обективни, и показанията им,
както и показанията на св.М.М. се ценят от съда напълно. Така св. М. и М.
установяват в показанията си, че на въпросната дата в дома им пристигнал
подсъдимият, като М. отворила входната врата, а В. веднага се отправил към
стаята на пострадалия на втория етаж. Въпреки липсата на спомен у М. дали в
този момент М. е бил сам, това обстоятелство се изяснява от показанията на
св.М.М. подкрепени от тези на св.М. и тези на св. С. В. П., В. Е. К. и Т. З. Б., а
именно, че последните трима са били в дома им на гости. Двете свидетелки
установяват още, че подс. В. като поведение буди у тях страхови усещания,
доколкото винаги носел в себе си нож, и че М. се изплашила като видяла
ножа да изпада от ръкава на В. при тръгването му. Не сочат обаче самият М.
да се е изплашил от конкретното поведение на В. на въпросната дата. М. е
категорична, както и св. М., че ножът не е бил изваждан в стаята М.. Това е
видно и от показанията на св.П., К. и Б.. Последната пред съда вербално и
невербално /с жестикулиране/ описа на съда поведението на подс. В. и
потвърди, че според нея думите „Къде са парите?“ са били изречени от
подс.В. на шега. Тези трима свидетели също посочват, че не са видели нож
при влизането на подсъдимия в стаята на св.М.. Сочат обаче, че избягват да
общуват с подс.М.В. тъй като според тях доколкото се „бронзира“ всеки ден,
е непредсказуем. А видно от показанията на св.П. на въпрос на съда дали този
нож по принцип като се срещат го насочва или само го държи:“… Този нож
върти го. Върти го в ръцете си. Той беше с готварски нож. Въртеше го в
ръцете си и си правеше някакви неща. Той, той като диша този бронз и просто
не е на себе си…“Показанията на св. П., К. и Б. се ценят от съда напълно като
обективни, кореспондентни и депозирани под страх от наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване. За пълнота следва да се посочи, че съдът
счита, че показанията на свидетелите П., К. и Б. съответстват на възприетия
от съда доказателствен материал, поради което ги кредитира, с уточнението,
че в частта, в която свидетелите П. и Б. твърдят, че В. е заявил „Вади парите!,
всъщност се приема посоченото от пострадалия който в т.ч. и в проведената
очна ставка заяви в категоричност като изречени думите „Къде са парите?, а
не „Вади парите!“.
Съдът цени като кореспондентни на кредитирания от него
доказателствен материал и приложените по делото писмени доказателства:
протокол за претърсване и изземване с последващо съдебно одобрение на
3

л.31-34, ведно с приложен фотоалбум на л.41-44, съставен по предвидения
процесуален ред, актуално свидетелство за съдимост с бюлетини към на л.76-
84 от делото, характеристична справка на л.87, всичките неоспорени, както и
описаното по-горе веществено доказателство.
В хода на досъдебното производство е назначена тройна съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от експертите д-р Л.Т., д-р Е. К. и д-р П.
Г., съобразно, която М. В. е емоционално нестабилна личност, импулсивен
тип и страда от психични поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба или на употреба на други вещества – вредна употреба,
без изградена зависимост. Експертите и в проведеното с.з. твърдят, че
категорично не приемат твърдение - част от медицинската документация,
която определя неговото психично състояние като „***“. Самите лекари,
поставили тази диагноза, видно от вещите лица впоследствие се отказват от
нея и я оборват. ***, твърдят вещите лица по експертизата, не е психично-
психотична болест и не може да бъде приравнена към продължително
разстройство на съзнанието. Няма данни в делото, според тях, които да
насочват, че към момента на инкриминираното деяние на 05.12.2021г. М. В. е
бил с качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които
да са нарушавали психичната му годност да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърдят, че е могъл правилно
да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти и събития от
инкриминираното деяние, наказателно отговорен е, т.е. може да разбира
смисъла на водените следствени действия в хода на досъдебното
производство и съдебния процес, както да разбира и смисъла на наложена
наказателна мярка, ако съдът прецени, че той има вина. Не са налице
медицински предпоставки да бъде проведено лечение по чл.89 от НК, отново
според експертизата тъй като не е бил със психични деструкции преди, по
време и след инкриминираното деяние. Не е налице и предпоставка той да
провежда лечение в съответствие с чл.92 от НК, тъй като се касае за вредна
употреба, а не за изградена зависимост към наркотични вещества.
Заключението се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено
и се цени от него напълно.

Разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае
подсъдимия за виновен, едва когато събраните писмени и гласни
доказателства, предварително изследвани, съпоставени и оценени, съобразно
формалните критерии за формиране на вътрешното му убеждение доказват
престъплението по несъмнен начин. Съдът намира, че обвинението не е
доказано по такъв начин, а доказателствената основа, на която
представителите на обвинението са базирали обвинителната си теза след
приключване на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие е
несигурна, нестабилна и противоречаща на ценения доказателствен материал.
С други думи разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК предполага наличието на
събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят
4

квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност като
извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние,
тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК.
Съставът на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната
му, така и от субективната му страна, всяка от които следва да обхваща
характеристиките на престъпленията кражба и принуда. Липсата на който и
да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198, ал. 1 от
НК се състои от два престъпни акта – принуда, изразена като сила и/или
заплашване, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението –
кражба. Аналогично е и при опита за грабеж – по чл.18, ал.1 от НК, както е в
конкретния случай.
Употребата на принудата, като обективен признак на престъплението
грабеж означава въздействие, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива от страна на владелеца. Видът принуда се определя от
самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и
средството, което деецът избира като необходимо и достатъчно да му осигури
отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да
е отразена в съзнанието на дееца и да обосновава прекия му умисъл.
При гореизложената обстановка безспорно по делото е, че подсъдимият
М.В. е влязъл в обитаваното от пострадалия помещение и в присъствие на
още трима свидетели – близки приятели на пострадалия с шеговит тон видно
от показанията на последния го попитал:“ Къде са парите?, след което влязла
***та на пострадалия М., която пък извела навън подсъдимия без съпротива
от негова страна. Установи се още, че на излизане, от джоба на подсъдимия
паднал процесния приложен като ВД по делото кухненски нож. Несъмнено в
конкретния случай от обективна страна не са налице всички признаци, всеки
от които да обхваща характеристиките на престъпленията кражба и принуда.
Според ОА са наведени доводи за наличие на заплашване като форма на
принуда. Този правен извод обаче е погрешен и незаконосъобразен. Легална
дефиниция на термина "заплашване" се съдържа в разпоредбата на чл. 198,
ал. 2 НК, съобразно която "под заплашване се разбира застрашаване с такова
непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето,
честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице".
Очевидно е, че изречените от подсъдимия думи в никакъв случай не са
застрашили с конкретно деяние, излагащо на тежка опасност живота,
здравето, честта или имота на М. М. или на неговите близки. Тези думи
представляват едно обикновено провокиращо поведение, което не е било в
състояние противоправно да мотивира пострадалия към поведение, което той
не желае.
5

Освен това доказателствата по делото не установяват подсъдимият да е
извършил горните действия, изричайки въпросните думи именно с цел да
преодолее евентуална съпротива на М., за да го лиши от сочената в
обвинителният акт парична сума, което би изпълнило субективните
интелектуални и волеви признаци на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Нещо повече – самият пострадал е възприел думите на подсъдимия като на
шега и освен това според него не той, а самият подсъдим се е изплашил.
Действително пострадалият размислил впоследствие какво би могло да се
случи с притежавания от подсъдимия нож, но не в момента, а след като
разсъдил в по-късен момент.
На следващо място следва да се посочи и липсата на доказателства за
това, че към 05.12.2021 година съобщаваната парична сума от 300 лева се е
намирала въобще във владението на М. М. В тази насока са единствено
неговите показания, като той твърди, че същата парична сума се намирала в
процесното помещение и представлявала реализиран доход от страна на М. от
работа в чужбина, откъдето се бил завърнал наскоро.
При така обсъдените правни и фактически доводи съдът прие, че така
соченото в обвинителният акт престъпление по чл. 198, ал. 1 НК дори във
връзка с чл.18, ал.1 от НК, извършено според същия акт от страна на
подсъдимия М. В. е недоказано по какъвто и да е начин както от обективната,
така и от субективната му страна. Липсват както преки така и косвени
доказателства, които да обосноват причинната връзка между посещението на
подсъдимия и твърдяната парична сума, което означава, че не са налице
обективните признаци и на престъплението кражба.
Не на последно място следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата
на чл.103 ал.1 от НПК доказателствената тежест по дела от общ характер
лежи върху прокурора и разследващите органи, като обвиняемия няма
задължение да доказва своята невинност. В този ред на мисли не може да се
размества доказателствената тежест и подсъдимия да бъде принуден да
доказва своята невинност.
Направените деловодни разноски в размер на 1251,00 лв. следва на
основание чл.190 ал.1 от НПК да останат за сметка на държавата.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	64
Дата:	10 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20224430202101
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 ноември 2022 г.

Присъда по дело №2101/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите