№ 372
гр. Несебър, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150101365 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба вх. № 10****/***.2024 г., уточнена с молба вх. №
1***/****2024 г. на М. Х. С., ЕГН **********, с адрес в общ. Несебър, с. ***, п.к.
8***, ул. „Р***“ № ***, срещу П. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С***, ж.к.
„Х***“, ул. „Р***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, тел. 08***, по повод осъществявано от
него по отношение на молителката домашно насилие в периода м. април – м. октомври
2024 г. и в частност за датите 22-23.08.2024 г., 01.10.2024 г., 17.10.2024 г., 22.10.2024 г.,
13.10.2024 г., 16.10.2024 г.
С Определение № 12**/02.12.20** г. на настоящия съд, молбата за защита на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН бе предоставена на компетентността на СРС за
прилагане и разглеждане в рамките на висящо производство по ЗЗДН между страните
образувано в гр.д. № 13**/20** г. по описа на СРС. С писмо вх. № 3188/31.03.2025 г.
на съдия при СРС делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия от НРС след повдигнат от СРС пред СГС спор за подсъдност, решен с
окончателно Определение № 52***/*** г. по в.ч.гр.д. № 20241**5 по описа на СГС, с
което за компетентен са разгледа иницииращата молба е определен Районен съд –
Несебър.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Страните съжителствали на
семейни начала в периода от началото на 2022 г. до 26.01.2023 г., като на ****** г. се
родило и общото им дете П. П.ов Н.. Посочва се, че след раждането на детето
отношенията между родителите се влошили и настъпила раздялата им, като от този
момент започнал системен психически тормоз от страна на ответника спрямо
молителката, както чрез съобщения и имейли, така и чрез държавните институции –
подаване на неверни сигнали до ДА „Закрила на детето“, Агенция „Социално
подпомагане“, прокуратура, полиция, центрове за обществена подкрепа и др.,
завеждане на неоснователни съдебни производства, вкл. за поставяне на молителката
1
под запрещение. По повод осъществявания от ответника системен психически тормоз
спрямо молителката за минал период до 13.03.2023 г. било образувано гр.д. №
13**/20** г. по описа на СРС за защита по реда на ЗЗДН.
Заявява се, че по лекарска препоръка и по повод честите боледувания на детето
П., молителката се изместила да живее с него първоначално в гр. С*** /през м. април
2024 г./, а впоследствие в гр. Н**** – на 16.10.2024 г. Посочва се, че във връзка с
подавани от ответника сигнали до институции ищцата е била посещавана на адреса си
в гр. С*** за проверки от ДСП – С*** и ЦОП – С***, както и била призовавана за
явяване в РУ МВР – С*** и получавала на адреса си в гр. С*** съобщения от ЧСИ за
образувано изп.дело във вр. с изпълнение на привременни мерки, постановени в
производство за родителски права и в периода 15.04-19.06.2024 г.
По повод последващи сигнали на ответника дома и офиса на молителката в гр.
С*** били посещавани от служители на ЦОП – С*** и на 22/23.08.2024 г., 01.10.2024 г.
и 22.10.2024 г., а на 30.10.2024 г. била извикана да даде обяснения в МВР – Несебър.
Твърди се, че тормозът на ответника чрез институции бил съпроводен и с осъществено
психическо насилие, чрез изпращане на имейли от 13.07.2024 г., 13.10.2024 г. и
16.10.2024 г. с негативни оценки за психическата стабилност, качествата на
молителката, вкл. като родител.
Излагат се твърдения, че цялостното поведение на ответника е насочено спрямо
психиката на молителката и дава негативно отражение върху нея, резултиращи в
необходимост за последната да приема антидепресанти по лекарско предписание.
Отделно се твърди, че ответникът е бил освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление против личността на трето лице
по чл. 130, ал. 1 от НК /НЧХД № 1**/20** г. по описа на РС – П**/, което будело
основателен страх у молителката за живота и здравето , предвид реалния риск от
евентуална неочаквана физическа саморазправа от страна на ответника. Така се моли
за незабавната защита на молителката с налагането на посочени три изрични мерки.
Към молбата е приложена декларация на молителката С. за извършено домашно
насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, преповтаряща описаната по-горе фактическа
обстановка, както и писмени доказателства във връзка с твърденията.
Със свое Определение № ***/***2025 г., съдът постанови мерки за незабавна
защита на молителката до приключване на производството по делото с краен съдебен
акт.
В съдебно заседание молителката не се явява лично. Поддържа молбата чрез
упълномощения си представител – адв. К. К. от БАК, който моли за уважаването и
претендира съдебни разноски. Ангажира свидетелски показания.
Ответникът – лично и чрез упълномощен представител – адв. Г. К. от БАК -
изразява становище за неоснователност на молбата и иска нейното отхвърляне в
проведените открити съдебни заседания и с нарочни писмени молби по делото. Не
оспорва по същество фактическите твърдения на молителката, но намира, че
поведението му не осъществява признаците на психическо или емоционално насилие
по смисъла на ЗЗДН. Представя писмени доказателства. Претендира сторените по
делото разноски.
Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по
чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу
надлежен ответник съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН – съпругата на молителя, с което са
в процес на развод.
Тъй като производството е ограничено от тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизираните актове на
насилие от 22-23.08.2024 г., 01.10.2024 г., 17.10.2024 г., 22.10.2024 г., 13.10.2024 г.,
2
16.10.2024 г., а всичко останало се отчита от съда като съпътстващи факти и
обстоятелства.
Несебърският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор между страните, че са съжителствали на фактически
съпружески начала в периода от началото на 2022 г. до 26.01.2023 г., както и че от
съжителството им на ****** г. се е родило общото им дете П. П.ов Н..
Безспорно по делото е установено и че след раздялата на страните е последвало
влошаване на взаимоотношенията им, за което е допринесла и затруднената
комуникация между тях в качеството им на родители на малолетния П., както и
проведените съдебни и административни производства по молби на всеки от тях, вкл.
производство по поставяне молителката под запрещение по искане на ответника,
производство по ЗЗДН пред СРС по инициатива на молителката /горепосоченото гр.д.
№ 13**/20** г. по описа на СРС/, производства по реда на чл. 127 и чл. 127а от СК,
производства пред различни структури на ДСП и ЦОП във връзка с осъществяване на
посредничество между родителите, превенция риска от настъпване на родителско
отчуждение у детето П. и осъществяване режима на лични отношения с бащата-
ответник, както и множество сигнали и заявления до полицията и прокуратурата по
различни оплаквания на всяка от страните. В тази връзка по делото са приобщени
множество материали, вкл. подробен социален доклад за положението на общото на
страните дете П., изготвен от ДСП О*** – гр. С***, потвърждаващи установените от
съда факти.
Допълнително затруднение в комуникацията между страните е настъпило във
връзка с изместването на молителката и детето /по медицинска препоръка по повод
здравословния статус на детето/ от гр. С*** на българското Черноморие през м.април
2024 г. /понастоящем в с. ***, общ. Н***/, което е мотивирало ответника да подаде
множество сигнали до контролните институции във връзка с прекъснатия и усложнен
контакт с детето и притесненията му за здравословното му и психическо състояние,
вкл. преценката на молителката относно най-добрия му интерес, резултирали в
процесните проверки от служители на ЦОП – С*** и проведените в тази връзка
действия и срещи с молителката от 22/23.08.2024 г., 01.10.2024 г. и 22.10.2024 г., както
и от служители на МВР – Несебър, където на 30.10.2024 г. молителката била извикана
да даде обяснения. Тези обстоятелства не са спорни за страните и са удостоверени с
множество писмени доказателства по делото.
Няма спор и че между страните след раздялата им е водена системна
кореспонденция чрез електронна поща, като ответникът не отрича да е изпращал на
молителката процесните имейли от 13.07.2024 г., 13.10.2024 г. и 16.10.2024 г.,
включващи оценки за психическата стабилност и качествата на молителката, вкл. като
родител, а именно: 13.07.2024 г. „уви, представа нямаш какво се случва с теб и ако
трябва да дефинирам това, което правиш с част от себе си, се нарича алекситимия.
..За пореден път доказваш, че ти нямаш абсолютно никаква представа по психология
и психиатрия. В теб вирее тотален страх и стигма, които са насадени в теб..“;
13.10.2024 г. „Пишеш неоснователни пълни глупости..Можеш ли да мислиш
рационално и логично“?, „..трудно ми е да повярвам как си доктор по психология
наистина..Абсурдно..Но ти имаш нужда от подкрепа, от осъзнаване на концепции за
добро и зло, насилие и благоденствие..Постигни нещо добро в себе си, има прекрасни
специалисти в България..“; 16.10.2024 г. „Осъзнаваш ли, че ти нанасяш
катастрофални щети върху психическото развитие на детето в дългосрочен план от
3
твоето нездравословно поведение“, „Поведението ти е абсолютно инфантилно,
безумно и ненормално..ти имаш крещяща нужда от психологична и психиатрична
помощ..Поведението ти е описано в учебниците по медицина.“.
Същевременно, няма спор и че страните продължават да комуникират чрез
имейли и понастоящем, като обсъждат в детайл всеки въпрос във връзка с
отглеждането и възпитанието на общото си дете, често по инициатива на самата
молителка, която също излага оценки за качествата на ответника като родител, напр.
02.05.2025 г. „Време е да идваш подготвен за срещите“, „Това е режимът на Я., който
се нарушава заради срещите с теб“. Същевременно след анализ на доказателствата /л.
159-190 от делото/ съдът достига до извод, че всяка дума между страните се подлага
на съмнение и би могла да стане повод за иницииране на сигнал до контролен орган
/напр. спор относно консумацията на мляко от детето/, комуникацията им често
протича с копие до ДСП или ЦОП, като в допълнение видимо е, че основа за всичките
им неразбирателства е невъзможността с доверие да изградят обща воля за възпитание
и отглеждане на детето П..
Съгласно Решение № 8787/15.05.2025 г. по гр.д. № 13**/20** г. по описа на СРС,
потвърдено с окончателно Решение № 5**/***2025 г. по в.гр.д. № 7**/2025 г. по описа
на СГС, молбата за защита на молителката С. по повод идентични по същността си
актове на ответника от предходен на процесния период /психическо/емоционално
насилие, осъществено чрез субективни оценки и институционален тормоз/ е оставена
без уважение. В допълнение, въпросите по чл. 127 и чл. 127а от СК са предмет на
Решение № 20***/***2025 г. по гр.д. № 6***/2023 г. по описа на СРС, постановените в
хода на което привременни мерки се изпълняват в контролирана среда с подкрепата и
посредничеството на ДСП по местоживеене на детето П.. По данни от МВР, РП и ДСП
има образувани множество преписки по сигнали на всяка от страните, част от които
прекратени.
Няма данни ответникът да е осъждан или да страда от психическо заболяване.
Няма спор и че ответницата е психически здрава.
По делото бяха изслушани показанията на майката на молителката Г. С., които
съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК с оглед заинтересоваността им. По
същество свидетелката потвърждава установената от писмените доказателства
фактическа обстановка, излага личните си впечатления от отношенията на страните
след фактическата им раздяла, заявява пълна подкрепа в полза на дъщеря си и дава
субективна оценка за поведението на ответника като форма на отмъщение. Споделя,
че липсата на разбирателство между страните и системните нападки на ответника, вкл.
чрез институциите, провокирали у дъщеря чувство на обида и безспокойство.
Намира, че ответникът до раждането на детето П. е поддържал мил и кротък вид, като
впоследствие е проявил истинската си природа и започнал да прави опити да подчини
дъщеря , своеобразно продължение на които са и подадените след раздялата
множество сочени за неоснователни сигнали срещу нея и опита да я постави под
запрещение по съдебен ред. Категорично заявява, че молителката не е страдала и не
страда от „следродилна депресия“, решителна и волева е, и има готовност да приведе в
действие всяко решение, което е в най-добър интерес на детето .
Предвид установеното от фактическа страна и като съобрази изявленията на
страните, съдът намира от правна страна следното:
За да се квалифицира даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
4
психическо или икономическо насилие, опит за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във физическо съжителство или
интимна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от
същия закон е предвидена като доказателствено средство в процеса по молбата за
защита срещу домашното насилие, като законът и придава доказателствена стойност.
Тя може да бъде достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице, когато по делото няма други събрани доказателства, с оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН и за
улесненение за молителя, доколкото в нея се съдържа ясно, точно и конкретно
описание - посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В такъв
случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е
извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителят, при наличие на оспорване
на твърденията му, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да
обуслови извод за осъществен спрямо него акт на домашно насилие.
В процесния случай, по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства,
след анализ на които съдът намира доказателстваната стойност на декларацията по чл.
9 от ЗЗДН за опровергана, а процесната молба за защита за неоснователна.
С изменение в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН /ред., ДВ, бр. 69 от 2023 г./ емоционалното
насилие като форма на домашно насилие бе изключено от законодателя. Такова
законодателно решение е логично, доколкото актовете, насочени към увреждане
емоциите, мислите и чувствата на жертвата по същество са актове насочени срещу
психическото битие и съставляват такива на психическо насилие, каквото се твърди
и от молителката. В тази връзка, при дефиниране понятието „психическо насилие“,
следва да се приложи § 1, т. 3 от ППЗЗДет., съгласно който това са всички действия,
които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитието на
детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация,
отхвърляне или друга форма на отрицателно отношение. Безспорно психическото
насилие е възможно да се осъществи чрез различни прояви, вкл. чрез съобщения и
писма в ел.форма, като за да отговаря на целта на защита по ЗЗДН следва да води до
реално засягане правната сфера на пострадалия.
Същевременно, от събраните по делото доказателства, безспорно се установи,
че страните са личности със силни характери, ясни убеждения, притежават над
средното ниво на интелигентност и желание да участват лично и непосредствено в
отглеждането и възпитанието на общото си дете. Именно сблъсъка на различните им
убеждения във връзка с начина на отглеждане на детето П. е и основна причина за
тежкия междуличностен конфликт между тях, които е довел до ангажиране по случая
на всички компетентни държавни органи, вкл. настоящия съд. Същевременно, видно и
от показанията на майката на молителката, последната е здравомислеща, волева и
устойчива, независимо от създадената ситуация по повод затрудненото родителско
сътрудничество с ответника.
В светлината на изложеното, след преценка на изявленията на ответника от
визираните в молбата за защита дати, съдът намира, че макар същите действително да
съдържат елемент на настойчива негативна субективна оценка за част от личностните
5
качества на молителката, по същество не съдържат заплахи, принуда или натиск по
отношения на нея, респ. не могат да се приемат за актове на умишлено и сериозно
засягане на психическата неприкосновеност. Изявленията са грамотно написани, не
съдържат недвусмислена подигравка, обида или форма на унижение личността на
молителката, като ответникът лично заяви пред съда, че искрено изпитва притеснения
във връзка с поведението на молителката и решенията, които взима във връзка с
отглеждането на общото им дете. Същевременно, видно от последващата електронна
комуникация между страните, молителката не е ограничила тази форма на контакт с
ответника, което е в нейната власт, вкл. сама инициира контакт по повод детето, дава
указания на бащата, а в определени случаи излага и личната си субективна оценка за
поведението му като родител, като мнението е ясно и категорично, обосновано и
независимо. В допълнение, разпитана като свидетел, самата майка на молителката
потвърждава, че макар засегната негативно от цялостното поведение на ответника,
дъщеря е психически устойчива и емоционално стабилна, уверена в мнението си и
волева.
Така, от цялостния анализ на доказателствата и личното впечатление на съда за
качествата на страните, се налага краен извод, че причиненият дискомфорт в
емоционалната и духовна сфера на молителката, който безспорно е налице, е следствие
от цялостния траен и остър междуличностен конфликт на страните, а не пряка
последица от конкретните писмени изявления на ответника от процесните дати -
13.07.2024 г., 13.10.2024 г. и 16.10.2024 г. Безспорно, системното и настоятелно
поведение на едно лице, насочено чрез негативни изказвания и институционален
тормоз към умишлено увреждане психиката на друго лице, от визирания в ЗЗДН кръг,
съставлява психическо насилие като форма на домашно такова, но в случая този
умисъл не бе установен. В същото време е видно, че молителката също се възползва от
всички способи за охраняване на правната си сфера, като ясно заявява и насрещна
субективна позиция относно личността на ответника. Така, не може да се приеме, че
визираното поведение на ответника отговаря на установената със закона цел, визирана
с чл. 1а от ЗЗДН, и налага съдебна намеса за защита на умишлено увредената или
поставена в реален риск от увреждане страна.
Що се касае до оплакванията на молителката за осъществено спрямо нея
психическо насилие, чрез упражняван от ответника институционален тормоз,
резултирал в проведени действия от компетентни органи с участието на датите
22/23.08.2024 г., 01.10.2024 г., 22.10.2024 г. и 30.10.2024 г., съдът намира същите за
недоказани. Настоящият състав споделя, че подобно на описаното от молителката
поведение би могло да осъществява противоправно такова, вкл. като форма на
домашно насилие, но само при проведено пълно и главно доказване на
обстоятелствата, че е умишлено насочено именно с увреждаща жертвата цел, каквито
безспорни доказателства не се събраха по настоящото дело. Всяко легитимирано лице
разполага със субективното право да сигнализира компетентните органи с цел
охраняване на личните си права, от което безспорно се установи по делото, че се
възползва и самата молителка. Същевременно, интересите на децата се ползват със
завишена законова закрила и регламентация, като всеки гражданин, на още по-голямо
основание родител, не само има право, но и е длъжен да сигнализира компетентните
органи по закрила при наличие на обективни данни за опасност от засягането им. В
този ред на мисли, съдът намира за недоказани в хода на процеса твърденията на
молителката, че подадените процесни сигнали са имали единствена цел да навредят
и са били основани на изцяло неверни обстоятелства, за които ответника е имал ясно
6
съзнание. По делото се установи, че процесните сигнали са отправени вследствие
изместването местоживеенето на детето П., като ответникът заяви, че вярва в
основателността на тревогите си предвид фактическото положение и създадената
дистанция. Още повече, оплакванията за осъществено насилие от посочените дати е
обосновано с регламентираната дейност на държавни органи, а не с конкретното
поведение на ответника по сигнализирането им при злоупотреба с права. За пълнота
следва да се посочи, че крайният извод на настоящия съд не съставлява пречка
молителката да търси обезвреда от поведението на ответника по граждански ред и въз
основа на проведено надлежно доказване.
По изложените съображения, съдът намира молбата за защита за изцяло
неоснователна, което предопределя отхвърлянето .
При крайния изход на спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН във връзка с
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в
тежест на молителката следва да се възложи заплащането на държавната такса за
настоящото производство в размер на 25 лева, както и сторените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 1200 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 15, ал. 7 от
Закона за защита от домашното насилие, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита вх. № 10****/***.2024 г., уточнена
с молба вх. № 1***/****2024 г. на М. Х. С., ЕГН **********, с адрес в общ. Несебър,
с. ***, п.к. 8***, ул. „Р***“ № ***, срещу П. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
С***, ж.к. „Х***“, ул. „Р***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, тел. 08***, по повод
осъществявано от него по отношение на молителката домашно насилие в периода м.
април – м. октомври 2024 г. и в частност за датите 22-23.08.2024 г., 01.10.2024 г.,
17.10.2024 г., 22.10.2024 г., 13.10.2024 г., 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН **********, да заплати държавна такса за
производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева по сметка на Несебърски районен
съд.
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН **********, да заплати на П. Л. Н., ЕГН **********,
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
седемдневен срок от 29.10.2025 г. - посочената в последното съдебно заседание
дата за обявяване на решението.
Препис от решението, след влизането му в законна сила, ДА СЕ ВРЪЧИ за
сведение на РУ Несебър и РУ при СДВР.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7