Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 581
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020 година      гр.в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

             при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 320 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

             Образувано по жалба „У.Д.Д.” ЕООД, представлявано от Д.М. М., депозирана чрез адв.Х., против НП № 23-0000002/ 07.01.2020г. на  Началника на Областен отдел „АА” в ГД „АИ”-гр.в., с което  на дружеството е  наложено административно наказание  “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лв.,  на основание чл.104 ал.7 от ЗАвП, за нарушение на чл.91в т.2пр.1 от ЗАвП.

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

            С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, твърди се, че неправените от АНО констатации и изводи, които са направени без да са изследвани всички факти и обстоятелства, счита се, че в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на фактите, в кой момент и къде е извършено, коментира се текстът на приложената санкционна норма, сочи се, че не се оспорва качеството на санкционирания субект, съпоставя се нормата на чл.91 В от ЗАвП и нормата на чл.10 пар.5 от Регламент ЕО № 561/2006г., коментира се разпоредбата на чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009г. , както и легалното определение на понятието „ извличане” и се твърди, че за да бъдат съхранени процесните данни, то същите следва да бъдат извлечени и се счита , че не е предвиден срок за предоставяне на информацията.Предвид горното се аргументира неяснота на предявеното обвинение в нарушение на нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и неяснота относно формата на изпълнителното деяние, както и липса на факти, касаещи съставомерни признаци на приетото зза установено нарушение и се иска отмяна на НП, като в условията на евентуалност се аргументира приложимост на нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН.

            В  съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано,се представлява от адв.Великова, надлежно упълномощена и приета от съда, която поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като отново аргументира становище, че е следвало да се предостави срок за представяне на документи, допълнително аргументира приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.

             Органът, издал НП, при редовност на призоваването, се представлява в с.з.  от мл. експерт Г., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва  жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че жалбата е неоснователна, аргументира неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и неоснователност на възражението, че не е бил предоставен срок за представяне на документи, тъй като проверката е била извършена в офис, където документите следва да бъдат налични по всяко време, твърди, че правилно са били съставени няколко АУАН за приетите за установени няколко нарушения и моли НП да бъде потвърдено, въз основа на горното и да доводите, изложени в съпроводителното писмо, с което се иска и присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

            След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

             На 24.10.2019г., служители на ОО „АА”-гр.в./ към настоящия момент с наименование РД”АА”-гр.в./ - св.Г. и колегата му Й.Й., извършили проверка в офис дружеството- превозвач- „У.д.д.”ЕООД, ***, партер.Проверката била разпоредена от ИА”АА” във връзка с разпространена информация по медиите за инцидент със загинали емигранти в К. В..Около 09,30ч. на горепосочената дата св.Г. и колегата му посетили офиса на дружеството  превозвач "У.д.д.“ ЕООД, притежаващо лиценз № 19907 от 09 10.2018г. за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 08.10.2028г. и на присъстващият на проверката И. Г. Ж. с ЕГН: **********, упълномощен от представляващия дружеството, била връчена покана с per. № 66-00-10-407/24.10.2019г., за проверка на документацията относно транспортната дейност за периода от 01.01.2019г. до 23,10.2019г. , като в поканата изрично било отразено, че проверката се извършва на територията на предприятието.При проверката  не била предоставена на контролните органи изисканата на магнитен носител с покана с per. № 66-00-10-407/24.10.2019г. по т.1-5 информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф "Continental Automotive", мод. 1381.207140, одобрен тип е1-84, сер.№ **********, монтиран във влекач марка "С.", kаt.N3, с per. № **, собственост на превозвача, предназначен за извършване на международен превоз на товари, за който имало издадено заверено копие към лиценза с перфо № 265854/09.10.2018г., валидно до 08.10.2028г., както и други изискани документи. Непредоставянето  на част от изисканите с поканата документи било отразено в приемо-предзвателен протокол с per. № 66-00-10-407/2/24.10.2019г.За непредставянето на част от изисканите с поканата документи упълномощеното лице, присъстващо на проверката заявило че с това разполага и това предоставя.

            Предвид горното св.Г. приел, че превозвачът е извършил нарушение на чл.91в т.2пр.1  от ЗАвП, поради което на место на 24.10.2019г. съставил АУАН срещу въз. дружество, в който описал и квалифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице, което след запознаване със съдържанието му го подписало без възражения.В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на 07.01.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в което възпроизвел фактите и квалификацията, описани в АУАН.

           Съдът  напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и  искрени.

           Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

           Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетеля Г., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемно-предавателен протокол и от останалите приети по делото писмени доказателства.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                       По приложението на процесуалния закон:

           Видно от приложената по делото заповед, АНО е компетентен, актосъставителят също съгласно законовите правила.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

           АУАН е надлежно връчен на  упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения, такива не са били депозирани и в законоустановения срок, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.

           Законовите разпоредби дават възможност на служители на ОО”АА”-в./ като наименование към момента на проверката/ да извършват комплексни проверки на дружества- превозвачи.

           Въпреки горното съдът споделя възраженията в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

           Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма, като в обстоятелствената част на НП следва да фигурират всички съставомерни факти.

           Санкционната норма на чл.104 ал.7 от ЗАвП предвижда налагане на административно наказание на превозвач, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или откава да ги предостави за проверка на контролните органи, но в конкретния случай се сочи единствено, че превозвачът не предоставя на служителите за проверка  изисканата с процесната покана информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф, а факти, дали се съхранява тази информация и дали има отказ тази информация да се предостави в АУАН и НП липсват.

          Съгласно  разпоредбата на чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009г., превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта:1.най-малко един път на 90 дни- за данните от паметта на дигиталния тахограф, 2.най-малко един път на 28 дни- за данните от картата на водача.

          В конкретния случай не става ясно дали изобщо е била извлечена процесната информация от паметта на  дигиталния тахограф, респективно имало ли е обективна възможност тя да бъде предоставена, като непредставянето на информацията от паметта на дигиталния тахограф не води до категоричния извод че има отказ, а и такъв правен извод липсва в АУАН и НП, а факти, че просто не се съхранява в НП не са визирани.

          Съгласно Решение №1092 от 05.06.2019г. на АС-в. по КАНД № 715/2019г., непредставянето на контролните органи на определени документи или извлечения не е визирано в хипотезите на чл.104 ал.7 от ЗАвП, като в тази санкционна норма са визирани две хипотези, които се различават по своя фактически състав, поради което за да се приложи тази норма следва да се опишат пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по тази разпоредба.Приема се, че визирането единствено на фактът, че изисканата процесна информация не е била представена на контролния орган, не осъществява нито една от хипотезите на чл.104 ал.7 от ЗАвП, поради липса на съставомерни факти в описанието на деянието и че само при тези факти- непредставяне, не е ясно съхранени ли са документите или е налице отказ да бъдат предоставени, още повече, че проверката е била извършена в офиса на превозвача, представляващият не е присъствал и обясненията на упълномощеното лице са били единствено, че предоставя за проверка това, с което разполага към момента на самата проверка и единствено в проверения офис.Няма факти и доказателства за отказ да се предостави информация, няма факти и доказателства дали е извлечена и дали е съхранена, респективно-къде.Безспорно допълнителен срок не е бил предоставен за представяне на процесната информация и нарушителят е обвинен единствено за конкретната дата, на която е била извършена проверката в офиса на предприятието.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна/ както в АУАН, така и в НП/, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен, е била ограничена. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.Следва да се отбележи константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, още повече, че няма как съдържанието на АУАН и НП да се допълват със съпроводително писмо към преписката.

          Освен горното съдът споделя и становището, че неправилно е бил приложен материалния закон.

          В горния смисъл са редица решения на Адм. съд-в., сред които и   Решение по К.Н.А.Х.Д. № 183 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, Решение по К.А.Н.Д № 1955/2017г. по описа на Административен съд-в., в които  съдиите от Адм. съд-в.  приемат следното:

        Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП ангажира отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена cметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. Съобразно разпоредбата на чл. 91в от ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.

           В конкретния случай, за да съхрани информация, извлечена от паметта на тахографа и да има възможност в последствие при желание да ги предостави, превозвачът би следвало да я извлече.

            Дали изобщо за процесния период е била извлечена процесната информация, каква е била причината, ако са била извлечена- защо не е била предоставена за проверка, съхранил ли я е превозвачът или не, отказал ли е по някаква причина да я предостави за проверка-доказателства не са събрани в хода на АНП, не се ангажираха и в с.з., а и никакви факти в тази насока не са посочени както в АУАН, така и в НП.В този смисъл липсват доказателства за извършване на нарушение, което да се санкционира именно от нормата на чл.104 ал.7 от ЗАвП.

           Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено и неправилното квалифициране на нарушението обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като административно наказание не следва да се налага единствено, защото се приема, че има някакво нарушение/ недоказано какво точно/, а следва да се налага за конкретно нарушение и то тогава, когато същото е било установено по безспорен и несъмнен начин.

           Ирелевантен е въпросът, че е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството-жалбоподател, тъй като според практиката на Адм. съд-в., действията или бездействията на ЮЛ се материализират чрез поведението на неговите органи.

           В горния смисъл са и Решение на Адм. съд-в. по КНАХД №522/19г., Решение на Адм. съд-в. по КНАХД 553/19г. и др.

           В този смисъл съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,  поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

       ОТМЕНЯ НП № 23-0000002/ 07.01.2020г. на  Началника на Областен отдел „АА” в ГД „АИ”-гр.в., с което  на „У.Д.Д.” ЕООД, представлявано от Д. М. М., е  наложено административно наказание  “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лв.,  на основание чл.104 ал.7 от ЗАвП, за нарушение на чл.91в т.2пр.1 от ЗАвП.

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-в. в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.

 

 

 

 

                                                             СЪДИЯ при ВРС: