Р Е Ш Е Н И Е
№ 96 23.01.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2382 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.53 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Административното
дело е образувано по жалба от А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед № ПЗ-74 от 11.02.2016г.за изменение и допълнение на заповед №
ПЗ-52/02.02.2016г., издадена от директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /РД“ПБЗН“/ - Бургас, в частта й, с която се отменя заповед № ПЗ-445/10.08.2015г., издадена
от директора на РД“ПБЗН“.
С жалбата
се иска обявяване нищожността на заповедта в оспорената й част, поради грубо
нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят А.В.А. се представлява от адв. К.
Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за
присъждане на разноски, като представя списък на същите.
Ответната страна Директорът
на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният му представител
юрисконсулт Татяна Стойкова представя по делото писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна и претендира за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със Заповед № ПЗ-445/10.08.2015г. директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас /РДПБЗН/ е разпоредил, на основание чл.53 ЗМВР, чл.5,
ал.1 от Наредба № 8121з-792/29.10.2014г. за осигуряване на безплатна храна за
държавните служители от МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен
характер на труд, съгласно заповед № 8121з-30/14.01.2015г. за определяне
размера на сумите за безплатна храна на държавните служители в МВР и във връзка
с предложение, рег.№ 199/4.08.2015г. на началника на сектор „Пожарна
безопасност и спасяване на Летище - Бургас“ към РДПБЗН – Бургас, да се изплаща
левовата равностойност на полагащата се безплатна храна за извършване на
дейности, свързани със специфичен характер на труд на държавните служители от
сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище – Бургас“ към РДПБЗН - Бургас
при ГДПБЗН - МВР, работещи под въздействието на шум и вибрации, съгласно
чл.181, ал.3 ЗМВР и чл.2, т.2 от Наредба № 8121з-792/29.10.2014г., считано от
01.01.2015г. на поименно определени служители /л.16-19 от делото/.
С докладна записка, рег.№ ПР - 154 от
13.01.2016г. главният счетоводител в служба „ФО“ е информирал директора на
РДПБЗН - Бургас, че протоколът за контрола на шум и сертификатът за контрол на
РИОКОЗ - Бургас от 2007г., на база на
които е изготвено предложението на началника на сектор ПБС - Летище Бургас от
8.07.2015г. за осигуряване на безплатна храна за работа при специфични условия
/шум и вибрации/ на служителите от сектора, са загубили давност. Предвид
промяна на обстоятелствата, настаняването на служителите от сектора в нова
сграда, както и прекалено големия период на давност на резултатите от
измерването, е посочено, че протоколът на РИОКОЗ – Бургас, вече не е актуален.
Посочено е също, че съгласно изискванията на Ведомствената служба по трудова
медицина към МВР замерване влиянието на външни фактори, в случая на шум, се
извършва най-малко на две години. Предвид това е отправено предложение до
директора на РДПБЗН - Бургас да вземе решение по компетентност /л.62-63 от
делото/.
В докладна записка на началника
на сектор „ПКД“ при РДПБЗН - Бургас до директора на РДПБЗН - Бургас, рег.№ ПР-374/1.02.2016г. също е посочено, че
резултатите от измерванията, съдържащи се в протокола за контрол на шума №
ПК-1871/24.07.2007г. не са актуални. Изложени са доводи, че работодателят има
задължение да изготви и утвърди оценка на риска за здравето и безопасността на
работниците и служителите, която подлежи на преразглеждане, когато е направена
на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи.
Становището на началника на сектор ПКД при РДПБЗН - Бургас е, че са налице
обстоятелства, които налагат преразглеждане и преустановяване организацията,
създадена със заповед рег.№ ПЗ - 445/10.08.2015г. за изплащане левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна за извършване на дейности, свързани
със специфичен характер на труда на държавните служители от сектор „ПБС Летище
- Бургас“ към РДПБЗН – Бургас /л.60-61 от делото/.
Въз основа на цитираните докладни записки е
издадена Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 година на директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас /РДПБЗН/, с която е наредено да
се спре изплащането на левовата равностойност за безплатна храна на държавните служители
от сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище - Бургас“ към РДПБЗН -
Бургас при ГДПБЗН - МВР, съгласно чл.5, ал.1 от Наредба №
8121з-792/29.10.2014г. за осигуряване на безплатна храна на държавните
служители от МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труд,
считано от 01.12.2015г., която не е предмет на
оспорване в настоящото производство.
Впоследствие е издадена и
оспорената Заповед № ПЗ-74 от 11.02.2016г. за изменение и
допълнение на заповед № ПЗ-52/02.02.2016г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД“ПБЗН“/ - Бургас,
която е оспорена от жалбоподателя в
частта й, с която се отменя заповед № ПЗ-445/10.08.2015г., издадена от
директора на РД“ПБЗН“, като се иска само обявяване на нищожността й.
По
делото е представено решение № 1888/18.11.2016г. постановено по адм.дело № 1344
по описа на АдмС – Бургас за 2016г., с което ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед ПЗ-52/2.02.2016 година на директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ – Бургас в частта й „ считано от 01.12.2015 година“ до съобщаването й на
адресатите на 08.02.2016 година и ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата й част, с която се иска обявяване на заповедта за нищожна
в цялост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.5 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ПЗ-74 от 11.02.2016г.за изменение и
допълнение на заповед № ПЗ-52/02.02.2016г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД“ПБЗН“/ - Бургас, в частта й, с която се отменя заповед №
ПЗ-445/10.08.2015г., издадена от директора на РД“ПБЗН“.
Съдът е
сезиран с искане за обявяване нищожност на оспорената заповед. Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно
горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните
актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до
нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен
начин своя адресат.
На
първо място, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в случая
от директора на РДПБЗН- Бургас,
съобразно нормата на чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-904 от 30.7.2015г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч./обн.ДВ,
бр.62 от 14.08.2015г. в сила от 14.08.2015г./ и е в предвидената от закона
писмена форма,
Към датата на издаване на оспорената заповед,
нормативната уредба, на осигуряването на безплатна храна за държавните
служители на Министерството на вътрешните работи /МВР/, извършващи дейности,
свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за
служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00ч. се съдържа в
чл.181 от ЗМВР и в Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности.
Съгласно чл.181, ал. 1 от ЗМВР на
служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а нормата
на чл.181, ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, се осигурява безплатна храна. На
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00ч., се осигуряват
ободряващи напитки, като размерът на сумите и доволствията по ал.1- 3 се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи по арг. от чл.181, ал.4 от ЗМВР. Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015г., приета по законова делегация /чл.181, ал.5 от ЗМВР/ определя
редът и условията за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и по § 86 ПЗР ЗИДЗМВР/ДВ, бр.14/2015 г./ за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00ч. Съобразно §2 ПЗР на цитираната Наредба,
последната отменя Наредба № 8121з-792 от 2014г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна за държавните служители на Министерството на вътрешните работи,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи
напитки за служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00ч.
/ДВ, бр.90 от 2014г./, регламентираща същите отношения като настоящата и
издадена също на основание чл.181, ал.3 и 5 от ЗМВР. Затова не може да се
приеме, че заповедта е издадена без правно основание, водещо до нищожност на
административния акт.
Както
бе посочено по-горе, за да е нищожен административния акт следва да не е
спазена процедурата по издаването му по начин, водещ до липса на формирано
волеизявление или акта да е лишен изцяло от правно основание за неговото
издаване, а настоящият случай не е такъв.
Оспорената заповед е
издадена за изменение и допълнение на заповед №
ПЗ-52/02.02.2016г. на директора на РД“ПБЗН“ – Бургас, поради което при преценка
на нейната законосъобразност следва да се има предвид и съдържанието на
първоначално издадената. Поради това съдържащите се в обстоятелствената част на
заповед № ПЗ-52/02.02.2016г. на директора на РД“ПБЗН“ - Бургас фактически
основания за издаването й, представляват фактическите основания за издаване и
на оспорената в настоящото съдебно производство заповед. В този смисъл следва
да се приеме, че мотивите за издаването й се съдържат в посочените по-горе
докладни записки от което става ясно, че с нея се цели преразглеждане и
преустановяване организацията, установена с предходната заповед на директора на
РД“ПБЗН“ - Бургас с № ПЗ - 445/10.08.2015г. Разпоредителната част
на обжалваната заповед в оспорената й част е за окончателно преустановяване
изплащането на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на
служителите, за разлика от първоначалната заповед, с която само е спряно.
В АПК са установени няколко хипотези, в които е допустимо административният
орган да отмени или измени своя акт. Първата от тях е предвидена в чл.91, ал.1
от АПК и касае отмяната на индивидуален административен акт от органа, който го
е издал, във фазата на оспорването му по административен ред; втората е
предвидена в нормата на чл.156, ал.1 от АПК и касае отмяната на акта от
административния орган във фазата на обжалването му по съдебен ред, а в третата
хипотеза, предвидена в чл.99, ал.1 от АПК, се допуска отмяна на влязъл в сила
индивидуален административен акт от органа, който го е издал, при наличие на
някоя от визираните в нормата предпоставки, при условие, че същият не е оспорен
по съдебен ред.
От
анализа на съдържанието на първоначалната и допълнителната заповеди следва изводът,
че с оспорената си част заповед № ПЗ-74 от 11.02.2016г. за изменение и
допълнение на заповед № ПЗ-52/02.02.2016г. на директора на РД“ПБЗН“ – Бургас
цели не отмяната на заповед № ПЗ - 445/10.08.2015г. в смисъл да заличи
съществуването й в правния мир, респ. да заличи настъпилите изменения в
правната сфера на нейните адресата, а единствено преустановяване действието й
занапред. Т.е. според настоящия съдебен състав не е налице отмяна на заповед №
ПЗ - 445/10.08.2015г. на директора на РД“ПБЗН“ – Бургас по смисъла на чл.99,
ал.1 от АПК, за да е необходимо да се преценя дали са били налице
предпоставките за прилагане на този правен институт. В смисъл съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна
поради липса на компетентност на административния орган да я издаде на
основание чл.99 от АПК, както необосновано е приел и изложил в жалбата си.
Въз основа на изложените съображения настоящия съдебен
състав счита, че дори и да се приеме, че при издаването на процесната заповед в
оспорената й част са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон, то същите не могат да обосноват нейната
незаконосъобразност до степен на нищожност, а биха били основание за отмяната й,
но в конкретния случай тази възможност е преклудирана, тъй като жалбоподателят
не я е оспорил с такова искане своевременно, в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съобразно
изложеното съдът намира, че жалбата против оспорения административен акт с
искане обявяване на нищожността му, се явява неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ПЗ-74 от 11.02.2016г.за
изменение и допълнение на заповед № ПЗ-52/02.02.2016г., издадена от директора
на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД“ПБЗН“/
- Бургас, в частта й, с която се
отменя заповед № ПЗ-445/10.08.2015г., издадена от директора на РД“ПБЗН“.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГД“ПБЗН“/ - МВР гр.София направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: