РЕШЕНИЕ
№ 1953
гр. П., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
***:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203646 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от А.Н.К.
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3а вр. с чл.
187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение
по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД моли да се отмени Наказателното постановление, по
съображения, изложени в жалбата. и в допълнителни писмени бележки. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не изпраща представител.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, представлявана от ****С.
– Г., намира електронния фиш за законосъобразен и иска неговото потвърждаване,
представя писмени доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
1
На 19.11.2020 г. в 07: 06 ч. в Община Р., на път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа - Републикански път, А-1 км 107+663, с посока нарастващ километър, било
установено движение на ППС, влекач "Рено Т" с рег. №****, с техническа допустима
максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000 за което изцяло
не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Така извършеното нарушение № B48С974282F0789ВЕ053021F160АС27F било установено
с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят
"Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от А.Н.К., срещу който бил съставен
процесният ЕФ, като същият бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1
и 2, т.2, от ЗДвП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер
на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото и приложените по преписката доказателства, които съдът кредитира
като обективни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си.
В същия са посочени: мястото – община Р., път А-1 км 107+663 в посока намаляващ
километър; датата – 19.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 07: 06 часа;
регистрационният номер на пътното превозно средство – №****; собственикът – "Ф.Е.Ф.Л.“
ЕООД ЕИК *********, описание на нарушението – движение на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията
във връзка със заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
нарушените разпоредби – чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 3а вр. с чл.
187а, ал. 1 и ал. 2, т.2 от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от
понасянето на административнонаказателна отговорност, размерът на имуществената
санкция – 1 800 лева, срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет
дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Издаденият ЕФ съответства на образецът на ЕФ, одобрен по надлежния ред, за което в
преписката са представени Протокол 28765/21 от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г.,
както и Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на и. д. *** на УС на АПИ.
В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз основа на доклада по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени към него 2 броя статични изображения във вид на снимков
материал, че ППС влекач „ Рето Т.“ с рег. №**** на дата 19.11.2020 г. в 07: 06 часа се е
движил по път А-1 км 107+663 в посока нарастващ километър. Тези обстоятелства не са и
спорни между страните, като възраженията на жалбоподателя са за това да е изпълнил
2
надлежно задължението си за заплащане на дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Докладът е редовен, поради което съдът зачита присъщата му доказателствена стойност и
той служи като доказателство за отразените обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.
Въпреки че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената пътна
мрежа от процесното превозното средство на процесните дата и място, съдът намира че
нарушение не е извършено, тъй като жалбоподателят е изпълнил задължението за заплащане
на дължимата таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
От копие от Тристранен договор от 28.02.2020 г., сключен между "Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД,
„И.т.с.“ АД и „А1 Б.“ ЕАД се установява, че бил сключен такъв между тези дружества за
електронно събиране на пътна такса. Също така в Приложение към този договор се
установява, че жалбоподателят е предоставил номера на пътни превозни средства за които е
следвало да се събира пътна такса, като едно от тези пътни превозни средства е с рег.№
****, което от 14.09.2020 г. е пререгистрирано в КАТ и видно от представените
свидетелства за регистрация част І регистрационния номер му се променя от **** на ****.
От представените от жалбоподателя Свидетелство за регистрация част І на ППС с рег.
№**** и Свидетелство за регистрация част І на ППС с рег. №**** се установява че
действително става въпрос за едно и също ППС с рама VF611A165FD008034.
В т.3 от представеното Приложение към тристранен договор е предвидено, че клиентът -
"Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД е длъжен незабавно да уведоми „А1 Б.“ за настъпила промяна в
представените данни, като представи документи удостоверяващи промяната. Макар и със
закъснение жалбоподателят е изпълнил това свое задължение, като с заявление за замяна на
ППС, асоцирано с бордово устройство от 23.10.2020 г. е уведомил „И.т.с.“ АД и „А1 Б.“
ЕАД за промяна в регистрационния номер на ППС влекач "Рено Т" от №**** на №****.
Следователно от тази дата процесното ППС е добавено към посоченият по-горе тристранен
договор. В представеното заявление дружеството е декларирало, че се съгласява че
фактическото прехвърляне на бордовото устройство ще бъде извършено в рамките на до 10
работни дни. Този срок е изтекъл на 06.11.2020г., а ЕФ е издаден за нарушение регистрирано
на 19.11.2020 г.. От което съдът приема, че към дата на нарушението жалбоподателят е имал
валидно сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътна такса
и съгласно него е следвало да бъде оборудвано и с бордово устройство чрез което да се
извършва изчисляването на дължимите такси.
Освен това, при извършената служебна проверка съдът намира, че при издаване на
електронния фиш са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи основание за отмяна. В електронния фиш деянието на жалбоподателя е
квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Според
нормата чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
3
от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП гласи, че: "Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице". По смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП водач е лицето, което управлява
пътното превозно средство и който несъмнено може да е само физическо лице, докато за
собственикът такова ограничение няма. Жалбоподателят не притежава качеството „водач“ и
санкцията му е наложена в качеството на собственик на процесното ППС. Това налага
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП да отпадне от правната квалификация на
нарушението, тъй като тя е неотносима към юридическите лица - собственици на превозните
средства, с които е извършено нарушението.
Посочена е също като нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща
задължение за собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. Както обаче се изясни по-горе, субект на нарушението по чл. 139, ал. 7
от ЗДвП е водачът на пътното превозно средство, докато субект на нарушението по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП е собственикът на същото. С цитираните норми се създават правни
задължения за различни правни субекти - за водач на пътното превозно средство и за
собственик на МПС. Волята на наложилия имуществена санкция административнонаказващ
орган, относно субекта на отговорността обаче не следва да се извлича по тълкувателен път
или от установеното пред съда, а да е изложена в атакувания акт по недвусмислен начин.
В обжалвания ЕФ наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, който
гласи, че на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3
от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се налага глоба в размер 1800 лв.
Извършена е превръзка с разпоредбата на чл. 187а ал. 1 от НК, въвеждаща оборима
презумпция за подобен род нарушения в случаите на отсъствие на нарушител да се счита, че
пътното превозно средство е управлявано от собственика му, а когато в СРППС е вписан
ползвател, от последния. Налагането на санкцията цифрово е обвързана и с ал. 2, т. 2 на
посочената норма, съгласно която ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
4
имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.
В случая електронният фиш е издаден за нарушение, констатирано при управление на
МПС, което не е спорно да е собственост на юридическо лице. Като собственик на когото е
регистрирано ППС/ползвател в същия е посочен законния представител на ЮЛ -
Александър Колев. При това отразяване във фиша и при своеобразното смесване в
цифровото описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби на такива,
относими някои само за физически лица – водачи, ползватели или собственици ФЛ / чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3а, чл. 187а ал. 1 от НК/, а други за ЮЛ и ЕТ /чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП и чл. 187а ал. 2, т. 2 от ЗДвП/ не става ясно кое е санкционираното лице – ЮЛ
"Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД, неговия законен представител А.Н.К. или пък последния като ползвател.
Действително наложена е имуществена санкция, относима за ЮЛ, но волята на наложилия
същата относно субекта на отговорността не следва да се извлича по тълкувателен път от
установеното пред съда, а да е изложена в атакувания акт по недвусмислен начин.
Така се приема и в практиката на контролиращата съдебна инстанция Решение № 1021 от
20.05.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 222/2021 г. и Решение № 1255 от 28.06.2022 г. на
АдмС - П. по к. а. н. д. № 1032/2022 г.
При установените по делото факти за собствеността на автомобила, липсата на
възражения за вписан ползвател в СРМПС и друго лице, водач, извършило нарушението,
нарушената разпоредба е тази на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съдържаща конкретно задължение за
собственика на превозното средство да не допуска движението му по път от платената пътна
мрежа, ако не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната за категорията му такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че съответстващите съобразно конкретиката на процесното деяние
санкционни разпоредби са тези по чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а, ал. 2 т. 3 от ЗДвП. Нормата
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща санкциониране на собственик ЮЛ, допуснал
движението на ППС, без преди това да заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Чл. 187а, ал. 2 т. 3 от
ЗДвП регламентира налагане на административно наказание "имуществена санкция" за
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик на ППС е ЮЛ
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и втора колегия на
ВАС в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на
обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано и с разпоредбата на
чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и
електронният фиш. В конкретния случай обаче съдът не би могъл да преквалифицира
нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, тъй
5
като тя предвижда същото по вид, но по-голямо по размер наказание от предвиденото в 179,
ал. 3а от ЗДвП.
За пълнота следва да се отбележи, че представените от жалбоподателя копия от Решение
№ 1685/13.10.2021 г. по АНД № 5228/21 г. по описа на РС – П., копие от Решение №
109/10.03.2022г. на Административен съд – П., касаят различна фактическа обстановка и
различно нарушение.
Във връзка с изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и неправилен.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал
жалбоподателят. Жалбоподателят обаче не е бил представляван от представител и не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на "Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД представлявано от А.Н.К., на
основание чл. 179, ал. 3а вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложена "имуществена санкция" в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6