и за да се произнеса, взех предвид следното. Производството е образувано по реда на чл. 217а и сл. от ГПК. Постъпила е жалба за бавност от Народно читалище „Обединение” - гр.Кърджали – ищец по гр.дело № 202/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, за необосновано забавяне на изпращане на въззивния съд на подадена частна жалба против разпореждане на съдия от Кърджалийския районен съд частна. В жалбата се твърди, че подали до районният съд искова молба, с която с особено искане поискали освобождаване от заплащане на държавна такса, но вместо да препрати делото за произнасяне по реда на чл.63 от ГПК на председателя на съда, съдията-докладчик се произнесъл вместо него. Това разпореждане относно неосвобождването на ищеца от държавна такса обжалвали с частна жалба, но получили писмо, че частната жалба няма да се придвижи до Окръжния съд, с което съдията-докладчик иззел компетентността и на Окръжния съд. Моли да бъде указано на съдията-докладчик да изпрати делото по компетентност на Окръжен съд – Кърджали по съответния ред, за произнасяне, тъй като единствено компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата бил Окръжният съд, а не районният съд. Като се запознах с делото, по повод подадената жалба за бавност за необосновано забавяне на изпращане на въззивния съд на подадена против разпореждане на съдия от Кърджалийския районен съд частна жалба по посоченото дело на Кърджалийския районен съд, констатирах следното: Жалбата за бавност е основателна. Производството по гр.дело № 202/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд е било образувано на 12.03.2007 год. по предявени от ищеца в обективно съединение искове с правно основание чл. 97 от ГПК и чл. 109 от ЗС. С разпореждане от същата дата, съдията-докладчик по делото е оставил исковата молба без движение на основание чл. 100 ал.1 от ГПК, като е дал на ищеца 7-дневен срок, в който да внесе дължимата държавна такса по чл. 55 ал.1 б.”а” и „б” от ГПК, като не е уважил направеното в исковата молба особено искане за освобождаване от държавна такса, като е приел, че същото е недопустимо, тъй като ищеца не е от кръга на лицата по чл. 63 от ГПК. Съобщението за оставяне на исковата молба без движение, ведно със дадения срок за внасяне на дължимата държавна такса; както и за това, че искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса не е уважено, като недопустимо, е връчено на представител на ищеца на 19.03.2007 год. На 22.03.2007 год. по делото е постъпила частна жалба, подадена от ищеца против разпореждането на съдията-докладчик от 12.03.2007 год. за оставяне на исковата молба без движение. С разпореждане от 26.03.2006 год. председателят на Районен съд – Кърджали /а не съдията-докладчик, както се сочи от жалбодателя в жалбата за бавност/ е постановил частната жалба да бъде върната на жалбодателя, като разпореждането си е мотивирал с обстоятелството, че разпореждането на съдията-докладчик за оставяне на исковата молба без движение не подлежи на обжалване. От изложеното по-горе по безспорен начин се установява, че твърденията на жалбодателя за необосновано забавяне на изпращане на въззивния съд на подадена частна жалба против разпореждане на съдия от Кърджалийския районен съд, са основателни. Съгласно разпоредбата на чл.218 от ГПК, по отношение на разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция, се прилагат разпоредбите на Глава деветнадесета, касаещи обжалване на определенията. По отношение на неуредените в тези разпоредби въпроси пък, приложение намират разпоредбите на чл. 198 – 200 от ГПК /касаещи обжалване на решенията/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 214 ал.2 от ГПК. И тъй като в Глава деветнадесета от ГПК не се съдържат специални разпоредби по отношение на връщането на частна жалба против определение /респ. разпореждане/ на първоинстанционния съд, то приложение следва да намерят именно разпоредбите на чл. 198 – чл.200 от ГПК. В разпоредбата на чл. 200 ал.1 от ГПК изрично са посочени основанията за връщане на жалба против решение /респ. частна жалба против определение или разпореждане на първоинстанционния съд/, а именно: когато жалбата е подадена след срока за обжалване или когато не са отстранени в срок нередовностите, допуснати в жалбата. От друга страна, преценката дали съдебен акт подлежи на обжалване или не въобще /с изключение на случая, когато е пропуснат срока за обжалване/ е въпрос относно допустимостта на жалбата, който е в изключителната компетентност на съда от по-горена съдебна инстанция, в случая на Окръжният съд, но не и на председателя или съдия от първоинстанционния съд. С други думи, дали посоченото по-горе разпореждане на съдията-докладчик по делото за оставяне на исковата молба без движение, с което е постановен и отказ за освобождаване от държавна такса, подлежи на обжалване или не /извън изрично посочените хипотези в чл. 200 ал.1 от ГПК/, е въпрос, по който компетентен да се произнесе Окръжния съд, по повод подадена срещу това разпореждане частна жалба. Като не е съобразил това и е върнал на жалбодателя подадената против разпореждането на съдията-докладчик за оставяне на исковата молба без движение частна жалба, мотивирайки се с обстоятелството, че разпореждането не подлежи на обжалване, респ. не е изпратил частната жалба на въззивния съд за разглеждане и произнасяне, председателят на Кърджалийският районен съд е допуснал необосновано забавяне на изпращане на въззивния съд на подадена против разпореждане на съдия от Кърджалийския районен съд частна жалба. Следва впрочем, на основание чл. 217а ал.3, предл.2-ро ГПК да се укаже председателя на Кърджалийския районен съд незабавно да извърши администриране по реда на чл. 214 – 215 от ГПК на частната жалба на ищеца против разпореждането на съдията-докладчик от 12.03.2007 год. по гр.дело № 202/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд за оставяне на исковата молба без движение, след което да изпрати делото в Окръжен съд – Кърджали, за разглеждане и произнасяне по частната жалба от въззивния съд. Водим от изложеното, и на основание чл. 217а ал.3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л ИХ :
УКАЗВАМ на председателя на Кърджалийския районен съд незабавно да извърши администриране по реда на чл. 214 – 215 от ГПК на частната жалба на Народно читалище „Обединение” – гр.Кърджали против разпореждането на съдията-докладчик от 12.03.2007 год. по гр.дело № 202/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд за оставяне на исковата молба без движение, след което да изпрати делото в Окръжен съд – Кърджали, за разглеждане и произнасяне по частната жалба от въззивния съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|