РЕШЕНИЕ
Номер…155 от 05.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: С. Х.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 3045 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Т.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес;*** и адрес
за кореспонденция: гр.Бургас, ул. „Георги Кирков“, бл.21, ет.1, ап.2,
представляван от адв. И.Ц., против Решение № 1262/21.10.2019 г., постановено по
а.н.д № 3387/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-0769-002490 от 11.06.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.185 от с.з, на касатора е наложена глоба в размер на 20 лв., а за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
на И. е наложена глоба в размер на 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец.
Според релевираните в касационната
жалба възражения, оспореното съдебно решение е неправилно. Иска се отмяна на
решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното НП отговорността на И. е
ангажирана за това, че на 28.04.2019 г. около 19:00 часа в гр.Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“, пред бистро „Екстаз“, управлява собствения си лек автомобил
„Опел Астра“, с рег.№ А 8576 НМ, като при извършване на маневра – паркиране,
блъска паркирания лек автомобил „Фиат“ с рег.№ А 4540 КН, като му нанася
имуществени вреди. Посочено е, че водачът не е останал на място, за да установи
какви са последиците от произшествието.
За посоченото по-горе е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на И. и подписан от
него с възраженията, че не е напускал ПТП и не е усетил или чул докосване до
другия автомобил. Въз основа на акта е издадено НП. Наличен е и Протокол за ПТП
№ 1666527 от 28.04.2019 г., съставен от длъжностно лице при сектор „ПП“ при ОД
МВР Бургас, като местопроизшествието не е посетено на място от дл. лице
/въпреки че в протокола е отбелязано, че е посетено/, а данните в протокола
относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, механизма на същото,
вредите и участниците в него са снети от свидетел – Я.А.У..
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд – Бургас е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че от формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че при издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Относно нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява, че И. е нанесъл материални вреди на друг автомобил, изразяващи се в
побитости по двете врати отляво и одраскване на боята. Съдът е приел, че
водачът И. не е останал на място да потърси или предупреди потърпевшия за
съставяне на двустранен протокол, а е напуснал местопроизшествието. Относно
второто нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд е приел
от показанията на свидетеля-очевидец У., че И. е осъществил състава му.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият касационен състав намира, че
съдебното решение не е съобразено с материалния закон. При постановяването му
съдът не е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка и събраните по
делото доказателства, които са противоречиви. В хода на съдебното следствие са
събрани гласни и писмени доказателства, които, заедно с възраженията на
жалбоподателя, не водят до непротиворечив извод за извършване на вменените
нарушения. От доказателствения материал се установява следното: безспорно е, че
на 28.04.2019 г. около 19:00 часа в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, пред бистро
„Екстаз“, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра“, с
рег.№ А 8576 НМ, като е извършил маневра – паркиране. Свидетел-очевидец на
маневрата е бил св. Я.А.У., който през това време се е намирал в заведението с
компания. Същият в разпита си пред районния съд е заявявил, че е имал
непосредствена видимост към паркираните пред заведението коли, като е
наблюдавал касатора, докато паркира автомобила си, и му е направило
впечатление, че няма достатъчно място. Св. У. заявява, че касаторът при опита
си да паркира автомобила си е одрал дясно находящ се до него автомобил, и след
като не е успял да паркира, е дал заден ход и е спрял на съседен ъгъл пред
павилион. Касаторът е слязъл спокоен от автомобила си и е отишъл до аптека, в
която спокойно е пазарил, върнал се е в автомобила, качил се е и е потеглил.
Св. У. е наблюдавал горното от масата на заведението, на която се е намирал, и
след инцидента е оставил бележка на прозореца на увредения автомобил с
регистрационния номер на автомобила на касатора. Св. У. сочи, че на пострадалия
автомобил са били нанесени щети – „…побитости,
вдлъбнатини и одрана боя – края на задната и предната врата, не си спомням
точно…“, като същият не е видял дали автомобилът на касатора има поражения.
Другият разпитан по делото свидетел
– св. Д., присъствал при съставянето на АУАН, заявява, че при пристигане на
място са заварили само ударения автомобил, че от св. У., който им разказал за
инцидента, са разбрали за механизма на ПТП, че по увредения автомобил имало усуркване, но свидетелят не си спомня в
коя част. По автомобила на касатора св. Д. твърди, че имало дребни побитости, като не помни в коя част.
На касатора е съставен АУАН по-късно
през деня, след като същият е издирен от органите на „ПП“, подписан от св. У. и
св. Д., като в същия са вписани възраженията на касатора, че не е напускал ПТП
и не е усетил шум или докосване до другия автомобил. Два дни по-късно същият е
депозирал и нарочно възражение пред началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас,
в което отново е описал, че при паркирането по никакъв начин не е усетил или
чул докосване на съседния до неговия автомобил; че по последния липсват следи
от докосване до съседен автомобил, още по-малко нанесени щети; че не е напускал
съзнателно местопроизшествието.
При тези данни, неправилно
първоинстанционният съд е приел, че на първо място е доказан субективният
елемент от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно
посочения текст, водачът на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. За да е налице това нарушение, следва от
субективна страна водачът да съзнава, че е допуснал ПТП. Настоящата касационна
инстанция счита, че не е доказано наличието на този елемент. Извод в подкрепа
на това може да се направи както от процесуалното поведение на касатора и
подадените от него възражения, така и от показанията на св. У., който
потвърждава факта, че И. спокойно е извършил маневрата, след което също толкова
спокойно е слязъл от автомобила си и е пазарил в близка аптека.
Съдът не кредитира показанията на
св. У. в частта относно установените от същия щети по пострадалия автомобил. На
първо място, съмнителна е достоверността на тези показания от гледна точка на
обстоятелството, че свидетелят е наблюдавал случващото се от разстояние, от
масата на заведението, в което се е намирал, и не е бил в непосредствена
близост до двата автомобила. На следващо място, показанията на двамата
свидетели – У. и Д., са противоречиви относно констатираните от тях щети. Св. У.
говори за побитости, вдлъбнатини и одрана боя по пострадалия автомобил, докато
св. Д. говори за усуркване.
Не може да се приеме като годно
доказателствено средство съставеният от органите на сектор „ПП“ протокол за ПТП
– същият не се ползва с официална материална доказателствена сила, доколкото
ПТП не е посетено на място от
длъжностното лице, съставило протокола, а данните са снети от показанията на
св. У. и отразените в протокола обстоятелства са оспорени от касатора.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав не приема за доказано извършването на нарушението по чл.123, а.1, т.1 от ЗДвП, както поради липса на доказан субективен елемент /знание у водача за
настъпило ПТП/, така и поради недоказаност на самото ПТП с паркирания лек
автомобил „Фиат“ с рег.№ А 4540 КН. По същата причина, поради недоказаност на
настъпилите имуществени вреди, които се вменяват на касатора, съдът не приема
за доказано и нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочения текст,
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
С оглед на горното, вменените с НП във
вина на касатора нарушения не се доказват по несъмнен начин от събрания в
съдебното производство доказателствен материал. Ето защо, касационната
инстанция намира за основателни изложените в жалбата възражения.
Като е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление №
19-0769-002490 от 11.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
обжалваното НП бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1262/21.10.2019 г., постановено по а.н.д № 3387/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление (НП) № 19-0769-002490 от 11.06.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“
Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 от с.з на Т.Д.И. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Т.Д.И. е наложена глоба в размер на
70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.