ОПРЕДЕЛЕНИЕ №...
Врачанският окръжен
съд ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на 16.12.2020г. в
състав:
Председател:ПЕНКА П. ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П. Петрова търговско дело № 144
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.119 ал. 1 ГПК
С
вх.№2626976 от 15.12.2020 г. в ОС Враца е
постъпила искова молба, депозирана от "Агрола" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***;представлявано от Д.Г.Д., чрез адвокат С.А.С., с искане да бъде
осъден ответника „Хави"ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление:Област: *** представлявано от В. И. В., да заплати на ищеца
следните суми:
- сумата от 25324.00/двадесет и пет хиляди
триста двадесет и четири лева /,
представляваща задължение по ф-ри №********** от 29.02.2016г., № ********** от 06.06.2016г.,
№ ********** от 14.06.2016г., № ********** от 27.06.2016г., № ********** от 27.06.2016г.,
№********** от 05.08.2016г.; №********** от 04.11.2016г., №********** от 15.11.2016г.,
№********** от 02.02.2017г.; №********** от 22.02.2017г., №********** от 26.04.2017г.,
№********** от 13.07.2017г., №********** от 14.07.2017г. и №********** от 21.08.2017г.
- сумата от
10052.97/десет хиляди петдесет и два лева и 97 ст/, представляваща на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху стойността на дължимите считано от датите на
падежите на горните до 13.11.2020, ведно със законна лихва върху дължимата сума
от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищецът
твърди, че от 2015г. до 2017г с Хави"ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление:Област: *** представлявано от В. И.
В., са били в търговски
отношения, произтичащи от покупко-продажба на стоки- масла, филтри , резервни
части, както и земеделски инвентар. За извършените от ищеца доставка на стоки са приети от
ответното дружество без никакви претенции относно качество и количество. Ищцовото дружество е издало данъчни фактури за стоките предадени на ответника, който не е извършил плащане на падежа.
Към
настоящия момент задължението на ответника по приложените 14 бр. фактури
възлиза на сума в размер на 25324.00лв./двадесет
и пет хиляди триста двадесет и четири лева/, както следва: по фактура №********** от 29.02.2016г. -297,00лева, по фактура № ********** от 06.06.2016г. - 507,00лева, по фактура № ********** от 14.06.2016г. - 330,00лева, по фактура № ********** от 27.06.2016г. - 2814,00лева, по фактура № ********** от 27.06.2016г. - 114,00лева, по фактура №********** от 05.08.2016г. - 548,00лева; по фактура №********** от 04.11.2016г. - 584,00лева, по фактура №********** от 15.11.2016г. - 15600,00лева, по фактура №********** от 02.02.2017г.- 51,00лева; по фактура №********** от 22.02.2017г. - 52,00лева, по фактура №********** от 26.04.2017г. - 104,00, по фактура №********** от 13.07.2017г. - 90,00лева; по фактура №********** от 14.07.2017г. - 1035,00лева и по фактура №********** от 21.08.2017г. - 3198,00лева.
В конкретния случай ищецът посочва, че между страните са налице търговски отношения без да визира наличието на
сключен договор между тях. Трайните търговски отношения не представляват факт
или фактически състав, от който се поражда правото на вземане, защитавано в
исковия процес. При наличие на трайни търговски отношения страните сключват
договори, които са правопораждащи за правата и задълженията им. Посочването, че
са налице множество фактури, за които се твърди, че представляват съставени
такива, в резултат на трайни търговски отношения не е достатъчно, тъй като не
се твърди да е постигнато общо съгласие за договор в резултат, на който да са
извършени отделни доставки, за които да свидетелстват фактурите, посочени в
исковата молба. Няма изложено твърдение в исковата молба за постигнато едно
общо съгласие относно съществените елементи на договора преди извършване на доставките.
Следователно по всяко твърдение за сключване на договор и неизпълнение на
задължението за заплащане на цената, за което свидетелства посочената фактура,
е налице отделен иск. В случая цената на всеки един от обективно съединените
предявени искове е под 25 000 лв. Следователно при приложение на чл. 69, ал. 1
т. 1 от ГПК следва да се приеме, че цената на отделните искове е под 25 000 лв,
както и че цената на иска не е сбор от отделните вземания.
Съгласно
чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се
прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се
повдига и служебно от съда. Настоящият съдебен състав счита, че следва да
повдигне такова възражение, тъй като в случая всеки един от обективно
съединените предявени искове е под 25 000 лв.. Родовата подсъдност (родово
компетентния съд ) се определя от цената на предявения иск. Съгласно чл.104
ал.4 ГПК на окръжен съд са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела
с цена на иска над 25 000лева. Посочената от ищеца главница от 25324.00лева е сбор от отделните
вземания, всяко едно под 25 000лева, поради което на основание чл.103 ГПК
компетентен да се произнесе по тях е районен съд.
С
оглед горното ВрОС следва да прекрати образуваното пред него производство по
делото и да изпрати същото на надлежния родово компетентен районен съд – Мездренски
РС, определен съобразно правилото на чл. 105 от ГПК.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 118 ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
№ 144/2020г по описа на ВрОС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на РС Мездра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
уведомяването на ищеца.
Препис
от определението да се изпрати на ищеца.
След
влизането на определението в сила делото да бъде изпратено на РС Мездра.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: