Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. С., 10 март
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети февруари
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.като
разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 1554 по описа на съда за
Ищцата К.Г.Д. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, при когото заема длъжността “системен оператор в Администрация РУ”. Твърди, че на 31.05.2019 г. се наложило спешно да въведе в деловодната система на Районното управление множество документи, единият от който обозначила като докладна записка, въпреки че той бил план. След като установила грешката си тя я поправила незабавно по реда на Вътрешните правила за използване на автоматизираната информационна система „Документооборот“. Въпреки това чрез заповед № 342з – 1008 от 04.10.2019 г. на директора на ОДМВР – С. тя била санкционирана с дисциплинарно наказание „забележка“, тъй като грешката ѝ била изтълкувана като „произвеждане на некачествена продукция“ по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ. Счита, че действията ѝ не съответстват на посочената законова хипотеза, а освен това дисциплинарното производство срещу нея е проведено в нарушение на процесуалните правила по КТ, поради което моли съда да отмени наложеното ѝ дисциплинарно наказание, както и да ѝ присъди направените по делото разноски.
Ответникът ОД на МВР – С. изразява становище, че исковата молба е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Твърди, че на 31.05.2019 г. ищцата завела в АИС „Д“ план № 188р 8775 от 31.05.2019 г. в правилния документен регистър, но като докладна записка, а не като план. В 11,10 ч. тя създала връзка между този документ и документ № 342000-6446 от 22.05.2019 г., който обаче нямал нищо общо с него. В 16,37 ч. тя направила редакция на основни данни на документа, като добавила „подписващ“, премахнала изготвилия документа служител и добавила нов изготвил служител и изтрила „подписващ“, а в 16,38 изпратила единствения екземпляр от документа на служителя Ценко Колев. Корекциите били извършени от служителката без да уведоми служителя на РУ – С, определен за контрол върху документооборота – системен администратор старши експерт КАО в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С., началник сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С. или прекия си ръководител.
Работодателят счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е съобразена с изискванията на чл. 195 КТ и е издадена при спазване на съответните процесуални правила, тъй като на служителката била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да даде обяснения.
При отхвърляне на иска претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Между страните не се спори, че са обвързани в трудово правоотношение по силата на което ищцата изпълнява длъжността “системен оператор в Администрация РУ” към Районно управление при ОДМВР – С.. Чрез заповед № 342з – 1008 от 04.10.2019 г. директорът на ОДМВР – С приел, че на 31.05.2019 г., регистрирайки постъпилите в деловодството документи, ищцата завела в АИС „Д“ план № 188р 8775 от 31.05.2019 г. в правилния документен регистър, но с погрешно наименование като докладна записка, а не като план. В 11,10 ч. тя създала връзка между този документ и документ № 342000-6446 от 22.05.2019 г., който обаче нямал нищо общо с него, а в 16,37 ч. направила редакция на основни данни на документа, като добавила „подписващ“, премахнала изготвилия документа служител и добавила нов изготвил служител и изтрила „подписващ“, след което в 16,38 изпратила единствения екземпляр от документа на служителя Ц. К.. В заповедта е констатирано, че ищцата извършила корекциите без да уведоми служителя на РУ – С, определен за контрол върху документооборота – системен администратор старши експерт КАО в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С, началник сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С или прекия си ръководител. Тези обстоятелства дали основание на работодателя да приеме, че служителката му не е изпълнила качествено трудовите си задължения, тъй като действайки механично, не проверила естеството на въведения в програмата документ; той квалифицирал пропуска ѝ като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ и чрез същата заповед № 342з – 1008 от 04.10.2019 г. ѝ наложил дисциплинарното наказание „забележка“.
Описаната последователност от действия не се оспорва от служителката, като първоначално тази фактическа обстановка била констатирана в докладна записка до министъра на вътрешните работи от 08.08.2019 г., чрез която на директора на ОДМВР – С било предложено да проведе дисциплинарно производство срещу провинилото се лице. Чрез заповед № 342з-847 от 21.08.2019 г. на ВПД Директор на ОДМВР – С била съставна комисия за извършване на проверка срещу ищцата във връзка с неправилно заведения в регистъра документ, като на 03.09.2019 г. тази комисия поискала от нея писмени обяснения, които тя предоставила на 05.09.2019 г. Чл. 193, ал. 1 КТ гласи, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В хода на устните прения процесуалният представител на ищцата застъпва тезата, че регламентираната в закона процедура по налагане на дисциплинарното наказание не е спазена, тъй като обясненията на проверяваното лице са изискани от комисията, сформирана със заповед № 342з-847 от 21.08.2019 г. на ВПД Директор на ОДМВР – С, а не директно от работодателя. Съдът не споделя това становище, тъй като комисията е поискала обяснения от служителката не самоволно, а именно в хода на възложената ѝ проверка и в изпълнение на предоставените ѝ от работодателя правомощия, като в тази насока следва да се обърне внимание, че КТ не поставя специфични изисквания спрямо начина, по който да бъдат поискани обясненията, нито съдържа забрана същите да бъдат потърсени от лица, на които работодателят е възложил тази задача.
Ищцата не оспорва залегналата в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактическа обстановка, но счита, че тя не обосновава дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ, поради което е на мнение, че вменената ѝ с този документ дисциплинарна отговорност не е възникнала. Съдът споделя това становище, като приема, че грешка от естеството на визираната в заповед № 342з – 1008 от 04.10.2019 г. на директора на ОДМВР – С има технически характер, допусната е по невнимание (т.е. неумишлено) и не е произвела неблагоприятни последици, поради което не може да се квалифицира като некачествено изпълнение на задълженията на служителката, тъй като за такова би могло да се говори при установяване на тенденция към невнимателно отношение към трудовите задължения, т.е. честота и повторяемост на грешките, а не при една единствена неточност, от каквато не е застрахован дори най - съзнателният и старателен работник. Дори законовият текст, на който работодателя се позовава - чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ (произвеждане на некачествена продукция), е формулиран по начин, който предполага известна продължителност и сериозност на допуснатите пропуски, така че да се изведе тенденция към нехайно и несъзнателно отношение към трудовия процес, докато еднократните инцидентни пропуски все още не формират извод за некачествено изпълнение на задълженията на работника или служителя, нито дават основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В този смисъл дори самата искова молба съдържа упрек за допуснати фактически грешки в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чието наличие илюстрира същия извод и е пример, че съвестното и прилежно изпълнение на служебните задължения не се накърнява от възможните несъществени технически неточности, които съпътстват човешката дейност. В тази връзка следва да се добави, че обемът на възложената на служителя работа несъмнено оказва влияние върху неговата концентрация и способност за качествено изпълнение на задълженията, поради което работодателят е длъжен да съобрази количеството на назначения персонал с интензивността на трудовия процес, за да гарантира на служителите си оптимални условия за реализиране на техния потенциал. От представена по делото докладна записка, съставена от ищцата, става ясно, че няколко дни преди датата на вмененото ѝ нарушение тя е сезирала работодателя си със сигнал за увеличената работа в деловодството на РУ на МВР – С и необходимостта от назначаване на още един служител, с което допуснатата от нея грешка намира обяснение и в тази висока натовареност на деловодната служба, т.е. в условията на труд, които работодателят е осигурил.
Накрая следва да се добави, че чл. 3 и чл. 15 от Вътрешните правила за организация на документооборота в МВР, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, засягат общи принципи на работа на служителите и необходимостта да познават и спазват този вътрешнонедомствен акт, като не регламентират задължение за информиране на множество началници и ръководители за допуснати грешки при входирането на документите и за тяхното коригиране, поради което обстоятелството, че ищцата е пристъпила към корекция на грешката си, без да осведоми служителя на РУ – С, определен за контрол върху документооборота – системен администратор старши експерт КАО в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С, началник сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР – С или прекия си ръководител не обосновава нарушение на правилата и на трудовата дисциплина. Поради изложените причини предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание се явява основателен и следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се присъдят направените по делото разноски в размер на 360 лв. за адвокатски хонорар. Поради уважаването на иска искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарно наказание “забележка”, наложено на ищцата К.Г.Д. с ЕГН ********** *** от работодателя ѝ Областна дирекция на МВР – С с адрес: гр. С, бул. „М.“ № ..., представлявана от директора Ю. К., със заповед № 342з – 1008 от 04.10.2019 г. на директора на ОДМВР – С.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С с адрес: гр. С, бул. „М.“ № ..., представлявана от директора Ю. К., да заплати на К.Г.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на МВР – С с адрес: гр. С, бул. „М.“ № ..., представлявана от директора Ю.К., за присъждане на деловодни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С с адрес: гр. С, бул. „М.“ № ..., представлявана от директора Ю. К., да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв. /петдесет лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/