Решение по дело №10173/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 613
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110210173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110210173 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Д. с ЕГН- ********** с адрес /адрес/
чрез адв.А. И. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № СО –ЗЗ –В
– 21- 01- 061 от 28.04.2021 г., издадено от Кмета на Столична община, с което
на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ и
чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление, като твърди, че не отговарят на
действителността. В тази връзка се сочи, че проверката е била извършена на
22.02.2021 г. в часовия диапазон между 11.20 и 11.30 часа в кулинарен
1
магазин, находящ се на адрес /адрес/ преди работното време на обекта и
преди неговото отваряне за посетители. Сочи се също така, че обектът се
стопанисва от „В.Ц.” ООД с ЕИК – /ххххх/, чийто съдружници и управители
са жалбоподателят В. С. Д. и И. А. И., които освен, че работят заедно, живеят
в едно домакинство. Към 11.00 часа на посочената дата двамата са
пристигнали заедно на обекта, с оглед неговото отключване и подготовка за
отваряне. Освен гореизложеното, в съставения на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение погрешно са записани часа на
проверката, както и адреса на търговския обект. На следващо място актът не е
бил предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му, с
което допълнително са нарушени правата му в административно-
наказателното производство. Алтернативно се застъпва становище за наличие
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна- Кмета на Столична община - редовно призована,
чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.


Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 21-01-061 от
22.02.2021г., съставен от Й. Ц. И. на длъжност старши инспектор към
Столична община, е установено, че на посочената дата /22.02.2021 г./, около
11.50 часа, в /адрес/, жалб. В. С. Д. с ЕГН- **********, намиращо се в
търговски обект – кулинарен магазин, не е изпълнило въведената със Заповед
на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, като няма
поставена предпазна маска за лице, покриваща плътно носа и устата.
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето.
Жалбоподателят е отказал да подпише акта, което е удостоверено с
2
подписа на свидетеля С. Р. В..
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно
постановление.
Административно–наказващият орган допълнил, че жалб.В. С. Д.
виновно е нарушил т.I, 7 от Заповед РД -01-51/26.01.2021 г., издадена от
министъра на здравеопазването на Р.България, като приел, че няма основание
за прилагането на чл.28 б.”а” от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. Р. В., Й. Ц. И. и И. А. И., както и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В случая не е
спазено изискването за пълно, точно и ясно описание на всички факти и
обстоятелства, очертаващи осъщественото нарушение и адекватното
отразяване на правната норма субсумираща състава на нарушението, които
съставляват гаранция за законосъобразно протичане на производството при
обезпечена възможност на субекта на отговорността да реализира
гарантираното от закона право на защита. В АУАН не е посочена заповедта на
министъра на здравеопазването, с която е въведена противоепидемичната
мярка, която е елемент от фактическия състав на нарушението. Това
обстоятелство няма как да бъде посочено за пръв път в наказателното
постановление, без да се наруши правото на защита.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението (Изм.
3
– ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) гласи следното: Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4
или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в приложима редакция - ДВ, бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота
и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест
по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка. В алинея 3 на същия текст
от Закона за здравето са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя
правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при
обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 61, ал. 1 ЗЗ.
В съставения АУАН не е посочено с коя заповед на министъра на
здравеопазването са разпоредени нарушените правила за поведение, а в
процесното НП е посочена Заповед РД -01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването, с която са били въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, като с т. I. 7. е въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал,
шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
В този смисъл АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от
ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на лицето. В АУАН следва да се съдържат законовите норми
(законните разпоредби – чл. 42, т. 5 ЗАНН), които са нарушени, а
4
доколкото чл. 209а от ЗЗ препраща към конкретна заповед, в която се
съдържат правила за поведение, които именно са нарушени, то посочването й
е задължително. Още повече следва да се държи сметка, че в конкретния
АУАН е посочено, че лицето не е изпълнило "заповедта наминистъра на
здравеопазването по въведената противоепидемична мярка", но без тя да се
посочи конкретно. Нарушителят има право на защита по фактите от най-
ранния етап на административнонаказателното производство.
Допълнителни аргументи за отмяна на процесното наказателното
постановление са грешното посочване на адреса на търговския обект, в който
се сочи, че е извършено нарушението. От показанията на свидетеля И. А. И.,
както и от представеното заверено копие на заявление за работно време на
стационарен търговски обект до СО, р-н „Средец” е видно, че кулинарен
магазин, стопанисван от „В.Ц.” ООД с ЕИК – /ххххх/ се намира на адрес
/адрес/, а не както е посочено в акта и наказателното постановление.
Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното наказателно
постановление се явява основателна, поради което последното следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във
вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, а именно сумата от 300.00
лева /триста/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие от 11.10.2021 г.,
от който е видно, че жалбоподателят е заплатил сумата от 300,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат А. И. И. в настоящото
производство. Същото не е прекомерно и е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СО –ЗЗ –В – 21- 01- 061
5
от 28.04.2021 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя В. С. Д. с ЕГН- ********** с адрес /адрес/, на основание чл.
209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя В. С.
Д. с ЕГН- ********** с адрес /адрес/, сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6