Р
Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Добрич, 03.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и
участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Т. Милева административно дело
№ 32 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от С.Н.К. ***, подадена чрез адв. Х.
Х. - ДАК срещу НАП София, с която се моли да се установи, че НАП като
оператор на лични данни, със своите действия и бездействия не е извършил всичко
необходимо при опазване на поверителността на данните и е извършил
незаконосъобразни действия – чл.39, ал.1 от ЗЗДЛ, като от същите ищецът е
претъпял неимуществени вреди, представляващи психически страдания,
напрегнатост, стрес, уплах, страх от физически нападения и други отрицателни
емоции, поради което и претендира обезщетение на тези вреди, съобразно чл.39,
ал.2 от ЗЗДЛ в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба или алтернативно от датата на изтичане на личните
данни – 15.07.2019 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В с.з. процесуалния представител на оспорващия
поддържа исковата молба.
Ответникът НАП, чрез процесуалния си
представител в с.з. и в писмен отговор прави възражения за недопустимост на
исковата претенция, при условията на евентуалност поддържа неоснователност и
недоказаност. Твърди, че е изпълнил в най-добра степен задължението си да
защити по сигурен начин личните данни. Сочи, че разкритите данни са резултат от
престъпно деяние по см. на НК, а не неправомерно бездействие. НАП като обект на
злоумишлено посегателство не била отговорна за събитието, поради което не може
да й бъде вменено отговорност за вреди, още повече, че била предприела
необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни.
Претендира юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Добрич, изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административен съд Добрич, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че поради нерегламентиран
достъп, в следствие на умишлени престъпни действия от страна на неизвестно
лице, осъществен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните
масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които
4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 989 598 починали
физически лица. НАП е представила справка за ищеца, от която се установява, че
за С.Н.К., изтеклата информация е ЕГН и трите имена.
Със Заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния
директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС ISO/IEC 27001:2006
в НАП. Със Заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са
утвърдени „Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на
образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал.1, т.5 и
т.7 ЗНАП“, „Указания за обозначаване и работа с информация“, „Указания за
попълване на образци на процедура“, „Указания за попълване на образеца на инструкция“
и др. Със Заповед № ЗЦУ-1236/21.08.2019 г. на изпълнителния директор на НАП е
утвърдена процедура ИС17 „Администрариране на информационна система в НАП“,
версия В. Със Заповед № ЗЦУ-482/01.04.2019 г. на изпълнителния директор на НАП
са определи служители от НАП с администраторски достъп до информационните
активи и услуги на НАП. Със Заповед № ЗЦУ-1596/29.11.2017 г. на изпълнителния
директор на НАП са утвърдени „Указания за унищожаване на информация и
информационни системи в НАП“. Със Заповед № ЗЦУ-535/11.05.2016 г. на
изпълнителния директор на НАП са утвърдени вътрешни правила за оборот на
електронни документи и документи на хартиен носител в НАП. В НАП е изработена
Методика за анонимизиране на индивидуални данни, версия 1, към м. януари 2017
г. Утвърдена е Политика по информационна сигурност на НАП. В НАП е утвърдена
Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните
данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на
регистри. Като приложение № 1, към чл. 24, ал.2 от Инструкцията, служителите на
НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети
лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да
ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение
на служебните им задължения.
Видно от предоставена от КЗЛД информация е, че в
КЗЛД не е установено наличието на висящо или приключило производство пред
комисията, инициирано от С.Н.К. срещу НАП. Също така, в хода на извършена
проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си,
НАП в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи
технически и организационни мерси, в резултат на което е осъществен
неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на
физически лица, в различен обем. За това, председателят на КЗЛД е издал НП на
НАП за нарушение на чл. 32, §1, б. Б от регламент /ЕС/ 2016/679. НП не е влязло
в сила, предвид оспорването му пред СРС. Отделно от това, предвид констатирани
нарушения, с решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД, на НАП е
издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и
организационни мерки. Решението също е оспорено, пред АССГ, и не е влязло в сила.
За доказване на претърпени неимуществени вреди от
страна на К., по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Николай Константинов П.и С.Д.Т. – близки на ищцата.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на АС Добрич, достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са обективно и субективно
съединени искове /за главница и лихви/, предявени от С.К., с които моли съда да
осъди Национална агенция за приходите да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, за периода от 15.07.2019
г. до настоящия момент, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на
задължение по чл. 59, ал.1 ЗЗЛД и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно
защитата на лични данни ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. /GDPR/, а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на
обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване
или достъп до личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.07.2019 г., алтернативно от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
По допустимостта и процесуалния ред за разглеждане.
Съдът намира подадената искова молба за допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество. Същата касае твърдение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от страна на
ответника, довело до неумиществени вреди за ищеца. По отношение допустимостта и
реда за разглеждане на предявените искове за обезщетение и лихва върху
главницата, се е произнесъл ВАС с определение № 2634/19.02.2020 г., постановено
по адм.д. № 1935/2020 г. на ВАС, V отд. ВАС е посочил, че процесуалният ред, по
който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените
вреди, поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава ХІ
"Производство за обезщетения" от АПК. В зависимост от правната
характеристика на източника, от който се претендират вреди – административен
акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК законодателят е
предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на
обезщетение, а именно след отмяна на административния акт по съответния ред –
чл. 204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в
производството по оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2 АПК; при установяване
на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството
по иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК и при установяване на
незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението – чл. 203, ал. 4 АПК. Тъй като в настоящия
случай вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на
администратора на лични данни, незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 2 АПК, за неуредените въпроси за имуществената
отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. В допълнение, в сила е
чл. 203, ал. 3 (нова) АПК, ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., съгласно която по реда
на глава единадесета се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз, а съгласно чл. 2в ЗОДОВ, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема
подадените искове за допустими и като такива следва да бъдат разгледани по
същество и по реда на глава ХІ АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
По същество на исковата претенция.
Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Идеята е неблагоприятните последици
от евентуално положително за увредения решение, да бъдат понесени от бюджета на
това учреждение, в чиито състав са причинителите на вредите. Съдът приема, че
тъй като твърденията са за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на
служители на НАП, пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е именно Национална агенция за приходите. Отговорността по ЗОДОВ е
деликтна, като се отличава от общата деликтна отговорност досежно деликвента,
както и досежно спецификата на причинната връзка - вредите трябва да са
причинени при или по повод упражняване на административна дейност. За
противоправността, вината и вредите приложимият материален закон не установява
отклонения от общия състав на деликтната отговорност. Ищецът претендира
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в
следствие на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на НАП,
изразяващо се неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД,
чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679
на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/. Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, касаещ претенция от
незаконосъобразно бездействие предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност; вреда от такова бездействие и причинна връзка /пряка и непосредствена/
между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При
липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 204, ал.4 АПК, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е
предявен иска за обезщетение. Съдът намира, че е налице първата предпоставка на
визираната в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно налице е незаконосъобразно
бездействие от страна на държавен орган да изпълни вменено му от чл. 59, ал.1
от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/
2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/ задължения.
Легално определение на термина „бездействие“ липсва. Под „действие“,
респективно „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. Предмет на защита в производството по чл. 256
от АПК е бездействието на административния орган когато последният е задължен
да извърши определени действия по силата на нормативен акт. Не всяко
неизпълнение на задължение на административен орган представлява бездействие по
смисъла на чл. 256, от АПК, а само неизвършването на фактически действия, при
наличието на нормативно установено задължение за извършване на такива.
Съставомерно в този случай е липсата на активно поведение /бездействие/ на
компетентен орган да извърши конкретни фактически действия.
От твърденията в исковата молба, както и от
събраните по делото доказателства, се установява, че конкретното бездействие,
от което се твърди, че са претърпени вредите е изтеклата на 15.07.2019 г.,
вследствие нерегламентиран достъп и престъпно деяние от неизвестно лице, от
електронните масиви на НАП, информация съдържаща лични данни на ищеца. В
резултат на неоторизирания достъп до сървъра на НАП, съдържащ информация
относно личните данни на ищеца, се създали притеснения и опасения у последния,
да не бъде злоупотребено с тях. По факта, че на посочената дата, поради
нерегламентиран достъп, е изтекла информация от информационните масиви на НАП,
съдържаща лични данни на ищеца, по делото не се спори. Т.е., безспорно се
установява, че по отношение на ищеца неправомерно са достъпени ЕГН и трите й имена.
Според чл.59 ал.1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни, случая НАП, като
отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и
рисковете за правата и свободите на физическите лица, прилага подходящи
технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да
докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон. При
необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Същото задължение се
съдържа и в чл.24 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/
679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/, а в чл. 32 са
предвидени конкретните мерки които следва да се предприемат. Обстоятелството,
че е изтекла информация от сървърите на НАП, който факт е безспорен по делото,
вследствие неоторизиран достъп безспорно, според настоящият състав на съда сочи
на противоправно бездействие на ответника да изпълни произтичащи от посочените
разпоредби задължения да осигури достатъчна надеждност и сигурност на
информационната си система, да защити физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни по см. на § 1 т.4 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4,
т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т.ч. правото на защита на личните им данни.
Настоящият съдебен състав приема, че именно техническата уязвимост на
информационната система на НАП е довела до нерегламентирано разкриване и
разпространение на личните данни на ищеца, а тя е вследствие от неприлагането
на подходящи мерки за защита. Ако системата беше ефективно и надеждно защитена,
то не би се стигнало до пробива й, довел до разкриване личните данни на ищеца.
Немислимо е в процесният случай изпълнение на конкретната задача по прилагане
подходящи технически и организационни мерки без изпълнение задачата по
предотвратяване на престъплението, защото връзката между двете задачи е пряка и
логична – бъде ли изпълнено по необходимия ефективен начин задължението по
предотвратяване изтичането на лични данни, то не би следвало да е възможно
злоумишлено деяние, престъпно посегателство по смисъла на НК и обратно, след
като като е налице деяние по смисъла на НК, това означава, че задачата по
предотвратяване на престъплението и предотвратяване неправомерно достъпена база
данни, не е била изпълнена в необходимата степен.
В тази връзка доводите на ответника, че престъпното
деяние не е обусловено, респективно само по себе си не поставя под съмнение
мерките за сигурност, са неоснователни. Именно НАП е следвало да извърши анализ
на тези обективни факти, да съобрази поведението си с тях, за да гарантира
запазване и предотвратяване изтичането на личните данни на ищеца. Фактът, че е
извършена хакерска атака, с която е пробита информационната система на НАП,
безспорно доказва, че не са предприети подходящи технически и организационни
мерки за защита на обработването на личните данни на ищеца, което е достатъчно
да бъде направен извод за незаконосъобразно бездействието на НАП. НАП, в
качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от
Регламент ЕС 2016/679, при осъществяване на дейността си, е следвало да
предприеме ефективни мерки за предотвратяване злоумишлен достъп до личните
данни на ищеца. В процесният случай това не е постигнато. Ответникът не е
изпълнил задължението си по предотвратяване на престъпление и опазване
изтичането на лични данни, като от незаконосъобразното му бездействие следва
твърдения от ищеца увреждащ резултат. Бездействието на НАП е незаконосъобразно,
противоречи на нормативни изисквания на чл.59, ал.1 ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от
Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/. В случая са ирелевантни доводите на
ответника, че след 15.07.2019 г., когато е осъществен нерегламентирания достъп,
НАП е предприела мерки за защита личните данни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП,
представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите
и ефективни действия, произтичащи от чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от
Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/ задължения.
Втората
предпоставка за ангажиране на отговорността на
НАП е наличие на претърпяна вреда от страна на ищеца от това
незаконосъобразно бездействие.
Ищецът твърди, че е преживял стрес, безпокойство,
притеснение, почувствал се е застрашен от физическо посегателство, изнудвания.
Изброените емоционални сътресения, безспорно представляват вид неимуществени
вреди. За да бъде уважен искът по основание, следва по категоричен начин да се
установи, че са настъпили претендираните от ищеца неимуществени вреди и че те
са в резултат на незаконосъобразното бездействие. Преживеният стрес,
безпокойство и притеснение, следва да са такива, че да доведат до промяна в
качеството на живот на ищеца, т.е., не просто да са преживени, но и да са
довели до някаква промяна в поведението на ищеца. За установяване на посочени претърпени
неимуществени вреди, бяха събрани гласни доказателства с разпита на св. Н.К.П.и С.Д.Т., които съдът цени в тяхната взаимовръзка и обусловеност с ангажирания по
делото доказателствен материал и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК във връзка
с чл. 144 АПК, доколкото показанията им се основават на лични възприятия, непосредствени впечатления, базират се
на системни и трайни наблюдения за осъществени в правната действителност факти
от процесния период /свидетелят П.лятото живее с дядо си и с С./ и от друга страна като на възможната им
заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване, с която са запознати се установява, че в резултат незаконосъобразното
бездействие на ответника НАП, П.потвърждава,
че след като установила, че са й изтекли личните данни К. се е притеснила, че
някой може да злоупотреби с тази информация и да се разпореди с имотите й.
Същата е била много разтревожена.
Според
свидетелят Т., ищцата е била видимо притеснена от изтеклите й данни, тъй като имала доста имоти – земи,
апартаменти т.н.
И двамата свидетели не са проверявали дали са им
изтекли личните данни.
С оглед
на тези показания, съдът приема, че периода от
време на преживяване на всички тези негативни емоции са безспорно в логическа
причинно- следствена връзка със случая от 15.07.2019 г. и дават основание да
се приеме, че за ищеца са настъпили морални вреди, негативни емоционални
проблеми,
дори и здравословни такива.
От значение, доколкото
твърдените вреди са неимуществени и са свързани със субективното възприятие на
ищеца, е дали у същия се е породило твърдяното състояние на сериозно
безпокойство и тревожност, клоняща към паника. От ангажираните гласни доказателства безспорно се
установи, че ищецът е изживял притеснения и стрес и свързаните с това негативни
изживявания. Ето защо, съдът намира за установен факта на тези вреди и пряката
причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразното
бездействие. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно
претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка
и непосредствена последица в случая от незаконосъобразното бездействие на
ответника. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава,
когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия
случай. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с
компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в
техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното
пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Вътрешните душевни
страдания и чувството за тревожност и несигурност следва да бъдат овъзмездени.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на
преживените болки и страдания от ищеца. Макар посочените вреди да нямат паричен
еквивалент, съдът приема, че претендираната от ищеца сума от 1 000 лв. е
прекомерно завишена. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на
обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението
трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по
делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното
производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва
да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 ЗЗД определя
"по справедливост", макар неимуществените вреди да нямат стойностно
изражение и да не подлежат на аритметично изчисляване. Изхождайки от характера
на претърпените вреди, трайността на търпенето им, доказаните душевни страдания
и общото му психическо състояние, като следствие от търпени морални вреди,
съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 100 лв. по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за
причиненото състояние на безпокойство и притеснение. Предвид уважаване на
основния иск, следва да бъде уважен и акцесорния такъв, във връзка със
законната лихва върху присъдената сума считано от 15.07.2019 г. /датата на
увреждането / до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция до
пълния предявен размер следва да се отхвърли.
При тази установеност на
фактите, съдът прави извод за осъществен фактическия състав на отговорността по
чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, като приема, че е налице
незаконосъобразно бездействие, реално увреждане на ищеца и пряка причинна
връзка между увреждането и бездействието; поради което и при условията на чл.
52 ЗЗД, съдът следва да овъзмезди по справедливост неимуществените вреди на
ищеца.
Относно разноските: Съгласно
чл. 10, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 94 от 2019 г. ) от
ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска.
В случая разноските възлизат на
10 лв. представляващи д.т., както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, които с
оглед посочената разпоредба се дължат на ищеца в пълен размер дори и при
частично уважаване на исковата претенция.
Ето защо, на ищеца, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 310 лв.
По направеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът намира следното:
Според чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ
(Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния
представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.,
определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите /НАП/ да заплати на С.Н.К. ЕГН ********** *** на основание чл. 1 от ЗОДОВ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 (сто) лева, ведно със законната лихва считано от 15.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 1 000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите /НАП/ да заплати на С.Н.К. ЕГН ********** *** на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 310 лв. разноски.
ОСЪЖДА С.Н.К. ЕГН ********** *** да заплати
на Национална агенция по приходите /НАП / юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: