Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../08.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5469 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 93,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.07.2019 г. и анексите към него от 12.08.2019 г. и 14.01.2020 г. за осъждане на всеки
един от ответниците М.Д.М. и А.Д.М. да заплати на ищеца
сума в размер на по 15000 лв.,
представляваща половината от дължимия в двоен
размер от техния наследодател Димитър Асенов М., починал на 07.02.2020 г., задатък от 30000 лв. по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между ищеца
и наследодателя на ответниците на 15.07.2019 г.
В исковата си молба и
уточняващите молби към нея ищецът В.Г.И. излага, че на 15.07.2019 г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, между него, от
една страна, като купувач и Д. А.М., Д. Д.М. и Е. И. Р.-М., от друга страна,
всички в качеството им на продавачи. По силата на този договор продавачите се
задължили да прехвърлят на купувача собствеността на притежаваните от тях
недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 10135.2723.530, с площ
844 кв. м., както и поземлен имот с идентификатор 10135.2723.529, с площ 794
кв. м., находящи се в гр. Варна, район „Приморски“,
м. „Траката“, м. „Ваялар“,
ведно с изградените в тях жилищни сгради. Уговорената продажна цена е в размер
на 140819.76 лв. Твърди, че е заплатил капаро /задатък/
по този договор в размер на 15000 лв. на продавача Д. А. М., удостоверено с
платежно нареждане от 14.06.2019 г. Поддържа, че само този продавач носи
отговорността за полученото капаро, респективно носи отговорността при виновно
неизпълнение на договора за връщането му в двоен размер /чл. 9 и чл. 11 от
предварителния договор/. Страните са се задължили да се явят пред нотариус за
изповядване на прехвърлителната сделка най-късно на
31.07.2019 г. На същата тази дата с констативен протокол на нотариус Камен
Костадинов е констатирана липсата на изискуемите документи по закон за
изповядване на сделката, а именно: липсват скици и схеми на продаваемите
недвижими имоти и удостоверения за данъчните им оценки, в които да са вписани
всички собственици. Излага, че на 12.08.2019 г. страните са подписали Анекс № 1
към предварителния договор, с който срокът е удължен до 15.01.2020 г., като е предоговорена и продажната цена. С Анекс № 2 към договора,
подписан от страните на 14.01.2020 г., срокът на договора е удължен до
17.02.2020 г. отново поради липса на изискуемите документи за изповядване на
сделката. Твърди, че на 17.02.2020 г. е съставен констативен протокол, от който
е видно, че продавачът Д. А. М. е починал и в неговите права и задължения са
встъпили наследниците му по закон – ответниците М. и А.
М. Поддържа, че е развалил договора /прекратил го е/, на основание чл. 9 от
същия поради неизпълнение от страна на продавача Д. М., съответно на неговите
наследници, за представяне на изискуемите документи за сключването на
окончателния договор. Посочва, че е уведомил ответниците,
че му дължат сумата 30000 лв., представляваща платеният задатък
в двоен размер. Твърди, че М.М. е поискал 20-дневен
срок за доброволно плащане на дължимата сума, но въпреки това и до настоящия
момент тя не му е платена. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответниците М.Д.М. и А.Д.М., редовно уведомени, са депозирали писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалните им
представител – адв. Д.А. и адв.
П.П.. Поддържат становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищеца, че те,
като наследници на починалия Димитър М., са станали причина за неизпълнение на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2019 г.,
съответно, че са налице основанията за прекратяване на договора по чл. 9 от
същия и анексите към него поради неосигуряване на необходимите документи за
изповядване на сделката към 10.02.2020 г., респективно 17.02.2020 г. Твърдят,
че към момента на подписването на предварителния договор и към момента на
определения срок за представяне на документите – 10.02.2020 г. всички
документи, необходими за сделката, са били налице на името на Д. А. М..
Поддържат, че необосновано купувачът е предявявал неколкократно
претенции към продавача за несъответствие с ПНИ и промяна в КККР и е създавал
затруднения по изповядването на сделката. Въпреки това, продавачът Д. М. е
предприел действия по изготвяне на проект за изменение на ПНИ и изменение в
КККР и към 10.02.2020 г. е била налице Заповед № 18-884/24.01.2020 г. на АГКК,
СГКК Варна, в която действително не са извършени никакви промени, а са добавени
само стари документи за собственост. Излагат, че наследодателят им е починал на
07.02.2020 г., поради което за тях е било невъзможно в срок до 10.02.2020 г.
/понеделник/, да съставят и представят всички необходими документи за
собственост на имотите, предмет на предварителния договор. Твърдят, че веднага
след погребението на Д. М., което е било на 09.02.2020 г., са извършили
необходимите действия по снабдяването им с документите, което е видно и от
издаденото им на 10.02.2020 г. удостоверение за наследници. Поддържат, че
скиците са били готови на 02.03.2020 г., а удостоверенията за данъчни оценки на
11.03.2020 г. Посочват, че на срещата между купувача и наследниците на
17.02.2020 г. М.М. е направил изрично изявление, че
на 07.02.2020 г. баща му е починал, поради което е във фактическа и правна
невъзможност да се снабди с документи за собственост на негово име, за да може
да бъде извършена прехвърлителната сделка, като моли
за срок от 20 дни, в който да се снабдят с необходимите документи на тяхно име
и в случай че в този срок не се снабдят с тях ще върне капарото в двоен размер.
Твърди, че това изявление не е записано в пълнота и коректно в констативния
протокол. Независимо от това купувачът и адвокатът са били категорични, че
прекратяват договора. Ето защо считат, че нямат никаква вина за непредставянето
на всички документи на тяхно име в срок до 10.02.2020 г., поради което е
липсвало каквото и да било законно или договорно основание за прекратяване на
договора от страна на купувача. По изложените съображения молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
С отговора на исковата молба ответниците
предявяват насрещен иск срещу първоначалния ищец. Искът е уточнен с поредица от
уточняващи молби, като ответниците заявяват, че
желаят предявеният от тях иск да бъде разгледан кумулативно с исковете на
ищеца. Съдът намира, че искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.07.2019 г. да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че капарото /задатъкът/ в размер на 15000
лв., заплатено по договора от купувача В.Г.И. и получено от продавача Д. А. М.
остава като неустойка за наследниците на продавача М. – М.Д.М. и А.Д.М.,
доколкото купувачът е отказал придобиването на имота в срока на договора по
причини, които не са породени от виновното действие или бездействие от страна
на продавачите – в случая наследниците М. и А. Мутафови, поради което купувачът
няма право да претендира за възстановяването му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по този иск В.Г.И. е
депозирал писмен отговор, чрез процесуалния му представител – адв. Т.Р.. Счита така предявения иск за недопустим поради
липса на правен интерес от воденето му. По същество оспорва исковата претенция
като неоснователна. Посочва, че за да се ползва от разпоредбата на чл. 10 от
предварителния договор ищецът по насрещния иск следва да докаже, че към датата
на подаването му е изправна страна по договора. Излага, че към датата на
подаване на насрещния иск ищците не са собственици на недвижимите имоти,
предмет на предварителния договор от 15.07.2019 г. Ето защо твърди, че същите
не могат да се приравнят на добросъвестна страна по договора. Оспорва
твърденията, че е създал пречки за изповядване на окончателната сделка по
предварителния договор. Поддържа, че искането за промяна на ПНИ е направено
именно от продавача М.. Твърди, че на 10.02.2020 г. е уведомил наследниците на
починалия Д.М. – М. и А. М., че следва да изпълнят поетите от техния праводател задължения в срок до 17.02.2020 г., а именно 7
дни. Посочва, че в този срок те не са изпълнили поетите задължения за
снабдяване с нужните документи за изповядване на сделката. Счита, че това се
удостоверява и от приложените към отговора на ответниците
скици от м. март 2020 г. и удостоверения за данъчни оценки от 21.05.2020 г.,
издадени само 5 дни преди да продадат недвижимите имоти по нотариален ред. Твърди,
че отказът, направен от него, е такъв по чл. 9 от договора, а не по чл. 10 от
същия. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В.Г.И. е депозирал и становище по отговора на исковата
молба, в което твърди, че окончателната сделка не е сключена именно по вина на
продавача Д. М.. Поради настъпилата му смърт, на 10.02.2020 г. наследниците му
били уведомени за сключения предварителен договор, за задълженията, предмета и
срока за изпълнението му, като от тяхна страна получил уверение, че желаят и ще
изпълнят договора. Поддържа, че от датата 10.02.2020 г., на която е издадено
удостоверението за наследници, за ответниците е
възникнало задължението да изпълнят договора и възможността да се снабдят с
необходимите документи за сключване на окончателната сделка. Счита, че ако те
бяха предприели реални действия, са имали възможност да се снабдят с
изискуемите документи в срок до 17.02.2020 г. Оспорва направените възражения по
констативния протокол от 17.02.2020 г. и твърди, че в същия изявленията на
страните са записани точно, без никаква намеса от страна на лицето, водило
протокола, в това число всяка една дума е казана от страните, които са го
подписали. Моли, в случай че съдът счете, че предварителният договор не е
развален с този констативен протокол, то същият да се счита развален от датата
на подаване на исковата молба в съда.
В проведеното по делото на 18.03.2021 г. открито съдебно заседание ищецът
се представляват от адв. Т.Р., който заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени, а
насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът М.Д.М. се представлява от адв. Д.А., а
ответницата А.Д.М. – от адв. П.П..
Процесуалните представители поддържат становище за неоснователност на исковите
претенции и молят същите да бъдат отхвърлени. Молят предявеният от тях насрещен
иск да бъде уважен. В предоставения им от съда срок представят писмена защита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 93,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.07.2019 г. и анексите към него от 12.08.2019 г. и 14.01.2020 г.
За
основателността на така предявените искове в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, изменен със съответните
анекси към него; че е заплатил
задатък в размер на 15000 лв. в полза единствено на продавача Д. М., който е поел задължение
да представи необходимите документи за изповядване на окончателната сделка, че е дал подходящ
срок на наследниците
на Димитър М. – М. и А. М. да
изпълнят задълженията на починалия им
наследодател по предварителния договор, че е развалил договора
поради неизпълнените задължения от страна
на продавача М., съответно от страна
на неговите наследници – ответниците в производството, за представянето на необходимите документи в срок.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 15.07.2019 г. е сключен процесният
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
купувачът В.Г.И. е заплатил по банков път на 14.06.2019 г. на продавача Д. М.
сумата 15000 лв., представляваща капаро /задатък/ по
договора, че към договора са сключени съответни анекси на 12.08.2019 г. и
14.01.2020 г., като по силата на последния анекс продавачът Димитър М. се е
задължил в срок до 10.02.2020 г. да представи всички необходими документи за
окончателното изповядване на сделката, че продавачът М. е починал на 07.02.2020
г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците
А.Д.М. и М.Д.М..
Не е спорно по делото, а видно и от съдържанието на представения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /л. 8 – л. 11 от
материалите по гр. д. № 789/2020 г. по описа на ВОС/, при прекратяването на
договора при отказ на купувача да сключи окончателния договор поради
неосигуряване от продавача М. на необходимите документи за изповядване на
сделката по нотариален ред, продавачът М. дължи двойния размер на заплатения задатък, съставляващ обезпечение за неизпълнение на поетите
договорни задължения от страна на продавача М. /чл. 9 от договора/.
Съгласно чл. 3 от предварителния договор, продавачите Д. А. М., Д. Д.М. и Е.
И.Р.-М., и купувачът В.Г.И. са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на процесните имоти, предмет на
сделката, в срок до 31.07.2019 г. включително.
Не е спорно, че окончателният договор не е сключен в определения в договора
срок. Това се удостоверява и от подписания от продавачите и купувача
констативен протокол № 57, том II, рег. № 4993/31.07.2019
г., съставен пред нотариус Камен Костадинов, с рег. № 520 на НК, с район на
действие – ВРС. От този констативен протокол се установява, че продавачът Д. А.
М. е направил изявление, че желае да бъде удължен срока на предварителния
договор до 12.08.2019 г. с оглед изразяване на становище от купувача В.Г.И.
желае ли същият предварителен договор да бъде анексиран за период до издаване
на заповед за изменение на ПНИ на с. о. „Ваялар“,
местност „Траката“ и попълване на имота в
кадастралната карта и регистри, както и снабдяване с изискуемите от закона
документи за сделката.
Именно и във връзка с този констативен протокол между страните е подписан
Анекс № 1/12.08.2019 г. към предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който срокът за сключването на окончателния договор
за покупко-продажба е удължен до 15.01.2020 г. Направена е редакция и в чл. 9
от договора, като изрично е посочено, че при отказ от страна на купувача от
договора поради неосигуряването на необходимите документи за изповядване на
сделката по нотариален ред до 10.01.2020 г., продавачът М. дължи двойния размер
на заплатения задатък, съставляващ обезпечение за
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на продавача М., а
именно сумата 30000 лв.
Както бе посочено и по-горе в изложението, между страните по предварителния
договор е подписан и Анекс № 2/14.01.2020 г. към същия, по силата на който
срокът за сключване на окончателния договор за покупко-продажба е удължен до
17.02.2020 г. включително, като продавачът Д. М. се е задължил в срок до
10.02.2020 г. да представи всички необходими документи за окончателното
изповядване на сделката. В противен случай е уговорено, че купувачът може да се
откаже от сделката, при което продавачът М. му дължи двойния размер на
заплатения задатък, а именно сумата 30000 лв.
Предвид изложеното и при
анализ на съдържанието на процесния предварителен
договор за покупко-продажба и анексите към него, съдът приема за неоснователно
възражението на процесуалните представители на ответниците,
че купувачът необосновано е предявявал неколкократни
претенции към продавача М. и е създавал затруднения по изповядването на
сделката. Съдът не кредитира дадените в тази връзка показания на свидетелката
Д.Д.М., майка на ответниците,
с оглед заинтересоваността й от изхода на спора, а и с оглед обстоятелството,
че същата лично е подписала както предварителния договор от 15.07.2019 г., така
и анексите към него, в това число и коментирания констативен протокол от
31.07.2019 г. в качеството си на продавач /въпреки посочването от нейна страна,
че на срещата от 31.07.2019 г. е присъствала по други причини/. Изискуемите
липсващи документи за нотариалното изповядване на сделката детайлно са описани
от страните в анексите от 12.08.2019 г. и 14.01.2020 г. /подписани включително
и от свидетелката Д. М./, поради което не може да бъде споделено виждането, че
продавачите и по-специално Д. М. е разполагал с всички необходими документи за
сключване на сделката още през 2019 г. Напротив. Именно даденото от купувача
/ищец в настоящото производство/ съгласие за удължаване на срока за изповядване
на окончателната сделка за период от повече от 7 месеца от първоначално
уговорения между страните такъв е показател за проявена добросъвестност от
негова страна и изразява недвусмисленото му желание за придобиване на
собствеността върху процесните имоти, предмет на
предварителния договор.
Съгласно показанията на
свидетелката Николинка Д. Ангелова, починалият продавач Д. М. е бил неин
клиент, като по повод на процесната сделка правели
план за изменение на плана за новообразуваните имоти, тъй като трябвало той да
бъде записан като собственик. На 10.02.2020 г. й се обадил синът му М.М. и й казал, че баща му е починал. Помолил я, ако има
някакви документи от Д. М., да им ги върне. Веднага звъннала на колегата Т.Р.,
представител на купувача по предварителния договор, за да му каже, че е
разбрала, че г-н М. е починал. Колегата Р. я помолил да ги уведоми, че имат
едноседмичен срок, в който трябва да се обадят и да се приключи сделката. Около
11 часа М. и сестра му дошли в офиса й, за да разговарят. Казали й, че са
наследници. Дамата я попитала какво ще се случи сега и дали могат да се откажат
от сделката. Обяснила им, че дължат връщане на двойното капаро, ако се откажат
и че е най-добре да си изповядат сделката.
Видно от съставения на
17.02.2019 г. констативен протокол, подписан от страните по предварителния
договор от 15.07.2019 г. /включително от наследниците на продавача Д. А. М. – М.Д.М.
и А.Д.М./, купувачът В.Г. е направил изявление, че прекратява договора поради
неизпълнение на задълженията за представяне на изискуемите документи за
окончателното изповядване на сделката до настоящия момент. Поискал е връщане на
платеното на 14.06.2019 г. капаро в двоен размер, а именно сумата 30000 лв. М.Д.М.
е направил изявление от името на всички продавачи за предоставянето на срок от
20 дни за заплащане на сумата 30000 лв.
Съставеният на 17.02.2019 г.
констативен протокол с участието на наследниците на Д. М. – ответниците
в настоящото производство е показател за обстоятелството, че същите са знаели
за сключения от баща им предварителен договор за покупко-продажба, съответно,
че са били уведомени за поетите от него задължения да осигури необходимите
документи за нотариалното изповядване на сделката. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Николинка Ангелова, коментирани по-горе в
изложението, които съдът кредитира изцяло. Ето защо съдът приема, че може да се
направи обоснован извод, че след смъртта на продавача М. купувачът е
предоставил 7-дневен срок на наследниците му да изпълнят поетите от него
задължения. Няма данни в този срок ответниците да са
предприели каквито и да е действия в тази връзка – липсват твърдения и
съответно представени доказателства за входиране на
искания за издаване на скици, данъчни оценки и други документи, касаещи процесните имоти. Нещо повече. Двамата доброволно са
подписали констативния протокол от 17.02.2020 г., в който изявлението на
купувача е, че се отказва от договора именно поради неизпълнени задължения от
тяхна страна за представяне на документи, от които да е видно, че продавачите
разполага с цялата собственост върху продаваемите недвижими имоти.
Дори да се приеме, че М.М. не е разполагал с правото да прави изявление от името на
всички продавачи да им бъде даден срок за връщане на сумата 30000 лв., в който
смисъл са възраженията на процесуалните представители на ответниците
/въпреки че всички продавачи са подписали процесния
констативен протокол от 17.02.2020 г./, то така направеното искане от негова
страна съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на предявения срещу
него иск за връщане на капарото, дадено на баща му Д. М..
Следва да се отбележи още, че
остана недоказано по делото възражението на ответниците,
че при срещата между страните на 17.02.2020 г. наследникът М.М. е поискал предоставянето от страна на купувача на
допълнителен срок от 20 дни за снабдяване с необходимите документи. На първо
място, няма отразено такова записване в констативния протокол. На следващо
място, не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д.М., дадени в
тази връзка, доколкото същата като майка на ответниците
и страна по предварителния договор е заинтересована от изхода на делото. Още
повече, че същата лично е подписала този констативен протокол с посоченото в
него съдържание, при което липсва искане от страна на М.М.
за предоставянето на допълнителен срок за снабдяване с нужните документи за
изповядване на сделката. Дори обаче да се приемат за меродавни показанията на
този свидетел, а именно, че купувачът се е съгласил, в случай че в 20-дневен
срок продавачите подготвят документите, сделката да се състои, то по делото
липсват каквито и да е твърдения, съответно ангажирани доказателства, че след
изтичането на този срок ответниците са предложили на
ищеца сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имотите, при което
той да е отказал да го сключи. А само в един такъв случай би могло да се
приеме, че отказът на купувача от договора е неправомерен.
Действително, от представеното
удостоверение от АГКК се установява, че заповед № 18-884-24.01.2020 г. на
началника на СГКК – Варна за изменение на ПНИ, с. о. „Ваялар“,
район „Приморски“, е влязла в сила на 19.02.2020 г. /след прекратяване на
предварителния договор от страна на купувача с направеното от него изявление от
17.02.2020 г./. В същото време обаче в периода от 1 седмица, предоставен на
наследниците на продавача М. /от 10.02. до 17.02.2020 г./ липсват данни за
каквато и да е проявена от тях инициатива за снабдяване с нужните документи за
сключване на сделката. Дори след снабдяването от страна на М.Д.М. на скица и
данъчна оценка, съответно на 02.03. и 11.03.2020 г., липсва последвало
предложение до ищеца за придобиване на собствеността върху имотите. Нещо
повече. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
26.05.2020 г. /л. 7 – л. 9 от материалите по в. ч. гр. д. № 2801/2020 г. по
описа на ВОС/ се установява, че единият от двата имота /с идентификатор
10135.2723.529/, предмет на предварителния договор от 15.07.2019 г., е продаден
на „ЕС АЙ БИЛД“ ООД.
Следва да се отбележи още, че
видно от приложеното към отговора на исковата молба удостоверение за данъчна
оценка, касаещо втория от процесните
два имота /този с идентификатор 10135.2723.530/, е издадено едва на
21.05.2020г., тоест много след твърдения от ответниците
20-дневен срок, който били поискали за сключването на сделката. Това е още едно
потвърждение, че такава уговорка между страните не е постигана при срещата на
17.02.2020 г. А дори да е договорена, то ответниците
не са изпълнили задълженията си и в този срок.
По изложените съображения
съдът приема, че в случая са налице всички необходими предпоставки за уважаване
на така предявените искове срещу ответниците –
наследници на продавача Д. М.. Същите дължат връщане на полученото от последния
капаро /15000 лв./ в двоен размер /30000 лв./. Доколкото двамата са обикновени
другари, то всеки от тях дължи на ищеца сумата от по 15000 лв. Исковите
претенции са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на предявения от ответниците в условията на кумулативност
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10
от предварителния договор, съдът намира същият за допустим, доколкото в случая
се иска установяване съществуването на едно право, когато страната има интерес
от това /че заплатеното от купувача капаро остава като неустойка за продавача М.,
съответно за наследниците му М. и А. М./. Правният интерес се извежда от това,
че при уважаването на един такъв иск се препятства възможността ищецът да търси
връщането на тази сума на друго правно основание.
Така заявената искова
претенция обаче съдът намира за неоснователна с оглед и направените вече
изводи, доколкото в производството не се установи купувачът да е отказал
придобиването на имота по причини, които не са породени от виновното действие
или бездействие от страна на продавачите. Напротив. Проведено бе доказване, че
той е упражнил правото си да се откаже от договора при условията на чл. 9 от
същия поради неизпълнението на задълженията на продавача М., респективно на
неговите наследници, за осигуряването на необходимите документи за изповядване
на сделката по нотариален ред. Ето защо така предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, право на разноски в
производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК
и претендира такива, както следва – заплатена държавна такса по делото /в
случая това е сумата 1200 лв./, платено в брой адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по предявените от него искови претенции в размер на
1430 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение за защита срещу предявения
насрещен иск в размер на 1000 лв. От страна на процесуалния представител на
ответника М.М. – адв. А. е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира
същото за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, проведените 2 открити съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал, проявената процесуална активност
от страна на представителя на ищеца и минимално дължимото възнаграждение,
изчислено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /по предявените от ищеца искове – 1430 лв., а по
насрещния иск – 980 лв., които размери са съизмерими с претендираните
от ищеца по делото/. Още повече следва да се отбележи, че общият размер на
възнагражденията – 2430 лв. е дори по-малък от заплатените такива от ответниците – по 1500 лв. или общо сумата 3000 лв. По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени исканите разноски в общ размер от 3630 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА всеки един от ответниците М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на В.Г.И., ЕГН **********, с адрес:
***,
сума в размер
на по 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща половината от дължимия в двоен
размер от техния наследодател Д.А.М., починал на 07.02.2020 г., задатък от 30000 лв. по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между ищеца
и наследодателя на ответниците на 15.07.2019 г., на основание чл.
93, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.07.2019 г. и анексите към него от 12.08.2019 г. и 14.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.М., ЕГН **********, с адрес:
*** и А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.07.2019 г. да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че капарото /задатъкът/ в размер на 15000
лв., заплатено по договора от купувача В.Г.И. и получено от продавача Д. А. М.,
починал на 07.02.2020 г., остава като неустойка за наследниците на продавача М.
– М.Д.М. и А.Д.М., доколкото купувачът В.Г.И. е отказал придобиването на имота в срока на договора по причини, които не
са породени от виновното действие или бездействие от страна на продавачите – в
случая наследниците М. и А. М., поради което купувачът няма право да претендира
за възстановяването му.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на В.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 3630 лв. /три хиляди
шестстотин и тридесет лева/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: