О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
І-20 състав, в закрито заседание на 20.07.2020
г., в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр.д. № 6040 по описа за 2020 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба с вх. № 61080/29.06.2020 г., предявена от К.Г.Е. против ЗД „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2017
г., ищецът е сключил с ответника застрахователен договор, по силата на който са
били застраховани земеделски култури, находящи се в землището на с. Караисен,
с. Александрово и с. Горна Студено, че е настъпило предвидено в договора
застрахователно събитие, в резултат на което са настъпили щети, за
обезщетяването на които ищецът претендира от ответника сумата от 32 000
лева, както и лихва и разноски по делото.
Софийски градски съд, след служебна
проверка по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), констатира, че предявените искове не са му местно подсъдни,
поради следните съображения:
Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал.
1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я
съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на
исковата молба.
В ГПК, обаче,
са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района на компетентния да
го разгледа съд и те са специални, поради което изключват приложението на общия
принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно чл.
115, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете
за обезщетение по Кодекса за застраховането
на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто
район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца,
неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази
специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически
по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с
насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и
близък за потребителя съд).
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи
служебно за спазване на местната подсъдност по чл. 113 ГПК (както и по чл. 108,
ал. 2 и чл. 115, ал. 2), именно защото
специалната подсъдност е предвидена в защита на потребителите – да им бъде
осигурен най-близкият териториално съд. Все поради предоставената засилена
закрила на страната потребител, с изменената редакция на разпоредбата на чл.
113 ГПК, ДВ, бр. 65 от 2018 г. е предвидена възможност съдът служебно да следи
за спазването на тази местна подсъдност, като проявна форма на принципа за
широка материално и процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с
изискванията на европейското право.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането, по смисъла на този
кодекс „ползвател на застрахователни
услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото
увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен
договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да
се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС
ОСТК, с
разпоредбите на КЗ, законодателят разширява
кръга на потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП. Този разширителен подход,
при който в кръга на потребителите на застрахователни услуги се включва третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице,
проявяващо интерес да се ползва от услугите, е обществено оправдан. Той е израз
на защитата на потребителите в специфичната област на застраховането и е
съобразен с вида на отделните застраховки.
В
определение № 349/07.07.2016 г. по ч.т.д. № 1433/2016 г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено след влизане в сила на новия КЗ, е прието, че е налице идентитет между понятието „потребител на застрахователни услуги” съгласно §
1, т. 1 ДР на КЗ /отм/ и понятието „ползвател на застрахователни услуги
съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ“.
В същия смисъл са и определение №
518/25.11.2016 г. по ч.т.д. № 1855/2016 г. на ВКС, І ТО, определение №
179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, и определение №
87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС, определение № 140/13.04.2020 г. по ч.т.д.
№ 174/2020 г. на ВКС, І ТО, в които се приема, че относимите норми на отменения
КЗ, по който е постановено тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, не
са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон.
В настоящия случай, безспорно е, че ищецът твърди да и страна по
посочения застрахователен договор и като такъв е потребител на застрахователни
услуги, което определя иска като
иск на потребител, поради което и
приложение следва да намери специалното правило, уреждащо местната подсъдност по чл. 113 ГПК.
Видно от служебно извършената справка по
реда на Наредба № 14/2009 г., към датата на предявяване на исковата молба,
обявеният постоянен и настоящ адрес на К.Г.Е. е на територията на с. Караисен,
община Павликени, област Велико Търново. Застрахователното събитие също се
твърди да е настъпило в област Велико Търново (където попадат с. Караисен, с.
Александрово и с. Горна Студено), но предвид констатации за приложението на чл.
113 ГПК е безпредметметно да се изследват предпоставките наа чл. 115, ал. 2 ГПК.
При така направените констатации, делото
следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Велико
Търново.
Водим от горното и на основание чл. 119,
ал. 3 ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 6040/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І-20 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по
подсъдност на ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението,
делото да се изпрати на Окръжен съд - Велико Търново.
СЪДИЯ: