РЕШЕНИЕ
№ 1624
Гр.
Пловдив, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря С.С. и прокурора МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1379/2020 г. по описа на Административен съд
– гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от С.А. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Т. А., против Решение № 25 от 11.03.2020
г., постановено по
а.н.д.
913/2019г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, II
наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №19-0239-001015
от 31.07.2019 г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР- Пловдив, РУ-
Асеновград, с което на С.А. К. на основание
чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.
40 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец“ за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б А от ЗДвП.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател С.А. К.,
който чрез своя представител адв.Т.
А.
оспорва
решението на районния съд, с което е потвърдено оспореното НП в частта по т.2
от него. В жалбата са изложени доводи, че К.не отрича вината си за настъпването
на ПТП, но не е съгласен с така вмененото му нарушение за неоказване на
съдействие и установяване на щетите от същото. Навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в тази му част,
както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касацията – РУ на ВМР –
Асеновград,
редовно призован, не изпраща представител.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
От
фактическа страна е установено, че с акт за установяване на
административно нарушение от 04.07.2019г. било констатирано, че на 03.07.2019
г. около 19.00 часа в гр. Асеновград на ул. „Искра “ до № 19, С. К.
управлявал специален автомобил „Ивеко“ с рег. № РВ *****ТТ,
като при извършване на маневра и движение на заден ход, без да се убеди че
пътят зад него е свободен, блъснал паркиран лек автомобил „Мицубиши“
с рег. № РВ ***** АВ в задна дясна част, като е
реализирал ПТП с материални щети. По лекия автомобил „Мицубиши“
били причинени щети – деформации на заден десен калник, задна броня, заден
капак, десен стоп. К. видял, че е причинил щети по автомобила, оставил данни за
връзка на свидетеля Фикрет Чобан и си заминал от мястото. Впоследствие
собственикът на автомобила констатирал, че автомобилът му е ударен и
сигнализирал органите на полицията. В резултат на проведените издирвателни мероприятия нарушителят бил установен и дал
обяснения, в които не отрекъл авторството си по отношение на причиняването на
ПТП. За констатираните нарушения, на водача К., в негово
присъствие, бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като
същият го подписал, без възражения. За да потвърди изцяло обжалваното НП
Районен съд-Асеновград е приел, че по отношението на нарушението, описано в т.1
и т.2 на НП, същото правилно е квалифицирано по съответната нарушена
материално-правна разпоредба. Изрично е посочил в частта по т.2, че нормата на
чл. 123 ал.1, т.1 ЗДвП предвижда първото и основно задължение за водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В корелативна връзка с
това задължение е и задължението по чл. 123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДвП,
която е и посочената нарушена материално правна разпоредба, а именно, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди, както е в конкретния
случай, водачът е следвало да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. ПРС е приел, че законосъобразно е определен и размера на
наказанията, а именно глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 100 лв. и
лишаването от правоуправление за срок от 1 месеца, тъй като същите са ориентирани
към минималния размер на предвидените в закона диапазони, съответни
са на извършените деяния, поради което така наложените размери на
наказанията се явяват съответни на основния критерий по чл. 27 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви по отношение
на обжалваното НП в частта по т.2 от него- за наложеното административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, като намира, че първоинстанционният
съд правилно е извършил на база събраните доказателства и съответната преценка,
а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от
лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В
тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на
писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното
нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора. С оглед конкретната фактическа обстановка,
установена от първоинстанционния районен съд, настоящия съдебен
състав намира, че осъщественото деяние покрива признаците на маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както приема в мотивите си
районният съд, в конкретния случай на осъществено пътнотранспортно
произшествие са нанесени само материални щети и водачът К. е
напуснал местопроизшествието без да уведоми контролните органи и да изпълни
указанията им. С действията на касатора е осъществен
състава на нормата, по която е квалифицирано деянието в акта за
установяване на административното нарушение и в наказателното
постановление, което налага извод за правилно приложение от страна на
административно-наказващия орган на материалния закон. Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението - предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. Изложеното до
тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
По
отношение на възражението на касатора, че обжалва
наказателното постановление само и единствено по отношение на наложеното му
административно наказание „глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управялва МПС за срок 1 месец за административно нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.а ЗДвП, а съдът се е произнесъл и в частта, касаеща извършено административно нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба в размер на 20.00
лева“, за основателно. Съответно,
Решение №25 от 11.03.2020г., в частта, в която е потвърдено НП с №19-0239-001015
от 31.07.2019г., в частта си, с която на К. е наложена глоба в размер от 20,00
лева, заради извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено в тази си част.
При
този изход на спора разноски се дължат на ответника само в частта, в която е
потвърдено НП. Същият не е направил изрично искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях. По отношение на касационният
жалбоподател разноски се дължат в частта, в която е обезсилено съдебното
решение. Такива по съразмерност се констатираха в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение съобразно приложение списък с
разноски.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №25
от 11.03.2020г., постановено по АНД №913/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Асеновград, II наказателен
състав в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-0239-001015
от 31.07.2019г. на началника на Сектор РУ -Асеновград при Областна дирекция на
”МВР”- Пловдив, в частта му, с която на С.А. К. е наложена глоба в размер от
20,00 лева заради извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП като недопустимо.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25
от 11.03.2020 г., постановено по а.н.д. №913/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Асеновград, II наказателен
състав в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-0239-001015
от 31.07.2019г. на началника на Сектор РУ -Асеновград при Областна дирекция на
”МВР”- Пловдив, в частта му, с която на С.А. К. е наложена глоба в размер от 100,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец заради извършено
нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.а от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА
МВР-ПЛОВДИВ да заплати на С.А. К. ЕГН********** *** сумата от 150.00 /сто и
петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.