Решение по дело №947/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. М. М. против Изричен отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, обективиран в уведомление от 23.09.2024 г., да бъде уважено правото на достъп по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД/ по заявление от 23.08.2024 г.

Твърди се, че след множество телефонни обаждания от различни лица, представящи се за служители на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по повод плащането на вноски по кредит, жалбоподателят упълномощил адвокат Т. Ц. да го представлява пред дружеството с цел установяване на обстоятелствата, свързани с наличието на кредит. Адвокатът се свързал с представител на дружеството и поискал информация и документи, за да установи дали С. М. М. има договор за кредит с „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Служителят на дружеството посочил, че искането трябва да бъде направено електронно или на място в техния офис. На 22.07.2024 г. адвокатът изпратил електронно съобщение до дружеството с прикачено пълномощно от С. М. М. /да му бъдат представени документи от кредитното досие/. До 22.08.2024 г. не бил получен отговор. На 23.08.2024 г. в 13:00 ч. до същата електронна поща на дружеството било изпратено заявление за упражняване правото на достъп до лични данни и пълномощно, като изрично било заявено, че се иска копие от документи от кредитното досие на жалбоподателя. На 23.09.2024 г. в 23:32 ч. било получено уведомление от дружеството с прикачен файл и парола за достъп до него, в който се съдържал изричният отговор на дружеството да предостави копие от исканите документи. Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът на лични данни бил длъжен в едномесечен срок от упражнено право по чл. 15 - 22 да информира субекта на данни за резултатите. В уведомлението на дружеството се отбелязвало, че жалбоподателят трябва да разполага с екзепляр от договорите, като към същото не били приложени никакви документи относно упражненото право. Разпоредбите на Регламента трябвало да се тълкуват в светлината на основните права, част от общите принципи на правото, закрепени в Хартата на основните права на ЕС. В Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21 се пояснявало, че понятието „копие“ обозначава точна реплика или транскрипция на оригинала и не включва само описание на обработваните данни или препращане към категории лични данни. СЕС конкретизирал и, че правото на достъп до личните данни предполага предоставяне на точна и разбираема реплика, включително копие от документи /извлечение или в цялост/, съдържащи данни, ако предоставянето им е задължително за упражняването на правата на субекта. Позовава се и на други решения на СЕС. В случая дружеството не било изпълнило задължението си да предостави на жалбоподателя копие от документите, намиращи се в кредитното му досие, поради което и същият не разполагал с възможността да провери основанията за плащането, искано от дружеството. Длъжникът следвало да има право да провери правното основание за исканията за плащане чрез достъп до договора, като предоставянето на общо описание не било достатъчно да се приеме, че дружеството има основание за обработване на личните данни на жалбоподателя и за претендиране от същия на парични суми, като потенциалният длъжник следвало да се увери, че се е задължил към легитимен кредитор, т.е. следвало да получи договора за цесия и договора за кредит. Липсата на тези документи можела да доведе до незаконосъобразно обработване на личните му данни и възпрепятстване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679. Очевидно било поведението на дружеството, което целяло да не предостави исканите документи. Допълва се също, че не разполага с договора за кредит, както и, че не е получавал договора за цесия. Отделно, получаването на тези документи бил единственият начин лицето да провери положения подпис, да узнае каква е действителната сума, която се иска, погасителния план. Жалбоподателят моли да бъде отменен изричния отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД съгласно изпратеното електронно уведомление от 23.09.2024 г., да уважи правото му на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, да получи копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл., но не само договор за кредит, договор за цесия и други, както и да задължи дружеството, в качеството си на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М. от кредитното му досие, поддържано и съхранявано в дружеството, вкл., но не само копие от договора за кредит, договора за цесия и други документи. Претендира разноски по приложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят С. М. М., редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмена молба, като акцентира върху факта, че е получил смс-и телефонни обаждания от лица, които се представят от различни кредитни дружества и искат от него извършване на плащания по някакви кредити, без същият да се е задължавал към тези дружества. Самото дружество признавало, че жалбоподателят не е извършвал плащания към него, защото от представената справка „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД не присъствало. Твърди се, че договорът за цесия можел да бъде предоставен чрез изваждане личните данни на жалбоподателя и чрез заличаване на тези на трети лица. Чрез предоставяне на изискуемите документи – договор за заем и договор за цесия, жалбоподателят щял да се увери, че неговите лични данни са обработвани коректно и законосъобразно, че се е подписал с негов подпис под договора за заем, че се е задължил към конкретната кредитна институция, а с получаване на погасителния план щял да узнае какъв е точният размер на дължимата сума. Моли оспореният отказ да бъде отменен, а ответникът – задължен да предостави копие на всички документи, в които се съдържат лични данни от поддържаното и съхранявано кредитно досие. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се иска присъждането му в полза на ответника.

Ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От дружеството е постъпило становище, в което са изложени подробни съображения за недопустимостта и неоснователността на жалбата. Твърди се, че при разглеждане искането за упражняване на правата за защита на лични данни дружеството е осъществило съдействие на субекта на данни чрез предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД, като предоставянето или не на самия договор за кредит било извън обхвата на ОРЗД и ЗЗЛД, тъй като физическите носители /като хартиени документи/ сами по себе си не били лични данни, а само съдържали такива, третирала се само информацията, а не средствата, чрез които е съхранявана. Описана е и фактическата обстановка, акцентира се върху разликата между правото на достъп по чл. 15 ОРЗД и правото на получаване на копие от административни документи, регламентирани в националното право, като последното е право на получаване на копие от действителния документ. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-487/21 и на Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни – право на достъп на Европейския комитет по защита на данните. Информацията, която била предоставена на субекта на лични данни, представлявала точна и разбираема реплика на личните данни на субекта, събрани по време на договорните отношения и била достатъчна лицето да защити правата си от неправомерно обработване на данните. Дружеството не било информирано, че изпратеният отговор не удовлетворява искането на лицето, последното разполагало с договора за кредит, а по отношение на договора за цесия копие на същия не можело да бъде предоставен, тъй като съдържал лични данни на други лица и предоставянето им щяло да наруши техните права. Не се съдържала конкретика какво се цели с искането за предоставяне на копие от документи и за какви лични данни се търси това копие, за да може администраторът да предостави подходящата информация. Бил осигурен достъп до личните данни на жалбоподателя, като без значение за спора било дали тази информация е непълна. Предоставя се информация за извършени плащания от страна на г-н М. по основните договори за кредит, които действия конклудентно показвали, че е наясно с легитимността на кредитора си и със задължението по договорите. Излага подробни съображения, че поведението на жалбоподателя и пълномощника му представляват злоупотреба с право. Задължението си дружеството изпълнило в пълен обем и срок, по предпочетения от жалбоподателя канал за комуникация, поради което обосновава искане за прекратяване на производството поради липсата на правен интерес, съответно – за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Депозирани са чрез електронна поща писмени бележки ведно със списък с разноските и обективирано възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, но след провеждане на откритото по делото съдебно заседание.

Административен съд - Хасково, след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.07.2024 г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е поискал по електронен път на имейл адрес – [електронна поща] изпращане на мейл на всички документи по кредитното му досие, които се съдържат в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, вкл., но не само – договор за кредит, известие за цесия и др.

Отговор не бил получен.

На 23.08.2024 г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е изпратил по електронен път на имейл адрес – [електронна поща] заявление, подписано с квалифициран електронен подпис, до „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, озаглавено: „Заявление за упражняване на право на достъп до информация“, с което е поискал предоставяне на достъп до всички негови лични данни, които дружеството обработва в качеството на администратор на лични данни, както и копия на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл., но не само – договор за кредит, договор за цесия и др., като се иска информацията и документите да бъдат предоставени/изпратени на електронна поща – [електронна поща]. Приложено е пълномощно, с което С. М. М. упълномощава адв. Т. Ц. Ц. – САК да го представлява /защитава/ пред „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като прави справки, получава информация и копия от документи във връзка с всички договори за кредит, производства, договори и всякакви други документи, по които упълномощителят е страна, като упражнява всички права на последния, уредени в Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД, вкл. правото му на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да подава и получава всякакви документи, заявления, молби и др., като е посочено изрично, че пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат.

Заявлението е достигнало до адресата му,налице е изрично отбелязване в оспорения в настоящото производство отговор.

С електронно съобщение от 23.09.2024 г., изпратено на имейл адрес – [електронна поща], жалбоподателят е уведомен от М. Л. - юрисконсулт „Правно обслужване“, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, че заявлението е разгледано, че приложено се изпраща отговор с точна реплика на личните данни на субекта, разбирана в широк смисъл, и че файлът е заключен с парола, която ще бъде получена в следващ мейл. Видно от представеното становище дружеството е кредитор на жалбоподателя по сключени със същия договори за паричен заем от 09.06.2020 г. с „Вива Кредит“ АД и договор за паричен заем от 22.04.2020 г. с „Креди Йес“ ООД, вземанията по които ответникът е придобил с подписването на приложения към рамков договор за цесия на 02.09.2021 г. и 20.04.2021 г. Посочени са дължимите суми. Твърди се, че било изпратено уведомление от дружеството до жалбоподателя на 27.04.2021 г. и 10.09.2021 г., като последното било получено редовно /по преписката обаче не са приложени тези уведомления, нито доказателства за тяхното изпращане, съответно – получаване от адресата им/. Личните данни на жалбоподателя били обработвани и във връзка със сключени договори с „Аксес Файнанс“ АД, задълженията по които били платени на 02.10.2021 г. и 24.02.2024 г. Посочени са личните данни, които се обработват от дружеството. Напомня се, че заявителят следва да разполага с екземпляр на посочените договори, получен към момента на сключването им, като се уведомява същият, че в рамковите договори за цесия не се съдържат негови лични данни, а само в приложенията към тях, но не могат да бъдат предоставени поради наличието на лични данни на много други лица. Обобщава се, че е получена точна реплика на личните данни, разбирани в широк смисъл, които са предмет на операции в базата данни на дружеството, т.е. че е изпълнено законовото задължение.

В писмо от 22.10.2024 г. ответникът е изпратил на съда и заверено копие на таблица относно задължения на С. М. М. към „Вива Кредит“ ООД и „Креди Йес“ ООД по размер и дата на плащане.

От Комисията за защита на личните данни е получено писмо изх. № ППН-01-1226#1/14.11.2024 г., с което се информира съдът на основание чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, че след направена служебна справка на 14.11.2024 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. М. М. срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД срещу акт, който подлежи на оспорване /отговорът становище, изпратен по електронна поща по съществото си представлява отказ за упражняване на право по подадено на 23.08.2024 г. заявление/, в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него.

Не се приема за основателно възражението на ответника, че жалбата е недопустима, доколкото не бил формиран отказ по подаденото заявление, както и, че всъщност било изпълнено задължението за предоставяне на личните данни на С. М. М., като дружеството не е представило договорите за заем и цесия, защото субектът на данни разполагал с първите, а вторият не следвало да се предоставя поради наличието на данни на други лица, както и поради това, че Регламент /ЕС/ 2016/679 не поставял изискване за предоставяне на копия на документите, в които се съдържат обработваните лични данни. Всички тези възражения касаят преценката за основателността на жалбата, т.е. следвало ли е дружеството да изпълни задължението по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, предоставяйки кредитното досие, вкл., но не само договорите за заем и цесия, на заявителя, тъй като по подаденото заявление с ясно изразена воля в същото и от лице, което разполага с представителна власт, е образувано административно производство, което е приключило с неблагоприятен за С. М. М. от гледна точка на съдържание и приложения /копия/екземпляри от документи/ административен акт.

Не се установява и наличието на процесуална пречка по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД за разглеждане на спора от съда, а именно – висящо производство през КЗЛД между същите страни и със същия предмет, нито е било приключило такова, решението по което все още да не е влязло в сила.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореният акт /отказ да се предостави право на достъп/ е издаден от компетентен административен орган при условията на упълномощаване, в установената писмена форма и при липсата на процесуални нарушения, от категорията на съществените, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна - по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, на изследване подлежи издаден ли е актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Не е спорно, че между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /администратор на лични данни по чл. 4, § 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679/ и С. М. М. са възникнали облигационни отношения, като оспорващият е субект, чиито лични данни /чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679/ са обработвани от дружеството – ответник /чл. 4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679/, и който съгласно чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни.

В разглеждания случай С. М. М., като субект на правата по чл. 15-чл. 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679, е депозирал по електронен път писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратора на лични данни „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с изискуемите съдържание и приложения съгласно чл. 37в ЗЗЛД - име, адрес, ЕГН на подателя на искането, описание на искането, предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правото по чл. 15 Регламент /ЕС/ 2016/679, подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.

Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a/ целите на обработването; б/ съответните категории лични данни; в/ получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г/ когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д/ съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е/ правото на жалба до надзорен орган; ж/ когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з/ съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.“

Съгласно чл. 15, § 3 Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл. 12, § 3 Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Съгласно чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него.

В случая С. М. М. е отправил искането си по чл. 37б от ЗЗЛД до „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като администраторът е бил длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя.

Според ответника обаче субектът на данни има единствено правото да получи копие от обработваните лични данни, като правото по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 не включвало получаване на копия от документи, което твърдение настоящата съдебна инстанция не споделя.

Приложение в конкретния случай приложение намира Решение на Съда от 4 май 2023 г. по Дело C-487/21. Съглано т. 21 от същото „доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие „копие“, следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което, както отбелязва генералният адвокат в т. 30 от заключението си, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение“. Съгласно т. 23 от същото решение „употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“, залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице“. Съгласно т. 45 „член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че: правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица“.

Ответникът възразява, че оспорващият следва да разполага с копия от исканите документи – договори за заем като страна по тях, което възражение е ирелевантно за спора. Съгласно Решение по адм. дело № 1825/2023 г. на ВАС, Пето отд. „фактът дали съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламента и ЗЗЛД, да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД“. В случая не са налице и предпоставките за отказ от предоставяне, а именно - конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД.

Ответникът възразява също и, че договорът за цесия не може да бъде предоставен поради наличието на лични данни на трети лица, което възражение както предвид липсата на предпоставките по чл. 37а, ал. 1 ЗЗЛД, така и поради възможността да бъде представено извлечение на договора за цесия относно задълженията единствено на С. М. М., е неоснователно. Отделно от това, с оглед разпределената доказателствена тежест дружеството не доказа, че то действително е изпратило уведомления за извършената цесия и че едно от тях е получено от адресата им жалбоподател.

Настоящият съдебен състав приема също, че субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679 поради съществуващи между него и администратора на лични данни взаимоотношения. Непредоставянето на копия от договорите, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта жалбоподател, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, при осъществяването на която дейност се следва спазване на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност.

В случая субектът на данни има право на достъп до обработваните му лични данни, вкл. и право да получи копия от документите, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно /поради наличие на договор и в в негово изпълнение/ и точно /размер на задължението и срок за изпълнението му/, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент /ЕС/ 2016/679.

Извод: оспореният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен /чл. 172, ал. 2 АПК/, а преписката изпратена на органа за ново произнасяне - в заявената като предпочитана форма за получаване да предостави достъп до исканите копия от документи, вкл., но не само – кредитно досие, договор за кредит, договор за цесия и др., в които се съдържат лични данни на С. М. М., по заявление от 23.08.2024 г. в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 174 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 12, § 3 Регламент /ЕС/ 2016/679, в която посока е преобладаващата практика на административните съдилища.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева, представляващи платената държавна такса.

В полза на адвокат Ц., оказал безплатна правна помощ и съдействие на жалбоподателя съгласно представения по делото договор, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Изричен отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК*********, обективиран в уведомление от 23.09.2024 г., да бъде уважено правото на достъп по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО, а именно – по подаденото заявление от С. М. М. на 23.08.2024 г. да предостави копия на документите, в което се съдържат негови лични данни.

 

ИЗПРАЩА преписката на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, за произнасяне по подаденото на 23.08.2024 г. заявление от С. М. М. за предоставяне на достъп до личните му данни чрез предоставяне на копия на документите, в които се съдържат личните му данни, в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

 

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 2*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „О.“, [улица], ет. *, представлявано от Я. Б. Я., да заплати на С. М. М., [ЕГН], адрес - [населено място], общ. Стамболово, обл. Хасково, сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „О.“, [улица], ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., да заплати на адвокат Т. Ц. Ц. - САК, сума в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените по делото безплатно правна помощ и съдействие.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.