№ 2298
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20126642 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34967/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 50 състав, е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Б. М.
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. М. дължи на
„Т.С.“ ЕАД следните суми: 1./ 2 430,09 лева – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия (ТЕ) по договор за покупко –продажба на ТЕ при общи условия за
периода 20.12.2016 – 30.04.2019 г., за следния топлоснабден имот: апартамент № 37,
находящ се в гр. София, ул. „****, ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до
окончателното изплащане; 2./ 134,25 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода 15.09.2017 г. – 13.12.2019 г.; 3./ 26,32 лева – главница, представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2018 г., за същия
топлоснабден имот, ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74492/2019 г.
по описа на СРС. Отхвърлен е предявеният иск за цена на доставена ТЕ за сумата над
уважения размер от 2 430,09 лева до пълния предявен размер от 3 177,24 лева и за периода
01.05.2016 г. – 19.12.2016 г., както и искът за обезщетение за забава върху главницата за
доставена ТЕ за разликата над уважения размер от 134,25 лева до пълния предявен размер от
361,70 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлен и искът за обезщетение за забава
върху цената за извършена услуга за дялово разпределение в пълния му предявен размер от
3,63 лева – за периода 31.12.2017 г. – 13.12.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
тежест на ответницата са възложени сторените от ищцовото дружество разноски в исковото
и в заповедното производство в общ размер на 745,57 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на В. Б. М. сумата в размер на 123,34 лева – разноски пред
1
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата В. Б. М., чрез адв. И.Д..
Излага оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е
установено реалното количество доставена топлинна енергия. Решаващият съд е счел, че
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия възлиза на 3 154,53 лева,
съобразявайки единствено изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ).
Експертът е проверил правилността на изчисленията на топлинния счетоводител, които не
се оспорват от ответницата по делото. В случая последната твърди, че поначало начисленото
количество топлинна енергия не съответства на реално потребеното такова в имота.
Претендираните суми за цена за доставена топлинна енергия са определени и начислени
съобразно с чл. 69 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
които са отменени с Решение № 8294/26.06.2020 г. по описа на ВАС, 5 чл. състав, II колегия.
Предвид отмяната на цитираните разпоредби към настоящия момент не е налице основание
за тяхното прилагане. Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 69 от Наредба № 16 –
334/06.04.2007 г. е приложима, при нейното тълкуване следва да се направи извод, че
основание да се търси плащане на битова гореща вода има само при реално доставяне на
такава до топлоснабдения имот. Според въззивницата посоченото тълкуване кореспондира с
текста на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5
април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване
на енергийни услуги. Сочи, че за част от процесния период – м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.,
ответницата не е обитавала имота, тъй като е била извън територията на Република
България, респ. в този период в имота не е била ползвана топлинна енергия. Предвид всичко
изложено счита, че предявените искове са основателни до размера на реално потребената
топлинна енергия, която включва топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и
топлинна енергия за подгряване на топла вода в размер на 6 куб. м. и 39 kwh енергия за
отопление. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба възражение за липса на
материалноправна легитимация на ищцовото дружество да претендира цената на услугата за
дялово разпределение. При така изтъкнатите аргументи моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 18.05.2022 г. последният моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди разноски пред настоящата инстанция,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ за битови
2
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството на собственик на топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, общ. Студентски, ул. „****, като
дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 3 568,89 лева, от която:
3 177,24 лева – главница за доставена и реално потребена топлинна енергия за периода м.
05.2016 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК (20.12.2019 г.) до окончателното изплащане; 361,70 лева – законна лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 13.12.2019 г.; 26,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 11.2017 г. – м. 12.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(20.12.2019 г.) до окончателното изплащане; 3,63 лева – лихва за периода 31.12.2017 г. –
13.12.2019 г. Във връзка с депозирано на 20.12.2019 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 74492/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу
която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата В. Б. М., с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Излагат се твърдения, че в процесния период не е била ползвана топлинна енергия в
претендирания от топлопреносното дружество обем. Сочи се, че в периода м. 05.2016 г. – м.
04.2017 г. и в периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. не е бил осигуряван достъп до имота
поради влошено здравословно състояние на ответницата, която в посочените периоди е била
извън територията на Република България. Неосигуряването на достъп до имота не е
основание за начисляване на топлинна енергия по реда на чл. 69 и чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, които разпоредби са отменени с Решение №
8294/26.06.2020 г. по описа на ВАС, 5 чл. състав, II колегия. Дори да се счете, че нормата на
чл. 69 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. е приложима, при нейното тълкуване следва да се
направи извод, че основание да се търси плащане на битова гореща вода има само когато
такава е била реално доставена и имотът е бил обитаван от поне едно лице. Това тълкуване
било в унисон с чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги. Представят се доказателства за извършени плащания в
периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. Прави се възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за част от претендираните вземания. Поддържа се недължимост на
претендираните от ищеца суми за дялово разпределение, доколкото такова е извършвано от
фирма за дялово разпределение (ФДР), а не от топлопреносното дружество. Твърди се, че не
е установено изпадането на ответницата в забава, с оглед на което не се дължи плащане на
лихва. При тези съображения се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове в цялост. Претендират се сторените разноски по делото.
По делото е приложено заповедно дело № 74492/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 50 състав, от което се установява, че на 20.12.2019 г.
„Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. Б. М. за следните суми: 3 177,24 лева – главница за доставена и реално
потребена ТЕ за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г.; 361,70 лева – законна лихва за забава
върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 13.12.2019 г.; 26,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 11.2017 г. – м. 12.2018
г.; 3,63 лева – лихва за периода 31.12.2017 г. – 13.12.2019 г. В т. 12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.
05.2016 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 37, находящ се
3
в гр. София, общ. Студентски, ул. „****, аб. № 388858. Претендират се разноски в
заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
С разпореждане от 10.02.2020 г. по ч. гр. д. № 74492/2019 г. по описа Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 50 състав, съдът е постановил издаване на исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски: 71,38 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото
редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С определение от 15.12.2020 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституиран „Т.С.“ ЕООД.
По делото е представен, неоспорен от ответната страна, Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 162, том III, с рег. № 3352, дело № 478/2004 г. на нотариус
Ц.З., рег. № 189 на НК, видно от който „Г.-Х“ ЕООД е прехвърлил на В. Б. М. собствеността
върху следния свой собствен недвижим имот, изграден в груб строеж: ап. № 37, находящ се
в гр. София, район „Студентски“ – Столична община, ул. „****, ет. 2, заедно с 1,083 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 19.11.2005 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, УПИ VIII –
377, кв. 2, м. „Дървеница“, ул. „****, етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за ап. № 37
е посочено лицето В. Б. М., срещу което е положен саморъчен подпис.
На 23.11.2005 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. София, УПИ VIII – 377, кв. 2, м. „Дървеница“, ул. „****, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на ТЕ, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна
обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е приложен списък на потребителите на ТЕ в сграда с адрес: ж. к.
„Дървеница“, ул. „****, в който под № 9 за ап. № 37 е вписана В. Б. М., при посочен
отопляем обем по проект куб. м. – 153 куб. м.
Съгласно заявление – декларация от 02.12.2005 г. В. Б. М. е отправила искане за
откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот със следния адрес: „Дървеница“,
ул. „****, ет. 2, ап. 37, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
АД на потребителите за битови нужди. В заявлението е отразено, че домакинството на
заявителката се състои от 1 член.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
4
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са приети съобщения към фактура № **********/31.07.2019 г. за
отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на обща стойност 2 069,80 лева с вкл. ДДС, и
фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на
обща стойност 1 426,81 лева с вкл. ДДС, и извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за аб. № 38858 със задължения към 13.12.2019 г. в общ размер на 3 568,89 лева, от
които 3 203,56 лева – главница, и 365,33 лева – лихви.
От третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД с молба от 13.01.2021 г. са представени и
приети като доказателства по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
съставени от топлинния счетоводител за исковия период. Като клиент за аб. № 388858 е
посочено лицето В. Б. М.. Със същата молба са представени 2 бр. протоколи за неосигурен
достъп до процесния имот – за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г.
С отговора на исковата молба е представен главен отчет за процесния имот за
отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г., както и 29 бр. фискални бонове за извършени плащания
в полза на „Т.С.“ ЕАД.
От приетото пред СРС заключение на съдебно – техническата експертиза (СТЕ) се
установява, че пълната отопляема кубатура на ап. 37 съгласно акт за разпределение на
кубатура от м. 12.2005 г. е 153 куб. м. /имот 140,94 куб. м. и припадаща се част от стълбища
12,26 куб. м./. Експертът е констатирал, че през процесния период в имота на ответницата са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно с
изискванията на действащата нормативна уредба. В периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г. в
имота е извършвано дялово разпределение от 1 бр. апартаментен топломер на база
„служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“. В периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е
извършвано дялово разпределение, като не е потребявана ТЕ за отопление на имот, а само
ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ /от 1 бр. водомер на топла вода/. За периода
м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г. потреблението на топла вода и БГВ е на база „служебен отчет“
поради „неосигурен достъп“, при нормативно определен разход за денонощие в размер на
140 л. Вещото лице е изчислило, че стойността на действително потребената ТЕ за периода
на дяловото разпределение е както следва: ТЕ за имот – 17 699,281 kwh, ТЕ за сградна
инсталация – 1 825,772 kwh, ТЕ за БГВ – 16 591,874 kwh, или общо за исковия период –
36 116,927 kwh. От заключението се установява, че за процесния период сумите за потребена
ТЕ са 2 526,28 лева по прогнозно потребление и 628,25 лева за доплащане от абоната, т. е.
общо 3 154,53 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани
от доставената в абонатната станция ТЕ и са били за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД съгласно
нормативната уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е
преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че за исковия период се установява едно извършено плащане на
суми за топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 388858 – на 08.02.2019 г. в размер
на сумата от 150 лева. По счетоводни данни на ищцовото дружество дължимите суми за
процесния период възлизат на 3 203,56 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт,
5
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. По отношение неговата правилност, предвид релевираните
оплаквания във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – ЕС, и за сума за
предоставена услуга дялово разпределение на ТЕ, както и искове за заплащане на
обезщетение за забава върху стойността на доставената ТЕ и на обезщетение за забава върху
стойността на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Решението
на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение
за забава върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение на ТЕ, поради
което същият е извън предмета на разглеждане от въззивната инстанция.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от
2006 г./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а
според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29
– 36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма
за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по
6
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В процесния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че процесният недвижим имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира имотът/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото, неоспорен от ответната страна, Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 3352, дело № 478/2004 г. на нотариус
Ц.З., с рег. № 189 на Нотариалната камара, се установява, че „Г.-Х“ ЕООД е прехвърлил на
В. Б. М. собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 37, находящ се
в гр. София, ул. „****, ет. 2. По делото не се твърди и не се установява така описаният имот
да е бил прехвърлен на трети лица след посочената дата на неговото придобиване. В този
смисъл настоящият въззивен състав счита, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същата има качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути" и Общите
условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
"Монитор", в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не се установява да е
упражнила това право срещу ОУ на „Т.С.“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот – обстоятелство,
което не е спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
7
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 19.11.2005
г., списък към него, договор от 23.11.2005 г., представените индивидуални справки, а и с
оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по СТЕ, се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. „****,
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач
– „Т.С.“ ЕООД.
Въззивницата релевира довод, че неправилно е била определена стойността на реално
потребената ТЕ, при конкретно изложени от нея съображения, че за част от процесния
период имотът не е бил обитаван, респ. не е била ползвана топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително изискани от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената от ответницата ТЕ през процесния период в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила ТЕ в
сградата – етажна собственост, находяща се на адреса в гр. София, ул. „****, е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочил как се формират те, възприемайки
крайния извод, че това е ставало съобразно с изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г. – м.
04.2018 г. са начислявани на база „служебен отчет“ на показанията на 1 бр. апартаментен
топломер (монтираните в имота радиатори са присъединени към 1 бр. апартаментен
топломер, чиито показания за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. са занулени); сумите за
ТЕ от сградна инсталация са начислявани на база посоченото в т.6.1.1. от Методиката за
дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между
абонатите съобразно с пълния отопляем обем на имота – 153 куб. м.; сумите за ТЕ за БГБ –
на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, при нормативно определен разход за
денонощие в размер на 140 л. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество ТЕ и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата
сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи
исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция
са преминали през изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на
ДАМТН.
В разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената ТЕ по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
8
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период ТЕ следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са
били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество ТЕ след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, съдебно – техническата експертиза е приела, че реално доставеното до имота на
ответницата количество ТЕ за процесния период възлиза на 3 154,53 лева, представляваща
сбор между начислените суми по фактури – 2 526,28 лева, и сумите за доплащане по
изравнителните сметки – 628,25 лева, като посочената стойност не включва предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. С оглед така установеното
въззивният съд счита за неоснователни оплакванията във въззивната жалба досежно
определяне на количеството доставена ТЕ единствено въз основа на изслушаната съдебно –
техническа експертиза, без съдът да съобрази отчетите на фирмата за дялово разпределение.
При съвкупен анализ на доказателствата по делото – протоколи за неосигурен достъп,
индивидуални справки за използвана ТЕ, както и от заключението по изслушаната и
неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК, следва да бъде изцяло кредитирано, се установява, че през исковия период в
собствения на ответницата имот е имало монтирани отоплителни тела – радиатори – към 1
бр. апартаментен топломер с термостатни вентили, както и 2 бр. водомери за топла вода;
делът на ответницата за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване
(БГВ) е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
/дяловото разпределение било извършвано на база "служебен отчет" поради неосигурен
достъп за отчет, а потреблението на топла вода – на база "служебен отчет", при нормативно
определен разход за денонощие в размер на 140 л./, като ищецът е отчитал за своя сметка
технологични разходи, а измервателните уреди са били изправни – общият топломер в
абонатната станция бил преминал през съответните метрологични проверки, като било
констатирано, че съответства на одобрения тип.
При определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология, тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването установява задължение за всички потребители да
осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на
отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата на потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 –
от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съответно според чл. 69,
ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество
гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за
разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. По делото не
са релевирани твърдения и не са ангажирани доказателства, че ответницата е осигурявала
достъп до имота през периода, в който са начислявани суми на база служебен отчет поради
неосигурен достъп. Напротив, в отговора на исковата молба и в депозираната въззивна
жалба се съдържа признание, че същата не е пребивавала в топлоснабдения имот, поради
което не е осигурила достъп до него. Изтъкнатите от нея съображения досежно отсъствието
си от процесния имот са ирелевантни за основателността на претенцията на дружеството
ищец. Фактът, че въззивницата е била в чужбина за част от процесния период, не означава,
че същата е бил освободена от задължението да осигури достъп до имота, включително чрез
ангажиране на трето лице, за извършване на отчет от лицето по чл. 139б ЗЕ, още повече, че
не е необходимо личното присъствие на собственика на имота за извършване на отчета. Ето
защо наведените във въззивната жалба възражения в този смисъл са неоснователни.
9
Предвид гореизложеното съдът намира за доказана по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответницата топлинна енергия в определено количество, като
основание на предявените главни искове е възникналото облигационно правоотношение
между страните и доставката на ТЕ, а не нейното реално отчитане.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивницата, че сумите за
ТЕ са определени въз основа на отменена методика, тъй като с Решение № 8294/26.06.2020
г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни или са отменени.
Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В Тълкувателно
решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което
с оглед действието занапред на решението на ВАС от 26.06.2020 г. въззивният съд приема,
че за периода от м.05.2016 г. – м.04.2019 г. Методиката представлява приложим
административен акт. Ето защо, при установените количества ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, правилното начисляване на топлинната енергия за имота на ответницата и
заключението по СТЕ, че дяловото разпределение е било правилно извършено, ищецът е
доказал количеството на доставената в имота на ответницата топлинна енергия.
Настоящият състав намира, че не е налице и поддържаното нарушение на
общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение
на дължимия резултат, но националните власти определят формата и начина на въвеждането
им в действащото вътрешно право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в
българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена
директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен
субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва
да прилага националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
Системата за дялово разпределение е въведена с чл. 112г ЗЕЕЕ отм. в изпълнение на
изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно ограничаване на
емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Тази
директива е била отменена с чл. 31 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги. Именно съгласно цитираната директива, държавите – членки (ДЧ) трябва
да разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията, предназначена
за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на база действителната
консумация. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за ТЕ
за процесния период са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които
са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Настоящият състав намира, че
това не съставлява нарушение на чл. 13 Директивата на ЕС /2006/32/ЕО/ – транспонирана в
българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /§ 3 от ДР на ЗЕЕ/,
според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането
по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона
за енергетиката, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението – потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от
изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред
може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му ТЕ. В крайна сметка
обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
10
В заключение настоящият състав счита, че неоснователни са релевираните от
жалбоподателката – ответник възражения относно количеството реално доставена топлинна
енергия, респ. относно размера на задължението за доставка на топлинна енергия през
исковия период
Във въззивното производство не са релевирани оплаквания относно приложената от
Софийски районен съд погасителна давност, поради което и на основание чл. 269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Относно релевираните оплаквания за липсата на легитимация на ищцовото
дружество за вземанията за услугата дялово разпределение, въззивният съд намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
С договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД страните са
договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2,
въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30
септември на следващата година. Ангажирани са и доказателства установяващи, че през
процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. Ето защо ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение и
предявените искове за установяване на дължимостта са установени по основание. Във
въззивната жалба липсват оплаквания досежно размера на услугата за дялово
разпределение, поради което този въпрос е извън пределите на въззивния контрол съгласно
чл. 269 ГПК.
Пред въззивната инстанция не са релевирани оплаквания относно изискуемостта и
размера на лихвата за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, поради което
и на основание разпоредбата на чл. 269 ГПК този въпрос също не следва да се обсъжда по
същество.
Предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния по
отношение на основателността на исковете, решението на Софийски районен съд като
правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. Предвид
обстоятелството, че в конкретния случай „Т.С.“ ЕАД не е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба и не е представлявана в проведеното открито съдебно заседание от
11
юрисконсулт, следва да се приеме, че същата не е защитавана във въззивното производство
от юрисконсулт, поради което се налага извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.
3 вр. с ал. 8 ГПК и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
По обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20126642 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. №
34967/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 50 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, срещу В. Б. М., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 430,09 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия (ТЕ) по договор за покупко-продажба
на ТЕ при общи условия, за периода 20.12.2016 – 30.04.2019 г., за следния топлоснабден
имот: апартамент № 37, находящ се в гр. София, ул. „****, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2019 г., до окончателното изплащане; сумата от 134,25 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 13.12.2019 г.; сумата
от 26,32 лева – главница, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.11.2017 г. – 31.12.2018 г., за същия топлоснабден имот, ведно със законната
лихва, считано от 20.12.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74492/2019 г. по описа на СРС.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12