Р Е Ш
Е Н И Е № 238
гр. Пловдив, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря ЗЛАТКА СТОЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търговско дело № 181 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 2011/21.01.2019г.
от „Л.И.Г.“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН **********
***, „Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН
********** ***, всички със съдебен адрес:*** – чрез адв. С.М. против Решение № 645
от 11.12.2018г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по т.д. № 387/2016г., с
което се признава за установено, че „Л.И.Г.“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес
на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** дължат
солидарно на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.***№
7 следните суми: 73 200 лева - главница по Договор за банков кредит овърдрафт №
7 от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс №
3/11.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до
изплащане на вземането и сумата 9064.25 лева - договорни лихви за периода
25.02.2015 г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14162/2015 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав, допълнена с Определение
№ 12559/30.10.2015 г. и с което е отхвърлено възражението на ответниците „Л.И.Г.“
АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***,
„Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН **********
***.***№ 59 за прихващане с насрещното им вземане за връщане на платени лихви
по т.4.3 от договора в размер от 10947 лева и комисионна по т.5.2 в размер на
100 лева, като получени от Б.въз основа на нищожни клаузи и са осъдени „Л.И.Г.“
АД, А.К.М. с ЕГН ********** от с.***, „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***
солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, пл.***№ 7 сумата 3762.04 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 14162/2015 г. на ПРС и сумата 5642.81 лева - деловодни
разноски в исковото производство. Жалбоподателите
„Л.И.Г.“ АД, А.К.М. с ЕГН ********** от с.***, „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. с ЕГН **********
*** молят съда да обезсили, респ. отмени обжалваното решение и прекрати
производството по предявения иск, респ. отхвърли същия – ако не намери, че са
налице предпоставките за недопустимост. Ако намери иска да основателен – да
уважи направеното възражение за прихващане с твърдяните насрещни вземания. Твърдят,
че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която липсва достатъчна
индивидуализация на търсените вземания. Посочват, че е неясно какъв вид лихви и
в какъв размер се претендират. Твърдят, че е налице разминаване между заповедта
за изпълнение и исковата молба относно годината на сключения договор за банков
кредит – овърдрафт №7 като в заповедта се сочи, че той е от 08.06.2012г., а в
исковата молба се поддържа, че той е от 08.06.2013г. Освен това в исковата
молба като основание за възникване на процесното вземане се сочи наред с
останалите и Анекс №1 от 07.06.2013г., който не е посочен издадената заповед за
изпълнение. С оглед на тези обстоятелства считат, че съдът се е произнесъл по
един недопустим установителен иск, поради липсата на идентичност между
заповедното и исковото производство. На отделно основание излагат съображения
за недопустимост на иска само спрямо ответниците „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. с ЕГН **********,
тъй като неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.250 от ГПК
заповедният съд е допълнил издадената заповед за изпълнение, осъждайки и
тях.
На следващо място – твърдят
необоснованост на обжалвания акт, поради постановяването му в противоречие със
събраните доказателства – заключение на ССЕ от 10.01.2018г. относно обследвания
период и начина на усвояване на кредита и заповед №0911-44-002299/06.04.2015г.
относно правомощията на лицата, отправящи поканите/уведомления за предсрочна
изискуемост. Считат установителния иск за недоказан, поради нередовност на
счетоводните записвания по кредита, неотразяването на дълга от датата на сключване
на договора, а от по-късен момент. Твърдят, че вземанията на Б.за главница и
лихви не са изискуеми, тъй като предсрочната изискуемост не е надлежно обявена.
Считат, че уведомлението за това е отправено от неоправомощени лица. Твърдят,
че Б.приема кредита за предсрочно изискуем от 08.08.2015г., а не от
28.09.2015г., когато е получена отправената нотариална покана. Считат за
неправилен извода на съда относно липсата на обективна новация по см. на чл.107
от ЗЗД, каквато – според страните е настъпила с подписване на Анекс
№2/23.10.2013г., а това – според тях е довело до погасяване на вземането на
кредитора по договора – предмет на установителния иск. Считат, че съдът не е
формирал мотиви по изложеното от тях възражение за нищожност на договора за
цесия от 06.11.2017г., сключен между Б.и третото лице – помагач. Считат за
неправилен извода относно направеното от тях възражение за нищожност на
клаузата на чл.4.3 от Анекс №2/23.10.2013г. и Анекс №3/11.11.2014г. относно
начина за определяне на наказателната лихва. Посочват, че Б., без да е обявила
кредита за предсрочно изискуем, е начислявала неустойка върху целия дълг, а не
върху просрочените вноски. Поради твърденията за нищожност на посочената
клауза, считат за недължими събраните въз основа на нея суми в размер на
10 949 лева и молят да бъде уважено възражението им за прихващане със
същата сума.
Въззиваемата
страна „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.***№ 7 е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението
да се потвърди.
Третото лице – помагач „А.С.В.. „
ЕАД с ЕИК ***, гр.***изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът разгледа становищата и
възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за
установено следното:
Претендирано
е от ищеца „У.Б.“ АД с ЕИК *** да се признае за установено, че ответниците „Л.И.Г.“
АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***,
„Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН **********
*** дължат солидарно на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, пл.***№ 7 следните суми: 73 200 лева - главница по Договор за банков
кредит овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г., Анекс №
2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 9064.25 лева - договорни лихви
за периода 25.02.2015 г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14162/2015 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав, допълнена с Определение
№ 12559/30.10.2015г., както и осъждането им солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.***№ 7 сумата 3762.04
лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14162/2015 г. на ПРС,
както и тези в исковото производство.
Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за банков кредит
овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013
г. и Анекс № 3/11.11.2014г., по който се твърди да е допуснато просрочие от
страна на кредитополучателя „Л.И.Г.“ АД и солидарните длъжници А.К.М., „Б.К.“
ЕООД и Д.Н.М.. Твърди, че не са били платени в срок, дължимите месечни вноски
за периода 25.02.2015г. – 25.07.2015г., поради което на основание т.17.1 от
Анекс №3 към Договор за банков кредит овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г., кредитът
е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че длъжниците са уведомени за това с
нотариална покана, връчена им на 06.10.2015г. Твърди, че въз основа на
заявление на Б.от 30.10.2015г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14162/2015 г.
по описа на ПРС, ІІ гр. състав, допълнена с Определение № 12559/30.10.2015 г.
за следните суми: 73 200 лева - главница
по Договор за банков кредит овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г., Анекс №
1/07.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането и сумата
9064.25 лева - договорни лихви за периода 25.02.2015 г.- 29.10.2015 г.
Правният интерес от предявеният
установителен иск произтича от подадените от длъжниците възражения, че не
дължат сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ответниците изразяват становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Недопустимостта от страна на ответниците „Б.к.”
ЕООД и Д.М. се мотивира с оглед на твърдението, че тяхната отговорност не е
ангажирана с издадената по ч.гр.д. 14162/2015 г. Заповед за незабавно
изпълнение. Ответниците твърдят, че вземанията не били изискуеми, тъй като
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена. Отделно от това се
твърди погасяване на вземанията на ищеца на основание чл.107 ЗЗД, тъй като със
сключването на Анекс № 3/11.11.2014 г. каузалното правоотношение, обективирано
в Договора за банков кредит, е погасено и на негово място е възникнало различно
правоотношение. Правят възражение за прихващане на платените лихви на основание
т.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. и платените
комисионни на осн.т.5.2 от договора и анексите. С допълнителна молба от
06.02.2017 г. ответниците са уточнили, че сумата, с която се иска прихващане е
в общ размер 11 047 лева, от която: 10 947 лева – платени лихви по т.4.3 във
връзка с клаузите от Раздел 11 „Лихви и комисионни“ от Анекс № 2 от 23.10.2013
г. и Анекс № 3 от 11.11.2014 г. и 100 лева – платени на основание т.5.2. във
връзка с т.11.3 от Раздел 11 „Лихви и комисионни“, съдържащи се в договора и
анексите във вр.т.9.3 от Общите условия.
Направени са и други доводи и
възражения, по които се е произнесъл първоинстанционният съд, но които са
предмет на въззивната жалба.
Третото лице – помагач „А.С.В..“
ЕАД, ЕИК *** излага становище за основателност на иска.
Относно допустимостта:
Първото възражение на
жалбоподателите е по повод произнасяне на съда по нередовна искова молба, в
която – според тях - липсва достатъчна индивидуализация на търсените вземания
като не е ясно какъв вид лихви и в какъв размер се претендират. Съдът намира,
че петитумът на исковата молба съответства изцяло на издадената заповед за
изпълнение и на заявлението по чл.417 от ГПК, без да има разминавания в размера
на търсените суми, както за главница, така и за лихви, нито в периода, за който
се претендират лихвите. Тяхното заплащане и предпоставките, при които се дължат
са уговорени в договора, с оглед на което е и използвания термин „договорна
лихва“. Дали се дължат лихви, в какъв размер и за какъв период е въпрос по основателност
на претенцията.
Второто възражение се основава на
твърдяно разминаване между заповедта за изпълнение и исковата молба относно
годината на сключения договор за банков кредит – овърдрафт №7 като в заповедта
се сочи, че той е от 08.06.2012г., а в исковата молба се поддържа, че той е от
08.06.2013г., а освен това в исковата молба като основание за възникване на
процесното вземане се сочи наред с останалите и Анекс №1 от 07.06.2013г., който
не е посочен в издадената заповед за изпълнение. Видно от заявлението по чл.417
от ГПК „У.Б.“ АД е посочила като основание, от което произтича вземането –
Договор за банков кредит – овърдрафт №7 от 08.06.2012г. Точно в същия смисъл са
и твърденията в исковата молба. Вярно е, че в заповедта за изпълнение е
допусната техническа грешка относно годината, изписана като 2013г., вместо като
2012г. Но нито заявлението, нито исковата молба, нито приложените към тях
писмени доказателства създават съмнения относно годината на сключване на
договор за банков кредит – овърдрафт №7. Що се отнася до анексите към него, описани
в заявлението и в заповедта – те изцяло съответстват на тези, посочени като
основание на вземането – предмет на установяване в производството по чл.422 от ГПК.
Следващото възражение за
недопустимост на иска касае само ответниците „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. с ЕГН **********,
като се твърди, че неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.250 от ГПК
заповедният съд е допълнил издадената заповед за изпълнение, осъждайки и тях. Поради
това считат, че тяхната отговорност не е ангажирана с издадената по ч.гр.д.
14162/2015 г. Заповед за незабавно изпълнение. Този довод също не може да бъде
споделен. Действително със Заповед №7892/03.11.2015г. съдът не се е произнесъл
по цялото искане на ищеца, направено в подаденото от него заявление като е осъдил
“Л.и.г.“ АД и А.М.. Липсва произнасяне по искането за осъждане и на солидарните
длъжници „Б.к.“ ЕООД и Д.М.. Тази заповед не е връчена на ищеца, нито е влязла
в сила. Молбата на заявителя за допълване на заповедта е подадена
на 30.12.2015г. Заповедта е допълнена с Определение № 12559/30.12.2015 г. За
неговото постановяване ищецът - заявител вече е уведомен. Съгласно чл.250, ал.1
от ГПК, молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването
на решението или от влизането му в сила. В случая заповедта не се връчва на
ищеца, нито му е била връчена, нито е влязла в сила, поради което и не може да
се приеме, че молбата по чл.250 ал.1 от ГПК не е подадена в срок. Що се отнася
до твърдението, че длъжниците не са били уведомени за производството по допълване на заповедта като
не им е връчен препис от молбата за допълване -
касае се за допълване на акт, който се издава в едно първоначално
едностранно производство. В него длъжниците ще бъдат уведомени за издадената
заповед, включително след допълването и, когато настъпва момента, в който могат
да отправят своите възражения. Но не следва предварително да бъдат уведомявани
нито за постъпилото заявление, нито за молбата по чл.250 от ГПК. Не е налице
недопустимост на установителния иск, респ. на решението по него по отношение на
„Б.к.“ ЕООД и Д.М. на твърдяното основание.
По доводите, касаещи правилността
на обжалвания акт:
Видно от представения по делото
договор за банков кредит – овърдрафт №7 от 08.06.2012 г. същия е сключен между
ищеца „У.Б.“ АД и ответниците “Л.И.Г.“ АД - кредитополучател, А.М., „Б.К.“ ЕООД
и Д.М.- солидарни длъжници. По този договор е отпуснат и усвоен кредит в размер
от 80 000 лева за оборотни средства за разплащания с доставчици. Уговорено е
заплащане на възнаградителна лихва в полза на кредитора /чл.4.1 от договора/.
Предвидено е главницата да се олихвява с базов лихвен индекс, равен на
едномесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер 10.733 %. Изрично е
изразено съгласие, че към датата на сключване на договора приложимият размер на
ГЛП за редовен дълг е 12 %. Предвидено е заплащане на лихва за забава, която е
дължима при просрочена главница за времето на просрочието / т.4.2 от договора/.
Тя е равна на годишния лихвен процент към датата на просрочието по т. 4.1. плюс надбавка за просрочие в размер от 7%. Предвидено
е и заплащане на еднократна комисионна /т.5.1.1 от договора/, начислявана и
събирана при условията на т.9.2.1 от Общите условия, в размер 1,5% върху
разрешения кредит, равна на 1200 лева. Друг вид комисионна е тази по т.5.2 от договора - комисионна за
ангажимент, начислявана и събирана при условията на т.9.3 от ОУ в размер на 1%
годишно върху неусвоения размер на кредита. Уговорено е кредитът да бъде
издължен в срок до 08.06.2013г. Падежът на лихвите по редовния дълг е уговорен
на 20-то число от месеца, а лихвата по т.4.2 е незабавно изискуема. Срокът за
погасяване на кредита е променен с Анекс № 1 от 07.06.2013 г. от 08.06.2013 г.
на 08.07.2013 г. Някои от условията на договора са променени с Анекс № 2 от
23.10.2013 г. С него кредитът е преоформен от кредит – овърдрафт в стандартен
кредит с погасителен план и падеж 25.07.2015 г. Променен е размера на лихвения
процент за възнаградителна лихва - уговорен е лихвен процент в размер на
11.224% върху редовния дълг. Променен е размера и на лихвения процент, който да
се начислява върху просрочена главница за срока на просрочието в размер на
приложимия към датата на просрочието ГЛП за редовен дълг по т.4.1. плюс
надбавка от 2%. Предвиден е за първи път фиксиран лихвен процент, начисляван
върху наличния кредит, при просрочие на лихви или главница и лихви,
едновременно с лихвата за редовен дълг,
в размер на 5% / т.4.3 от анекса/. В полза на длъжниците е уговорен
шестмесечен гратисен период. Включен е погасителен план, според който погасяването
на кредита следва да се осъществи на вноски, както следва: от 23.03.2014 г. до
25.12.2014 г. - 10 вноски по 2500 лева,
от 25.01.2015 г. до 25.06.2015 г.- 6 вноски по 4000 лева и на 25.07.2015 г. -
последна вноска от 31 000 лева. С Анекс
№ 3 от 11.11.2014 г., страните приемат, че към датата на анекса е погасена
главница в размер на 5900 лева, както и че редовната главница към същата дата е
в размер от 74100 лева. Променен е погасителния план, както следва: от датата
на подписване на анекса до 25.01.2015 г. длъжниците следва да платят 3 вноски
по 300 лева, от 25.02.2015 г. до 25.12.2015 г. вкл. - 11 вноски по 1000 лева,
от 25.01.2015 г. до 25.06.2016г.- 6 вноски по 2000 лева и на 25.07.2016 г. –
последна вноска в размер от 50000 лева. В тази връзка е променен отново крайния
срок за връщане на кредита. Видно от заключението на вещото лице Д.С. по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза по счетоводни данни към
30.10.2015г. размерът на дълга по кредита е, както следва: 73200 лева –
главница, включваща неплатените на падеж 6 вноски по 1000 лв. плюс предсрочно
изискуемата главница от 67200 лева , възнаградителна лихва в размер на 4207.44
лева, лихва върху просрочена главница в размер на 2345.65 лева и наказателна
лихва в размер на 2511.17 лева или лихви по договора в общ размер от 9064.25 лева.
През периода от 23.10.2013 г. до 11.11.2014 г. / датата на последния анекс/ са платени
3 вноски по главници: на 26.03.2014 г.- 2500 лв., на 13.05.2014 г.- 2500 лв. и
на 11.11.2014 г.- 900 лв. След тази дата са извършени плащания по главницата,
както следва: на 12.12.2014 г.- 291,42 лв., на 15.12.2014 г.- 8,58 лв., на
08.01.2015 г.- 300 лв., на 24.01.2015 г.- 300 лв. След тази дата не са
извършвани никакви плащания по кредита. Към 30.10.2015 г. не са платени шест
вноски по 1000 лева, върху всяка от които е начислена лихва върху просрочена
главница за периода, считано от нейния падеж. Ответниците не ангажират
доказателства за плащане на дължимите вноски на падежа, нито за каквито и да са
плащания по кредита след 24.01.2015 г.
Твърди се от жалбоподателите, че
вземанията на Б.за главница и лихви не са изискуеми, тъй като предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена. Жалбоподателите считат, че уведомлението за
това е отправено от неоправомощени лица.
До солидарните длъжници е
отправена нотариална покана чрез нотариус В.Б., съдържаща волеизявление от
името на Б., че кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем. Авторът на поканата е упълномощеният адвокат Д.П. -
управител на Адвокатско дружество „Д.и П.“, чрез преупълномощаването му от ***,
явяващ се пълномощник на изпълнителните директори на ответната банка. Не се
спори и е видно от представените разписки за връчване, че поканата е получена
от всеки от длъжниците на 06.10.2015г. Видно от представеното пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег.№ 3949/11.01.2012 г.. и нотариална заверка
на съдържанието рег.№ 3950/11.10.2012 г. по описа на нотариус ***с район на
действие СРС преупълномощителят на адв. П. *** се явява редовно упълномощен от
изпълнителните директори на Б.с правото да извършва всякакви правни и
фактически действия за събиране на нейните вземания. В т.10 от пълномощното
изрично е посочено правото му да преупълномощава и други лица с част от своите
права. В този смисъл пълномощното, с което този служител на Б.упълномощава адвокатите
от адвокатското дружество „Д.и П.“ е в съответствие и не надхвърля дадената му
представителна власт. Отделно от горното – Б.очевидно е приела последиците от
извършеното от нейно име обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Жалбоподателите считат за
неправилно обстоятелството, че Б.приема кредита за предсрочно изискуем от
08.08.2015г., а не от 28.09.2015г., когато е отправена нотариална покана до
длъжниците. Този довод не може да бъде споделен. На 08.08.2015г. кредиторът е
констатирал просрочието, допуснато от длъжниците и е взел решение да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем на това основание. Кредиторът няма как
отнапред да предполага в кой момент длъжникът ще получи уведомлението. Получаването на волеизявлението в този смисъл
от длъжниците следва да е преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и това е спазено в настоящия случай.
Доводите за наличие на обективна
новация по см. на чл.107 от ЗЗД, каквато – според страните е настъпила с
подписване на Анекс №2/23.10.2013г., а това – според тях е довело до погасяване
на вземането на кредитора по договора – предмет на установителния иск, не могат
да бъдат споделени.
Новацията е способ
за погасяване на съществуващо задължение чрез заместването му с ново такова. От
представения анекс №2/23.10.2013г. не личи такава воля.
Друг довод в жалбата е
твърдението, че съдът не е формирал мотиви по изложеното от тях възражение за
нищожност на договора за цесия от 06.11.2017г., сключен между Б.и третото лице
– помагач. Това възражение е ирелевантно за конкретния правен спор, който
установява какъв е размера на вземането към първоначалния кредитор към
съответен минал момент.
Считат за неправилен извода
относно направеното от тях възражение за нищожност на клаузата на чл.4.3 от
Анекс №2/23.10.2013г. и Анекс №3/11.11.2014г. относно начина за определяне на
наказателната лихва. Посочват, че Б., без да е обявила кредита за предсрочно
изискуем, е начислявала неустойка върху целия дълг, а не върху просрочените
вноски. Поради твърденията за нищожност на посочената клауза, считат за
недължими събраните въз основа на нея суми в размер на 10 949 лева и молят
да бъде уважено възражението им за прихващане със същата сума.
Не могат да бъдат споделени
доводите за нищожност на цитираната клауза от анекса. Начинът на олихвяване,
уговорен от страните включва лихва за забава, която се начислява върху
просрочената главница за срока на просрочието /чл.4.2 от анекса/, но и
уговорка, че при неизпълнение се дължи и фиксиран лихвен процент от 5%. За Б.при
неизпълнение този кредит става рисков и съответно се увеличават разходите на по
евентуалното му събиране. Не може да се говори за облагодетелстване на
кредитора с посочената лихва, тъй като той не би могъл да се „облагодетелства“,
ако длъжникът си изпълняваше задълженията по договора за кредит. Тогава и
кредиторът не би могъл да получи посочената лихва. Уговорката не противоречи на
закона или добрите нрави, поради което и събраните въз основа на нея суми в
размер на 10 949 лева не се явяват недължимо платени. Възражението на
жалбоподателите за прихващане със същата сума е неоснователно.
Не са представени доказателства
за издължаване на претендираните суми, за просрочието по които страната е
редовно уведомена.
Въз основа на горните изводи следва
да бъде признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище
и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** дължат солидарно на „У.Б.“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.***№ 7 следните суми:
73 200 лева - главница по Договор за банков кредит овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г.,
Анекс № 1/07.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането и
сумата 9064.25 лева - договорни лихви за периода 25.02.2015 г.- 29.10.2015 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14162/2015 г. по описа на ПРС,
ІІ гр. състав, допълнена с Определение № 12559/30.10.2015г. като се отхвърли
като неоснователно възражението на ответниците „Л.И.Г.“ АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „Б.К.“ ЕООД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***.***№
59 за прихващане с насрещното им вземане за връщане на платени лихви по т.4.3
от договора в размер от 10947 лева и комисионна по т.5.2 в размер на 100 лева, като
получени от Б.въз основа на нищожни клаузи.
До същите правни изводи е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
От страна на въззиваемия „У.Б.“ АД се претендира
присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Не са представени
доказателства за извършване на такива, нито списък по чл.80 от ГПК, поради
което и не следва да се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 645 от 11.12.2018г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по т.д. №
387/2016г., с което се признава за установено, че „Л.И.Г.“ АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „Б.К.“ ЕООД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***
дължат солидарно на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
пл.***№ 7 следните суми: 73 200 лева - главница по Договор за банков кредит
овърдрафт № 7 от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013
г. и Анекс № 3/11.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015
г. до изплащане на вземането и сумата 9064.25 лева - договорни лихви за периода
25.02.2015 г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14162/2015 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав, допълнена с Определение
№ 12559/30.10.2015 г. и с което е отхвърлено възражението на ответниците „Л.И.Г.“
АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, А.К.М. с ЕГН ********** ***,
„Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и Д.Н.М. с ЕГН **********
***.***№ 59 за прихващане с насрещното им вземане за връщане на платени лихви
по т.4.3 от договора в размер от 10947 лева и комисионна по т.5.2 в размер на
100 лева, като получени от Б.въз основа на нищожни клаузи и са осъдени „Л.И.Г.“
АД, А.К.М. с ЕГН ********** от с.***, „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. с ЕГН ********** ***
солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, пл.***№ 7 сумата 3762.04 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 14162/2015 г. на ПРС и сумата 5642.81 лева - деловодни
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на страната на ищеца, а именно: „А.С.В..“ ЕАД,
ЕИК ***.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: