№ 5526
гр. ., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110115427 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на ЗК „Л..” АД с ЕИК
..., със седалище в . и адрес на управление: бул. „С..., представлявано от ИД
В.И. и М.д. чрез юрк. И.К. спрямо М. К. ЕГН: **********, гр. ., ж.к. „С... с
назначен по делото особен представител адв. С..
Излага се, че на 02.08.2019г, около 22:50 часа, гр. . на ул. „А....” с/у блок
№ 18 ответникът като водач на ЛА „Ауди”, модел „А 3” с peг. № К ... ВА, се е
движил по ул. „А....” от ул. 8-ми декември” към ул. „ П...” и с/у бл. 18 и при
неизяснени обстоятелства реализира ПТП с паркирания ЛА „Пежо” „307” с
рег.№ СВ ... КХ, собственост на трето по делото лице Иван Андреев Андреев.
Излага се, виновният за случилото се ПТП водач – ответникът напуснал
мястото на събитието, както и се твърди, че за ПТПто е бил съставен ППТП с
№ 1717888/ 03.08.2019 г., по който се установило, че М. като водач на ЛА
„Ауди”, модел „А 3” е напуснал мястото на настъпването на ПТПто преди
идването на органите на КАТ, което е видно от удостоверение на СДВР, отдел
„ПП”, с № 433200-93983/27.08.2019 г.
Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на
виновния ЛА е била застрахована по застраховка “ГО” при ищеца със
застрахователна полица № BG/22/119000281470, със срок на валидност от
1
18.01.2019 г. до 18.01.2020 г., както и се излага, че към датата на увреждането
ЛА „Пежо” е бил застрахован в „ЗАД „БУЛСТРАТ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД по ИЗ „Булстрад Каско” № S4727043303, със срок на валидност от
17.08.2018 г. до 17.08.2019г.
За нанесените на застрахования по ИЗ ЛА Пежо щети е била образувана
щета с № 472718191903225 при застрахователя по ИЗ, по която е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2 447.30 лв., както следва: на дата
сумата в размер на 1502.81 лв., на 22.08.2019 г. сумата в размер на 784.85 лв. и
на 11.10.2019 г. сумата в размер на 159.64 лв.
След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения
автомобил и на основание чл.411 КЗ, ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп”
АД е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по „ГО” на
причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а именно ищеца, при когото е
образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5103- 19-5-05314.
Излага се, че по нея е била изплатена на застрахователя по ИЗ сума от
2472.30 лева с включени 25.00 лв. ликвидационни разходи по взаимно
съгласие на застрахователите.
Ищецът при тези факти и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е
встъпил в правата на увреденото лице и заявява регресното си право срещу
виновния водач - М. К. до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 2492.30 с включени 20.00 лева (двадесет лева)
ликвидационни разходи по неговата щета с № 0000-5103-19-5-05314.
При тези твърдения се излага, че сумата е била потърсена по съдебен
ред от ответника с искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, която е
издадена на 18.01.2024г. и връчена на М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК с оглед
на което се заявява и настоящия установителен иск за сумите по заповедта.
Като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае
решение в този смисъл.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, с който се оспорва иска като недоказан. Излага се, че
не е доказано ответникът виновно да е напуснал мястото на случилото се
ПТП, но не се оспорва протокола за ПТП, както и наличието на двете
2
застрахователни правоотношения към датата на случилото се, както и
плащане на сумите по тях, нито се оспорва механизма и вида на
уврежданията.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, по който с доклада си съдът е приел за безспорно
между страните всички факти с изключение на това дали е било
задължително идването на органите на КАТ на мястото на случилото се, както
и дали виновно ответникът е напуснал мястото на случилото се ПТП.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и от доказателствата се установява, че към датата
на възникване на исковото ПТП е съществувал договор за застраховка – ГО с
полица № BG/22/ 119000281470 за водача на ЛА Ауди, модел А 3 с рег. № К ...
ВА, както и не се спори и се установява от ППТП от 03.08.2019г. и от НП с №
19-4332-016971/ 04.09.2019г. и преписка към него, че ответникът като водач на
ЛА „Ауди“ на датата 02.08.2019г. около 22.00 часа в ., на ул.‘Акад. Борис
Стефанов“ управлявайки лекия си автомобил в района на бл.18 поради
движение с несъобразена скорост с атмосферните условия е допуснал да се
случи ПТП с паркиран ЛА Пежо 307. От НП, което е в сила и декларация по
преписката, която е официален документ и обвързва съда с отразеното в нея,
се установява, че ответникът е управлявал автомобила си в буря и силен дъжд
и слаба видимост, поради което не е успял да възприеме паркирания пред
бл.19 ЛА „Пежо 307“ и го е ударил. Самият М. пред разследващия орган е
заявил, че се уплашил и понеже не знаел какво да направи, не се обадил на
органите на КАТ за случилото се и напуснал мястото на събитието.
Не се спори, а и това е видно от опис – претенция по щета с № 51-01600-
12413/19/05.08.2019г. при Булстрад Виена Иншуърънс АД, че за увредения ЛА
Пежо било определено и изплатено по ИЗ обезщетение в размер на 1502.81
лева с платежно нареждане от 13.08.2019г., сума от 784.85 лева с платежно
нареждане от 11.10.2019г. и още една сума от 159.64 лева с платежно
нареждане от 11.10.2019г. във връзка с вредите от случилото се ПТП.
Няма спор и това се установява също от доказателствата, че така
платеното на увреденото лице обезщетение е било предмет на регресни
3
плащания между ищеца като застраховател на виновния водач по ГО и
застрахователя на пострадалото лице по ИЗ и е било прихваното между
застрахователите с Протокол с приложения към него.
Възражението на ответника чрез неговия особен представител, че не е
напуснал виновно мястото на настъпване на застрахователното събитие и не е
бил длъжен да уведомява органите на МВР, е недоказано и неоснователно.
Напротив от приложената към наказателната преписка декларация, а и от
самото НП, което е издадено за извършено административно нарушение по
Закона за движение по пътищата и е в сила, се установява, че ответникът без
да уведоми органите на реда за случилото се нарушение на пътната среда след
престой от 30 минути е напуснал мястото на случилото се като с това свое
поведение виновно е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т. 3. б. а и б. в – т.е
не е изпълнил виновно задължението си да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието като не е уведомил органите на реда и при
липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани със случилото се ПТП,
е напуснал местопроизшествието без отново да уведоми съответната служба
за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която
е настъпило произшествието, което дава основание на съда да приеме, че
предявеният иск е основателен като доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят,
освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато е настъпило ПТП и водачът е напуснал мястото на случилото
се ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
което мотивира съда да приеме, че в конкретния случай за ищеца като
застраховател по застраховка ГО се е реализирало правото на регрес спрямо
виновния водач на основание чл.500, ал.1, т. 3 от КЗ, поради което искът като
доказан и основателен следва да бъде уважен. Виновният водач М. не е
сигнализирал органите на КАТ, за което е бил длъжен с оглед изясняване на
причините, довели до случилото се, което уведомяване се изисква по закон –
чл.123, ал.1, т.3, б. а и б. от ЗДвП като така попада в хипотезата на
горецитираната норма и носи отговорност пред застрахователя си по ГО за
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне и
лихвата, чийто размер е доказан.
4
Основателна е претенцията за законна лихва от датата на сезиране на
съда със заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК и
дадените с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 насоки заплатените от ищеца разноски
при уважаване на иска се поемат от ответната страна съобразно уважената
част или в конкретния случай в общ размер на 849.10 лева, което е сбор от
платено възнаграждение на особен представител в размер на 649.30 лева, по
49.90 лева за държавна такса по гр.дело с № 15427/ 2024г. и по ч.гр.дело с №
1394/ 2024г. , както и по 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт по гр.дело
с № 15427/ 2024г.и по ч.гр.дело с № 1394/2024г. по описа на СРС.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, че в полза на ЗК „Л..” АД с ЕИК ..., със седалище в . и
адрес на управление: бул. „С..., представлявано от ИД В.И. и М.д. чрез юрк.
И.К. съществува вземане спрямо М. К. ЕГН: **********, гр. ., ж.к. „С... с
назначен по делото особен представител адв. С. за сумата от 2492.30 лева като
сбор от заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
ликвидационна преписка с № 0000-5103- 19-5-05314 в размер на 2472.30 лева
за случило се на 02.08.2019г, около 22:50 часа, гр. . на ул. „А....” с/у блок № 18
ПТП, при което ответникът К. като водач на ЛА „Ауди”, модел „А 3” с peг. №
К ... ВА при неизяснени обстоятелства удря паркирания ЛА „Пежо” „307” с
рег.№ СВ ... КХ и напуска без да уведоми органите на реда и 25 лева за
ликвидационни разноски ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2024г, до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с №
2107/ 18.01.2024г. по ч.гр.дело с № 1394/ 2024г. и
ОСЪЖДА М. К. ЕГН: **********, гр. ., ж.к. „С... с назначен по делото
5
особен представител адв. С. да заплати на ЗК “Л.“ АД, ЕИК ... със седалище
гр.., бул.“С. чрез юрисконсулт К. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР
4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 849.10 лева – съдебно-деловодни разноски
по гр.дело с № 15427/ 2024г. и ч.гр.дело с № 1394/ 2024г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6