№ 207
гр. Велико Търново , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200328 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "Г." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *******, представлявано от управителя П.В.П., против
наказателно постановление № 556024-F573372 от 19.01.2021 год., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
с което за извършено административно нарушение по чл. 125, ал. 1 вр. с ал. 5
от ЗДДС, на основание чл. 53 вр. с чл. 27 (83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. В
жалбата се излагат доводи относно допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, което според жалбоподателя води до
незаконосъобразност на атакуваното НП, като се моли пълната отмяна на
последното.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. М. С. от ВТАК - редовно упълномощена. Същата
1
представя писмени доказателства. По същество адв. С. счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 40 от ЗАНН при издаване на
АУАН, поради което счита атакуваното НП за незаконосъобразно. Моли
същото да бъде отменено изцяло. Излага доводи в тази насока. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, гр. Велико Търново, редовно
призована, се представлява от гл. юрисконсулт И.К., редовно упълномощена.
Същата представя писмени доказателства, като счита, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа
обстановка:
След справка в информационната система на ТД на НАП - В. Търново
св. Д. Б. В. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП, е установила, че
дружеството „Г.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*******, представлявано от управителя П.В.П., не е подало справка-
декларация по ЗДДС за отчетен период 01.08.2020 год. - 31.08.2020 год. в
законоустановения срок до 14.09.2020 година. При така установеното, на
дружеството е била изпратена покана с изх. № 15938/15.09.2020 год., като
същата е била изпратена по електронната поща на имейли, който дружеството
е декларирало пред ТД на НАП - В. Търново за кореспонденция. Поканата е
била изпратена на 15.09.2020 година. В същата е било посочено, че П.П. в
качеството му на представляващ "Г." ЕООД следва да се яви в седемдневен
срок в ТД на НАП - В. Търново за съставяне на АУАН по ЗДДС.
В посочения срок не се е явил представител или упълномощено лице от
дружеството, поради което на 02.10.2020 год. св. Д. Б. В. в присъствието на
св. С. Г. А. е съставила АУАН № F573372/02.10.2020 год., срещу "Г." ЕООД с
ЕИК ******, за това, че в качеството си на лице регистрирано по ЗДДС, не е
изпълнило вмененото му от закона задължение да подаде справка-декларация
по ЗДДС за отчетен период 01.08.2020 год. - 31.08.2020 год. в
законоустановения срок до 14.09.2020 год. включително в ТД на НАП- В.
Търново, като към момента на съставяне на АУАН такава справка декларация
за отчетния период 01.08.2020 год. - 31.08.2020 год. не е подадена. Като
2
нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 125, ал. 1 вр. с чл. 125, ал. 5
от ЗДДС. АУАН е бил връчен по съответния ред на представляващия
дружеството П.П. на 26.10.2020 год., който го е подписал. В графата за
възражения същия е вписал, че ще подаде възражение в срок.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН пред
наказващия орган са били депозирани писмени възражения, в които
управителя на дружеството посочва, че отчетните регистри и справката
декларация за отчетния данъчен период са с нулева стойност и за периода
дружеството не е осъществявало дейност като не е реализирало доходи,
поради което счита, че липсва вредоносен резултат и случаят може да се
третира като маловажен.
Въз основа на гореописания АУАН, на 19.01.2021 год., директора на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – В. Търново, е издал и атакуваното
НП № 556024-F573372, с което за извършено от "Г." ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******* административно нарушение по чл.
125, ал. 1 вр. с ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 53 вр. с чл. 27 (83) и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
НП е връчено на дружеството по пощата на 18.02.2020 год., което го е
обжалвало в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното
производство, така и атакуваното наказателно постановление, са издадени от
компетентните за това лица, поради което и съдът приема, че в тази насока
липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно – наказателното производство. Правилно са
определени материалноправните норми, определящи състава на извършеното
административно нарушение, след което и правилно са определени
3
процесуално – правните норми, определящи вида и размера на наложеното
административно наказание.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на търговеца и
АУАН е съставен след като в хода на проверката е констатирано
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите Д.В. и С.А.; приложеното НП;
възражение; заповеди за компетентност. За всички посочени по-горе в
настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е
еднопосочна.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице чрез законния си
представител, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена
форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
4
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са основателни изложените в жалбата и от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание доводи, че при съставяне
на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, като акта е съставен в отсъствието на нарушителя. Действително
съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал. 2 когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че на дружеството е изпратена покана с изх.
№ 15938/15.09.2020 год., като същата е била изпратена по електронната поща
на имейли на дружеството, който същото е декларирало пред ТД на НАП - В.
Търново за кореспонденция. В хода на съдебното следствие бяха представени
писмени доказателства от въззиваемата страна в тази насока - извлечение от
електронните масиви на ТД на НАП (л. 31), от които е видно, че посочената
покана е изпратена на два електронни имейл адреса на дружеството, като
същите са със статус неполучени.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК
Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение,
активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната
система на компетентната администрация и съдържанието на електронното
съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка
на записа в информационната система. В конкретния случай обаче,
настоящия съдебен състав намира, че по този начин не е нарушено правото на
защита на дружеството жалбоподател. От една страна "Г." ЕООД е
предоставило в ТД на НАП - В. Търново имейл адреси за кореспонденция,
като същото не може да черпи права от лошата организация и
обстоятелството, че не е следило и проверявало своите съобщения.
На следващо място настоящия съдебен състав намира, че
обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на
5
дружеството, не води до ограничаване на правото му на защита. Съставянето
на АУАН в отсъствие на нарушителя, въпреки липсата на предпоставките на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН, обективно може да се отрази само върху правото му на
защита, но предвид ранния стадий на административно-наказателното
производство (чл. 36 ЗАНН) и предвидените множество гаранции за
надлежното му упражняване още в досъдебната фаза, то фактически до
ограничаване процесуалните права на дружеството не се е стигнало.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока,
тъй като обсъжданото нарушение на правна норма, систематично подредена в
Раздел II "Образуване на административно-наказателно производство" на
ЗАНН, като препятстващо ефективната защита на отговорното лице, е
неправилно. Още повече, че в случая е ангажирана засилената отговорност на
ЮЛ, при която е без значение конкретното виновно поведение и неговия
носител. На първо място, макар и съставен в отсъствие на законния
представител на санкционираното дружество, АУАН е предявен именно на
управителя и представляващ дружеството, видно от изричното записване в
разписката за връчване. Следователно, възможността да се възрази писмено
по констатациите в акта, съобразно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, е била гарантирана
в пълнота. В тази насока е и обстоятелството, че срещу АУАН е подадено
възражение в законоустановения срок, но в същото изобщо не се сочат
основания, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на
дружеството. Самият акт, както и оспореното НП, не страдат от пороци, тъй
като са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на НП и тези
на чл. 57 ЗАНН. Правото на защита на дружеството-жалбоподател е надлежно
упражнено в производството по съдебното обжалване. Следователно, макар и
съставен в отсъствието на представител на дружеството, отново няма да има
основание да бъде преценявано това обстоятелство като накърняващо правото
на защита на административно-наказателно отговорното лице, тъй като
законът е предвидил множество гаранции до края на процеса с влязъл в сила
съдебен акт за ефективното му упражняване. Оттук се извежда извод, че
нарушението на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение,
тъй като не лишава санкционираното ЮЛ от възможността да възрази по
констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Такива
доказателства обаче не се сочат и не са събрани в хода на съдебното
6
следствие, като самото нарушение за което дружеството е санкционирано
изобщо не се оспорва.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 125, ал. 1 вр. с ал. 5 от
ЗДДС, като не е изпълнило вмененото му от закона задължение да подаде
справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.08.2020 год. - 31.08.2020
год. в законоустановения срок до 14.09.2020 год. включително в ТД на НАП-
В. Търново, като дори към момента на съставяне на АУАН такава справка
декларация за отчетния период 01.08.2020 год. - 31.08.2020 год. не е била
подадена. Нарушението е формално и е довършено с изтичане на посочения
от закона срок, който в конкретния случай е изтекъл на 14.09.2020 година.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към
държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН –
такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по аналогия, с оглед наличието
на празнота в ЗАНН). По тази причина наказаното юридическо лице не следва
да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди
всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗДДС задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
7
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а
на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на "Г." ЕООД е
застрашило обществените отношения, свързани с начисляването и отчитането
на ДДС и възможността на контролните органи да осъществят текущ и
последващ контрол в тази насока, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо
значителна част от републиканския бюджет и обезпечаваща нормалното
функциониране на цялата държава, поради което същото не представлява
маловажен случай.
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, Лице, което, като е длъжно,
не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лева. Санкцията е отмерена в предвидения законов минимум,
поради което същата не може да бъде намалена.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 556024-F573372 от
19.01.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, с което на "Г." ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *******, представлявано от управителя П.В.П., за
извършено административно нарушение по чл. 125, ал. 1 вр. с ал. 5 от ЗДДС,
на основание чл. 53 вр. с чл. 27 (83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
(петстотин лева) на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС – като ПРАВИЛНО и
8
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9